Животът ни - пъстър като кожа на зебра е -
редуват се светли с черни и мрачни петна.
Спокойно понякога в снежнобяло пристъпваме,
миг след това - в горчива и страшна тъма...
В здрача на нашите мисли човешки ...
Здравей, мое мило момче!
Ти разтваряш душата ми, свитата,
като цвете след пролетен дъжд,
като весело, слънчево утро,
пробудено сякаш ей тъй, изведнъж. ...
От ежедневната умора искам да избягам,
от мрачните,студени пейзажи на деня.
На всички вас с любов сърцето си да дарявам,
очите,искам,да открият красотата на света.
Животът ни - пъстър като кожа на зебра е - ...
Не зная дали ще мога да се скрия
в сивотата празна на деня.
С въжета-обич няма да те впримча,
щом ехо от пустиня е в твоята душа.
Какво ни свързваше?Нима не знаеш? ...
Стоя на прага ти,загърбила промените,
които с много нежност в мене сътвори.
Стаила дъх,очаквам търпеливо времето
зората слънцето в очите ми да заблести.
Загубила се бях във теб,променях се, ...
Прехвърлила крак върху крак,
на бара стоя срещу чаша мартини.
Край мене, във тежкия сив полумрак
проблясва цигара,която гори ме.
Изгаря душата ми.Тръпнещо стена. ...
Върна се. Аз толкова те чаках.
Посрещнах те с отворено сърце.
Ти знаеш ли, че много страдах,
и беше пусто в моето сърце?
Гурбета, казва някой, отчуждава, ...
Пристъпваме във Твоя храм божествен.
Вратите катедрални отвори ни.
Със плахи стъпки към олтара ни приветствай,
във Твоите покои. Поведи ни,
подкрепяй ни, о, Боже, по земята грешна ...
Изтръгнах струните на своята душа!
Болеше, но беше безвъзвратно!
Не исках да съм жалка, затова
строших китарата. А беше необятна,
красива любовта ми. Акордите й ...
Тъгата тъй жестока е,в ъгъла стаена,
и дълбоко във гърдите ми тежи.
Там,в болницата на етаж последен
детенце мъничко в легло лежи.
Очички към вратата не поглеждат- ...
Във свят на поквара и купища злост,
когато човек е безумно отчаян,
в полето от златна трева светлокоса
усещам дъха на замрелия ден:
звездата гореща е нейде в небето- ...
По линиите пъстри на ръцете ми
чета живот, изпълнен с правила.
Поела съм по пътя на съдбата си
и може би не ще я променя...
В нея бури има като във тихо езеро, ...
Кой от вас, мили наши мъже,
ни се хвали: "Аз познавам жените"?
Всеки си мисли, че знае добре
защо са смехът и плачът във очите.
Природата наша, тази силна магия, ...
/на моята приятелка Злати/
Приятелко, защо ли толкоз те обичам?
Може би, защото с теб сме още от деца?
Обичам те, за теб бих дала всичко,
защото толкова е чиста твоята душа. ...
Представям си, че някъде те има.
Дали е истина или лъжа?
Ако е казал Господ, ще те срещна,
ще ти предложа своята душа.
Тогава ще открием залезите двама, ...
Премислях дълго, цял живот почти,
дали лъжата мога да преборя.
Но истината е една: Уви,
у всеки си стои. И неуморно
звездите в очи от недоверие угасват. ...
Какво, като живота ми поднася
горчива хапка, залък твърд, корав?
Ще топна залъка в насладата,
напоена с твоя аромат.
Сама ще съм, със спомена за тебе. ...
Сред есенните листа на живота ми,
когато от сълзи мокро бе дървото,
усетих ласката на топлите лъчи,
прозиращи през ежедневието на хомота.
И нежна тръпка сгря сърцето ми измръзващо; ...
Кълбото на живота ни разплита се,
оставяме и изгреви, и залези зад нас.
Поели пътя си, все пак усещаме-
изплъзва ни се нишката от раз.
Красивите моменти не усетили, ...
