StefkaGaleva (Стефка Галева)

Продължение на "Събата е голяма шегаджийка" 🇧🇬

За първи път сме седнали един до друг. Не под ъгъл от двете страни на масата, а точно един до друг от едната страна. Късно е. Минава полунощ. Има и други хора, не сме сами.
- От какво е?
- Чу ме много добре.
Някой вдига наздравица, ръцете ни се допират.
- То не става така. Аз искам за мен да пишеш. ...

StefkaGaleva

Prose » Novellas and novels

2012-12-25T20:01:58+02:00 1.2K 1

Продължение Съдбата е голяма шегаджийка 🇧🇬

Ето го! Бързам да му кажа:
- Сетих се за какво ти е книгата.
- Кажи.
- Да се фукаш!
- Ти сериозно ли говориш? – напълно сериозно ме пита той. ...

StefkaGaleva

Prose » Novellas and novels

2012-12-24T14:34:30+02:00 1K

Продължение на "Съдбата е голяма шегаджийка" 🇧🇬

- Имаше го. В условията го имаше. Когато реша, мога да пиша за други хора и то задължително трябва да влезе в книгата Наистина се връща по-рано. Подавам му написаното. Той го изчита и ме гледа непонятно.
- Ми.
- В моята Автобиография?
- Да!
- Интересно. Аз си мислех само имената, а то цели страници ...

StefkaGaleva

Prose » Novellas and novels

2012-12-22T19:49:59+02:00 1.5K 1

Съдбата е голяма шегаджийка 🇧🇬

ДОБАВЯНЕ КЪМ КНИГАТА МИ „СЪДБАТА Е ГОЛЯМА ШЕГАДЖИЙКА”
- Здравейте, професоре!
- Здравейте! Как сте?
- Имам предложение… Добре съм.
- Слушам. ...

StefkaGaleva

Prose » Novellas and novels

2012-12-21T00:37:47+02:00 1.2K

Името му 🇧🇬

И М Е Т О М У
Стоя до монахинята. В манастир от 11 век. Бледа и изпита, бледа и изпита - тя ни разказва историята му. Два пъти опожаряван и до днес нереставриран. Голи каменни стени и една икона само. Купол с прекрасен стил… сам го е строил. Монах един е бил. И пак повтаря името на манастира. Говори ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2012-01-18T11:43:58+02:00 1.9K 12

Милионер търси съпруга 🇧🇬

М И Л И О Н Е Р Т Ъ Р С И С Ъ П Р У Г А
Хуквам. Пътьом грабвам една бутилка домашно червено вино, на мига се сещам, че някъде го мернах да пие бяло. Е, добре, де! И малко бяло ще взема. Нали трябва да ме хареса и мен да избере! А и да види, че и аз работя. По-точно блъскам по лозята.
Боже, колко бав ...

StefkaGaleva

Prose

2012-01-16T15:14:11+02:00 1.5K 6

Мъж втора употреба 🇧🇬

М Ъ Ж В Т О Р А У П О Т Р Е Б А
Една сутрин, пресичайки улицата заедно с котката, жената, която живее отсреща на нашата къща, ни препречи пътя. Тя чула, докато пазарувала, че на границата пристигнал двуетажен автобус, пълен с мъже втора употреба. Ние живеем близо до границата и наистина може да е чу ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2011-11-17T14:43:46+02:00 1.3K 7

Сняг 🇧🇬

С Н Я Г
Беше през зимата, надвечер. През зимата рано се стъмва. Бях излязла на двора да си приготвя дървата за печката и точно тогава заваля. В началото бавно и рехаво, после полетяха безброй снежинки. Стана приказно бяло, като в приказките на фона на падащия сумрак. Сетих се, че чета „Сняг”- на Орх ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-11-16T15:42:02+02:00 1.1K 3

Маската 🇧🇬

М А С К А Т А
Има такъв филм. Знам. Има и един куп маски за лице. Козметични. Има и още повече... изкуствени, пластмасови, на всички видове животни, цветя, герои, или просто измислени. Много са. Но мен ме занимават или тревожат, нашите, нашите най-човешки маски. Или... нечовешки.
Обясняват ми: живот ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-11-16T12:12:48+02:00 1.3K

