Мастъра
215 results
Краят на страданието дали означаваше край на цикъла? Все пак трябваше да има някаква посока и чувство за общност, за да може средностатистическият човек да оцелее. Дали пък това беше нужно на някого или пък не?
Ху нямаше да остави смъртта на Гу просто така. Можеше представителите на мегакорпорацията ...
Ху нямаше да остави смъртта на Гу просто така. Можеше представителите на мегакорпорацията ...
388
1
Кръвта на един Древен. Смъртта на един приятел. Оказа се, че Гу беше успял да избягва програмираните промени до своята достолепна седемдесет и девет годишна възраст, но на практика едва ли изглеждаше на повече от петдесет и пет. Поне такова впечатление създаваше лицето му от снимката, която Гао беше ...
299
2
- Смъртта на егрегорен дух не е повод за гордост на мегакорпорацията - каза Гу, - но тя ще го преживее. Тя е много по-силна от това. А и функционира по различен начин.
- Манипулацията на егрегорен дух въобще не е проста работа - съгласи се Гао Минг, който започваше ясно да разбира колко е дълбоко вс ...
- Манипулацията на егрегорен дух въобще не е проста работа - съгласи се Гао Минг, който започваше ясно да разбира колко е дълбоко вс ...
307
"Потребителската ти сесия приключи. Време е обаче да вземеш решение дали ще останеш до края, че и след това" помисли си Ху.
Имаше чувството, че пътуваше по широка магистрала, от двете страни на която имаше сняг, а отгоре върху напълно черното небе стоеше луна със отчетливо жълтеникавосивкав цвят. Ня ...
Имаше чувството, че пътуваше по широка магистрала, от двете страни на която имаше сняг, а отгоре върху напълно черното небе стоеше луна със отчетливо жълтеникавосивкав цвят. Ня ...
776
Ху осъзнаваше, че мегакорпорацията управляваше хиляди аватари, които дори бяха обединени чрез егрегорни или колективни духове. Разбира се, те се намесваха в живота на хората по различни причини и не идваха просто така. Това естествено се получаваше с вградена мисъл-форма, която водеше до концентрира ...
488
Ху осъзна, че застрахователите определено щяха да платят с голям зор, докато се връщаха по заскрежените пътища на Австралия. Защото не беше никак топло и парата се издигаше във въздуха. Ху имаше достатъчно време да премисли и осъзнае какво се случваше. Може би краят на пътя идваше. Ху беше на двадес ...
347
Ху и останалите наближаваха мината Аргайл в Австралия. Тази мина беше отдавна затворена преди с помощта на Гао Минг да се възобновят добивните дейности на розови диаманти и прочие. Това беше едно наистина незабравимо място, което щеше да бъде една от последните им спирки. Мината беше доста дълбока и ...
443
Ху беше прекарал в Австралия само три години, но не можеше да не забележи, подпомаган от демоничните сили, които го бяха белязали до живот, че тук се разхождаха твърде много хора без души. Това място сякаш беше тестов полигон за души, които не знаеха къде да отидат. Понякога излизаше да се поразходи ...
406
Ху скоро стана любимец на китайската диаспора. Хуацяо, както я наричаха, беше като оръжие на Поднебесната империя. Китай беше там, където имаше китайци. Разбира се трябваше да се има предвид и съществената разлика между Хуацяо и Хуарен - първите бяха китайски граждани, живеещи зад граница, а другите ...
375
1
Алиф беше свършил добра работа и Гао беше успял да установи абсолютно трайни връзки с бунтовниците, използвайки ги за целите си - все пак се нуждаеше от снабдители. Да, трябваха му още диаманти на първо време, поне докато мините заработеха с пълния си капацитет. Колкото и да се опитваше, Гао усещаше ...
882
Разработването на диамантените находища в Австралия не беше лесно. Те бяха отдавна затворени, което беше известно на Гао Минг. Необходимо беше да си създаде могъщи приятели, които да му помогнат в това, което правеше. Най-големите диамантени мини в света се намираха в Якутия - в Русия. Но Гао Минг и ...
516
Гао Минг се разхождаше на брега на морето.
- Животът е като вълните - прошепна той. - На приливи и отливи. Докато не дойде Голямата вълна и не потопи абсолютно всичко. Тя е висшето наказание за прегрешенията ни. Всеки един от нас си я заслужава.
В далечината се виждаха синевата и безкрая. Безбрежно ...
- Животът е като вълните - прошепна той. - На приливи и отливи. Докато не дойде Голямата вълна и не потопи абсолютно всичко. Тя е висшето наказание за прегрешенията ни. Всеки един от нас си я заслужава.
