sofia_air
181 results
И някак си изглежда избеляло -
градината, смокинята, зида...
Поръсено със пътна прах, забрава -
един чаршаф провесен на тела...
Домът наполовината завършен. ...
  711  20 
АТОН
Тук земята не знае ситнеж на жена.
В светлина светлината се ражда.
Натежал е от святост и мисли брегът.
Всеки звук е молитва във жажда. ...
  611 
ДО ДЪНО...
Забравям всички грозни гласове –
от писъци на мълнии и бури...
Зловещи сенки, влачещи нозе...
Във зоната на здрача нека бъдат! ...
  585 
ПОЛЕТ НАД ПРЕРИЯТА
Сама жена сред пулса на света –
е същата зад ослепели щори.
И точно тази ровила снега,
премръзналото стръкче да намери. ...
  621 
СЕГА
О, стига със тези безкрайни заблуди –
екзотика, остров накрай на света.
Аз искам до тебе сега да се будя.
До твойте ръце да потрепвам в съня. ...
  640 
Събуждам се
и тихичко се
вглеждам в утрото.
Денят отново е готов
да се разгъне ...
  1034  15 
ОСТАНИ
Навсякъде се вглеждах да те видя -
във всяка стъпка на новодошъл.
Във стиховете ровех да открия
позната дума от жадуван стил... ...
  771  16 
Щастлива съм с теб, щастлива – до вик и полуда.
Онези безмълвия са само в черупка от сън...
Да бродим из нощите, в пясък горещ да се любим,
и боси в града да потънем във нашия дом.
Пред нас се разтваря безкрайният празник, любими. ...
  679  16 
А здрачината, гребнала подквас
от нощите - плътнее, става гъста...
Звънците на прииждащи стада,
със медовина тъмното наръсват.
Разнася се гласът на свят покой - ...
  769 
Проникна с нежен взлом и във съня ми.
Невероятен си. И как успя?
Любов ли е това? Или е друго?
Разтърсват ме и стъпките в жарта...
Рубинен е сънят и ще го нося, ...
  735 
Събрах през сълзи
думите изречени...
Макар и да болят -
от тебе бяха.
И питах се - ...
  714  15 
Луната се обви в прозрачен креп.
Аз седем пъти портата разтворих.
И седем думи промълвих за теб...
Безброй въздишки с болка се отрониха.
Очите ми се стелнаха по път. ...
  694 
И ще вървя, докато има път...
Докато ти на някоя пресечка
ме хванеш нежно за ръка такъв,
какъвто небесата го отреждат...
И няма да поглеждаме назад. ...
  624 
Не се учудвам. Все ми е едно -
че пясъкът под мене студенее.
Че чайките ме мяркат под око.
И съм на плажа свита дълго време.
Обхванала по детски колене, ...
  644  15 
МИР И ЩАСТИЕ ЗА ВСИЧКИ ДЕЦА!
Заглаждаше света под първите си стъпки.
Изправяше неравности, наклони и ъгли...
Денят се залюля, а после се закотви -
едно момченце диплеше вълни... ...
  544  10 
Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.
Едно момиче тича през тревите. ...
  672  12 
(среща)
Забързана съм. Вече се здрачава.
Горещо е. От дни е суховей.
Напукани са устните и парят,
а тънкото платно по мен хладнее. ...
  726  18 
Той стоеше встрани, за да чака реда си.
Моя възраст, навярно, или някъде там.
Мойто будно Дълбоко - трепна. После затърси...
Беше мъж. Беше Той. Беше просто голям.
Който знае да мине невредимо през буря. ...
  780  16 
Когато се разхождаш по брега,
навярно чуваш тихите ми стъпки.
Промушвам длан във твоята ръка.
Студена е без мен... И аз я топля.
Когато си сред хора и сред шум - ...
  626  12 
Ако бях годеница на шейх,
щях да имам палат, диаманти...
И на яхтата с личния герб
ще разпускам под палми гиганти.
Ако имах съпруг милионер, ...
  474 
Обикнах те. Потегли вик във мен.
