valiordanov
1,798 results
Колко просто може всичко,
да се каже днес.
Няма нужда от кавички
или интерес.
Няма нужда и от маски, ...
  222 
Горещо е, а мен ми е студено.
Стаята се пълни с тишина.
Прозорецът поти се срещу мене,
а аз мечтая само топлина.
Небето е невиждано красиво, ...
  414 
Днес народът пощуря,
избори, а не отива.
Уж желае свобода,
а конкретно се покрива.
Опетлан е от лъжи, ...
  327 
Стъпките в морето, тръгват от брега.
Тишината свети, ражда се дъга.
Някъде високо реят се орли,
газим във дълбоко, а зад нас следи...
Пътят към мечтите е пътят пред нас, ...
  199 
Фантазиите нямат час и дата.
Те влизат бурно в нечия глава
и много често, яростно се мятат
да окоупират всичките места.
Те, често като пламък са горещи. ...
  469 
Кое е независимо, бе хора?
Животът е зависим от пари,
от клюките зависи буля Дора,
а Жельо от пиячка до зори.
Всички са зависими от нещо. ...
  417 
Кой е бащата на Вяра, Надежда, Любов?
София е майка им, всеки факта го знае.
Кой на облог със мен е готов,
че мъжкото в случая не играе?
Ако едното дете, беше мъжко поне, ...
  452 
Кому е нужна тая злоба?
Кому е нужна тая жлъч?
Последна спирка ни е гробът,
до него всичко е калъч.
Всеки втори, ум раздава. ...
  616 
Нежно за кого да пиша?
Рана ми е във душата.
Щом в късмета ми наднича,
неуспехът на съдбата.
Искам и мечтая само, ...
  199 
Родил съм се след десет вечерта
и затова се будя рано сутрин.
Помислил съм, че звезден е света,
а той бил шарен, само,че със мутри.
Проплакал съм. Понятно е нали? ...
  225 
Море. Като мечтите ми голямо.
Солено, сякаш пълно със сълзи.
Брегът съм аз – коричката на раната.
А в него се разбиват куп вълни....
Говорят, че е пълно със русалки, ...
  247 
Какви са на щурчетата очите,
когато вечер свирят на света?
Дали не са по-ярки от звездите,
блестящи от неземна свобода?
Дали не са поръсени с магия, ...
  617 
Да те погледам искам, ей така, без дрехи,
нощта когато седне на перваза.
Клепачите с умора са налети,
но пърхам с мигли, чакайки екстаза.
Ти някъде си. Може би не знаеш ...
  232 
Ще превърна белотата в нежност,
ще нанижа думите-мъниста.
Нека колието стане вечно
и от лоши спомени пречиства.
Бавно ще подреждам и ще вая ...
  637 
Викаха му - майстора, когато
някой се обръщаше към него.
Името му, всъщност беше свято,
а голямо личното му его.
Често го замерваха със думи ...
  199 
Как желая да мога да зная,
двете птици какво си шептят,
двата песа защо не се лаят,
всички риби защо не летят?...
Този свят ме засипва с въпроси. ...
  215 
Защо не ми отваряш като чукам?
Сълзите ми надвикват мисълта.
Звездите като циреи се пукат,
върху вратата хвърлят светлина.
Блести сега от моите желания, ...
  229 
Вчера ходих аз на врачка,
(дето всъщност тайно бачка),
със табела за шивачка,
(но не прави с кройки - пачка).
Прословутата гледачка, ...
  247 
Днес усетих как си тръгна лятото.
То, жегите скатà немилостиво.
Отключи свобода и смях на вятъра
и почна със листа да се завива.
Лястовици почна да нарежда ...
  600 
Аз ли нещо не разбирам?
Някой пак ми рови в раната.
Младежта от кеф умира
днес да слуша Васко жабата.
Идва ред да се удавя, ...
  277 
Клоунът почисти своя грим,
сам със тишината в свойта стая.
