korsar (Мимо Николов) - Works

Зарове 🇧🇬

ЗАРОВЕ
На склон зелен бе къщата ни стара.
Край нея се спускаше игрива река.
На покрива времето трева прокара.
Надеждата над нея нишки изтъка. ...

korsar

Poetry

2009-04-06T00:31:33+03:00 612 3

Ветрове 🇧🇬

ВЕТРОВЕ
Познах от вас, обич и омраза.
Разсичахте ледове без страх.
Без път с вас пустинята навлязох.
Звездни сънища насън броях. ...

korsar

Poetry

2009-04-04T09:23:59+03:00 541 1

Среща 🇧🇬

СРЕЩА
Пак е пуста масата край мен.
Кафето ú стои неизпито.
Свеждам поглед уморен -
сервитьорът гледа ме сърдито. ...

korsar

Poetry

2009-04-03T10:31:17+03:00 529 3

Късмет 🇧🇬

КЪСМЕТ
Отпивам злото на дните -
съдбата отново е строга.
Късмета играе с везните,
грешен оставам пред Бога. ...

korsar

Poetry

2009-04-02T10:39:48+03:00 621 2

Пожар 🇧🇬

ПОЖАР
Пожарните се надбягват с птици.
По стъкла и асфалт - сини следи.
Политат нагоре гургулици,
пляскат с криле. Вещаят беди. ...

korsar

Poetry

2009-04-01T12:28:28+03:00 540 2

Пепеляшка 🇧🇬

ПЕПЕЛЯШКА
Отстъпих те, защото искаш.
В ръцете си - те друг държи.
И тлее болката и стиска
от твоите безмислени лъжи. ...

korsar

Poetry

2009-03-31T16:06:39+03:00 593 1

Очакване 🇧🇬

ОЧАКВАНЕ
В порутената ми душа
се гонят закъснели мисли.
Съдбата от лъжите оглуша.
Да мразя и любя ме ориса. ...

korsar

Poetry

2009-03-29T23:49:15+03:00 643 3

Защо? 🇧🇬

ЗАЩО?
Отлетяха всичките лета.
Последното някой го открадна.
За него дойдох на край света.
Но тук намерих зима хладна. ...

korsar

Poetry

2009-03-26T14:29:31+02:00 658 5

Къща 🇧🇬

КЪЩА
Тя – птица, кацнала върху скалата,
приемаше ни в топлия си скут.
Сега ù са пречупени крилата.
И няма го познатия уют. ...

korsar

Poetry

2009-03-25T12:29:37+02:00 607 3

Страх 🇧🇬

СТРАХ
Нощта черни сенки застила -
светлините от къщи краде.
Градът в мрака търси закрила.
Сънят ме води, не зная къде. ...

korsar

Poetry

2009-03-24T10:08:34+02:00 565 3

Варварин 🇧🇬

ВАРВАРИН
Слушам азбучна истина –
на друг била си жена.
С любовта ти пречистена -
те скрил зад китайска стена. ...

korsar

Poetry

2009-03-22T21:38:43+02:00 986 6

Диря 🇧🇬

ДИРЯ
От сто врати една ще се отвори.
От сто души една ще ме превземе.
От сто жени една гради затвори -
да плени свободата ми без време. ...

korsar

Poetry

2009-03-21T13:09:57+02:00 538 4

Сън 🇧🇬

СЪН
Вихрушка неземна ме завъртява.
Душата, забравила земен закон,
излита нагоре с усмивка лукава.
Трепти и играе в небесния склон. ...

korsar

Poetry

2009-03-20T11:30:27+02:00 608 5

Върнете! 🇧🇬

ВЪРНЕТЕ!
За старост плодове събирах.
Сега са толкова горчиви.
Заспивам в нощите със страх-
мечтите ми дали са живи? ...

korsar

Poetry

2009-03-19T02:53:05+02:00 543 1

Предпролетно 🇧🇬

ПРЕДПРОЛЕТНО
Изгаряме в мартенската вечер,
полепнали от мокър сняг.
Леда край нас топящ се глетчер,
приюти ни стихналия бряг. ...

korsar

Poetry

2009-03-17T07:01:45+02:00 576 1

Мечта 🇧🇬

МЕЧТА
От детство мечтая за този връх.
Към него път в мислите прокарах.
На зъберите му вися без дъх.
... Над мен е Бог и шапката ми стара!

korsar

Poetry

2009-03-14T09:09:05+02:00 660 3

* * * 🇧🇬

ПРИМАМКА
Жена ще ме примами в своето котило.
И цял живот ще И, доказвам, че съм мъж.
А после - дом. Любов. Деца. Въже - бесило.
Във старостта ще кажат: ...

korsar

Poetry

2009-03-13T21:33:57+02:00 570 2

Какво? 🇧🇬

КАКВО?
Какво, че тръгнах бос -
нозе, целите във рани?
Не станах никога Христос,
разпънат от чужди закани. ...

korsar

Poetry

2009-03-12T16:00:21+02:00 612 1

Милост 🇧🇬

МИЛОСТ
За мене се молят шаманите.
Редуват бяла и черна магия.
Отровното биле пак ще пия.
Да махна на душата раните. ...

korsar

Poetry

2009-03-10T10:43:51+02:00 583 3

Заледени часове 🇧🇬

ЗАЛЕДЕНИ ЧАСОВЕ
Замина младостта с последен влак.
Чакам кораби с алени платна.
Есента дошла е на моя праг,
а дните ми издигнаха стена. ...

