Пречупени дървета с мъртва плът,
треви, изпити от студа до сиво...
Забивала е зъбите до смърт
довчерашната побесняла зима.
Въздиша заплодената земя. ...
Нахлуват образи от минали животи.
Мъчително сглобявам къс по къс.
Не е насън... Там някъде клокочи
една река под черквичка със кръст.
А после виждам влакове и гари... ...
Когато аз го казах... Ти ме наруга.
Засипа ме в ефира със обиди.
Обиди ли? Не само. Беше кал.
Воняща. И за цял живот ми стига.
Изписах ти слънца. Небе. Гори. ...
Жаравата разпалваш с нежен дъх
и огънят безмилостно се втурва...
Потрепващо пулсира. Търси връх.
Втвърдява се във свещ с пламтящо дъно...
Стопяваш я докрай... потънал в мен. ...
Пристигаме сами на този свят.
Със стъпки боси тихо го пресичаме.
И пак сами си тръгваме оттам,
но вече взели своя къс обичане.
За някого е свиден армаган. ...
Едно момиче бърза към реката
по стръмната пътечка - спитен хумус.
На мрак мирише и на змийска папрат,
когато мина самодивски друми.
Едно момиче тича през тревите. ...
Тя знаеше - елхата в къщи свети.
Усещаше, че лъха на сладкиш.
И помнеше, че дните постни бяха.
Гласът й шепне: Трябва да вървиш.
В две ранички приготвила прилежно - ...
Прекърши се дървото в девствен сняг.
И вятърът помогна да се случи.
Обесиха го късове от лед.
Но все едно - дървото се прекърши.
През март не го заглеждай за цъфтеж. ...
Повиках всеки спомен... Поисках да се срещнем.
Да се погледнем честно… И те да чуят мен.
Дойдоха. Даже тези - от първата ни среща.
Разбирай – виртуална. Лицето ти не знам.
Подтиснато мълчахме. В началото бе празно... ...
Посочи точно мене за мишена -
използване активно, но през ден.
Огледа я - добре ли е скроена.
Излъска я. Премери я с пергел.
Прицели се. Извикаха ти: Браво. ...
Сред твоите жита съм нежен цвят.
Синчец залутан в зноя им се сгушва.
Под небесата ти съм в полет пак.
Със вятъра врабче към теб се люшва.
Във моя изгрев си дочакан лъч. ...
Несметните богатства на света
не са ми нужни. Ти ми даваш всичко.
Какъв ти блясък? Що за суета?...
Обичам те. За острови не мисля.
Изтръпнала - на колене пред Бог ...
Врабче на пистата измръзнало примира.
Крилца подвило. Склопило очи.
Нищожна топчица в разхвърляната зима,
в която още сърчице тупти.
Край него, като вихър прелетяват ...
Отивам си без шум и суета.
А беше елегантно-пълна чашата.
Усети ли, че не е от стъкло?...
Допря се до ръба й. Но за кратко.
Завесата се спусна този път. ...
Прегазвам сенките на късния следобед.
Във огледалото – обратно виждане -
денят подтичва, за да ме догони...
Разумно съм натиснала газта.
Така съм в такт със всички ...
Допирам устни в устните ти леко.
Ще утолиш ли жажда на пустинница?
От векове, самотна бродя мълком...
Очаквах Теб... И чух да казваш: ти ли си?
Ръцете ти опарвам със дихание ...
Не искам да прескачам измерения,
за да те срещна след милион години.
Навярно ще си спомниш за адреса...
Решиш ли се - ти знаеш... Обади ми се.
Играй играта с другите момичета... ...
Очаква те трънлив и дълъг път
до острова, на който вдишвам буря...
Ще те боли понякога до смърт...
Върви напред, ако гласа ми чуваш.
Удавница брегът ме приюти. ...
Прости за грешката... Поех ръката.
Тя бе гореща. И ми стигаше това.
А после казах: Да вървим нататък...
Не ми отвърна. Не, не те виня...
И помечтах затоплена до тебе. ...
Още чакам златната каляска.
Май пантофката намери Той...
Не заключвай, а следи реката.
Щом е в златно - вярвай ще си мой.
Потопи ръце и грабвай ловко ...
Отде се взема този неин чар?
Кой я захранва с туй омайно биле?
Вълнуващ образ - в огнен дух прелял...
От векове - е все неповторима!
Принцеси няма в своя родослов. ...
Премаза ме със тежкото си тяло,
като че искаше да ме направи отпечатък.
Лицето му опря до моето дотам,
че сетих как очите му се лееха в очите ми.
А после притъмня. ...
Зовеш ме, обич моя... И аз отново вярвам.
Ще долетя при теб в зеления Април.
Взривени от любов зеници да разтворим...
Дано не се прицелиш отново без: Прости...
Повярвах пак в небето на римите изляти. ...
Изгаря ме... Не искам да се случи...
По-тъжна стана тъжната игра...
Така и не успяхме да научим
след кой валеж да минем под дъга...
Долита глас - на шепнати желания... ...
На сина ми
Само ти, сине, знаеш - щом прошепна "отивам"...
че през огън минавам, ако трябва да стигна до там.
Със тревога ме чакаш. Само ти не заспиваш.
Твойта обич е нежна. Мойта обич е, сине, пожар. ...
Не ме затваряй в рамката на празник.
Не съм жена за обич - само ден.
Навлезна ли в душата ти... Моли се.
ще бъде празник всеки миг блажен.
Не ми поднасяй лъскави пакети. ...
Открихме се сред шумната тълпа.
По хребета контурът се изчиства.
Очаквам да ме съживиш сега...
За да узная, че не си измислен.
Аз мъртва бях без теб. Без твоя свят. ...
Потеглила - за да се слеем тихо...
И перлите си в тебе да разпръсна...
Да ти изсипя нежните си стихове.
Една вълна се ражда за брега си.
Вървях към теб - най-вярната посока. ...
Той събираше клечки и листи...
И напредваше бавно по пътя.
Беше мургав и леко накуцваше.
Бе човекът, нает за боклука.
През стъклата го гледаха втренчено ...
Нощта е лепкава, като катран...
Нощта е натежала от желания...
Гореща. Влажна... Но пък чуй оттам...
В такава вечер не будуват славеи...
Табунът е разпуснал пак юзда... ...
Докосвам те с най-нежното в душата си.
Рисувам светло всеки миг със теб.
Морето ще ти каже с необята.
Открий гласа ми в неговия стих.
Във изгрева пулсира твойто име. ...
