StefkaGaleva
92 results
Мира събра багажа, стегна куфарите, хвана двете деца за ръка и тръгна. На море. С голяма дъщеря и малък син. Мъжът ù отдавна живееше с някаква разведена. И това лято той ù даде парите с думите: Ти и децата да изчезнете за един месец. И при майка ти идете.
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...
През целия път тя не свали тъмните си слънче ...
1263
16
Лебнишките баби са от село Лебница до Сандански. Тринадесет на брой, но аз не знам защо искам да са петнадесет. Може би защото имат много глас. Даже така съм си ги кръстила. Петнайсетте лебнишки баби. Те ми са любимите народни певици. Автентичен фолклор. Без съпровод на музикален инструмент. Чисто п ...
976
8
Д Е Т С К А К О Л И Ч К А
Количката весело подскача по тротоара, бурканите ми вътре в чувала странно звънят. Есен е. Обичам го този сезон. Просто го обичам. Притихнал, спокоен, ухаещ. Като знак за вечност. Боготворя го. Защо плача? Есен е, а аз плача. Количката и бурканите пеят, аз плача. Слънцето м ...
Количката весело подскача по тротоара, бурканите ми вътре в чувала странно звънят. Есен е. Обичам го този сезон. Просто го обичам. Притихнал, спокоен, ухаещ. Като знак за вечност. Боготворя го. Защо плача? Есен е, а аз плача. Количката и бурканите пеят, аз плача. Слънцето м ...
1235
1
12
В почивните дни водя детето си на разходка в парка. След като си поиграе и измори, единственото чувство, което изпитва, е глад. Бързо сядаме навън и той си поръчва пица.
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кь ...
В събота, тъкмо ни я донесоха, към масата се приближи малко циганче. От тези, които всички добре познаваме. С анцуг, върху него кь ...
1006
9
Говорим си за книги, литература, за загадките в живота ни, за космоса, за древни цивилизации, за откритията на света. Неусетно двата часа се изнизват. Неусетно душата ми се пълни с огромна изненада и такава разтапяща наслада. Чувствам се горда дори, че съм седнала заедно с тях на една маса. Не помня ...
805
8
Моята – чудна, малка фея се казва Алекс. Моята – чудна, малка фея се казва Александра. Моята – чудна, малка фея е само на... четири годинки! Тя наистина ми е ангелчето.
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. ...
Толкова е крехка, толкова е крехка, че сега дори, когато пиша за нея, едвам натискам клавишите . Повечето букви дори не се печатат. ...
802
4
Един мъж ме учи да връзвам вратовръзка. Мъжка. Вратовръзката е наша. Не се познаваме. В стаята е жена му и нейните родители. Мъжът е около... около най-хубавата възраст.
Вратовръзката е скъпа, оригинална, от разкошна червена коприна. Аристократично червено с изящни фигурки.
Мъжът усеща.
Боже мой, то ...
Вратовръзката е скъпа, оригинална, от разкошна червена коприна. Аристократично червено с изящни фигурки.
Мъжът усеща.
Боже мой, то ...
621
2
Това е вярно. Наистина не мога да пиша без грешки. Не владея правилния правопис на българския език. Не съм завършила Българска филология, а Финанси. И второ, граматиката не я зная, защото ми е трудна, а и нещо май вътре в мен се бунтува против правописните правила. Много често гледам думата, виждам ...
2324
9
Продавам книги. Стари книги на сергия, на едно кръстовище. Там е шумно и натоварено, там наблизо има пазар, коли, автобуси, сергии, павилиони, стока, хора. Моята сергия е от тия дългите, дървени маси със сгъваеми, железни крака. Тия, на които по цяла България продават стари книги. Отстрани имам и 5 ...
2063
1
15
Клошарят ме забеляза отдалече. Още докато заключвах външната врата и слагах ключа в джоба си. Аз също го забелязах. Контейнерът е близо до оградата ни и пътят ми минава оттам. Там винаги някой рови. Направи ми впечатление, че нещо блести на врата му. Той спря да рови. Изправи се. Дългото черно парде ...
1655
7
Събужда ме бяла пухкава мъгла. Целият град е потопен в нея, като в приказките. Клоните са заскрежени и искрят. Тихо е. Толкова е тихо, че чак се чува как се движи мъглата. Неделя е.
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...
768
2
... пием кафе с черен шоколад.
Сутринта, сутринта на спирката за трамвая една млада негърка ми взе акъла. Стоеше неподвижно и излъчваше красота. Само красота.
Загледах се. В началото пред очите ми дълга история, робство, негърски блус, гета, смърт, кръв, камшици, унижение, плантации, роби, трюмове, ...