Понесе ме в дълбокото дълбоко.
Обикна ме. В мълчание вглъбен,
рисуваш светостта ни като постник.
Обрекох се. Отдавам се докрай. ...
  671  11 
Обичам всяка точица по теб.
И бръчица. И петънце. И сянка.
И погледа ти строг. И твоя тен.
Обичам всичко, заедно с дъха ти.
И твоя гняв. И кроткия ти миг. ...
  1202  15 
ПОВЯРВАЛИ ВЪВ ВЕЧНОСТ...
Вървим по детски - боси по брега.
Под стъпките ни студенее пясъкът.
Ревнивите вълни ги трият с вой
и ги отнасят в светлата прозрачност. ...
  748  17 
ТРИ***
Когато градът ти заспи като сгушена птица,
морето приспивно изрежда му песни-мъниста.
Прозорци, изгубени - в черното вперват зеници...
Заслушан във тъмното, ти се привеждаш над листа. ...
  632 
Tи тогава ми каза - полети над житата,
полети, аз ще бъда до теб.
И разперих крилца...
Беше нашето лято.
Беше шемет над ширната степ. ...
  636  19 
ТРИ БУКВИ
Три букви на трима мъже
приютява от изгрев деня ми.
Всяка своето място кове.
Всяка плиска различно кръвта ми. ...
  632 
ОТНОВО
И закрих
с длан лице, да не гледам брега -
как се срива с подвижните пясъци...
Стават дъно под мътен порой, ...
  725  16 
ВСЕКИ РЕД...
Завръщам се към онзи първи лист...
И се опитвам пак да го отворя.
Във него има много празноти...
И кратък ред, във който ти говориш... ...
  672  11 
Два чучура пият на утро звъна,
щастливо със слънце се плискат.
А после се вливат в гласа на нощта,
щурците и вятъра в листите.
Два чучура мокрят момински чела ...
  626 
Отдалечават се лица и гласове...
Пресилени усмивки. Неми жестове.
Откъсват се -
пришитите сестри.
Измислените майки. ...
  717  15 
Тръгни със мен и вдишвай красота,
последвай свойта плаха самодива...
Ще пием от кошутена следа.
Над кладенци дъхът ни ще замира.
Ще ни омайва тръпният букак. ...
  532  10 
Отиде си и август...
Ще въздъхне март...
Надеждата измръзнала отново ще покълне.
За бурите в душата ми навярно си узнал? -
на късната любов познах добре цената. ...
  972  17 
А храмът ми, където те шептях
под стволовете горди -
е утихнал.
Над езерото, хълма, над брега,
онези звуци спряха да се сипват... ...
  595  13 
Знам колко ти е трудно... Не мисли.
И как ме криеш в тайници от всички.
Дори без звук те чувам да крещиш -
обичам те. Повярвай, теб обичам.
Боли ме, че пристъпваш все по жар... ...
  1601  14 
Пречупени дървета с мъртва плът,
треви изпити от студа до сиво.
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя. ...
  1003  10 
Не чакам лаври, почести и шум.
Обичам те.
И всичко е. И стига.
Във календара свети онзи ден –
във който ти дойде. ...
  465 
Сред твоите жита съм нежен цвят.
Синчец залутан в зноя им се сгушва.
Под небесата ти съм в полет пак...
Със вятъра врабче към теб се люшва.
* ...
  760  11 
Споделям твоя път и все не знам –
как ли изглеждам – точица в безкрая?
От думите за теб, съграждам храм...
Но всичко ли е? И дали това е?...
Летиш красиво – горд, разкрепостен - ...
  541 
За радост пиша, а във мен тъга.
Пътеки от тъга. И магистрали.
Понякога се питам: докога?
Нима ще тръгна... без да ме погали?...
Самотна съм до болка и до смърт. ...
  641 
Под стъпките на вятъра, дъждът
въздъхна тежко. Всичко потрепери.
Протяжно-тъжен вик... Eдно "защооо" -
учудената нощ в гръдта уцели.
Притиснаха се клоните от страх. ...
  498 
Random works
: ??:??