liubomira97 (Любомира Герова) - Works

Огънят в сърцето пълни мозъка с дим 🇧🇬

Да, ти ме обичаш! И когато казваш „Не!”, сърцето ти крещи „Да!”. Прекалено голям страхливец си да загърбиш принципите и гордостта си и да се отдадеш на чувствата си, колкото и необмислени да са те. Но нима любовта изисква замисъл? Не е ли тя тази, която прогонва от човек и последната капка разум, ко ...

liubomira97

Essays » Love

2011-01-27T17:17:37+02:00 2.8K 4

Огън и пепел 🇧🇬

Ако беше тук... само ако беше тук, щях да те прегърна силно, много силно. И нямаше да те пусна никога! С горещи сълзи щях да погаля кожата ти, с жадни устни да изпия уханието ти. Малките ми пръсти щяха да рисуват по красивото ти тяло. Игривите ни сърца щяха да се блъскат лекичко, притиснати едно до ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2011-01-16T13:57:32+02:00 976 7

Приятелска любов 🇧🇬

Поредният звънец бие. Потънала в мечти, забравям дрехите и раницата си и излизам навън в снега по къс ръкав. Снежинките ме връхлитат от всички страни, леденият въздух смразява тялото ми и ме кара да се върна в училище и да се облегна на топлото парно, но желанието да те видя надделява и аз тръгвам к ...

liubomira97

Prose » Short stories

2011-01-09T12:54:09+02:00 1.5K 9

Забравена във чакане 🇧🇬

3 часа през нощта е. Бавно, малко по малко, на всичките ми абонати от скайпа се появява иконката с хиксчето "извън линия". Само на твоя профил остава зеленият знак, с цвят, досущ като този на очите ти. Уж си на линия, а те няма. Или пък може да си там - отсреща, но не ми пишеш. А защо? За едно "Здра ...

liubomira97

Prose » Others

2011-01-04T22:55:44+02:00 808 3

Моят приятел - Животът 🇧🇬

Една сутрин се събудих щастлива. Лицето ми не беше навлажнено от сълзите, изплакани миналата нощ. Не. Очите ми се усмихваха, искряха на фона на зимната утринна мъгла. Не знаех на какво се дължеше това, но ми хареса - да се радвам на живота. Да попивам всяко хубаво нещо от него, да го оцветявам с мис ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2010-12-22T16:07:55+02:00 903 4

Пленница 🇧🇬

Декември. Сняг. Вали. Трупа, не спира. Все повече и повече грехове трупа. Вървя. Назад! По бялата пътека оставям черни следи. Омърсявам я. Както всяко невинно нещо бива унищожено рано или късно. Леден въздух, пълен с отчаяни въздишки. Зачервени от болката пръсти. Зимни невъзможни мечти. Замръзнали н ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2010-12-21T21:19:54+02:00 872 3

Една от всички 🇧🇬

Черен, черен ден. Мъглата е загърнала малкото градче в своята задушаваща прегръдка. Леденият въздух се размива от въздишките и горчивите изпарения на сълзите, току що изплакани от отчаяните влюбени души. Слънцето е скрито зад дебел слой сиви облаци, които само една усмивка може да премахне, но уви, ...

liubomira97

Prose » Short stories

2010-12-15T15:22:16+02:00 881 2

Ние, хората 🇧🇬

Животът е измама на съдбата,
последна дума преди смъртна казън.
Искаш да живееш честно,
но виждаш се отнесен в смерча на разврата.
Играем си на театър с живи хора, ...

liubomira97

Poetry » Philosophical

2010-12-12T22:35:29+02:00 718 1

Декемврийско ухание 🇧🇬

Декември. Сняг вали, разнася аромат на студ, на пустота. Безлюдните улици смирено приемат честта - крехките снежинки да се разбият в заледения им асфалт, тържествено да загинат. Животът им се измерва в секунди, но разстоянието, което изминават за това кратко време, наброява число, голямо колкото све ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2010-12-09T20:32:14+02:00 856 1

Влюбвам се 🇧🇬

Влюбвам се... мисля, че това е. Това е на въпроса отговорът. Чудя се обаче той къде изчезна? Въпросът изпари ли се или престана да съществува, щом като вече май намерих му отговора? Странно. Доста странно, аз бих казала. Чувствата до вчера вероятно бяха други, нещо май че се пречупи. В мен ли се пре ...

liubomira97

Essays » Love

2010-12-01T00:25:44+02:00 2.4K 2

За Теб 🇧🇬

Погледнах към звездите и съзрях Луната.
Обърнах се към небето и ме заслепи Слънцето.
Излязох навън в дъжда – той ми донесе Дъгата.
Усетих повея на вятъра и опознах Морския бриз.
Потопих се в морето, а то ме заля с Вълните. ...

liubomira97

Poetry » Love

2010-11-30T21:46:07+02:00 828 2

Сребърна любов 🇧🇬

Сред сребро събирам счупени стъкла...
Самотата срути любовта.
Сега остана само това - сребърните спомени
и остатъците от красивото стъкло,
което унищожи Тя. ...

liubomira97

Poetry » Love

2010-11-27T19:59:54+02:00 749 1

Блян 🇧🇬

Глас - по-нежен от коприна,
очи - по-дълбоки от океан,
ръце - по-здрави от платина,
устни - търсещи своя пристан.
Сърце - по-студено от лед, ...

liubomira97

Poetry » Love

2010-11-26T21:14:51+02:00 684 2

Знаеш ли? 🇧🇬

Знаеш ли?
Всеки ден закъснявам за час заради теб. Чакам те на стълбите пред вратите на училище и когато се появиш иззад физкултурния салон и влезеш вътре, аз те последвам, за да бъдем повече време заедно. Зад теб съм. Знаеше ли?
Всеки ден те виждам на спирката пред магазинчето. Купуваш си кока-кола ...