Сутринта, сутринта на спирката за трамвая една млада негърка ми взе акъла. Стоеше неподвижно и излъчваше красота. Само красота.
Загледах се. В началото пред очите ми дълга история, робство, негърски блус, гета, смърт, кръв, камшици, унижение, плантации, роби, трюмове, ...
1813
9
Цял следобед лежах гола до един мъж. И цяла вечер, и малко от сутринта. После слънцето изгря и ми стана студено.
Отидох при мама. Тя тъкмо палеше печката.
Наръчът ú все още беше завит в престилката – дебела, вълнена. Приседна на земята, отвърза вървите на прегача и леко, леко разстели дървата - да с ...
Отидох при мама. Тя тъкмо палеше печката.
Наръчът ú все още беше завит в престилката – дебела, вълнена. Приседна на земята, отвърза вървите на прегача и леко, леко разстели дървата - да с ...
1106
1
Събудени сме. Навън е чисто и зелено. Събота е.
Паролата ни днес е „кифла”. Много поезия има в думата „кифла”.
Въобще, на различните етапи от връзката ни, паролите ни са били различни. Имало е халва, вафла, семки, но най-гадните бяха „хляб” и „фас”. Чудовищно жестоки.
Вървя. Слънцето е над облаците ...
Паролата ни днес е „кифла”. Много поезия има в думата „кифла”.
Въобще, на различните етапи от връзката ни, паролите ни са били различни. Имало е халва, вафла, семки, но най-гадните бяха „хляб” и „фас”. Чудовищно жестоки.
Вървя. Слънцето е над облаците ...
1799
3
РАКЛАТА
Обута съм със селски терлици. Накатаният вълнен плат е стегнал краката ми. Тегелирани, обточени по краищата с кадифе. Пристъпвам. Толкова е тихо, че изщракването на старата желязна брава ми затаява дъха. Тънката източена дръжка неестествено студенее в ръката ми. Плахо заничам, изтиквам още п ...
Обута съм със селски терлици. Накатаният вълнен плат е стегнал краката ми. Тегелирани, обточени по краищата с кадифе. Пристъпвам. Толкова е тихо, че изщракването на старата желязна брава ми затаява дъха. Тънката източена дръжка неестествено студенее в ръката ми. Плахо заничам, изтиквам още п ...
723
3
Защо блестят косите ти? – мое мило, мило момиче. Защо са разпилени,
без да има вятър? Защо ги къпеш всеки божи ден? И после излизаш без шапка навън.
И ми обясняваш, че навън е топла пролет, а устните ти греят от студа, в очите ти
снежинки като бенгалски огън, светят, все запалени, все запалени – зве ...
без да има вятър? Защо ги къпеш всеки божи ден? И после излизаш без шапка навън.
И ми обясняваш, че навън е топла пролет, а устните ти греят от студа, в очите ти
снежинки като бенгалски огън, светят, все запалени, все запалени – зве ...
1345
3
Девет месеца да усещаш как някой живее в теб. Цели девет месеца! Кога му е топло, кога му е тясно, кога е гладно. Спокойно помръдване и силно ритане и после пак - кълбо напред, кълбо назад. Невероятно усещане! Няма друго такова.
Но, дали в лунна полунощ или в ранни зори, човек се ражда и след няколк ...
Но, дали в лунна полунощ или в ранни зори, човек се ражда и след няколк ...
1179
2
- Миришеш ми на село.
- На село бях.
- И как изкара?
- Наслаждавах се... Говорих си с патока, с двата петела, с пуйките...
- И те какво ти казаха? ...
- На село бях.
- И как изкара?
- Наслаждавах се... Говорих си с патока, с двата петела, с пуйките...
- И те какво ти казаха? ...
807
6
Няма още 5 часа. Събуждам се и пия кафе. Мисля си. Снощи по архивите на хазаите открих списанието „Наша Родина” от 1954 г. до края. Подвързани по броеве в едни големи папки с твърди корици. Зачетох се. Първо разлистих броевете, гледах снимките, после се зачетох – истински. Обичам да гледам стари сни ...
2021
5
Не се променяй, Mелник, много ти се моля.
Ставаш лъскав и капризно неестествен.
Ставаш чужд… Различен…
Искам оня, моя Мелник, от преди години.
Утихнал или есенно притихнал. ...
Ставаш лъскав и капризно неестествен.
Ставаш чужд… Различен…
Искам оня, моя Мелник, от преди години.
Утихнал или есенно притихнал. ...
