Незнайни човече, стани ми свидетел,
ако смъртта ме повика,
че тук ми е хубаво, чисто и светло.
И музиката е тиха.
Добри ми човече, бъди ми свидетел! ...
Пак съм облякъл другата риза,
с която не мога да дойда при теб.
Краката ми тръгнали в другата улица,
по която няма да стигна до теб.
Пак се е съмнало ден, ...
Пак се моля на страшните сънища,
да не мъчат и тебе, и мен.
Пак се моля на звуците в тъмното,
на дошлия във стаята ден.
Пак се моля. Без думи разплакани – ...
Цял живот, приятел, аз това се уча:
женски да се моля, мъжката да псувам.
Времената кофти, но на хора случих,
нищо, че държавата пет пари не струва.
Някой си играе с нас, както аз със думите, ...
Мама я болят ръцете,
а татко гърба... (от писмо на сестра ми)
Моята Родина я болят ръцете.
Моето Отечество го боли гърба.
Привечер е. С лятото в кръчмата ще седнем. ...
Днес времето течеше настрана.
Като една дъждовна мръсна вада.
Като една забързана жена,
пресичаща през локвите площада.
Днес времето ме викаше: ела! ...
Искаш ли отново да е лято?
И ние с тебе да сме му децата.
И ти да си лудéтина, която
ще ми извади трънче от петата.
Че, леле-мале, после като литна! ...
Ми казаха, че пушеньту убива.
А пиеньту от черния ми дроб
си вземало мезе. И че не бива
да се заглеждам по жените, щот...
Ми то какво остана? Да са бръсна. ...