В далечината се виждаха синевата и безкрая. Безбрежно ...
516
2
Гао Минг получи комисионната от диаманта и беше невероятно доволен. Сега трябваше да покаже на тези австралийчета как се правеше бизнес. Истински - при това. Камъкът беше с невероятно качество и беше нешлифован, което беше добре дошло за търговците в бранша. Гао беше толкова трогнат от скромния жест ...
678
Момичето, което беше оплодил Кеничи, се казваше Оки и се почувства ужасно. Тя дори не разбра кой беше той. Той беше огромен и трябваше бързо да изпълни заповедта на Бокузо, за да му угоди. Беше тъжно колко ниско трябваше да падне някой, но това беше законът на улицата. Не можеше да не слуша висшесто ...
764
Бокузо се надяваше чрез Ямамото да успее да си осигури продължение на рода. Момичето беше подписало специален документ под директното му поръчение, че се отказва от каквито и да било родителски права върху рожбата си. Звучеше изключително жестоко, но в крайна сметка животът си беше брутален и това с ...
516
Африка беше същински Ад за всеки, несвикнал на този Ад. Алиф спази обещанието си към Гао и му беше истински брат. Братството за него беше особено важно и съществено. Както казваха в Африка "Гневът и лудостта са братя." Но Алиф винаги беше спокоен и твърдо убеден, че знаеше какво прави. Гао имаше изв ...
540
Плановете на Гао за истинска бизнес експанзия във Филипините, Малайзия и Индонезия въобще не се осъществиха толкова гладко. Тези земи сякаш искаха друг начин на мислене и друго ниво. В Тайван той поне можеше да разчита на влиянието на триадите. В тези държави също имаше триади, но онова, което Гао о ...
638
1
След известно време Гао реши да се установи за постоянно в Тайван. Беше къде по-спокойно. И имаше шанс да постигне нещо. Нещо в младежкия дух го привличаше и той искаше да го усеща до края на живота си. Беше си намерил момиче, което щеше да го дари с дете. Най-важното за него. Посланията от Макао не ...
518
Тук в Тайван Гао Минг можеше да оцени младостта. Онази безкрайна и вечна надежда и очакване за нещо - макар и неясно. Нещо, което най-вероятно никога нямаше да дойде! Много от младежите влизаха в бригадите съвсем отрано. Основен поминък бяха риболовът и високите технологии, но истината беше, че безр ...
470
Погребението на Яшимара беше нещо изумително. Церемониално отвсякъде. Пищно, но не претенциозно. Тъй като позицията на Яшимара беше изключително висока, а приносът му към организацията - огромен, беше избегната процедурата по кремация и беше решено той да бъде погребан церемониално, а впоследствие щ ...
603
Гао Минг не знаеше за бруталното отрязване на мъжествеността на Яшимара. На пръв поглед това нямаше значение. Но Гао Минг не беше израснал за един-два дни, а беше оцелял много, много дълго време. Познаваше как действаха триадите, познаваше и действията на Якудза. Това беше нещо, което не беше типичн ...
488
Тодака знаеше добре психологията на своя народ. Беше наясно с престорената любезност, която беше начин за мнозина не просто да се впишат в обществото, но и да оцелеят на ръба. Защото прошка нямаше. Знаеше и разбираше езика на улицата. Осъзнаваше напълно ясно, че Япония беше изолирана за прекалено дъ ...
787
1
Тодака страдаше, когато си помислеше, че новопостъпилите момчета в организацията, трябваше да вървят по мръсния и брутален път, по който самият той беше вървял. Това беше животът - едно озъбено псе. Изпълнен със смърт - много повече смърт, отколкото живот. Път на насилие, загуба на съзнание, бруталн ...
592
Тодака се замисли. Токио действително беше много, ама много опасен град, особено за някой, който се опитваше да дърпа конците на другите семейства. Тодака се беше освободил в младата жена. Беше й дал любовта си като за последно. Надяваше се все пак, че може би чрез нея щеше да има наследник. Не подо ...
751
1
Реши, че малко след приключването на заседанието - още същата вечер можеше да свърши именно тази важна работа и да я оплоди. Трябваше да действа бързо, защото не можеше да я има, когато си пожелае, а един наследник би бил силен коз в ръцете му. Хироюки хвана Юрия здраво и започна да действа за насле ...
