МарияДимитрова.67
949 results
Цяла нощ дъждът валя
и замислено провеси
над дървета и поля
плюшена завеса.
Тихо скри кога и кой... ...
  414  24 
  192 
Рей се, рей, прозирен блясък!
Рей се над гори, рътлини
и плъзни се с дързък плясък
по вълните сини.
С лик сребрист се появяваш, ...
  779 
Министърът на Външно
е резервиран външно,
а Силовият ни министър –
със слаба памет, рисков,
Министърът пък на Войната ...
  735 
Тя – с вежди черни,
с гръд – като скреж.
Аз – малко нервен,
с много копнеж.
Уж речовит съм – ...
  821 
Бавно и леко,
като в забавен кадър
от филм на Тарковски,
ръцете нелепи повдигат
искрящата кана с вино. ...
  203 
Светът е пълна със секунди чаша,
а часовете чакат на опашка.
Пълзят пък дните поотделно
през вените неравноделно.
Усещам как кръвта кипи. ...
  639  11 
Някаква циганска баница
в стихове.
Тюрлюгювеч от детство,
мазно-постен вкус
и щипка лютиво. ...
  174 
Златни искри – в очите ти.
Глухо напява прибой.
Пак обещава покой
хладният смях на вълните.
Снежни стрели – в очите ти. ...
  214 
Сърфирам
из нета
в плиткото на битието в близкото на
дълбината и далнината
някак нехая ...
  198 
Обичах безумно муха!
Отдавна, отдавна – тогаз
бях млад като свежа леха,
зелен и наивен бях аз.
Сегиз-тогиз, взел микроскоп, ...
  977 
Дълга вечеря.
Бляска кристал.
Ям прекомерно
и съм заспал.
Гледам: насреща ...
  1156 
Хубаво момче –
леден къс, изсечен камък,
изваяние с очи –
жълт кристал и хладен пламък.
Хубаво момче – ...
  257 
Кто был охотник? Кто – добыча?
Все дьявольски-наоборот.
Марина Цветаева
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми ...
  249 
/Нехайно
фигурно
анамерично
не-хайку/
л у п а к а н а ...
  343 
Ще те заспя. Ще отсънува
галерата вълни крайбрежни.
След пристани от хладна нежност
към други дни ще отпътува.
Над със ...
  310 
Завоалирана е
тишината
между двата
полюса на
битността. ...
  358 
Вятърко, ветре могъщ,
вееш над ниви и къщи,
есенни листи пилееш
в пустото, голо поле.
Облаци гривести гониш, ...
  917  18 
Непонятно ми е
внезапното състрадание
на спрелите
пред входа дървета.
Сивият кораб ...
  362 
Пред къщчо, на пейчо
седи Олелейчо
и гледа капчучка
как свири с дудучка.
На цветчо калинчо ...
  346 
Баба Зима пак размята
белия кожух.
песен
Дочух пролетта как изкука
с бравурния танц на капчука. ...
  151 
Запокитена в плен на тъгата,
под сърцето си нося посоки.
Под езика си – камъче лятно,
а в очите си – сребърни локви.
И потичат косите ми черни ...
  314 
– Вчера я на крыльце его ждала.
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...
  363 
Бледо разсъмване.
Празно легло.
"Вчера" топи се
под алчния лъх
на пламъка. ...
  238 
– Не те открих сред хилядите други.
– То след мой заметали вьюги.
– Не те намерих в знойната пустиня.
– То кровь моя тихонько стынет.
– Брегът ли името ти пак отрони? ...
  274 
Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...
  439 
Пред погледа ми като на екран
преминаха безшумно стихове.
Животът ли прибира свойта дан
или смъртта си връща с лихвите?
29.12. 2018 3.00
  379 
Защо все преструваш се ти
на вятър, на птица, на камък?
Защо все усмихваш се ти
от свода, припламващ с гръм кратък?
Духа ми не дръж изтерзан, ...
  940 
Страня от хората, не вярвам
в суетната им доброта:
живота меря с друга мяра,
с безцелна, друга красота.
Аз вярвам само в синевата, ...
  883 
I
Луната със сиво лице,
в разкъсана облачна
риза,
по хълма полека ...
  414  13 
Какво си спомням всъщност – радост само
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът ...
  294 
Беше рано за едно,
за друго – толкова
безумно късно
/струва ми се,
че от жалост ...
  1040  12 
На Моняк – тихо като в храм,
където пътищата свършват.
Посоките се срещат там
и ветровете бурни връщат.
Скали отвесни в мъх-покров ...
  214 
Кош от клони и лъчи
ръси по земята сенки.
В корен сгушено мълчи
изворче с вода зелена.
Слънцето на хълбок стяга ...
  393 
/хайку четирилистник/
Не ще измеря
картината на света
през рамки черни.
Високомерието ...
  182  11 
Светлината край теб
е поръбена с мрак и прах.
Мастилото капе пак: грях! грях!
Светостта не попива.
В очите – стаена жал. ...
  344 
Практическа Апокалиптична Теория на Относителността на Мащаба
/Пи-АТОМ/
Сравни със земята
високите сгради
в подножието ...
  195 
Бяла лунна вечер...
песен
Луна ли е или пък сняг навял –
проблясва пак среднощната алея.
И тъне паркът в преспи цял, ...
  291 
Първи път:
Подхлъзнах се на рампата за инвалиди –
не бяха сложили и стъпала.
За немощните ги е "грижа", очевидно.
Сега с един са повече. Хвала! ...
  186 
Работих за една госпóжа,
тя плащаше добре,
но чистех и поддържах
дванайсет стаи в ред.
И готвех, пазарувах – ...
  1169 
Random works
: ??:??