Пендар 🇧🇬

За изкуство си говорим с хазяина. Той е ваял пластики на времето. Сега е седнал в креслото, отпуснат, примирен. С риза на ситно каре и ми говори. Двата му лъва отгоре ни слушат, единият готов да изреве - за една изложба ги правих. После ми показва гълъба, момичето с цветето, момичето с тиквата, малк ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2011-11-07T08:43:31+02:00 1.3K 6

Ярост 🇧🇬

ЯРОСТ
Току-що Някой разчисти облаците и така обичаното от мен небе провисна над земята в едно безлично сивкаво. Като мокър чаршаф.
Разярен и гневен придърпа силно небето надолу. Натъкми го уж за дъжд. За порой от дъжд.
И почна. Дори не успях да си го представя.
Побиха ме тръпки. Вятърът чудовищно за ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-10-28T21:13:25+03:00 1.2K 4

На добър час, тийнейджери от два века! 🇧🇬

НА ДОБЪР ЧАС, ТИЙНЕЙДЖЪРИ ОТ ДВА ВЕКА!
Наскоро дъщеря ми съвсем споскойно ми обясни произхода на думата тийнейджър. В английския език числата от 13 до 19 завършват на teen. Съответно всички момичета и момчета в тази възраст са тийнейджъри.
Все едно ми каза: ”Не се притеснявай, мамо, просто числата с ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-10-27T15:49:41+03:00 1.2K 2

Европа 🇧🇬

Европа
Живеем в Сердика. В един блок на петия етаж. Стар и мръсен, празен апартамент. В хола - диван, в спалнята - спалня, в кухнята - маса. И навсякъде хлебарки. Току-що си продадохме телевизора. Нищо нямаме и ние, освен трите сака с дрехите ни и един леген. Червен. И пред нас, пред блока - тополит ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2011-10-25T16:44:51+03:00 1.2K

Черно море 🇧🇬

ЧЕРНО МОРЕ
- Загоряла си.
- От морето е.
- И си се разхубавила.
- От морето е ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-10-22T11:01:42+03:00 1.2K 1

На село 2005 г. 🇧🇬

Н А С Е Л О 2005 Г.
На село съм. Първите слънчеви лъчи ми галят лицето. Хубаво ми е. Постепенно идвам на себе си и сладко се усмихвам на първия селски слънчев лъч. Раждам се. Раждам се след Ада, в който бях. След... като оживях. Ако Родината си бях предала, едва ли щях да бъда наказана по толкова же ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-10-20T16:12:14+03:00 1K 1

НАТО 🇧🇬

НАТО
В София се провежда среща на страните, членки на НАТО. 30 или 50. Не знам. Лек трус разтърсва столицата. За мен лично това означава:
Внимавайте, момчета! Опичайте си акълите. Само степен-две нагоре и ще идат по дяволите всичките ви бази, полигони и площадки. И коридори. И супер танкове, ракети. ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-10-18T12:36:03+03:00 1.7K 1

Героят на новия век 🇧🇬

ГЕРОЯТ НА НОВИЯ ВЕК
Изпускам го този век. Не мога. Не мога да го опиша. Не мога. Хората са отприщени, свободни, бляскави. Скоростта е бясна, хрумванията - невероятни. Възхищението ми е огромно. Като че ли някой за една нощ смени земята, хората, колите, животните дори. Полудяхме за секунди, пощуряхме ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-10-14T21:58:56+03:00 1.1K 5

На сина ми - Иван 🇧🇬

НА СИНА МИ – ИВАН
Сине мой, колко те обичам аз!
Държа в ръце мъничко момче
и чувам как тупти част от моето сърце.
Очички се отварят „Хей, здравей! ...

StefkaGaleva

Poetry » Other

2011-10-11T16:08:33+03:00 1.1K 2

Мила, мила, бабо Ленко! 🇧🇬

М И Л А, М И Л А, Б А Б О Л Е Н К О ! Ч Е С Т И Т Р О Ж Д Е Н Д Е Н !
Родена съм на осми август, 1919 година. На 92 години съм... днес ги навършвам. Труден живот живях, труден. Четири деца родих, отрано останах вдовица. Сама. Сама с децата. Три дъщери и един син. Родена съм няколко дни преди Богород ...