1017
ЦАРИЦА СТЕФКА БЪЛГАРСКА
Току-що се събудих. Станах, направих си кафе, пуших като луда, нали нямам работа, какво друго да правя. Навънка е студено, вътре е студено, в душата ми е лед. Настроението адски гадно. Лекарите биха казали депресия, аз - бездействие. И така, докато се мотах час-два из стаята ...
Току-що се събудих. Станах, направих си кафе, пуших като луда, нали нямам работа, какво друго да правя. Навънка е студено, вътре е студено, в душата ми е лед. Настроението адски гадно. Лекарите биха казали депресия, аз - бездействие. И така, докато се мотах час-два из стаята ...
1622
1
Селото е намокрено, аз съм тъжна. Тъжна и безпомощна. И ме боли... боли. Казвам добро утро на хората от други планети. Тях ги поздравявам вече, те ми отговарят. Моля им се... Моля им се за помощ. Безсилна в самотата си, те ми изпращат знак. „Няма да дочакам” – им отговарям аз – „Не се чувствам добре ...
728
ЕДИН СКИТНИК ОТ ЗВЕЗДИТЕ
Ще ти разкажа приказка, най-хубавата приказка на света. За теб. Не искаш? Добре, тогава за един мъж, който ми взе ума. И за поезията му, от която духът ми няма мира. И от тогава, всеки божи ден си я чета. И все се питам какво ни казваш, какво ни завещаваш? Какво ни пишеш? Не ...
Ще ти разкажа приказка, най-хубавата приказка на света. За теб. Не искаш? Добре, тогава за един мъж, който ми взе ума. И за поезията му, от която духът ми няма мира. И от тогава, всеки божи ден си я чета. И все се питам какво ни казваш, какво ни завещаваш? Какво ни пишеш? Не ...
944
Р О Ж Д Е С Т В О Х Р И С Т О ВО
И
Н О В А Г О Д И Н А
Днес е Рождество Христово, а на мен ми е от тъпо по-тъпо и безразлично. Цял ден лапаме някакъв разпльокан ориз - от гнусен по-гнусен. Коледната ни трапеза вече 7 год. Лявата ми част е схваната, скулата ме боли, нагоре главата - да не говорим, ус ...
И
Н О В А Г О Д И Н А
Днес е Рождество Христово, а на мен ми е от тъпо по-тъпо и безразлично. Цял ден лапаме някакъв разпльокан ориз - от гнусен по-гнусен. Коледната ни трапеза вече 7 год. Лявата ми част е схваната, скулата ме боли, нагоре главата - да не говорим, ус ...
2127
Обичам да спя в неделя следобед. Усещането, че почивните ми дни стават три, е невероятно. Или, по–точно, че получавам това, което никой друг не е получил. Минутите, отброяващи преминаването ми в реалността и, успокоена и отпусната, оставам още малко леглото.
Навикът на годините ме отведе в кухнята. ...
Навикът на годините ме отведе в кухнята. ...
738
4
Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща, ни препречи пътя. Тя чула, докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чула, рекох си аз. Само котката на ...
881
Събуждам се и пак се разплаквам. Всъщност плачът ме събужда. Отдавна е така. Сълзите идват преди да съмне. И така, цялата с обляно в сълзи лице, дълго гледам вишната на двора. Цъфнала и бяла. Много бяла, и много красива. Има вятър и тя се движи. Отрупана с цвят се полюшва и ми говори нещо. Заслушвам ...
681
1
- Разкажи ми за бъдещето? – го моля аз.
Местим се в друга квартира и двамата сме без настроение, едни такива притеснени и мълчаливи. Обръщаме печката с единия реотан почти да легне и на нея варим кафето. Става бавно, ние се опитваме да си говорим.
- Ще ми е жал за котките. Свикнах с тях.
- Те също у ...
Местим се в друга квартира и двамата сме без настроение, едни такива притеснени и мълчаливи. Обръщаме печката с единия реотан почти да легне и на нея варим кафето. Става бавно, ние се опитваме да си говорим.
- Ще ми е жал за котките. Свикнах с тях.
- Те също у ...
549
1
Вика ме при себе си. Аз не ставам. Той настоява.
- За какво?
- Да видиш красива природа.
Телевизорът е включен на някакъв чужд канал. Показват пролетта. Цъфнал цвят... ябълки и сливи, праскови, череши, люляци. Показват езерото и небето, зелената трева, оживялата природа. Прелест. Очите му светят, по ...
- За какво?
- Да видиш красива природа.
Телевизорът е включен на някакъв чужд канал. Показват пролетта. Цъфнал цвят... ябълки и сливи, праскови, череши, люляци. Показват езерото и небето, зелената трева, оживялата природа. Прелест. Очите му светят, по ...
1153
3
- Добро утро, шампионе!
- Болен съм.