Разплака се. А беше несломим,
когато пред прожектори играеше.
Видя се в огледалото и сам ...
  239 
Брегът е станал много по-голям.
Водата намаляла до полуда.
До скоро Дунав беше воден храм,
а храм се съпоставя само с чудо.
Сега като поточе си тече ...
  210 
Свършиха ли вече стиховете
дето галят всички сетива?
Всеки втори, казва, че поет е
и реди куплети с вещина.
И издава всеки който има ...
  186 
Безводие, безтоцие, безгазие...
Направо сме държава във инвазия.
Какво безочие, какво безвластие...
Направо сме сладкарница без пасти.
Безскрупулни, безочливи, бездушни, ...
  195 
Тази сутрин ще целуна залеза,
изгрева щом почне да наднича...
Патиците сякаш водолази са,
гмуркат се във пазва на момичета.
А реката трепка от възбуда ...
  185 
Не цъфнаха на бай Радой налъмите.
Попандов пък, не емигрира във Албания.
Управниците мятат все такъмите
за баламурници без доза колебания.
Години вече чакаме промяната. ...
  181 
Никой не пише сега за шейни,
никой не пише за снежни човеци.
Природният газ е много пари.
Нови управници, но пак са тюфлеци.
Избори чукат, народът мълчи. ...
  217 
Имаше в село казаци добри,
бяха със много големи бради.
С рубашки облечени сякаш за тур,
препасани с някакъв вървенски шнур.
Дядо Анисим бе с лапа голяма, ...
  292 
Какво начало на деня!
Надникнах първо в твойта стая.
Бе будна ти, а пък сънят
с очите твои си играе.
Не ме видя, не ме видя. ...
  149 
Ако утре ме видиш посърнал,
не мълчи, наруши тишината.
Успееш ли пак да ме върнеш,
значи теб е избрала съдбата.
Състояния много. Различни. ...
  180 
Какво кафе! Заключено с причини.
Животът като него загорча.
От слънцето се стичаше лавина
и лекотата бързо изгоря.
По-гъсто от проблемната ни каша, ...
  184 
Лято е. Огън. Всичко изгаря.
Слънцето хвърля отгоре ни жар.
То е сега на света господарят
не със мандат, а по календар.
Изгарят тревите, изгарят горите, ...
  305 
Завият ли леглото ми с постеля,
посипят ли го с розови листа,
в конвулсия започвам да треперя
усещайки вкуса на любовта.
Въздухът започва да не стига, ...
  151 
Аз сега ще ги нарежа,
после ще ги посоля.
Във гевгира се отцеждат
от горчивата вода.
Скъпо олио в тигана ...
  465 
Долу трети март! - някой се изцепи.
После се запени и заскърца с' зъби.
Другите мълчаха за проблема слепи.
Народът отсъди - Прости като гъби!...
Двайсет и четвърти май да ни е празник! ...
  233 
Той беше като охлюв под вода,
пиявица във нива с лавандула,
овчар на стадо от една коза...
Не беше пръв защото беше нула.
Икона бе, но не от манастир, ...
  178 
Луната, тази вечер спря отсреща
и на комина седна да почине.
На нея също беше и горещо,
а може и да търсеше причини.
Видя ме на балкона и засвети. ...
  366 
Някой го нарича единак,
но старост, самотата съпровожда.
Лежи в снега и само мисли как,
да скрие от ловеца свойта кожа.
Раната неистово кърви, ...
  196 
Искам да имам стремглав мироглед,
искам да мога да зная.
Пиша сега този първи куплет
и нищо не зная за края.
Сбъркана работа с думи шепти. ...
  151 
Сякаш бе вчера, а то бе преди
двайсет и шест навъртяни години.
Много очакван, ти се роди.
Малко човече, но горд бях, че син е.
Спомени много клокочат във мен. ...
  174 
Random works
: ??:??