rajsun
541 results
Батка, баткаа... Така я закършихме.
Пак добре, че ракията пивка.
Лековитите думички свършиха.
Аз минавам на крива усмивка.
Махам дните с лошите спомени. ...
  1264  27 
И аз, като всичките Божи чеда,
дните броя, часовете.
Бих се родил под щастлива звезда,
ама всичките бяха заети.
И така, на шега, по завéт и късмет, ...
  1145  25 
Това се случи някога на село.
Събуждаше ни всяка сутрин той.
Голям артист! Бунището му - сцена,
но има своя час да е герой.
Какво се случи след това на село? ...
  1050  15 
Кърви окото на деня,
зад хълмове – догаря.
И тъмнина, и тъмнина
след него се затваря.
И пътят ми – в далечина, ...
  1031  25 
Когато нощта си нахлузи черната маска,
аз – от любови и скърби, и всякакви други остатъци,
ще напиша куплет, ще напълня с думички чаша,
с която да плакна душата си.
А когато зората от Изтока неумолимо ...
  1267  30 
Аз не знам дали ми е награда
или наказание жестоко.
Падам дълго, много дълго падам -
значи падам много отвисоко.
Откъдето светлината иде. ...
  961  16 
Казвам ти (безплатно!),
лягай си обратно.
Дето са краката,
да ти е главата.
Римите обичкат ...
  935  16 
На пазарчето – хора и врява,
и мартеници, и шум.
А Слънцето им подарява
нещичко свое наум.
Минавам и се позабавям, ...
  1116  20 
В милионния град, милиони съдби.
Живи сенки отнейде извират.
Или мъничко след, или малко преди –
жив и аз между тях се провирам.
Накъде през площада, през вятър и шум, ...
  1053  27 
Дълбоко времето. Библейско.
Пълзим по дъното.
Всемирът,
светът на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират. ...
  1121  32 
Какъв ден е днеска? Сряда.
А може да е четвъртък.
Времето е нарязано.
Парчетата са разбъркани.
Не ми показвайте календара. ...
  900  23 
На Катя Цветкова
От разлюлян до дъно океан,
времена, пространства и народи,
аз съм вълна, безименна вълна,
излязла малко да се поразходи. ...
  851  17 
Обичам теб. И стихове. Това е.
Дядо Мраз и Дядо Коледа се съобразяват.
Всяка година сменят чувала,
но на мен все това подаряват:
стихче, голямо като света. ...
  877 
Ще оттекат времена и народи,
но не ще се забравят никога,
един, по вода дето ходел,
и един, дето ходел по стихове.
Ако и те се забравят, ...
  875  17 
Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Пее, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.
Отварям прозореца. Ръсна трохите, ...
  988  27 
8 години на баща ми
3 години на бай Илия
* * *
Тук въпросите не питат.
Отговорите мълчат. ...
  945  23 
Среднощен снежен град.
Навън е бяла приказка, наистина.
Сцената, завесата, декорите.
Само че е още недописана,
затова не виждаме героите. ...
  1348  18 
Накрая всеки си замине.
Но във отсамния живот
оставя кой каквото има:
парици, слава... Аз какво?
Добрите думички при мен са. ...
  1517  18 
В метрото бива. Вън студено, сиво.
До стъпалата музикантин виснал.
Свири, ама толкова фалшиво,
че фалшиво почвам да си мисля:
пазарна икономиката, ясно, ...
  1086  17 
Защото все надава ухо и напряга окото,
да чуе и види, за нещо си да поговори,
аз повдигнах душата си мъничко по-нависоко –
в една книга.
Къде по-нагоре? ...
  999  13 
Я!
Вчера Игнажден. Поверие, знам ли
тъжно ли е или смешно,
но първият, който влезе в дома ми,
беше гълъбче. Гълъбче беше!
Ще кажете: тук е послужено с хитрост. ...
  1696  24 
Кафенце пия до прозореца.
Навън е кучи студ. И-ха!
Дойдоха две врабчета, борят се
за по-голямата троха.
Учудено се щипна: има ме! ...
  1116  22 
Теб обичах. И стихчета. И това е.
Дядо Мраз и Дядо Коледа се съобразяват.
Всяка година сменят чувала,
а на мен все това подаряват:
стихче голямо като света, ...
  865  19 
Панаирът на книгата.
От една мисъл не мога да дишам,
така ме е осенила:
има гюбрета, които миришат
на типографско мастило. ...
  852  19 
Видях го! Гръм чаках да тресне – не чух.
Изгубих и ума, и дума.
На пейката в парка. Самотен и глух.
И гълъби трепе. С бастуна.
Подхвърли трохите. Налитат ята. ...
  1175  37 
(закачка)
Синове на копторите,
дъщери на града,
ах, какво ми говорите:
свобода, свобода... ...
  1016  29 
Животът стана нещо нехудожествен.
Не мъжествен, а цинично мръсен.
Подкарва те с човешкото си множество,
без да пита кой си ти, какъв си.
Не го е еня, че си с болни стави ...
  993  31 
Дъжд над морето. Дъжд.
Вода при вода отива.
Продъни се всичко. Свърши.
Хаосът ни залива.
Плющи, и реве, и тътне. ...
  915  17 
Ходи-броди Горски дух.
Аз въздишките му чух.
Стори ми се, че дори
зърнах го в едни гори.
Той ли беше? Ами да-а! ...
  823  19 
6-ти ноември
Пак се събудих. Не ми е щастливо
очи да отворя за белия свят.
Тая сутрин си мисля: момчето е живо.
Ще ми го убият чак след обяд. ...
  883  28 
Чакане - пресмятане -
думи, дати, страх.
Във кревата смачкани
две купчини грях.
В очите ми безумие! ...
  1716  33 
Защо му е на времето часовник?
То никого не чака и не гони.
То в цялото пространство е бездомник.
Сълзите сме му, хора, то ни рони.
От радост? Или повече от болка? ...
  995  24 
Ще се върне ли някога? Няма.
Вече всичко това е лъжа.
И в замрежени спомени само
над Земята позната кръжа:
дето сенките ходят по двора, ...
  2055  31 
Хубава възраст – октомври.
Ни любопитство, ни страх.
Искаш ли да си говорим
не с думи, а със листа?
Какво, че ще бъдеш някъде, ...
  1615  28 
Лято.
Тръгва си, ала се чуди.
Дните му още са
в зелената дреха на дюлята.
С жълтите копчета. ...
  1509  23 
И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Заплака дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
И ябълката скърши клон – ...
  2510  36 
Слънце, слънце, искаш ли
да се разделим?
Ти ще станеш приказка,
аз простора син.
Месечко, мой месечко, ...
  1222  26 
Като дойде време да си ходя,
ще помоля само за това:
умълчи си песните, Природо,
там, където легна. Само там.
И не пускай никого наблизо! ...
  1062  29 
Поживях и видях: не иде с думички да се глезя.
Вкусих от сладкия и от горчивия плод.
Че зад тая игра, на която ú викат поезия,
има друга игра, която се казва живот.
Не за други, приятелю, аз за мене си смесвам лъжите. ...
  1005  26 
На NELKK - криптолог и приятел!
За зло или добро - орисани
или проклети - както щеш,
нито аз знам какво съм писал,
нито пък ти - какво четеш. ...
  1119  23 
Random works
: ??:??