МарияДимитрова.67
1,020 results
Разхождах се, самотен като облак,
понесъл се над хълмове, поля,
когато се натъкнах на безброден
килим от кехлибарени цветя,
досам брега, под куп върби ...
  2529 
Борбата в мен:
в копнеж свещен
през дните преминавам,
и, приземен,
със корените здрави ...
  895 
Един живее в страх от съвестта,
а друг – от наказание-тегоба.
С това се различава същността
на волния от роба.
Theodor Storm ...
  887 
И без слова в безбрежните лазури
въздушните вълни с напевна власт
към тебе носят зов, копнежи бурни
и таен пламък на безмълвна страст.
Трептейки тъй пред прага свиден, ...
  1237 
„Руските символисти“ – Москва, 1875
В предисловието към този нов брой младите спортисти, наричащи себе си „руски символисти“, „ сметнаха за необходимо да изяснят отношението си“ към критиката. Според г-н Брюсов и К. повечето от критиците им били съвършено неподготвени за тази важна задача, а тези, к ...
  1062 
Очички в сълзички и блясък
и устнички, стиснати жално,
а бузките – греят от ласки,
разбъркани букли спирални.
В прегръдките – слаба, покорна, ...
  1075 
Заветен сън пълзи по стъпалата;
вратата на мига открехва паст…
Две сенки се преплитат на стената,
а силуетите в огледалата
тъмнеят от свенлива страст. ...
  968 
I
1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894
Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:
Une dentelle s'abol ...
  1299 
Със нея се срещнах случайно
и плахо за нея мечтах,
но дълго заветната тайна
в скръбта си негласно таях.
Веднъж, в златен миг, откровено, ...
  1068 
Ще удължа безкрайно времето,
секундите ще слея с часовете,
минутите – в столетия. Зеленото
мълчание на светове далечни
над мене цял живот ще свети. ...
  272 
Чия е таз гора, аз мисля, знам.
Домът му в селото е, но оттам
не вижда как дивя се тук,
на снежната гора - вековен храм.
А конят мисли, че напук, ...
  1236 
Ти лети, мой сън, лети,
пътьом кестен разлисти,
натежи във кичест хмел,
прошуми, тръстики свел.
И, разсипал цветен дъх ...
  1065 
Окончателен вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл,
просияха –
отровно близки –
просияха ...
  1116 
Целувам днес лика ти чист -
за „сбогом“ на брега скалист,
над плажа с пясъка златист.
Признавам, беше права ти,
че бяха дните ми – мечти. ...
  2351 
Първи вариант
Сякаш погледи, пълни със смисъл
просияха –
с жлъч скръбна -
просияха, ...
  1203 
Взирам се в нощта всевластна.
Спи земята в сенки. Сам съм.
И като комети звездни
мислите прииждат, чезнат.
На сапунени мехури ...
  755 
Няма ли прегради трайни
за прищевки и мечти,
в роза бледа, в роза чайна,
ти, поете, ме вплети!
Два оттенъка избрани ...
  1086 
Над тайния духовен свят,
над бездната неназована,
лежи завеса златоткана
по висша, божа благодат.
Денят е този свят покров ...
  1045 
Буря в небето вечерно,
шум на сърдито море –
буря в морето и черни,
рой черни мисли, и рев.
Буря в морето, безмерен ...
  1032 
Обичам бурята напролет
и грохота на ранен май,
в небето синьо вихри в полет
и техните игри безкрай.
Клокочат младите тътнежи, ...
  1160 
С цвете тъмноалено в ръце
Арлекин е сам на карнавала.
Цяло в пудра – бялото лице,
а очите му горят печални.
Глупаво е да тъжиш встрани, ...
  1062 
А водата? Миг – тишина…
Миг – рибка, кръгове, ромон…
Като мисъл една…
Но е тя – дълбина,
и влече главоломно. ...
  1055 
Мисъл след мисъл, вълнá след вълнá –
двете лица на стихия една:
в плен на сърцето, в морето безбрежно,
тука в неволя, а там – в безметежност –
същият вечен прибой и отбой, ...
  1141 
Он хохочет, чтоб не зарыдать.
Максим Рилски "Хайне"
I
Клоунът каза, че ме обича.
Тръгнах нагоре, към цветния град. ...
  228 
Как роза алена се вае
от лилия искрящо бяла?
Като целунеш Галатея
от смях и свян поруменяла.
Friedrich von Logau ...
  952 
Страните ти нежни
събуждат копнежи –
цвят мляко и рози.
Но поглед и поздрав,
при тази омая ...
  1323 
/към Яворов/
Уютно е в зелените подмоли
на твоите очи.
Прозрачните води влекат надолу,
а меките лъчи ...
  1957  16  20 
Хайнрих Хайне
Поглед – смърт в красива бездна.
Как обичам песента звънлива,
дето някога в Тоскана
чух над мен да се разлива. ...
  851 
Хайнрих Хайне
Пътувахме сами
В тъмата, в пощенска кола
на път неравен с тебе бяхме.
Подскок – и удряхме чела, ...
  885 
Вие често ме сънувате.
Ходите намръщен, отегчен.
Нощем тайно ме целувате.
Тъжен се събуждате без мен.
Вие даже не говорите - ...
  349  11 
Янош Арани
Сцени последни. Завесата пада.
Лампите гаснат, замлъкват аплаузи.
Сцени последни – и край на парада:
пусти декори , тъй значеща пауза. ...
  634 
Розов храст на хълма
Шандор Петьофи
Хвърлих името си
като парá за щастие
в прозрачен извор. ...
  219 
Шандор Петьофи
Розов храст на хълма летен.
Сгушена си в мене, ангел мой.
Шепнеш, че ме любиш, цвете,
мое щастие желано. ...
  754 
Нип-ура! Почивка! Стига!
Хвърляй кирка, четка, книга!
Днес светът е топ-поле
с матадор-вратар. Оле!
С единайсет бика страшни ...
  267 
> Казаха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
>
> Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет. ...
  354 
В нощта лазурна отпочива Рим…
Луна изгрява – и царува в дим
над улици, безлюдно-величави,
града изпълнила с безмълвна слава…
Как сладко Рим заспал е в ореол! ...
  1151 
Нощ, улица, фенер, аптека,
безсмислен пламък, гаснещ в мрак.
Живей и още четвърт век ти –
все си без изход. Няма как.
Умреш ли – почва отначало ...
  1291 
Двайсет и първи. Нощ. Понеделник.
Мержелее Москва под мъгла.
Съчинил си е някой безделник,
че любов на света е дошла.
И от леност ли, тягост ли, мъка, ...
  1290 
Далечен светлик над реката,
тя – цялата в блясък и жар.
Подканват ме храбро веслата,
веригата – без катинар.
Не ще каже никой: Къде ли ...
  1159 
Под ябълката стояло едно малко момиче, с бяла копринена риза облечено. Зуницата му — жива жълта змия с черни точки на гърба. На раменете му-малки сребърни крила, босо.
Ангел Каралийчев "Крали Марко суче самодивско мляко"
Преди да дойде вечерта,
хълмистата земя притихва
като уплашена кошута. ...
  326 
Random works
: ??:??