Мастъра
215 results
Сео Юн беше измъчван от собствените си демони, но някой беше тръгнал по петите на самия Со Сунг. Со Сунг беше садистичен убиец, но никога не беше изпращал в отвъдното някой, който не заслужаваше. И никога не беше нарушавал този свой принцип. Сео Юн беше един от най-умелите гангстери - толкова добре ...
289
Сео Юн се върна от погребалната церемония - осъзнаваше, че вече почти беше изгубил почва под краката си. В крайна сметка мафията си беше мафия навсякъде - и не беше толкова просто да се избяга от нейните правила и закони. Скоро Сео Юн щеше да стане пълноправният шеф на всичко онова, върху което Дак ...
369
Самият Со Сунг щеше да направи онова, което беше нужно, за да изпълни последната воля на своя ментор - човекът, който го беше измъкнал от безнадеждността и му беше дал живот. Да, отхвърленото му членство от страна на самия Сео Юн можеше да се разглежда като логично и донякъде предпазно действие - ос ...
322
Со Сунг винаги вършеше всичко напълно сам. И не случайно Дак Хо му възлагаше всичко, което никой друг не беше в състояние да изпълни - да, Алиф беше унищожил Дак Хо физически, беше се подиграл с духа му, беше му устроил подъл и безмилостен капан, но отплатата от гроба на Дак Хо можеше да бъде страшн ...
362
2
Смъртта на Дак Хо не беше приета еднозначно от клана - сега на преден план излизаше Сео Юн. Гангстерите отправиха своето последно сбогом към Дак Хо - но животът продължаваше, а те трябваше да мислят как щяха да преразпределят новите територии. Ситуацията беше дори по-сложна от преди - имаше много ма ...
303
Планът на Хосе Мигел - макар и смел - беше логичен. Дак Хо нямаше да има достатъчно хора да осигури периметър и на двете места - беше просто и ясно. Но Ши, който владееше Китайското Дао, допускаше, че хитрият кореец криеше още карти в ръкава си - той знаеше, че нещата изобщо не бяха толкова прости и ...
397
Псиархитектите отговаряха за изграждане на бихейвиоралното или поведенчеството поле на адептите, а Дак Хо разполагаше с поне двама такива - те естествено бяха от Древните. Преди да бъде изпратен като пушечно месо, Алиф имаше нужда поне от минимално обучение, за да можеше да се оправдае пред Древните ...
290
Дак Хо беше прав, когато беше казал, че ще вземе допълнителни мерки - в плановете му влизаше и Алиф. Но той искаше да разиграе ситуацията като умел гангстер, който знаеше какво прави. Алиф щеше да бъде изкупителната жертва - истинската брънка в плана на Дак Хо. Кореецът не беше оцелял в бруталните б ...
655
Групата на Сео Юн също можеше да бъде засегната при евентуална акция срещу Дак Хо, защото той държеше контактите с монголците, а ако искаха да осъществят експанзия към бившите съветски републики, нямаше по-добър кадър от него. Дак Хо имаше невероятно силни връзки в Русия и беше спечелил доверието на ...
376
Ян Вандерс беше отличен стрелец и невероятно хладнокръвно копеле - беше готов да прати куршума право в челото на жертвата. Обикновените стрелци просто це прицелваха и задържаха дъха си преди да стрелят, но Ян Вандерс беше класи над това - още от легиона го знаеха като дяволски добър стрелец. Той беш ...
335
В Монголия човек можеше да усети душата си близо до Небето. Безкрайната степ - символ на свободата и необятността. Спиритуалното номадство смяташе, че всичко беше едно пътуване, а спиритуалният номад търсеше дълбока утеха и смисъл на съществуване. Тази почти необятна страна беше едно празно простран ...
364
Между корейците имаше все още някои неизяснени неща, но влиянието беше поделено между Дак Хо и Сео Юн по начин, които беше достатъчно справедлив. Лейди Смърт нямаше да се меси в сферите им на влияние, но те трябваше да и оказват съдействие при нужда. Малко по малко, бизнесът в Корея се разрастна до ...
539
- Когато нещо стане част от живота ти, е много трудно да продължиш без него напред - каза Ян Вандерс. - Животът е дяволски сложен. Някои от момчетата се самоубиха, просто защото не можаха да се впишат в новата реалност - един свят на неограничени възможности и неограничен избор, който обаче не е точ ...
400
Ян Вандерс се оказа корав и точен мъж. Израсъл в Холандия и участвал в много сражения - винаги беше душата на отряда. След само пет дни всички членове бяха на линия - без значение в коя точка на света се намираха. Но Ши знаеше, че отрядът трябваше да се събере максимално дискретно и да премине грани ...