StefkaGaleva

Prose » Letters

2011-09-30T16:21:52+03:00 2.1K 7

Нечовешко унижение 🇧🇬

Н Е Ч О В Е Ш К О У Н И Ж Е Н И Е
Току-що си пренесохме багажа в нова квартира. Стар етаж, със стари хазяи. Ние ще ползваме старата спалня. Стар гардероб и стар, обикновен салонен бюфет. Цялата спалня мирише на старо и цялата къща. Не смея да помръдна. Гледам скупчения багаж и се вцепенявам още толк ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2011-05-11T14:29:15+03:00 1.5K 6

От 6 декември 2007 г. до 9 декември 2007година 🇧🇬

ОТ 06. XII. 2007 И 09. XII. 2007 Г.
Цялата съм в кръв. Седя в тоалетната и от мен падат като топки за тенис – огромни парчета кръв. Ужасът ми е огромен. Превръзките си сменям на всеки 5 минути. Тръгвам си от работа. Два километра вървя пеш и през целия път усещам как на тласъци, тласъци тече кръвта ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2011-05-10T18:07:16+03:00 1.1K 2

Зъбите ми, Боже... милите 🇧🇬

ЗЪБИТЕ МИ, БОЖЕ... МИЛИТЕ
Събужда ме чудовищно силна болка. Цялата ми лява страна на главата все едно я няма, а само едно адско туптене. Дан. Дан. Дан. Мъча се да си отворя очите, не мога. Ударите се усилват, кънтят. ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН, ДАН. Със сетни сили леко се изправям. Бавно сядам на диван ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2011-04-27T22:24:27+03:00 2.3K 10

Женски разговор 🇧🇬

Ж Е Н С К И Р А З Г О В О Р
Приятелката ми се разплаква. Тя е лекар. Разплаква се, но не изведнъж, а някак постепенно, бавно и напълно естествено. В началото влагата облива красивите ù, умни очи. Клепачите трепкат, трепкат, разнасят мокрото, ресниците попиват. Гледам я право в очите. Влажни мигли, м ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-04-19T22:11:37+03:00 1.5K 3

Дъждовно време 🇧🇬

Д Ъ Ж Д О В Н О В Р Е М Е
Вчера цял ден валя дъжд. Днес е студено. Отвратително е. Или настроението ми е такова - кално, мрачно, студено. Знам, че само хубавите думички правят човека - здрав и щастлив. Но знам също, че те си идват сами... стига нещата около теб поне малко да са наред.
Само да спре д ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-04-16T22:03:20+03:00 1.3K 9

Великденска нощ 🇧🇬

ВЕЛИКДЕНСКА НОЩ
Подавам си паричката. Тя звъни. На фона на това фантастично и нечувано богословно пеене тя звъни. Успокояващо неземно е. И така огласена и така осветена, църквата става най-красивото и най-святото място на света. Става храм на човечност. Чудна нощ. С цвят на мед и вино, с цвят на отк ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-04-14T16:22:37+03:00 1.7K 1

Боядисани яйца 🇧🇬

БОЯДИСАНИ ЯЙЦА
Той е направил кафето, до главата ми е. Не ми се пие. Отдавна, отдавна има вкус на някаква алхимична смес. Говорим си, колкото да не е без хич. Тъжна работа. Оная, моята птичка, как се е разпяла само навън. Уж я чувам, ама ми е все тая. Той ми дава пари за козунак. Отивам и купувам. Д ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-04-10T11:19:50+03:00 1.3K 1 9

Поздравително писмо 🇧🇬

Мило, мило Вери,
На този ден, на този ден... почакай, че буца тръгва към гърлото ми и май ще се разплача.
На този ден ще получиш много подаръци. Ще получиш и много целувки, прегръдки и много топли думи. На този ден ще получиш и много цветя. През пролетта са най-красиви цветята. Цели букети. Огромни. ...

StefkaGaleva

Prose » Letters

2011-04-09T22:13:29+03:00 3.4K 3

Великден 🇧🇬

В Е Л И К Д Е Н
На този ден винаги ходя на църква. В събота. В полунощ. Изкъпана и чиста, притихнала и свята. Вярваща! Вървя в полунощ към светлината, прекрачвам прага, влизам през широко отворената врата. На този ден винаги си купувам свещичка от 10 стотинки – малка, безценна. Стига ми нейният плам ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-04-08T14:03:20+03:00 1.3K 8

Мушкатото ми 🇧🇬

Отварям очи и розовият цвят е пред мен, както съм си така легнала още. Две огромни топки розов цвят. На прозореца ми. Настроение и жажда за живот... промяна към добро. Слънцето свети по тях, те стават кристални, искрят. Усмихвам им се. Те всъщност не са розови. Не са и цикламени, не са и светло черв ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-03-09T09:59:52+02:00 1.2K 7

