valia1771 (Ивон) - Works

Уморената река 🇧🇬

Тя влачи спомени за буйни водоскоци,
тъгува росни цветни брегове,
сънува често сребърни потоци
със златни рибки и усмивка на дете.
Илюзии преливат от корито, ...

valia1771

Poetry

2010-06-22T11:31:35+03:00 893 17

Цунами 🇧🇬

С тебе нямам безплатни минути,
твойто име дисплеят не пише,
съчиних си приятелска група,
във която се уча да дишам.
И умирам с хиляда импулса, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-06-12T09:05:00+03:00 1.2K 24

Госпожица Отзивчивост живее на втория етаж 🇧🇬

Госпожа Неблагодарност беше повалена от поредната болест, сполетяла я несправедливо в живота ù. Първо, тя не пропусна да обвини и прокълне целия свят за това. Беше развила някаква кожна алергия към добрините и рога на изобилието, които непрекъснато ù се случваха с години наред. Таман се беше излекув ...

valia1771

Prose » Humorous

2010-06-11T00:32:26+03:00 1.5K 13

В моя свят момичешки 🇧🇬

Обичам уискито със много лед
и нощния живот в латино ритъм,
на дансинга с жребци отвред,
а после... който бил е най-ритмичен.
Обичам нес-кафе без захар, ...

valia1771

Poetry » Humorous

2010-06-09T22:06:19+03:00 1.1K 19

Една самотна, тъжна Вечер 🇧🇬

Една самотна, тъжна Вечер
стои пред моята врата,
пристигнала е отдалече
и моли да я приютя.
Нали сърце широко стиска, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-06-08T18:28:35+03:00 1.1K 21

Покана за разговор 🇧🇬

Няма да говорим за чувства,
ще премълчим онези въпроси,
ще разнищваме книги, изкуство,
наметнали весели пози.
Неусетно ще минем към времето – ...

valia1771

Poetry » Love

2010-06-06T17:05:43+03:00 1.2K 19

Ах, как ти вярвам 🇧🇬

Говориш ми и аз ти вярвам -
духовно си се преродил.
Преражданиците навярно
са твой, нeстихващ водевил.
Говориш ми и аз ти вярвам, ...

valia1771

Poetry » Humorous

2010-06-02T12:22:17+03:00 1.2K 26

Майски сняг 🇧🇬

Мадам Зима току-що си беше направила от вълшебния бял чай от изсушени снежинки - скъп подарък от Сибирската Зима, нейна стара приятелка. Бяха се засекли, случайно, на поредното модно ревю за зимна колекция, включваща палта предимно от полярни лисици, та тогава Сибирячката ú го подари и ú сподели, че ...

valia1771

Prose » Humorous

2010-05-29T10:56:51+03:00 1.7K 16

Генератор на чувства 🇧🇬

Веднъж спомена, че съм „всичко” за теб,
а аз от малко се паля,
събрах ветровете от южната степ
- хиляда пожара направих.
Искаше Слънце – не беше проблем, ...

valia1771

Poetry » Humorous

2010-05-27T14:50:43+03:00 1K 21

Несбъднато време 🇧🇬

И всичко е някак изтъркано,
новият номер е старият
и пита надежда объркана
надежди къде се продават.
И времето нещо се сърди, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-05-25T11:46:12+03:00 1.3K 22

Последна спирка 🇧🇬

На последната спирка на света, на една пейка приседнаха едновременно един Господин и една Госпожа. Господинът беше с измъчен вид, около петдесетгодишен, висок, попрегърбен, със смачкано пардесю, прашлясали обувки. Навремето е бил истински хубавец, а и сега все още жените въздишаха тайно по него. Гос ...

valia1771

Prose » Short stories

2010-05-21T20:40:18+03:00 1.3K 20

Ако имах пари 🇧🇬

Ако имах пари,
щях на всички подарък да взема,
на художник - бои,
на поета – шедьоври-поеми.
За децата дори, ...

valia1771

Poetry » Other

2010-05-20T20:49:07+03:00 3K 29

А аз съм спала 🇧🇬

Валяло е,
а аз съм спала,
пропуснала съм пролетния дъжд.
Дано така да не пропусна
онази среща ...