- Виждам. От студеното е. И от простуда, и от глад. Трябва да затоплим
малко и да си издухаш носа.
Очите му блестят от температура, лицето му се е смалило, грам силички ...
- Болен съм.
- Виждам. От студеното е. И от простуда, и от глад. Трябва да затоплим
малко и да си издухаш носа.
Очите му блестят от температура, лицето му се е смалило, грам силички ...
632
Кънките плавно се плъзнаха по леда. Воалът се развя. Понесе се назад. Загадъчен танц. На едно момиче и едно момче. Във всичките нюанси на лилавото. Вихрен танц. Момчето я догони, косата ù се беше разпиляла. Улови я нежно, повдигна я нагоре и я завъртя. Тя протегна ръце. Божественият танц ги омагьосв ...
1268
2
Вземам голямата ни червена тенджера със стъклен капак, пълня я догоре с вода и я слагам на котлона. След около 20 минути ще е завряла. Докато чакам, в главата ми нахлува откъс от един филм, с любимата ми Шарън Стоун, когато тя потърси за помощ един мъж. Мъжът, 70 годишен, заложил току-що на най-бърз ...
1375
Мъжът се обърна. Беше в черен униформен костюм с нашивки на първи пилот. Беше хубав и стегнат. Часът беше 12:44, 1991 г. София.
Тръгна. Не погледна зад него нито летището, нито пистите за излитане, нито строените самолети, нито слънцето, което се отразяваше в малките им прозорчета, нито небето, нито ...
Тръгна. Не погледна зад него нито летището, нито пистите за излитане, нито строените самолети, нито слънцето, което се отразяваше в малките им прозорчета, нито небето, нито ...
669
Жената се разплаква. Пред всички на масата. Срещу нея е крушката и очите ù блестят. Наближава полунощ. Навън в градината сме. Зад нея е мракът. Тя говори. Клепачите ù често трепват и обират влагата. По лицето ù няма сълзи, само в нея до дъното на душата ù. До мозъка. До костите, до последната ù женс ...
944
1
Пак е рано, аз пак съм седнала на оня праг от теракот между банята и така наречената кухня-коридор, и чакам да се свари кафето. Тихо е. Много е тихо навън. Тъмнината леко прозира, уличните лампи още светят в нощен оранж. Чета вестник. Чета едно интервю, по-точно препрочитам го.
- Любим писател – Рем ...
- Любим писател – Рем ...
1866
3
Един грък ми чете поезия. Стихове ми чете. Собствените си стихотворения. Аз го слушам с наслада. Искам даже да му се извиня за недоверието в началото. Хубав стих, прекрасен стих, невероятно трудно се пише. Не очаквах... мъжът е над 40, малко пълен, тромав дори изглежда, личи, че е интелигентен, но н ...
1534
1
КЛОНИНГ
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...
Тайната на новия век е клонинг. В тайни лаборатории, в тесни дълги епруветки, стъклени, прозрачни, разклатени клетки. Хората умират в зората на новия век. Остават клонингите. Био, био, био машинария. Дигитални, виртуални. Гладки и безчувствени. Заледени. Навярно умни. Ненужно умни. Фотоклетк ...
1623
Момчето под нас
21.11./02 ч./неделя
На звънеца е изписано”SOBIESKI”. Натискам го. Отвътре никаква реакция. Лампата на стълбищната площадка угасва, търся ключа, светвам. Натискам отново звънеца. Вратата се отваря – желязна е, зад нея русо момиче ме гледа.
- Добър вечер.
Момичето продължава да ме гледа. ...
21.11./02 ч./неделя
На звънеца е изписано”SOBIESKI”. Натискам го. Отвътре никаква реакция. Лампата на стълбищната площадка угасва, търся ключа, светвам. Натискам отново звънеца. Вратата се отваря – желязна е, зад нея русо момиче ме гледа.
- Добър вечер.
Момичето продължава да ме гледа. ...
1021
2
Днес е рожденият ми ден. Влизам в банята и пускам силно топлата вода.
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...
Готова съм да се разплача. Плача.
Дълго и самотно плача. Дори ми се иска само да плача.
После изписвам върху изпотеното кръгло и старо огледало Ч Р Д и без
абсолютно всякакво желание цифрите 4 и 5. Пиша ги дълго и старателно и ...
2693
4
Целувката
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...
Навън заваля. Умълчахме се и двамата, седнали един до друг на малкия диван. Телата ни се доближиха съвсем от само себе си. Някак си залепнаха странично. Едновременно задишаха. Кап-кап. Кап-кап. Дъждът намокри двете ни тела. Нямо кино. После, после... Притъмня. Той протегна двете си ръце, п ...
1327
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
