МарияДимитрова.67
965 results
– Не те открих сред хилядите други.
– То след мой заметали вьюги.
– Не те намерих в знойната пустиня.
– То кровь моя тихонько стынет.
– Брегът ли името ти пак отрони? ...
– То след мой заметали вьюги.
– Не те намерих в знойната пустиня.
– То кровь моя тихонько стынет.
– Брегът ли името ти пак отрони? ...
283
1
1
Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...
450
1
5
Пред погледа ми като на екран
преминаха безшумно стихове.
Животът ли прибира свойта дан
или смъртта си връща с лихвите?
29.12. 2018 3.00
преминаха безшумно стихове.
Животът ли прибира свойта дан
или смъртта си връща с лихвите?
29.12. 2018 3.00
384
4
5
Защо все преструваш се ти
на вятър, на птица, на камък?
Защо все усмихваш се ти
от свода, припламващ с гръм кратък?
Духа ми не дръж изтерзан, ...
на вятър, на птица, на камък?
Защо все усмихваш се ти
от свода, припламващ с гръм кратък?
Духа ми не дръж изтерзан, ...
962
2
5
Страня от хората, не вярвам
в суетната им доброта:
живота меря с друга мяра,
с безцелна, друга красота.
Аз вярвам само в синевата, ...
в суетната им доброта:
живота меря с друга мяра,
с безцелна, друга красота.
Аз вярвам само в синевата, ...
905
1
2
I
Луната със сиво лице,
в разкъсана облачна
риза,
по хълма полека ...
Луната със сиво лице,
в разкъсана облачна
риза,
по хълма полека ...
422
5
13
Какво си спомням всъщност – радост само
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът ...
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът ...
310
2
8
Беше рано за едно,
за друго – толкова
безумно късно
/струва ми се,
че от жалост ...
за друго – толкова
безумно късно
/струва ми се,
че от жалост ...
1052
7
12
На Моняк – тихо като в храм,
където пътищата свършват.
Посоките се срещат там
и ветровете бурни връщат.
Скали отвесни в мъх-покров ...
където пътищата свършват.
Посоките се срещат там
и ветровете бурни връщат.
Скали отвесни в мъх-покров ...
215
3
6
Кош от клони и лъчи
ръси по земята сенки.
В корен сгушено мълчи
изворче с вода зелена.
Слънцето на хълбок стяга ...
ръси по земята сенки.
В корен сгушено мълчи
изворче с вода зелена.
Слънцето на хълбок стяга ...
408
4
/хайку четирилистник/
Не ще измеря
картината на света
през рамки черни.
Високомерието ...
Не ще измеря
картината на света
през рамки черни.
Високомерието ...
187
2
11
Светлината край теб
е поръбена с мрак и прах.
Мастилото капе пак: грях! грях!
Светостта не попива.
В очите – стаена жал. ...
е поръбена с мрак и прах.
Мастилото капе пак: грях! грях!
Светостта не попива.
В очите – стаена жал. ...
345
1
9
Практическа Апокалиптична Теория на Относителността на Мащаба
/Пи-АТОМ/
Сравни със земята
високите сгради
в подножието ...
/Пи-АТОМ/
Сравни със земята
високите сгради
в подножието ...
200
3
Бяла лунна вечер...
песен
Луна ли е или пък сняг навял –
проблясва пак среднощната алея.
И тъне паркът в преспи цял, ...
песен
Луна ли е или пък сняг навял –
проблясва пак среднощната алея.
И тъне паркът в преспи цял, ...
296
2
6
Първи път:
Подхлъзнах се на рампата за инвалиди –
не бяха сложили и стъпала.
За немощните ги е "грижа", очевидно.
Сега с един са повече. Хвала! ...
Подхлъзнах се на рампата за инвалиди –
не бяха сложили и стъпала.
За немощните ги е "грижа", очевидно.
Сега с един са повече. Хвала! ...
197
1
3
Работих за една госпóжа,
тя плащаше добре,
но чистех и поддържах
дванайсет стаи в ред.
И готвех, пазарувах – ...
тя плащаше добре,
но чистех и поддържах
дванайсет стаи в ред.
И готвех, пазарувах – ...
1196
2
6
Все ставам зиме посред нощ,
обличам се през куп за грош.
До късно лете не стоя,
а лягам още през деня.
И гледам пак, за кой ли път, ...
обличам се през куп за грош.
До късно лете не стоя,
а лягам още през деня.
И гледам пак, за кой ли път, ...
2343
4
Луната пълна – медена тепсия,
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви, ...
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви, ...
419
5
14
С и н и я т Ж ъ л т и я т
к в а д р а т к в а д р а т
с в е т л е е т ъ м н е е
Р а м к а т а
с к ...
к в а д р а т к в а д р а т
с в е т л е е т ъ м н е е
Р а м к а т а
с к ...
383
3
7
потъна
внезапно чайката
съмнала в мъглата
с тъгата есенна
в блатото разплиска ...
внезапно чайката
съмнала в мъглата
с тъгата есенна
в блатото разплиска ...
