rajsun
541 results
Само казах: обичам дъха на лимон.
И ти изцеди в чая си толкова много -
цялата да замиришеш.
Само казах: обичам да ми е светло.
И очите ти грейнаха. ...
  1019  22 
Сънувах - сляп съм бил,
а ти минаваш
и мене ми се иска да те видя.
Очи уж нямам,
а пък те - във мене. ...
  861  17 
(от студентските години, на пияна глава, в спор)))
Невероятно бъдеще!
Сблъсък на световете.
И Господ учи български
да ми чете стиховèте. ...
  820  14 
Тъмно е.
Утре ела.
Деня ще населя със стихове.
В един ще сложа болката.
В един радостта. ...
  956 
Сиво утро. Сив, сив
зимен ден на село.
Чувате ли? "Сип-сип..."
Тихичко, несмело.
Сняг се чака. Да, да, ...
  735 
Триста грама не са много,
но не са и малко хич,
за бозайник, клас двуного,
подраздела - готин пич!
Маам гащите по пътя, ...
  1038  25 
Нищо не сме си казвали,
а сякаш е влюбена в мене.
Умилква се и посяга
погледа ми да вземе.
Изстудява кръвта ми, тиха. ...
  1296  21 
Тежко съмва.
От изток зрее, зарее.
Колко болка те чака, ден!
Един ще работи,
един ще краде, ...
  1136  10 
Небето – прокъсана дреха.
Земята – обувка вехта.
Студено. До болка.
Женоо, жено!
Обичам те като копче на дрехата. ...
  928  10 
Какво да мислиш, всичко е измислено!
Лъжата в истината я втъкават.
От сутринта, забързано и хрисимо,
като росна китка ти я дават.
Подстригана грижливо, ароматна. ...
  882  16 
Каква бездънна синева!
Полето. Цяло лято!
Сега съм всичко онова,
което беше татко.
Сега съм плачеща върба, ...
  1082  23 
На пазара е книги – товар до товар!
Тука тънките, там – по-дебели.
На "Славейков" ние така, бадевá*,
половината свят сме прочели.
Най-накрая, като някой дебил, ...
  850  16 
Да ти прошепна ли, приятелю?
Радостта ни като водно конче
каца на допрените ръце.
Не си отивай,
да не я прогоним! ...
  945  13 
Здравей и сбогом, миг красив.
Живот. И стихове на скришно.
Повтаряй само: нищо си
и изтърпи да бъдеш нищо.
Да бъда нищо... Ала в миг ...
  957  15 
Не ми го каза лош човек,
а Слънцето ми го разказа.
Как някъде - не знам къде! -
седиш не знам с кого на маса.
Подробности описа даже. ...
  812  11 
Момичета шарени, дрешките къси.
Саминки, по двенки, на групи.
Младостта си продаваха те, младостта си.
И нямаше кой да я купи.
Прелитаме, газ! Смехо-тъжни, защото – ...
  734 
Аз цял живот се колебах
между Иисуса и Пилата.
И най-накрая си избрах
какъв да бъда: демократор!
И, все пак, малко ме е яд. ...
  935  14 
Като на свиждане дошли.
Измежду кръстове и плочи
сноват невидими души –
говорят с видимите още.
Душа и тлен – в нетраен ден. ...
  1158  19 
Сребърна играчка за сина ми.
Някой утрото ми подари.
Той е там, където е сънят ми.
Той е там, където не боли.
Бял свят - като съмне, като звънне! - ...
  977  16 
Един огромен облак
приклопи зачервеното око на слънцето.
Вечéрникът си шепне със листата.
На всяко казва малкото му име.
На всяко ще измисли хубав сън. ...
  726 
Аз не ща да съм пръв.
Имена и борба,
дето аз не разбирам.
Аз не ща да съм връх,
а долина, ...
  652 
Знам, ще ми кажеш:
- Хубави стихове.
Какво ще ти кажа ли?
- Знам.
А после ще кажеш: ...
  906  16 
Отворú се, небе,
аз ще плача.
Вселени, дайте път на плача ми.
Приготви се, земя!
О, хляб на плача, ...
  657 
Питаш ме, как те обичам.
Как те обичам ли, скъпа?
Както водата, която се стича
по тялото, като се къпеш.
Питаш ме, как те ревнувам. ...
  802  16 
Да ме усмихнете ли? Не-е.
Светът за мен е като дим.
Че нейде между нас се смее
убиецът на моя син.
Че дружелюбно ми намига ...
  892  19 
Гледай, думи наредени,
като кошчета за смет.
Като храстчета - от мене,
по пътеката - до теб.
Гледай, думи наредени, ...
  870  17 
В октомврийската сутрин
ходих нейде из парка.
Гледам - няма ги мутрите.
И дечица се мяркат.
- Бре - си викам, - човеко, ...
  733  13 
Аз не живея, разтягам
татко си до сина си.
И по дните накацали хора.
Пук - сърчицето! - и фър-р...
  767  19 
Ето, започва денят,
в който ще бъда сам.
Небето - огромна чаша! -
ще пия сам.
Обичам. ...
  954  22 
(или как се загубихме в едно непознато градче)
Уж вървяхме все правилно, вярно, а накрая се позагубихме.
Оказа се чуждо градчето (животът) и някак си странно.
Напредна и времето. Едно-друго видяхме, накупихме,
и сега ни накъде да си тръгнеш, ни къде да останеш. ...
  793  10 
В тоя град на хубави момичета,
весели момчета и цветя,
в тоя град съм толкова самичък,
приятелю.
Тишината се преструва песен. ...
  599  17 
Вънка звънка реч, игра,
гласове. И вятърът
под прозореца е спрял -
кочияш-приятел.
Дойде, грабне ме шейна, ...
  719  11 
Душата като рак-отшелник,
на път за своя Орион,
от събота до понеделник
ще погостува в твоя дом.
А някой ден, когато стигне ...
  758  13 
Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера.
Тук всичко е било. Каквото е.
Тук ставаш атом. Толкова си дребен. ...
  647  18 
Аз лятото го зная наизуст.
Когато искам - си го рецитирам.
Доброто аз го помня наизуст.
Не помня лошото.
А и не го разбирам.
  1179  26 
На тръгване си мисля за очите ти,
когато се налеят светлина.
Че те са като кошници цветя!
Че те са като пъстри книги-приказки!
И в тръпка после ще му ги разкажеш. ...
  916  22 
Родино, вън се съмва ден,
но лошо те сънувах.
Не аз от теб, а ти от мен
на кораба отплува.
Родино, като пресен гроб ...
  845  20 
Тя се преструва на сухи клечки, на листи,
на есенен ден се преструва, спокойна.
И влиза в душите ни да ги пречисти
от мисли, от спомени.
През зимата тя се преструва на сняг. ...
  846  20 
(Писано е извън България, когато връзката ми с приятелите бяха сайтовете, интернет)))
Отговаряйте на писмата ми бързо,
че на такова мирише:
българският ще вземе да свърши -
целия ще го изпиша! ...
  849  19 
Аз не пиша стихове.
Аз СИ пиша стихове.
Аз, приятел, съм от тия,
дето и купешко пият,
но за вкъщи, по мерак, ...
  5268  27 
Random works
: ??:??