liubomira97

Prose » Letters

2010-11-23T19:34:06+02:00 1.2K 2

Любовна еуфория 🇧🇬

Любовна еуфория
Светлината ми пари очите,
въздухът запушва дробовете,
размиват се пред мен цветовете,
бягат някъде надалече, ...

liubomira97

Poetry » Love

2010-11-21T21:46:10+02:00 823 1

Извор на болка 🇧🇬

Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...

liubomira97

Prose » Others

2010-11-20T22:29:23+02:00 1.2K 1

Ти 🇧🇬

Ти
Ти – сянка в спомените ми…
Ти – забранена мечта…
Ти – крадецът на сърцето ми…
Ти – раната в моята душа… ...

liubomira97

Poetry » Love

2010-11-18T22:29:50+02:00 793 4

Сърцебиене 🇧🇬

Сърцебиене
Мога да те усетя тук. Тук, в сърцето си! Точно тук... Туп-туп-туп! Чуваш ли как лудо бие за теб? Все по-бързо и по-бързо, за да го чуеш. Чуй го, иначе ще ме убие! И теб ще погуби, защото ти си част от него... Чуй го, спаси го!!! И нас спаси ни! Успокой го, обичай го... Вече боли ме. Хайде ...

liubomira97

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2010-11-17T11:11:15+02:00 977

Мъртва есен 🇧🇬

Мъртва есен
Вървя бавно по самотната алея. Злокобната тишина, разпростирайки се около мен, е нарушавана единствено от шума, получавайки се от ядосаното изритване на падналите жълти листа, което правя по пътя си. Мразя есента. Изпълнена с толкова много промени, промени все към лоши неща. Училището – ...

liubomira97

Prose » Others

2010-11-17T10:49:15+02:00 796 1

Аз ще те приема 🇧🇬

Аз ще те приема
Очакван или не, аз ще те приема.
С покана или без, аз ще те приема.
Търсещ подкрепа или не, аз пак ще те приема.
Няма нужда да ми обясняваш, думите сега нямат значение. ...

liubomira97

Poetry » Love

2010-10-17T15:23:08+03:00 1.1K 1 5

Помниш ли? 🇧🇬

Помниш ли?
Хей, помниш ли ме? Да, това съм аз. Момичето от детството ти, твоята най-добра приятелка, допреди 3 години... Аз съм същата като онази, с която всяка сутрин се срещаше на кръстовището със счупените светофари и споделяше пътя си към училище, с която делеше обяда си, на която споделяше трев ...

liubomira97

Prose » Letters

2010-10-16T20:21:57+03:00 1.7K 1

Неочаквана среща 🇧🇬

Неочаквана среща
Тичах към баскетболния кош, дриблирайки с топката в ръце. Трябваше да отбележа точка. Само още една ни делеше от победата, а по този начин щях да спечеля овациите на целия клас и най-вече на госпожата по Физкултура, която по начало си беше строга и само така можех да опровергая мнен ...

liubomira97

Prose » Short stories

2010-10-13T15:36:59+03:00 1K 2

Трябваше 🇧🇬

направих неща, които отдавна трябваше да направя,
казах думи, които отдавна трябваше да изрека,
простих се с любовта, която отдавна трябваше да загърбя,
отрекох се от теб, който отдавна трябваше да забравя...
и сега сърцето ми може би е сломено, ...

liubomira97

Poetry

2010-10-01T20:39:29+03:00 622

Тръгвам си 🇧🇬

Tръгвам си, а ти къде си?
Tам, далеч... защо не ме изпрати?
Tолкова бързо ли болката забрави,
а любовта и клетвите къде остави?
Дълбоко в сърцето си от лед заключи ...

liubomira97

Poetry » Love

2010-09-25T00:07:53+03:00 826 3

Обичам 🇧🇬

Обичам
Обичам красивото в теб,
дори и сърцето, обвито в лед.
Обичам любовта, дори тази,
която не изпитваш към мен. ...

liubomira97

Poetry » Love

2010-09-24T20:07:06+03:00 777

Цената на любовта 🇧🇬

Цената на любовта
Всичко свърши сега.
Любовта прекрасна отиде си от света.
Всъщност, не.
Тя завинаги остана в моето сърце. ...

liubomira97

Poetry » Love

2010-09-18T22:44:26+03:00 1.6K 1

15-ти септември без теб 🇧🇬

Днес, точно преди 6 години... първата среща, незабравимата. 15-ти септември пред вратите на училището... Аз бях там и ти беше. Погледите ни се срещнаха за първи път. И всичко беше красиво, бяхме щастливи. Ти ми помогна да разбера какво е щастие, след време разбрах какво е и болка. И може би една мал ...

liubomira97

Prose » Letters

2010-09-16T21:06:30+03:00 1K 2

Пътят към Рая 🇧🇬

Той се обърна и я видя. Тя стоеше сама на пътя и го гледаше без да казва нищо. Момчето не можа да повярва, че след толкова много години отново се срещат. След толкова години, изпълнени с болка и тъга. Тъга по нея. Толкова бе плакал, като малко дете, толкова се бе молил отново да я зърне дори и за ми ...

liubomira97

Prose » Short stories

2010-09-15T09:32:06+03:00 1.1K 7

Избор 🇧🇬

Бавно пристъпвам към олтара. Всяка крачка ми коства неимоверни усилия. Той е там – човекът, който ще ми помогне да превъзмогна болката. Или поне се надявам да го направи. Дългата бяла рокля, обсипана с диаманти не може да запълни празнотите, които този брак би оставил в мен. Всичките ми роднини и бл ...

liubomira97

Prose » Short stories

2010-09-14T22:32:25+03:00 954 4