437
7
В клоните
зрее звезда.
Книгата се разплака.
Имаше някога
клони, листа... ...
зрее звезда.
Книгата се разплака.
Имаше някога
клони, листа... ...
236
1
2
Земята се върти около оста си
със седем милиарда земни страсти.
Превила гръб, безмълвно носи
мечти, надежди и въпроси.
И пори космоса сама ...
със седем милиарда земни страсти.
Превила гръб, безмълвно носи
мечти, надежди и въпроси.
И пори космоса сама ...
261
1
6
Черно и бяло
море от букви
горчиво-солени.
Кръвта ми –
прозрачна и сладка ...
море от букви
горчиво-солени.
Кръвта ми –
прозрачна и сладка ...
230
3
3
В черно и на колене
над Устра увисва
мълчание.
На колене.
Денят – счупен надве. ...
над Устра увисва
мълчание.
На колене.
Денят – счупен надве. ...
327
1
6
Котешко мяукане над двора
спуска се по бряста, трополи.
Лятото, изтръгнато от корен,
с пукот тих в контейнера дими.
Птица си проправя път в небето, ...
спуска се по бряста, трополи.
Лятото, изтръгнато от корен,
с пукот тих в контейнера дими.
Птица си проправя път в небето, ...
344
3
13
Небето се пощи
и падат снежинки –
от лед кокошинки.
23.10.2018
и падат снежинки –
от лед кокошинки.
23.10.2018
356
8
лилá -ла -ла
лилá -ла -ла
зън-звън
зън-звън
в росна трева ...
лилá -ла -ла
зън-звън
зън-звън
в росна трева ...
418
1
8
Нагоре, нагоре – към сиво небе.
Това ли е, Господи, пътят?
В краката ми куче огромно снове,
изплита гирлянди от стъпки.
В очите ме гледа, край мен се върти, ...
Това ли е, Господи, пътят?
В краката ми куче огромно снове,
изплита гирлянди от стъпки.
В очите ме гледа, край мен се върти, ...
290
4
9
Стрела с връх – наконечник каменен,
с украса от пера златисти,
пробола синкавото рамо
на бога – слънцето тракийско.
Изтичала кръвта му огнена ...
с украса от пера златисти,
пробола синкавото рамо
на бога – слънцето тракийско.
Изтичала кръвта му огнена ...
356
3
8
Чаша старинна в метален обков
с алена тайна, налята догоре.
Тайна – проклятие и благослов,
дар поднебесен за грешните хора.
В чашата – вино и кръв. ...
с алена тайна, налята догоре.
Тайна – проклятие и благослов,
дар поднебесен за грешните хора.
В чашата – вино и кръв. ...
181
1
6
230
9
Бе залезът като домат.
Атанас Далчев
Студът е
ядрена гъба
след киселинен ...
Атанас Далчев
Студът е
ядрена гъба
след киселинен ...
511
2
23
367
3
10
Натали, Натали, как вы могли тогда
не отвести от него руку врага.
Ал. Вратарев "Натали"
Сирéната,
морската, ...
не отвести от него руку врага.
Ал. Вратарев "Натали"
Сирéната,
морската, ...
251
Епилог
Какъв покой след паднал сняг!
Земята сякаш става друга –
бледнее яркият й цвят,
изсулва кожа на влечуго. ...
Какъв покой след паднал сняг!
Земята сякаш става друга –
бледнее яркият й цвят,
изсулва кожа на влечуго. ...
136
5
Ах, тези четири лúста!
Кой вятър пак ме подгони?
Люшка листá и клони.
В цвете калинка се спряла –
мисли. ...
Кой вятър пак ме подгони?
Люшка листá и клони.
В цвете калинка се спряла –
мисли. ...
644
1
16
В жълта хартия загърнах гнева си,
в джоба го пуснах, дано издържи
черната кожа, дано не се скъса –
в жълта хартия гневът ми тежи.
После прегърнах пияните думи – ...
в джоба го пуснах, дано издържи
черната кожа, дано не се скъса –
в жълта хартия гневът ми тежи.
После прегърнах пияните думи – ...
181
3
6
После ти се обърна.
В парка от скръб заръмя.
Няма, нощта те прегърна.
После останах сама.
Тръгнах през здрача спокойна, ...
В парка от скръб заръмя.
Няма, нощта те прегърна.
После останах сама.
Тръгнах през здрача спокойна, ...
374
4
18
Всъщност, дъждът тих ми беше приятел –
винаги плачеше заедно с мен.
Вместо букети, ми пращаше ято,
все ме прегръщаше, даже студен.
Мисля, дъждът ме закриля невидим ...
винаги плачеше заедно с мен.
Вместо букети, ми пращаше ято,
все ме прегръщаше, даже студен.
Мисля, дъждът ме закриля невидим ...
156
1
Ти може да ме привличаш,
но аз него обичам.
Може да ме наричаш
свое момиче-кокиче,
след мене да тичаш, ...
но аз него обичам.
Може да ме наричаш
свое момиче-кокиче,
след мене да тичаш, ...
316
3
8
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
