МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) - Works

Над керемидите на пирамидите – море 🇧🇬

/колажно стихотворение/
...Не балсамирай погледа си, суета.
Изгубеното е въпрос на шанс и време.
А отговорът е отново – самота...
...Загадката сама ще разгадаеш – ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-08-10T15:05:34+03:00 446 3 8

Гнездо на запустението 2 🇧🇬

Звездите, даже мъртви,
излъчват светлина.
Райна Вакова
Да плуваш с прилива е тъй удобно –
не са ти нужни перки, ни крака. ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-08-07T17:47:42+03:00 935 1 5

След бурята 🇧🇬

Викнах си края, но той не дойде.
Свикнах с началото – все отначало.
Малко се чална средата – боде,
стъпва накриво и гледа печално.
Котка ми маха с рогати очи ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-08-05T13:53:41+03:00 679 2 11

И 🇧🇬

Потърси. Отключи.
Поседни. Отдъхни.
Говори. Сподели.
Замълчи. Потъжи.
Погледни. И живни. ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-31T07:53:00+03:00 697 1 6

Посееш ли жило, ще жънеш пчели. Дали? 🇧🇬

В пустинята разцъфва сагуаро*
в танц с тръни – саби: битка за живот.
Впил корен в пясъка, от жажда парещ,
с роса по кожата си – сладка пот.
Във въздуха трептят лъчи – миражи, ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-30T08:33:18+03:00 556 2 6

Ще го бъде ли времето 🇧🇬

На вечния Емил Димитров
Дóбър ти вечер, приятелю стар.
Как там я караш в небесната глутница?
Още ли стъпваш сред звездната жар,
с вълци танцуващ под лунната блудница? ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-28T15:40:07+03:00 435 2 5

Лисичи му работи 🇧🇬

Един лисугер
съня ми гложди
като калугер –
смирен, набожен.
Към мен не гледа, ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

2019-07-26T09:18:00+03:00 369 2 8

Каменната сватба 🇧🇬

Дъждът е вкаменена ярост,
зурни и гайди – глъхнещ звук.
Копнее вехнещата старост
за дял от любовта на друг.
На звезден сън ли ти приличам ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Love

2019-07-24T20:52:34+03:00 568 2 12

Убийство на поет 🇧🇬

> В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Христо Фотев (,,Предчувствие")
Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необрати ...

МарияДимитрова.67

Prose

2019-07-18T09:32:09+03:00 525 2 8

Дилема 🇧🇬

По пиърсинга
на бисерната мида –
болка за продан.
Под козината
на пухкавата норка – ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-17T09:44:07+03:00 422 1 2

Черешката на айсберга на печената риба 🇧🇬

По белтъците на вълните
избива морска сол.
Рибата се пече на плажа.
Край разкритата паст
на крайбрежен мол, ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

2019-07-16T20:03:24+03:00 447 1 5

Не мома, а трънка 🇧🇬

Уж валят мъжете,
а при мен е суша.
Уж плета въжета,
а стръвта не слуша.
Леят се порои, ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Humorous

2019-07-13T11:46:11+03:00 646 2 11

Но родих стих 🇧🇬

Свикнах все да съм сърдита.
Свикнах да съм си арбитър.
Свикнах да не разговарям.
Свикнах да ми викат Сара.
Правят даже и магия. ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-12T08:30:30+03:00 421 1 2

Черночервеноморско антихибридно стихотворение 🇧🇬

Палуби и мачти,
пенести вълни.
Перки в бяг и злачни
сенки в плитчини.
Мешести воали, ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-11T10:35:07+03:00 393 3 6

По равния наклон на скръб неутолима 🇧🇬

по стъпкани сърца
нозете ми потъват в кръв
очите ми изпръскани солú
на сладкото везните натежават
в обезсолената вселена ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-10T10:41:43+03:00 409 1 17

Горчиво 🇧🇬

Ще се разтворя в
красотата.
Само миг –
и реката ще впие
побелели пръсти ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-09T09:14:38+03:00 644 2 14