korsar

Poetry

2009-03-08T19:59:03+02:00 564 3

Живи ли сме? 🇧🇬

ЖИВИ ЛИ СМЕ?
Зеят къщите грозни и празни.
Раждат се по-малко деца.
Мъжете пият в делник и празник.
Дебнат ги улици - злобни лица. ...

korsar

Poetry

2009-03-07T13:50:55+02:00 709 5

Седем 🇧🇬

СЕДЕМ
Седем гълъба са кацнали.
Свили са в мене гнезда.
Седем дни с неделите.
Орат във мене бразди. ...

korsar

Poetry

2009-03-06T11:51:58+02:00 593 1

Съдбоносно 🇧🇬

СЪДБОНОСНО
Кой в една съдба ни окова?
Сега сме толкова далечни.
Любовта се покри с трева.
Станахме зли - нечовечни. ...

korsar

Poetry

2009-03-05T12:38:42+02:00 524 1

Рефрен 🇧🇬

РЕФРЕН
Искате заедно да гребем
с пробитата лодка от Вас?
Да слушате моят рефрен,
да плаваме тук без копас. ...

korsar

Poetry

2009-03-04T09:54:07+02:00 515 1

Мечтател 🇧🇬

МЕЧТАТЕЛ
Къси ми станаха нощите,
сега не ми стигат дните.
Годините пилея си още.
Клонят на старост везните. ...

korsar

Poetry

2009-03-03T09:37:44+02:00 633 7

Есенно 🇧🇬

ЕСЕННО
Все още има слънчеви орли.
Храня ги с късове от дните.
Впиват нокти в мен. Боли.
Търсят от годините вини. ...

korsar

Poetry

2009-03-01T10:39:41+02:00 557 4

Гадател 🇧🇬

ГАДАТЕЛ
Гадая по чашата с изпито кафе.
Там сенки на бъдни дни се гонят.
Да кажа чакаш: Ще живееш в кадифе.
Ще имаш среща с нови небосклони. ...

korsar

Poetry

2009-02-28T09:10:39+02:00 557 2

Пумпал 🇧🇬

Танцува лудият пумпал на детството.
Рано стъжни се за мене живота.
Детските ми плещи поеха теглото.
Бели пътеки прокарвах към рая,
по черни пътеки се връщах от ада. ...

korsar

Poetry

2009-02-27T08:56:06+02:00 594 2

Утро 🇧🇬

УТРО
Където небето се сля със земята -
тънката нишка на нощта изтъня.
Птици точат във висините крилата.
От изток идва, яхнал дъгата деня.

korsar

Poetry

2009-02-26T11:43:51+02:00 538 1

Самота 🇧🇬

САМОТА
Затихва щастливата ода на Бах,
разбити са хиляди струи на прах.
Светлините заспиват във фонтана.
Самотата кърви като рана…

korsar

Poetry

2009-02-25T15:05:32+02:00 558

Бикоборец 🇧🇬

БИКОБОРЕЦ
Луната тази вечер е изцъклена.
Разпиляна ни гледа от всеки прозорец.
Преследват ме очите и стъклени.
Трепери луната двурога! Бил съм ...

korsar

Poetry

2009-02-24T12:22:11+02:00 830

Ласка 🇧🇬

Отива си Марта намръщена,
след слънцето крачи Април.
ятото носи пролет от Нил.
Реката бълбука с вълните си чисти –
сплита на върбите тъжни коси. ...

korsar

Poetry

2009-02-22T22:43:46+02:00 623 2

Реките 🇧🇬

Момиче, в теб някога търсих жена.
С кънки премина твоето детство.
В игрите времето във теб изтъня.
Реката златна загуби в кокетство.
Реката втора като сянка премина. ...

korsar

Poetry

2009-02-21T10:47:13+02:00 631 2

Гола земя 🇧🇬

ГОЛА ЗЕМЯ
Студът размахва ледени камшици.
И вятър гони сухите листа.
Със есента отдавна сме връстници,
но стигнахме ли края на света? ...

korsar

Poetry

2009-02-20T10:53:58+02:00 672 6

Сбогуване 🇧🇬

Пътеката отиваше в безкрая -
пълзеше край назъбени скали.
Нагоре към небето в рая -
посрещаха я влюбени ели.
По нея носеха мъжа и кръст. ...

korsar

Poetry

2009-02-19T12:46:54+02:00 618 2

Есента 🇧🇬

ЕСЕНТА
Пак птици извиват хора.
И щъркел за полет се стяга.
Подрежда дните в пера,
удавени в залезна влага. ...

korsar

Poetry

2009-02-18T09:06:13+02:00 506 2

Жив 🇧🇬

ЖИВ
Трептят стрелките уморени,
препъва ме животът сив.
И бавно съхнат моите вени.
… А колко искам да съм жив!

korsar

Poetry

2009-02-17T08:22:39+02:00 657 4

Парализа 🇧🇬

ПАРАЛИЗА
Отдавна децата отлетяха с птиците.
Пред храма старци събират трохи.
В очите им светят празни зеници.
Самотно заспиват под чужди стрехи. ...

korsar

Poetry

2009-02-16T01:08:18+02:00 597 6

Нар 🇧🇬

НАР
Напукана грее кората на нара.
Блести. От рубини огряна.
Като кървави късове грее във жар,
сякаш слънцето нося във длани.

korsar

Poetry

2009-02-14T11:27:47+02:00 1.1K 6

Вълчица 🇧🇬

ВЪЛЧИЦА
Вълчица целуна в локва луната!
После със зъби разкъса я цяла.
Във мрака се скри тя прокълната.
... От луната остана само сянка - бяла.

korsar

Poetry

2009-02-13T06:52:50+02:00 711 6