702
Тодака страдаше, когато си помислеше, че новопостъпилите момчета в организацията, трябваше да вървят по мръсния и брутален път, по който самият той беше вървял. Това беше животът - едно озъбено псе. Изпълнен със смърт - много повече смърт, отколкото живот. Път на насилие, загуба на съзнание, бруталн ...
498
Тодака се замисли. Това копеле се беше пръкнало отнякъде. От коя банда всъщност беше дошло? Дали от Ямагучи-гуми го бяха преразпределили и се беше прилепил към групата на самия Тодака? Ама че мръсно псе. Но пък може би това щеше да му послужи да поиска още повече за самия себе си. Много, много повеч ...
385
3
Тодака щеше действително да размисли сериозно над това предложение поради простата причина, че някакъв ненормален съдия в не чак толкова далечното минало дори се беше осмелил да издаде смъртна присъда на лидера на Кудо-кай. Що за болен нещастник би се осмелил на такава мерзост? Тодака не беше вчераш ...
576
Реалностите се сменяха пред погледа на Хироюки. Той просто осъзнаваше, че скоро щеше да започне игра на котка и мишка, от която не можеше и да има измъкване, но беше напълно сигурен за едно нещо. Който и да беше стрелял по него, явно беше чувствал, че Хироюки му беше длъжник. Сети се и за онзи стран ...
565
1
След като се прибра обратно в Токио, Хироюки не спря да размишлява. Усещаше, че някъде или бъркаше или нещо чисто и просто се беше изплъзнало от полезрението му. А в този динамично променящ се свят това можеше да бъде крайно опасно. Спомни си и как навремето организацията го беше вербувала.
Хироюки ...
Хироюки ...
435
1
1
Главната квартира на Якудза в Кобе беше точно такава, каквато трябваше да бъде. Да, може би Якудза беше онази губеща ръка при играта на карти, но за сметка на това тя беше надеждно скрита зад множество полулегални бизнес начинания. Тя и първа се беше притекла в помощ на гражданите при земетресенията ...
439
Нещата не се бяха променили твърде много. В миналото - в периода Хейян, който предхождаше периода Мейджи, наказваха с така нареченото расетсу, с което лишаваха съмнителните и провинилите се типове от тяхната мъжественост. Но в Якудза имаше три прости стъпки при налагане на реално наказание - първо р ...
542
4
Хируюки живееше в огромен небостъргач. Там обичаше да беседва със своите подчинени. Когато те се проваляха - той им предлагаше или това или куршум в челото, тъй като според кодекса на организацията хората без лица просто не струваха твърде много. А да изгубиш лицето си в страна като Япония, това озн ...
548
2
5
За мен си просто временен посетител,
един вселенски потребител,
вестител на нова ера.
Химера - напудрена и въпреки това фалшива!
Красива приказка живя, ...
един вселенски потребител,
вестител на нова ера.
Химера - напудрена и въпреки това фалшива!
Красива приказка живя, ...
440
1
3
The White Line
A white line
divides the road
like the border
between sanity and madness. ...
A white line
divides the road
like the border
between sanity and madness. ...
738
1
Вечният път
Не искам и да знам къде отивам
Но дълговете изплатил съм,
не съм унил или пък роб!
Кажи не си ли си се питал ...
Не искам и да знам къде отивам
Но дълговете изплатил съм,
не съм унил или пък роб!
Кажи не си ли си се питал ...
320
1
Толкова очаквах да видя звездите. Стоях сам и се надявах. Стоях напълно сам, а край мен имаше толкова много нещастие. Далечните светове - това беше мечтата ми. Там трябваше да има живот. Може би езокинезата щеше да ми помогне да контролирам реалността, която честно казано беше напълно скапана. Дори ...
761
1
6
В така наречените Годвърсез се намираха Съзидателя и Разрушителя, а също и Хипермен. Да бъдещ всемогъщ позволяваше на тези създания да излязат от границите на всяка идея за съществуване. Празното пространство, което ограждаше липсата на съществуване, отделяше Годвърсез от Омнивселената. Почти никакв ...
312
1
Разбира се, трябваше да се отбележи, че така наречените Хайър Лендс съдържаха така наречената Безмерна размерна графика на реалността, но също и така наречената кутия. Това беше и последния възможен граф, а какво беше този знак за безкрайност освен една от божествените форми, която поради доста осно ...
343
1
2
Всеки от лоу манипулаторите разполагаше с компютър в своя дом, с чиято помощ упражняваше баланс върху омнизаконите, а оттам съответно всеки от тях виждаше различна версия на така наречените Хайър Лендс. Те постоянно се опитваха да бъдат по-добри едни от други, защото от това зависеше оцеляването им, ...
733
4
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