valia1771

Poetry » Love

2010-05-16T22:40:31+03:00 1.3K 24

Последна обич 🇧🇬

Тази обич ще бъде последна,
тази обич ще бъде до гроб,
няма нужда от вдигнати летви,
нито време за приказен зов.
Тази обич ще бъде най-тиха, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-05-15T12:34:09+03:00 1.2K 21

И никой не разбра 🇧🇬

Умряла съм
и никой не разбра,
със пълни шепи жито си раздавам,
приемат го с усмихнати лица,
рецептата за спомен им оставям. ...

valia1771

Poetry » Philosophical

2010-05-05T21:03:02+03:00 1.5K 36

Среща 🇧🇬

Здравей, приятелю,
не сме се виждали с години,
но още си така красив...
Аз същата? Не съм се променила?
Не се шегувай, че животът ми е крив... ...

valia1771

Poetry » Love

2010-05-01T19:03:25+03:00 1K 23

1000 години лава 🇧🇬

Не искам тази нощ да е последна,
последните неща ме натъжават,
не искам също и да е поредна,
баналността поражда изневяра.
Как искам тази нощ да е вълшебна, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-04-30T22:23:45+03:00 1.3K 26

Слънчовден 🇧🇬

Намерих си причини да не тичам
след залези, от болка разпиляни,
фалшиви истини да не изричам,
да не събуждам полудели рани.
Научих се по-малко да обичам - ...

valia1771

Poetry » Love

2010-04-27T20:21:14+03:00 1.1K 24

По лична карта 🇧🇬

Вдъхновена от:
Мосю на Любов
Бяла риза, черен панталон,
до блясък лъснати обувки,
нощта ухае на шансон, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-04-23T22:14:00+03:00 1.1K 19

По своя си начин 🇧🇬

Ти пак ме обичаш
по своя си начин,
от който студено ми става,
в душата ми
зимни виелици плачат, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-04-18T11:28:39+03:00 1.2K 1 34

Когато утре те напусна 🇧🇬

Когато ме настъпиш с безразличие,
започвам да си гледам на кокиче –
обича ме, не ме обича...
И ставам онова момиче.
Дръж, скъпи, тази детелина, ...

valia1771

Poetry » Other

2010-04-17T15:56:21+03:00 962 16

Твоят личен живот 🇧🇬

Имаш личен живот,
в който няма къде да отседна,
твоят автопилот
в тайни мисии все те обсебва.
Пак си нещо сърдит, ...

valia1771

Poetry » Other

2010-04-16T21:40:06+03:00 1.1K 17

Аз те нося в сърцето си 🇧🇬

Аз те нося в сърцето си
и не искам да знам,
че отдавна до мене те няма,
ветрове днес се молят
във нашия храм, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-04-15T07:00:27+03:00 1.6K 19

Недей сега чадър да вадиш 🇧🇬

Защо си тъжна тази вечер,
нали за хубаво се раздели,
какво сега отново пречи,
не се вини, не се вини.
Той сигурно ти липсва нещо, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-04-11T20:55:09+03:00 1.2K 21

Прости ми, море 🇧🇬

Не тъгувай, море,
не можахме със теб да се видим,
ей така, насаме,
да събираме слънцето в миди.
Ти прости ми, море, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-04-10T09:19:02+03:00 1K 22

Маркови обувки 🇧🇬

Шкафът за обувки беше разположен, както повечето шкафове за обувки, в антрето зад вратата. Вътре винаги беше тъмно, мрачно и въздухът все не достигаше. Обувките обикновено си мълчаха, някои бяха потънали в дълбок летаргичен сън, а други тихичко се прозяваха. Отдавна нямаше какво да си кажат помежду ...

valia1771

Prose » Short stories

2010-04-05T01:22:11+03:00 2.2K 24

Аз не искам такава любов 🇧🇬

Аз не искам такава любов -
ден до пладне, от време на време,
ти - напрегнат от чуждия зов,
аз - все по-наранена от тебе.
Аз не искам такава любов, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-04-03T21:26:16+03:00 1.9K 33

Замалко Жулиета да умре 🇧🇬

Замалко Жулиета да умре,
Ромео бе изчезнал вдън земя,
но тя набързо взе, че се съвзе
и тръгна да си търси работа.
Почука тук, почука там, ...