342
Колкото и да се опитваше, Джиро не беше успял да хване Ши в някаква форма на измама или неизпълнение на задачата си. В началото се виждаше единствено, че той ставаше все по-прецизен с напредването на установения срок - колкото и да се опитваше Джиро усещаше, че или онзи беше много опитен, или просто ...
290
Двамата се върнаха там, където живееше младежът. Казваше се Ши, което на китайски език означаваше достоен за доверие - поне с това име се представи пред Джиро. Жилището беше скромно и се намираше в квартал Шаланг - относително спокоен район в Джонгшан.
Светлината влизаше по странен начин вътре - сяк ...
Светлината влизаше по странен начин вътре - сяк ...
525
Какво представляваше стълбата на страданието? Колкото по-високо се изкачваше човек, трябваше да се бори с все повече и повече страдание. Трябваше да преодолява все повече и повече, само за да осъзнае, че в края на пътя може би нямаше нищо. Освен една надежда за оцеляване - един импулс, една вибрация ...
327
Какво представляваше мракът? Беше ли той просто отсъствието на светлина? Не беше ли това един дълбок сън, от който Джиро трябваше да се събуди? Не се ли опитваше Инг Юе да угаси неговото пси-поле? Дали той не беше с душа нешамах, която трябваше да гради и сътворява, но най-вече дали неговият дух си ...
294
Джиро си мислеше, че Инг Юе беше приключил и щеше да го отпрати, но той продължи:
- Трябва да знаеш, че съществува фалшива светлина - също както съществува и фалшива тъмнина. И това е много важно за нашето вселенско разбиране.
- И единствената поръчка е да се справя с шефа си? - попита го Джиро. - И ...
- Трябва да знаеш, че съществува фалшива светлина - също както съществува и фалшива тъмнина. И това е много важно за нашето вселенско разбиране.
- И единствената поръчка е да се справя с шефа си? - попита го Джиро. - И ...
811
- Защо не ме премахнахте? - запита съвсем спокойно Джиро. - Можехте да го направите и все пак - може би съм Ви нужен, може би искате да осъществите чистка, която като че ли вече започна тази вечер?
Инг Юе замълча за момент после посочи неопределено с ръка в мрака наоколо. Очите му светеха като на ко ...
Инг Юе замълча за момент после посочи неопределено с ръка в мрака наоколо. Очите му светеха като на ко ...
676
2
След като се измъкна от хотела, Инг Юе се насочи към друга част, където беше скрил и останалите оръжия - трябваше да се добере до това място на всяка цена - не си правеше илюзии, че щеше да обезвреди всичките членове на охраната, пък и членовете на самия борд само с уакизашито. Беше почти немислимо. ...
285
Джиро осъзнаваше напълно ясно, че след като се беше провалил в използването на специалната техника, имаше голяма, дори огромна вероятност Инг Юе да го убие след като заседанието приключеше - можеше разбира се да го направи и малко по-късно - за да притъпи бдителността му още повече. Джиро отдавна бе ...
362
В душата на Джиро се случваше нещо странно - той имаше чувството, че нещо предстоеше да се случи, но оставаха много неща за изпипване. Той беше облякъл своя костюм, който беше напълно безупречен и нямаше притеснения относно външния си вид. Все пак Бокузо държеше на истинската представителност - няма ...
312
- Дали духът ми ще намери покой? - запита се Джиро, отправяйки се към Макао. - Всичко се променя толкова бързо. Може би мегакорпорацията контролира дори скоростта, с която възприемаме реалността и това се определя от нивото на съзнание.
Може би Бокузо беше определил нивото на съзнание, с което Джиро ...
Може би Бокузо беше определил нивото на съзнание, с което Джиро ...
259
1
Джиро съвсем не се беше качил случайно на толкова голям ферибот. Самият ферибот беше проектиран да превозва товари и пътници и имаше няколко етажа. Беше наистина огромен. Истината беше, че отдавна се предлагаха доста прилични условия за настаняване в подобни плавателни средства. Джиро беше се снабди ...
358
Когато вдъхна свободен въздух, Джиро се опомни. Онези двамата може би все пак бяха по петите му и щяха рано или късно да го настигнат. Той ясно осъзнаваше, че които и да бяха, бяха професионално отлично подготвени и знаеха добре какво правят. И все пак в състояние на асиметрична война можеше да накл ...
438
Всеки се ражда с прокобата си и със собствената си съдба. Всеки сам носеше своя товар и всеки сам отиваше нанякъде, а за някои просто нямаше да има изход. Животът беше едно безкрайно пътуване към неизвестността. Твърде дълго време беше минало от онзи момент, когато Джиро живееше като част от онази б ...