Пролетен олтар 🇧🇬

ПРОЛЕТЕН ОЛТАР
Сутринта рано си направих пролетен олтар. С едно кокиче и под него мартеничка за ръка. Сложих го на телевизора. Не му се молих, а само го помилвах и вечерта се влюбих. Там, на спирката, в полунощ. Пред баничарницата и двата денонощни магазина, на мокрото от падналия дъжд.
Мъжът върви ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2011-02-27T14:03:02+02:00 1.6K 15

София 🇧🇬

Катя ми казва: – Опиши София. Аз я гледам в недоумение. Катя Ерменкова пак ми повтаря: - Опиши София, ти си талантлива. Коя София, Кате? – я питам аз. - София, в която 7 години мия чинии и чистя тоалетни. Тази София?!
Вулкан от мъка, жал, мизерия изригва в мен. Хиляди, хиляди, безброй, милиони измит ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2011-01-23T23:48:20+02:00 2.3K 16

Новогодишна цигара 🇧🇬

НОВОГОДИШНА ЦИГАРА
01.01.2007 година е. Събуждаме се много рано, нали и много рано си легнахме снощи, наспали сме се. По много от телевизиите все още не е приключила дори новогодишната програма. Дори не искам да си отворя очите, толкова ми е черно пред лицето. Единственото ми желание е да запаля циг ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-12-29T15:23:55+02:00 2.4K 15

Коледен поздрав за книгата 🇧🇬

С твърди и меки корици, с едър и дребен шрифт, стара и нова, хубава, по-хубава и най-хубава, страница по страница разлистена, скрита под възглавницата, бързо пъхната под учебника, замръзнала в работното ми чекмедже, разтворена на коленете ми във влака, в тоалетната вкъщи, притисната в скута ми... Сг ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-12-01T12:30:53+02:00 1.4K 22

Първа среща 🇧🇬

Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-20T22:13:51+02:00 1.5K 14

Улицата 🇧🇬

Стоя нарано на една търговска улица, още несъбудена и ненаспана. Уморена от изминалия ден. Празна и безлюдна, изглежда много по-широка и по-дълга. Все още няма хора, вратите са заключени, щорите са спуснати, алармите са още включени. Нощните реклами, надписи и лампи избеляват наравно с деня. Музикат ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-19T13:58:39+02:00 1.2K 7

Скарването ни 🇧🇬

Днес се скарахме. Няма да кажа защо. Крехка и ранима, аз се разплаках. На оня наш заледен таван. Той побесня. Събра небето и земята, сля ги и ги завъртя. Задумка по тях.
Първи ден: Стана студено. Много студено. Адски студено. 20 градуса надолу. До нулата стигна. Посивя.
Втори ден: Слезе под нулата. ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-18T21:40:51+02:00 1.3K 7

Танго 🇧🇬

Т А Н Г О
Джоди Фостър казва: „Винаги, когато видя двама души да танцуват, аз се разплаквам.” Аз също.
Причината за мен е в близостта на хората. На мъжа и на жената. Обърнати един към друг, долепени и прегърнати. Танцуващи, слети в едно по–голямо човешко същество. Някак двойно. И точно това двойно ч ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-17T20:20:10+02:00 1.4K 8

Генералът 🇧🇬

Генералът се обърна. Леко брадясал и късо подстриган. Беше в черно. Отиваше му. Излъчваше сила. Той е як. Заговори за пистолети. Гледаше право в мен. Говореше бавно, изговаряше целите думи. Иж - 32, 39-ти калибър, стомана. Здрава стомана. Излъчваше още нещо – крехко. Вгледах се. То теглеше. Приближи ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-11-09T13:00:11+02:00 1.1K 5

Филм 🇧🇬

В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...

StefkaGaleva

Prose » Short stories

2010-11-06T19:29:37+02:00 1.2K 7

Обяд 2004г. 🇧🇬

Вече трети месец ядем само царевица. Как каква царевица? Царевица за прасета и кокошки. Звъня на майка си постоянно и я моля да ми изпраща колет след колет. Пълни с царевица. После я варя по 4-5 часа и така я ядем. Той със сол, а аз със захар. Той не плюе люспите, аз ги плюя. И продължаваме да ядем ...

StefkaGaleva

Prose » Others

2010-10-16T00:11:14+03:00 1.4K 19