Черни котки, бяла лисица 🇧🇬

Не душа – а котка.
Надежда Ангелова
Останах пак без черната си котка.
В стобора се промуши, звяр проклет.
Изчезна. Мишките сега да коткам ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-07T09:38:37+03:00 720 3 9

Копнеж 🇧🇬

Не слагай чадър
между себе си
и снега.
Нека снежинките
падат по тебе ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Love

2019-07-06T09:31:55+03:00 723 6 25

Дойдох 🇧🇬

Като дързък крадец
дойдох тази нощ
за сърцето ти.
Ти затвори пред мен
всички врати. ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Love

2019-07-05T06:48:56+03:00 562 3 19

Щурец, пчела и още Пепеляшка 🇧🇬

Звукът от стържещите стъпала
изкачва се по синьото на мака.
Поглеждам го с очите на пчела,
в недрата му кодирана. И чакам.
Издига се зелената вълна ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-07-04T09:13:29+03:00 548 3 15

Русалката Пепеляшка след сто години брак с Принца 🇧🇬

Душата ми се свързва с теб по кабел.
Изпращам ти прощалните флуиди.
Навярно все пак ще получи Нобел
сърцето ми, до днес хуманоидно.
Живурках в мрак студено-чист, отровен, ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

2019-07-02T09:05:33+03:00 510 1 10

Храбрият оловносив прах 🇧🇬

Боята му се смъкна съвсем, той цял побеля – от пътуване или от скръб – кой знае?
Ханс Кр. Андерсен
Зеленонога, Пролетта се преля в златна рокля, прилична на слънчоглед, проблесна в езернооко синьо и, червенокоса, залезе в есен. Над земята заваляха скръбни бели звезди.
В стаята мухълът попристегна мъ ...

МарияДимитрова.67

Prose

2019-06-30T08:53:12+03:00 502 1 3

Лов 🇧🇬

Блеснá. Вълни. Сом.
Примамка. Улов. Скара.
Гуляй. Жени. Ром.
Гора. Трева. Пън.
Следи. Кошута. Пáра. ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

2019-06-29T09:23:48+03:00 421 1

Из бележките ми 🇧🇬

***
Медиите са безотговорни и жестоки като деца, които бесят котки за забавление.
***
Не можеш да потърсиш телефонния номер на Бог и да му звъннеш, както се пееше в една популярна песен. На небето се звъни... с камбани.
*** ...

МарияДимитрова.67

Prose » Others

2019-06-26T09:33:42+03:00 725 9

Свръхнова 🇧🇬

> /антиутопия/
>
> Навъсен дъжд кривú очи.
>
> Вл. Маяковски, "Утро" ...

МарияДимитрова.67

Poetry » Other

2019-06-25T08:38:49+03:00 442 1 10

Дъжд на разстояния 🇧🇬

Защо ли толкава често наминавам към мястото, където ме убиха? Има някаква магия, смътна омая, в обраслите с бъз руини, в черните, обгорели стени със слепи прозорци. И този странен аромат на запустяла, бивша прелест, без срок и ненавременно изтляла, разрушена. Вървя в руините по стъпките на самотата ...

МарияДимитрова.67

Prose

2019-06-23T07:53:05+03:00 607 1 4

Тенденция към сентенции в сенките на седенките 2 🇧🇬

1. Няма да моля неволята. Полетът е във волята.
2. Когато лъкът е цел, целта е стрела – бумеранг.
3. Във всяка част на пътя имаш избор – да продължиш напред или да се върнеш назад, с изключение на началото и края. Освен ако не си на Околовръстното.
4. Призрак броди из Европа, призракът на популизма. ...