335
Джиро си спомни как се беше връщал в бедната си квартира. Трябваше да се грижи за болната си стара майка и за сестра си, която беше съвсем малка и още не ходеше на училище. Все пак някои членове на Якудза имаха нормални семейства - доколкото това разбира се беше възможно. Той определено размисляше в ...
691
Бокузо нямаше как да не усети, че нещо се беше случило - естествено той не подозираше кой знае какво, тъй като Лейди Смърт беше отсъствала само няколко дни, но той също имаше сериозно разузнаване, което да го информира за някои неща от първа необходимост. Бокузо имаше начини да проследи всичко, тъй ...
740
1
Дак Хо не беше излъгал, което само потвърди убеждението на Алиф, за това, че Древните наистина се пазеха зорко. Дак Хо му беше обещал да се свърже с някои от тях, тъй като те обикновено не общуваха помежду си. Когато си успял да избегнеш цяла поредица от програмирани събития, чиято единствена и глав ...
310
Алиф беше повече от доволен. Определено Лейди Смърт ненапразно носеше това име - тя щеше да бъде невероятно ценен съюзник за Гао Минг. Въпрос на време беше Гао да насочи атаката си към мегакорпорацията. Но той искаше да придобие сериозни позиции в Южна Корея, преди да тръгне окончателно на последния ...
337
Дак Хо съвсем не се беше излъгал - наистина някой много заинтересован, но това не бяха хората на Сео Юн, който честно казано не можеше да си прости, че го изпусна и допусна изобщо да убие някои от хората му, щеше да посети адреса, където доскоро беше пребивавал. Да, Дак Хо беше халосал някого с мета ...
373
Корейският мегаполис беше забележителен, но и действително много опасен за човек като Дак Хо. Една от причините той да искаше да се упъти именно към Йонгсан беше, че там все още съществуваше вероятност да се намерят евтини квартири за буквално няколко долара на вечер, а Дак Хо смяташе да преспи в ня ...
342
Лейди Смърт искаше да се разправи с Бокузо, но не й преди да получи истинска и реална подкрепа от корейската мафия. Това беше от първостепенно значение за нея. Разликата беше във факта, че корейците искаха да постигнат истинско надмощие. Чрез тяхното влияние тя искаше да откъсне първо някои сфери на ...
312
Лейди Смърт се пазеше, но знаеше, че нейният час също ще дойде - беше просто въпрос на време. Имаше толкова неща, които да бъдат взети предвид. Не беше лесно да се координират действията в толкова много семейства. Лейди Смърт усещаше колко много омраза се беше акумулира срещу нея и колкото и да се о ...
344
- Представи си, че всеки ден се събуждаш в променена реалност. Всеки ден безкрайния набор от променливи се пренарежда в произволен, но контролиран порядък. Времевият възел обаче е нещото, което е ключът към всичко това. Когато искат да направят нещата по техния начин, те могат да слеят временен възе ...
344
Лейди Смърт беше ужасно самотна - знаеше, че нейният ментор Бокузо трябваше да бъде премахнат. Макар че той я беше извел до тези висоти, спасявайки я или от сигурна смърт или от неизбежно жалко съществуване, което най-вероятно щеше да завърши отново с кончина с неясен край. Нямаше как да е иначе. То ...
358
- Не може да бягаш цял живот, за да гледаш дали някой не е по петите ти в опит да те премахне - обърна се Хао към Тао. - Изпълняваш заповеди също като мен. И какво получаваме? Къде сме ние в цялата тази работа? Каква е нашата същност? Защо изобщо сме тук?
Тао също беше отдал почит към смъртта на Дуа ...
Тао също беше отдал почит към смъртта на Дуа ...
773
Гао Минг вече беше сигурен какво да прави. Усещаше правилния път, който трябваше да следва. Най-важното беше да бъде максимално непредсказуем.
Стъпка по стъпка слизането му в блатото беше неизбежно, но се надяваше да го прецапа. И да се измъкне сух. Зад гърба му бяха стабилни сътрудници, но нещо кат ...
Стъпка по стъпка слизането му в блатото беше неизбежно, но се надяваше да го прецапа. И да се измъкне сух. Зад гърба му бяха стабилни сътрудници, но нещо кат ...
691
През нощта Гао Минг имаше странно усещане - като че ли хиляди егрегорни духове, създадени от мегакорпорацията, искаха да го изпратят в самия Ад. Те му шептяха, говореха, изглеждаха ефирни, но готови да му потърсят отговорност. Да, Гао знаеше добре какво щеше да се случи... В крайна сметка понякога в ...
431
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
