Лорелай
109 results
Откриване
На Блага Димитрова
Бях синя и бяла и себе си пак не открих.
Бях нежна и мила - от себе си всичко затрих.
Аз бягах и тичах - от себе си май се страхувах, ...
  576  10 
Нощна песен. Тиха болка.
Болезнена рана, неизлечима.
Днес луната е още по-малка.
Кажи ми, че красивото не ще изчезне.
Кажи ми. ...
  490 
Добро утро, есен
Нощта е черна като моите очи.
Луната бяла е като невинност.
Звездите шепнат ми: ”Мълчи!
Ела и гледай нощ като на кино.” ...
  807 
Приказка за Поезията
На всички поети
Аз и вие имаме честта
да пазим най-святото в света.
У сърцата си да го съхраним, ...
  650 
Вяра
- Вярваш ли ми?
- Да. Не. Всъщност аз не те познавам.
- Няма значение. Аз мога само да те погледна и да преценя дали мога да ти се доверя.
- Всеки с дарбата си. ...
  845 
Щастлива
На България
Иде ми да прегърна Земята цялата,
със сълзи пред България да коленича.
Да бъда зимата,снежно бялата, ...
  705  11 
Ела!
Докосни ме, открий ме...
Разгъни съвестта ми пред всеки!
Изречи през шепот моето име...
Запази желанията ми навеки. ...
  509 
Бъдеще
Аз вървя, продължавам все да гледам напред.
Мое искрено бъдеще в златен колет -
следвам твоята пратка из целия свят
и те чакам навсякъде - град подир град. ...
  512 
Пролетно момиче
На Петя Дубарова:
"Аз искам слънце цял живот да имам,
и дланите ми винаги да парят;
да нося дъх на слънце негасимо, ...
  1135  10 
Мислите на една горда страница
Аз съм бяла. Бяла страница, по която има тънко и правилно начертани редове. Принадлежа на много дневници. Аз съм горда и търпелива, бяла страница.
Ето сега например, едно момиче, което се мисли за люляк, драска по мен всякакви глупости, а аз най-търпеливо стоя в ръцете ...
  685 
Една мокра пейка
Посред есента, когато
слънце грее и вали.
И земята е богата
на лъжи и на злини. ...
  605 
Там
Там, където вятърът ме брули
с нежните ръце на пролетта.
И със нежни, сладки устни ме целува.
Там съм аз. Сега. ...
  625 
Обичам те...
Очите ти в морето ме потапят,
за миг забравям кой съм аз.
Очите ти на злато ми приличат,
блестят с неистовата страст ...
  585 
Дъга
Многоцветна и весела - ето ме тук.
Ето цяла на вас пак ви се давам.
Безгранично добра, безнадеждно висока,
ето - всичко от себе си на вас подарявам. ...
  676 
Циганка
Шоколадова кожа. Устни
рубиненочервени -
неземно вкусни.
Искрящи очи зелени. ...
  499 
Тъмнокоса и четиринайсетгодишна
Аз ще си отида от тук.
А презирам се, че за това мисля.
Ах, какви тежки мисли...
А съм крехка и четиринайсетгодишна. ...
  624 
Всъщност... следващите редове не са дори разказ... не са и стихотворение. Те са малко, но важни за мен. Спонтанно откровение, след завършването ми на 7 кл.
15 юни. Завършвам. 7 клас. И вместо да се радвам, на мен ми е мъчно. Непознато чувство. Другите години съм била толкова щастлива, че идва ваканц ...
  722 
Моето училище
И ненадейно пак се връщам тук
и спомням си за дните ми в училище.
Отново чувам онзи звук
от местене на чинове във стаите. ...
  2024 
Замък от мечти
Построих си замък от мечти.
Направих му стени от младост.
Вратата оковах в усмивки.
Вградих в прозорците аз радост. ...
  586 
Нашият театър
Мразя всичко в тоя град.
Мразя даже всички хора.
Струва ми се малък тоя свят,
чак заспивам от умора. ...
  621 
Лятна зима
Аз на лятото съм щерка
и на зимата съм син.
Ту зелена като вейка,
ту пък бяла като сън. ...
  471 
Момче синеоко
Той е момче синеоко.
Много се смее и трудно се сърди.
А сърце има дълбоко.
Той е момче синеоко. ...
  688 
Стихотворението е писано за рождения ден на най-добрата ми приятелка =)
Пролет
На Ради - пролетта на мойте дни
В безкрая на синьото пак ще те чакам,
тъй бяла и нежна, както аз си те знам. ...
  519 
Зимата е в мен
Тя ледени ръце към мен простира
и се опитва пътя ми да спре.
Със бели пипала сърцето ми намира,
но то дълбоко е като море. ...
  499 
Мир
С черни облаци е пълно небето.
Черна сянка по земята пълзи.
Страшна буря се вие в морето.
Отвред капят тъжни сълзи. ...
  526 
На Недялко Йорданов
Прости ми, поете, че от тебе се уча
и даже понякога (несъзнателно) те копирам.
Ала стиховете ти са толкова звучни,
че няма как пример от теб да не взимам. ...
  931 
Реших да ги пусна заедно, защото за мен те са неразделни. От едното следва другото... пряко свързани.
Себе си да дам
Понякога аз себе си готова съм сама да дам,
за да гори и пак да не догаря сърцето
у човека. В очите му да грее плам ...
  518 
Русалка
Тя всяка вечер на брега стои
и вглежда се в здездите със тъга.
Очите ,пълни със сълзи,
устата бявно тя отваря: ...
  726 
Отдавна беше минало времето, когато събирах цветя, слагах ги внимателно с найлоново пликче и ги мушвах в някоя книга. Обожавах да го правя! Скоро нямаше книга без цветенце. Намирах всякакви – на повечето дори не знаех имената. Но това не ме интересуваше. Манията ми запълваше всяка свободна минута от ...
  2697 
Random works
: ??:??