МарияДимитрова.67

Prose » Epigrams, Miniatures, Aphorisms

2019-06-22T14:17:36+03:00 644 3

Очила за нощно виждане на души 🇧🇬

I
Огън и слово.
Знаеш ли, че още боли?
Ако имах очила
за нощно виждане на души, ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-06-19T22:31:42+03:00 681 3 22

Сладоледеният дух 🇧🇬

В градината, обсебена от духове
животът си тече по своя ред –
деца играят, обикалят слухове
над пейки с майки, хрисими наглед.
Край езерцето старци хранят гълъби, ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-06-18T07:05:46+03:00 625 3 5

Гъстота на преселение на породите 🇧🇬

Душевна аномалия
е падината
в средата
на нищото
с телесен цвят. ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-06-16T16:52:05+03:00 572 3 1

Вентролог на дяволи и Бог 🇧🇬

В я т ъ р ъ т п и р у в а с у м о р е н и п т и ц и.
което когато какво е и как ще
където е за кратко животът ме върнеш
пак ли в горещото отмина от място
ще бъде лято и ето на скърби ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-06-15T12:33:08+03:00 349 1 4

Там 🇧🇬

/колажно стихотворение с елементи от приказки и песни на В. Найденов/
Под лодките им не шуми река,
а пясъчни нещотърсачи.
Брегът, с откъсната ръка
превит е под върбите, плачещ ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-06-14T08:42:20+03:00 383 1 3

Пáра 🇧🇬

В плячкосаната тишина
не никнат зъбери,
а кариерни рифове.
Коралът е на изчезване.
Безплътни ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-06-12T08:46:09+03:00 520 1 3

Ода на толерантността 🇧🇬

Петелът, с глас на мюезин*,
с чалма, червена като слънце,
изпраща зов с приветствен химн
към облаците – ярки грънци.
Шибой пълзящ е в утринта ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-06-11T06:26:50+03:00 945 5

В жълтия град 🇧🇬

— Какво е то? — настоя Бартън с пресипнал глас. — Какво е това нещо, което ти знаеш, а аз не зная?
— Знам кой си — шибнаха го като камшик думите. — Знам кой си в действителност!
Филип К. Дик "Война на реалности"
Жълтият вятър подгони жълтия смях от очите на дневните статуи. Въздухът се превърна в ск ...

МарияДимитрова.67

Prose

2019-06-09T09:49:18+03:00 695 1 2

На Йорик Пирата 🇧🇬

Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми ...

МарияДимитрова.67

Poetry

2019-06-08T10:06:56+03:00 400 1 2

Част от живата природа - Валерия Вербинина 🇷🇺

Пътеката вървеше направо, докато не ú омръзна, тогава свърна надясно, но размисли и направила няколко зигзага, незабелязано се прокрадна към пещерата.Табелката на плътно затворената грамадна врата гласеше:
ВНИМАНИЕ
КРЪВОЖАДЕН ДРАКОН
Работно време: всеки ден, без почивни дни, освен 32 януари, 27 ноем ...

МарияДимитрова.67

Translations » Prose, from Russian

2019-06-05T09:01:55+03:00 1.6K 1 5

L’onda dal mar’divisa – Владимир Соловьов 🇷🇺

(Превод на руски превод)
Вълна̀ с море в разлъка
Вълна̀ с море в разлъка
покоя не познава.
Избила в пенест ручей ...

МарияДимитрова.67

Translations » from Russian, from Italian

2019-06-02T17:20:03+03:00 1.8K

Целувай ме – Костас Балахутис 🌐

/втори вариант на превод/
Текст: Костас Балахутис
Музика: Христос Пападопулос
Изпълнител: Стаматис Краунакис
Влез, казваш, не оставяй днес ...

МарияДимитрова.67

Translations » Song

2019-06-02T17:19:36+03:00 1.2K 1

Говоря… – Йоргос Сарандарис 🌐

Говоря, защото има небе, що ме чува.
Говоря, защото очите ти ми говорят.
И няма море, и няма и суша,
където очите ти не говорят.
Говорят очите ти, аз танцувам. ...

МарияДимитрова.67

Translations

2019-05-29T20:45:55+03:00 1K 1 4