veesii70
390 results
Свърши виното.
Празна е чашата
на вината.
Пенливата съвест
е изпита до дъно. ...
  571  12 
Пресичаме себе си
на червено,
бързайки за себе си...
Удар!
Падаме само на крачка ...
  587  18 
Тъгата - мъртво вълнение
във залива на радостта
в най-плитката истина дебне ни -
да ни дръпне в дълбока лъжа.
Невинаги можем да плуваме ...
  414 
Крием се от себе си -
мигове, дни, години...
Целуват ни истини
най-неочаквано
по косите на вярата, ...
  493 
Вечер,
когато вятърът разлива
червеното вино на залеза
и чашата на мислите
е празна и забравена... ...
  647  17 
Всеки миг, всеки ден репетираме.
Режисьор е съдбата - добра или лоша.
Ролята ни избрана е, но и ние избираме
да сме отговори или въпроси,
да играем със чувство или да повтаряме ...
  417  10 
Бурята е силна и прекършва
клоните на нашите мечти
и отново сме под тежко робство -
още по-ужасно от преди.
Българските думи днес заменяме ...
  501  15 
Понякога засявам удивителни,
а никнат въпросителни.
Стъпвам накриво в пътя прав,
а в кривия по-право ходя.
Понякога отскачам по-високо, ...
  541 
Счупени
прозорците на детството.
Упоена болка,
сън-врата,
а на спомена ...
  498  21 
Надвисналите облаци-тъга
невинаги се сблъскват и вали.
Докосната с приятелска ръка
и най-лютата рана не боли.
Дори да няма изход - има вход. ...
  568  12 
Тихо излизам
от обятията
на заспали илюзии.
Бавно преглъщам
недопитите ...
  479  12 
Истината
се е скрила
вдън гората
на лъжата -
в сянката ...
  356 
Когато са пречупени крилата,
все още имам сили да летя.
Когато е заключена съдбата,
ключът един е - да творя!
Когато истината и лъжата ...
  521  13 
Колко пъти изпускам влака към себе си,
несверила часовника-истина,
с тежки куфари - нерешени ребуси
на перона на Недонаписаното.
Колко пъти се лъжа в лицата зад маските, ...
  474 
Полусън,
полумрак,
полутон.
Полуистина,
полулъжа. ...
  367 
Събличам вината -
стара, износена дреха,
отесняла и скъсана
в тръните на съвестта...
И се гмуркам в дълбокото ...
  561  11 
Истина -
разпъната на кръст.
Грях -
зазидан в сянка на сълза.
Мигове откраднати ...
  499 
Изпих вината.
Не остана капчица
на дъното на спомена.
Под сянката
на стари рани ...
  746  15 
Страхът разпусна
дългите си плитки.
Съблече мислите,
разплете паметта
и под ръка ...
  575  15 
Отключих без да искам риска,
заключвайки тъгата.
Избяга! Да се върне не поиска
в страха и тъмнината.
Избягах с него по път неутъпкан. ...
  525  17 
Неоткъснат плод
на изсъхнало клонче.
Сянка на хищник.
Кацнала радост
на клона на тъгата. ...
  705  12 
Когато дългочаканото чудо
и тази Коледа дълбоко спи
под тежкия юрган на Неизбежното
и във съня си плаче и боли...
И Бог не позволява да се случи, ...
  680  11 
Когато вярата прохожда -
най-много пада,
най-здраво стъпва
на Болката,
най-гладна е. ...
  543  13 
Страхът разкъса грубо
копринените дрехи на вярата.
Удари я и повали
в калта на неизбежното
и влезе - ...
  584  15 
Когато нещо скъпо си отива
преди да е дошло
по стръмното на болката пенлива
във пропастта на спомена...
Тогава някъде в заслона на надеждата ...
  728  11 
Обяздвам тъгата.
Държа се здраво
за гривата-истина.
Не ù се сърдя.
Галя я скришом. ...
  578  12 
Изпивал ли си болката
до дъно,
до капка,
както пие гладна смърт?
Изпивал ли си болката ...
  514 
Не можеш да ми вземеш вярата, съдба,
макар че я раняваш
все по-силно
и по-жестоко,
до корен... ...
  552  11 
На детството отрязаните плитки
до портата на спомена мълчат.
Пуст е мегданът. Сенки на въздишки
бродират буренясалия път.
Спукани грънци още сълзи ронят ...
  759  25 
Начертано е?
Всичко ли?
Докога?
Радостта
се е свила ...
  527  11 
Тук мечтите тихо бродират спомени
до угаснали стари огнища.
Още плачат, строшени, пъстри стомни
за водата недоизпита.
Още чувам как свири кавалът на дядо ...
  661  24 
Стара къща с прозорци разплакани.
Овдовяли и пусти гнезда.
Натежала от спомени стряха.
Недолюбена, тъжна чешма...
Плевня срутена - рана отворена. ...
  822  21 
Отново лозници прегръщат
любимия праг
и в тъмнозелената сянка чемширова
пее щурче.
Светулки обличат тъмата ...
  527  10 
Спомени - счупени шарени стомни.
Самотни щурци - годините.
Бели черници с черни корени.
Изсечени пъстри мигове.
Глуха камбана в забравена църква. ...
  580  15 
Дори и когато се спънеш -
на Камъка благодари,
че в Пътя си се огледал
и после по-здраво си стъпил...
Дори и когато паднеш - ...
  527  12 
Вярата пак се крие.
Иска да ми избяга.
На прескочикобила
с мислите си играе.
Музата ми приспива, ...
  634  12 
Прелиствам съдбата.
Откъсвам тъмните страници.
С пълни шепи ги смачквам
и запалвам с тях радостта.
Препрочитам мечтите несбъднати ...
  531  14 
Плувам
в бездънието на Липсата,
срещу течението на вината.
Нямам котва-съвест.
Не ми тежи нищо, ...
  882  20 
Събличам нетърпението бавно,
очите му целувам и мълчим.
Догарят съчките на истините гладни,
съмненията се превръщат в дим.
Щурчетата - желания запяват. ...
  497  10 
Има много мечти неотключени
зад вратите на Сбъднатостта,
непогалени, ненаучени
да прохождат сами след Съня...
Има много надежди безименни ...
  688  18 
Random works
: ??:??