rajsun
541 results
Има една дума,
думата живот.
И ехти по друма,
и бучи до брод.
И оттам до лято - ...
  802  10 
Мили мои, аз идвам от там,
накъдето вие отивате.
Отвъд деня, отвъд нощта
и въздишките на щастливите.
Защо съм ви? ...
  935  13 
Невидян, непреживян е този залез.
Тих и мек.
Два облака
в неокосената трева
лежим ...
  821  11 
Светът е бял, светът е тих.
И като че завинаги
захлупени добри очи -
къщи ли, колиби ли?
Във всяка по един човек ...
  810  15 
Не се втелясвайте! Нямаше нищо.
И морала опазих, и къщата.
Имал съм време да пиша -
значи не съм я прегръщал.
Нямам да се страхувам и нямам за срам. ...
  799  12 
Ти, който в нещата се криеш,
във въздуха който мълчиш,
ти, който душата ми пиеш,
с две тъжни очи.
Ти, който си дал имената - ...
  774  13 
Мисля те - като ненормален!
Откъде ми дойде? И защо?
Сякаш някой по порно канала
пусна филмче за Живия Бог.
Знам го тоя, в главната роля. ...
  727 
Ку искаш, праведен бъди,
ку искаш - удави се.
Люлеят мургави гърди
неземни хубавици.
Аз тук направо съм за смях, ...
  851  11 
Толкова съм малък в тоя свят.
Струва ми се - колкото цветец.
Толкова е кратък моят смях.
Като смъртна вест.
Като в сън ме гали плаха нежност ...
  792  14 
На любов приучени,
на живот обречени.
Все по-мъдри утрини,
все по-дълги вечери.
Минало прибързано, ...
  1767 
Жена копае в градината.
Заравя нозете си -
сякаш сама се посажда.
Пристъпя. Остава леха
с ямки, където са били нозете. ...
  811 
(по снимка от Мелнишките вечери, 2002)
На снимката: едно старозагорче,
засилило се думи да троши,
да хруска римите и - за да ги засрамвал! -
шлюпките по хората да мята. ...
  1387 
Градя,
а небето се рути върху ми.
Светът от нозете ми бяга,
денят от ръцете ми.
На очите ми хлябът се свършва. ...
  911  19 
Нито надежда глупава,
нито си глупав страх.
Ти си ми просто хубава,
просто си ми добра.
В спомени непотърсени, ...
  929  14 
Питаш защо съм угрижен.
Не мога да те утеша.
Далеко виждам - добро не виждам.
Затова си мълча.
Не искам в очите ти страх и тревога ...
  1161  27 
Сутрин бели ангели летят,
с крила метат
недосънувания сън,
на снощните умрели имената.
Сутрин бели ангели летят. ...
  890  12 
Оставете ме сам.
Вземете си думите, вятъра.
Оставете ме,
дрипаво чучело есен
в празна градина. ...
  856  10 
Зора. Денят е още жажда.
Тепърва в хиляди очи,
той от росата ще се ражда
и като сън ще се топи.
Дете. Светът е още жажда. ...
  776  13 
Бих искал да съм най-добрият
и най-достойният, а виж ме:
нощта не стига да те скрия,
денят не стига да те мисля.
Бих искал да ти бъда всичко - ...
  980  28 
Всяко нещо придобива смисъл
с годините - като секунди кратки.
Книжката, която ще напиша,
е още неначената тетрадка.
Думи, думи - като из ръкав! ...
  1148  16 
Винаги ще съм ученикът,
дето го няма в клас.
Някъде между книгите -
ненаписана книга съм аз.
Ще мe виждаш и на пазара, ...
  806  13 
В утрото пътеката е лека.
Бяхме със невидими крила.
Името ù рекъл-недорекъл,
тя като вихрушка прелетя.
В пладнето пътеките се сплитат. ...
  880  16 
Всичко е някак си постно.
Не можах да ти се нарадвам.
Седях до теб като гостенин,
ти до мен - като крадла.
Изчервявахме бузите. ...
  845  11 
Земя - керемида,
небесата - бледи.
Гледат и не мигат
жълти слънчогледи.
Хълмове, стърнища, ...
  882  14 
Споменът - цигулка, плаче и не млъква.
Споменът - далечен, присмехулен град.
И жена, която с някого си тръгва
от един среднощен гаров ресторант.
Да не бях поглеждал, да не бях й кимвал! ...
  891  18 
Ах, пияна, бърнеста,
чорлава жена.
Ах, очи, обърнати
гроздови зърна.
Не прегръща, кучката, ...
  901  12 
Мисля за теб и ми е тъжно за двама.
Но тъгата е светла и чиста.
Губя нещо, което нямах.
Никой - оставам без нищо.
Дойдох и не влязох. Постоях на крака. ...
  856  15 
А знаеш ли, че ти си нещо,
което аз си припознах?
Преди да се родя те срещах.
И после - след като умрях.
И пак душата ти е плам. ...
  768 
От житейски неволи
и от лоши очи
Бог да пази, но моля те,
да се пазиш и ти.
За да бъдеш усмихната, ...
  951  17 
Във мене стихове се раждат
бездруго - и насън дори.
Не смятам, че е нещо важно,
но всяко раждане боли.
Умират. Не остава нищо, ...
  871  10 
Отиде и тая зима.
И пролетта ще зачеркнем.
Ако не ми се размине,
ще трябва да вземам мерки.
Не да те мисля задочно ...
  755  11 
Мила, годините се навъртяха...
Свършва пиесата и от сцената трябва да слизам.
Животът престава да бъде живо театро -
прилича все повече на телевизор.
Светът, естествено, няма да свърши. ...
  845 
(три години живях там, на улица "Бирчанинова")
В съня ми гълъбите гукат.
В кръвта ми Дунава тече.
Мен Господ ме доведе тука,
а кой ли ще ме отведе? ...
  879  13 
Открадна сърцето ми, крадла такава!
И защо точно ти? И защо моето точно?
Дай да видя ръката ти - колко ли си ги събрала?
Дай да видя очите ти - случайно или нарочно?
Очите, очите! Виновни в действителност те са! ...
  806 
От тебе не искам нищо.
Дори това, да ми бъдеш любовница.
Само в ума ми на скришно
остани недокосната.
Жени аз ще си намеря, ...
  886  13 
От стихчета ми знам, че няма смисъл.
Язък за хляба, дето съм го ял.
Не се сърди, че много съм написал.
Какво да правя, много съм живял.
Животът си отиде, аз останах. ...
  838 
Над полето – мараня.
На полето – нищо.
Виждате ли го деня?
Ей го там, във ниското.
Вечерта ще приближи ...
  961  12 
Хич недейте наднича!
И недейте се сърди.
Стиховете са лични.
Като четка за зъби.
Познати и тути кванти. ...
  764  12 
Земя,
обич от очите ми струи
и те залива.
Някои си мислят, че е слънцето.
Други пък си мислят, че дъждът е, ...
  779 
Стига сме отлагали страшните въпроси!
Стига сме усуквали. Няма за кога.
Който ми наливаш, ти кажи: какво си?
Който пиеш с мене, казвай: докога?
Ум, сърце, пари ли - кой каквото има, ...
  833  10 
Random works
: ??:??