МарияДимитрова.67
1,020 results
Сърфирам
из нета
в плиткото на битието в близкото на
дълбината и далнината
някак нехая ...
  251 
Обичах безумно муха!
Отдавна, отдавна – тогаз
бях млад като свежа леха,
зелен и наивен бях аз.
Сегиз-тогиз, взел микроскоп, ...
  1151 
Дълга вечеря.
Бляска кристал.
Ям прекомерно
и съм заспал.
Гледам: насреща ...
  1326 
Хубаво момче –
леден къс, изсечен камък,
изваяние с очи –
жълт кристал и хладен пламък.
Хубаво момче – ...
  319 
Кто был охотник? Кто – добыча?
Все дьявольски-наоборот.
Марина Цветаева
Даже мен да ме няма на белия свят,
потърси любовта ми ...
  310 
/Нехайно
фигурно
анамерично
не-хайку/
л у п а к а н а ...
  394 
Ще те заспя. Ще отсънува
галерата вълни крайбрежни.
След пристани от хладна нежност
към други дни ще отпътува.
Над със ...
  361 
Завоалирана е
тишината
между двата
полюса на
битността. ...
  416 
Вятърко, ветре могъщ,
вееш над ниви и къщи,
есенни листи пилееш
в пустото, голо поле.
Облаци гривести гониш, ...
  1238  18 
Непонятно ми е
внезапното състрадание
на спрелите
пред входа дървета.
Сивият кораб ...
  429 
Пред къщчо, на пейчо
седи Олелейчо
и гледа капчучка
как свири с дудучка.
На цветчо калинчо ...
  399 
Баба Зима пак размята
белия кожух.
песен
Дочух пролетта как изкука
с бравурния танц на капчука. ...
  206 
Запокитена в плен на тъгата,
под сърцето си нося посоки.
Под езика си – камъче лятно,
а в очите си – сребърни локви.
И потичат косите ми черни ...
  361 
– Вчера я на крыльце его ждала.
– Отби се пътьом в нашта махала.
– Я сделала ему венок из роз.
– Вечеря му приготвих, бе мой гост.
– Он подарил мне свой носок. ...
  425 
Бледо разсъмване.
Празно легло.
"Вчера" топи се
под алчния лъх
на пламъка. ...
  288 
– Не те открих сред хилядите други.
– То след мой заметали вьюги.
– Не те намерих в знойната пустиня.
– То кровь моя тихонько стынет.
– Брегът ли името ти пак отрони? ...
  346 
Аз вярвам в синя венценосност.
Дмитрий Мережковски
I
Не вярвам в синьото лъжепророчество –
отрочето ...
  510 
Пред погледа ми като на екран
преминаха безшумно стихове.
Животът ли прибира свойта дан
или смъртта си връща с лихвите?
29.12. 2018 3.00
  450 
Защо все преструваш се ти
на вятър, на птица, на камък?
Защо все усмихваш се ти
от свода, припламващ с гръм кратък?
Духа ми не дръж изтерзан, ...
  1117 
Страня от хората, не вярвам
в суетната им доброта:
живота меря с друга мяра,
с безцелна, друга красота.
Аз вярвам само в синевата, ...
  1038 
I
Луната със сиво лице,
в разкъсана облачна
риза,
по хълма полека ...
  483  12 
Какво си спомням всъщност – радост само
в очите – топло, слънчево небе.
Останалото сякаш беше ... знам ли?
Останалото си е все – без теб.
И нищо, че отново пианистът ...
  368 
Беше рано за едно,
за друго – толкова
безумно късно
/струва ми се,
че от жалост ...
  1124  11 
На Моняк – тихо като в храм,
където пътищата свършват.
Посоките се срещат там
и ветровете бурни връщат.
Скали отвесни в мъх-покров ...
  263 
Кош от клони и лъчи
ръси по земята сенки.
В корен сгушено мълчи
изворче с вода зелена.
Слънцето на хълбок стяга ...
  475 
/хайку четирилистник/
Не ще измеря
картината на света
през рамки черни.
Високомерието ...
  232  11 
Светлината край теб
е поръбена с мрак и прах.
Мастилото капе пак: грях! грях!
Светостта не попива.
В очите – стаена жал. ...
  408 
Практическа Апокалиптична Теория на Относителността на Мащаба
/Пи-АТОМ/
Сравни със земята
високите сгради
в подножието ...
  248 
Бяла лунна вечер...
песен
Луна ли е или пък сняг навял –
проблясва пак среднощната алея.
И тъне паркът в преспи цял, ...
  344 
Първи път:
Подхлъзнах се на рампата за инвалиди –
не бяха сложили и стъпала.
За немощните ги е "грижа", очевидно.
Сега с един са повече. Хвала! ...
  239 
Работих за една госпóжа,
тя плащаше добре,
но чистех и поддържах
дванайсет стаи в ред.
И готвех, пазарувах – ...
  1339 
Все ставам зиме посред нощ,
обличам се през куп за грош.
До късно лете не стоя,
а лягам още през деня.
И гледам пак, за кой ли път, ...
  2640 
Луната пълна – медена тепсия,
звънти от ужас, облаците вият.
Настръхнали, към нея лудо скачат
и ръфат в ярост светлата погача.
Какви са сиви, рошави и диви, ...
  485  14 
С и н и я т Ж ъ л т и я т
к в а д р а т к в а д р а т
с в е т л е е т ъ м н е е
Р а м к а т а
с к ...
  454 
потъна
внезапно чайката
съмнала в мъглата
с тъгата есенна
в блатото разплиска ...
  494 
В клоните
зрее звезда.
Книгата се разплака.
Имаше някога
клони, листа... ...
  277 
Земята се върти около оста си
със седем милиарда земни страсти.
Превила гръб, безмълвно носи
мечти, надежди и въпроси.
И пори космоса сама ...
  314 
Черно и бяло
море от букви
горчиво-солени.
Кръвта ми –
прозрачна и сладка ...
  269 
В черно и на колене
над Устра увисва
мълчание.
На колене.
Денят – счупен надве. ...
  389 
Котешко мяукане над двора
спуска се по бряста, трополи.
Лятото, изтръгнато от корен,
с пукот тих в контейнера дими.
Птица си проправя път в небето, ...
  398  13 
Random works
: ??:??