valia1771

Poetry » Humorous

2010-04-01T19:57:21+03:00 995 23

Не ти отива ролята на Кай 🇧🇬

Не ти отива ролята на Кай,
да ти приличам мъничко на Герда,
е, приказката е със хубав край,
но аз се уморих да те преследвам.
Виж, Снежната Кралица ми харесва, ...

valia1771

Poetry » Humorous

2010-03-31T15:39:12+03:00 952 21

Бащино наследство 🇧🇬

От тишината беше оглушал,
надеждите избодоха очите,
но коренът му беше оцелял,
звезди разсаждаше в лехите.
По старата асма гълчеше ...

valia1771

Poetry » Other

2010-03-30T19:31:31+03:00 802 18

Липсваш ми 🇧🇬

Липсваш ми
във ъгъла на смачкания ден,
липсваш ми,
там някъде по лунната пътека,
липсваш ми, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-03-28T17:17:35+03:00 4.9K 29

Не можел вече вятърът да духа 🇧🇬

Не можел вече вятърът да духа,
пенсионираха го първа група,
играе карти вечер с комшулука,
ракия удря после за разтуха.
На младини вършееше в полята, ...

valia1771

Poetry » Other

2010-03-27T09:13:36+02:00 968 25

А Слънцето отказа да изгрее 🇧🇬

А Слънцето отказа да изгрее,
оказа се чувствително към хората,
обрина се от техните проблеми,
разви алергия към завистта и злобата.
Отчаяно, безжизнено лежеше, ...

valia1771

Poetry » Other

2010-03-26T08:47:54+02:00 952 1 21

Не ми задавай повече въпроси 🇧🇬

Изваях те до съвършенство във мечтите си
и неприлично дълго те сънувах,
познах те, без да искам, по ресниците,
които подсъзнателно рисувах.
Потънах неусетно във очите ти, ...

valia1771

Poetry » Love

2010-03-25T08:57:35+02:00 1.1K 20

Докато смъртта ни събере 🇧🇬

А щастието ме настигна и подмина,
обърна се, подсвирна ми с уста,
забила поглед в мислите унили,
поне да бях му махнала с ръка.
С надежда се обръщам днес назад ...

valia1771

Poetry » Love

2010-03-23T16:00:20+02:00 1.2K 26

За и против домашните любимци 🇧🇬

С риск да бъда банална, реших да напиша тези няколко реда. Довчера изобщо не мислех да го правя. Поводът беше разказът, на който попаднах тук в сайта - „Напаст Божия”. Всички знаем от детските си години, поне моето поколение, онази песничка за „тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак и за ...

valia1771

Prose » Short stories

2010-03-21T08:54:44+02:00 3.1K 20

Клиника за влюбени "Авлига" - 5 🇧🇬

Д-р Ведрев и сестра Фръцкова за малко да се сблъскат в партера на клиниката. Тя сякаш беше изскочила от модно списание за старши медицински сестри. Поздрави Ведрев с ослепителната си усмивка, напъха му някакви листи в ръцете и весело добави:
- Това е програмата за днес, вътре е списъкът с трите имен ...

valia1771

Prose » Humorous

2010-03-20T09:29:42+02:00 1.3K 12

Страшната гора 🇧🇬

И въздухът е син
и синя е мъглата,
дърветата са черни от мълчание,
през синкавия дим,
самотен дрезгав крясък, ...

valia1771

Poetry » Other

2010-03-18T09:03:43+02:00 981 21

Клиника за влюбени "Авлига" - 4 🇧🇬

Точно в десет часа без пет минути пред централния вход на клиниката паркираха едновременно два автомобила. Единият - черен лъскав джип, със затъмнени стъкла, бе закован с елегантно предно паркиране. Другият - очукан червен голф, най-малко десетгодишен, на който шофьорът му дълго се тутка как да го п ...

valia1771

Prose » Humorous

2010-03-16T20:45:35+02:00 1.1K 8

Клиника за влюбени "Авлига" - 3 🇧🇬

Лекарят и сестрата се отправиха към отделението за хронично влюбени. От стълбището се чуваше младежки смях, който ставаше все по-силен и по-неприличен. Д-р Чародейски се обърна към Фръцкова:
- Кои се смеят там?
- Пешо и Мара. Ей сега ще отида да ги предупредя, че идваме по стаите... - отговори Фръцк ...

valia1771

Prose » Humorous

2010-03-14T22:16:13+02:00 1.1K 12