veesii70
410 results
Това е една много стара моя приказка, която се надявам скоро да пренапиша пак:
Приказка за Страстта
Тя дълго бе заключена здраво в замъка на комплексите. Бе свикнала с тази си орисия и не се бунтуваше, защото така се чувстваше сигурна. Тя мислеше, че се познава добре и се задоволяваше с това, което ...
  1067  12 
Бягаме от себе си.
Мигове, дни, години...
Крием се под стряхата-илюзия,
когато Истината силно завали.
Затваряме прозорците-предчувствия, ...
  566  15 
Заших тъгата
с тънката игла
на истината
и здравия конец
на радостта. ...
  756  13 
Тъгата смачка
ненадейно
най-пъстрите
недоразцъфнали мечти.
Извий стеблото ...
  1036  13 
Сипва залезът своето вино
на нощта във бездънната бъчва.
Радостта пак тъгата напива
на вината във шумната кръчма...
Спомените задяват мечтите. ...
  697  15 
Разлиства се забравена мечта
на кръстопътя на вината и желанието.
Напъпва вярата. Проглежда мисълта.
Илюзията истината на танц кани...
С воал от спомени пристига пролетта ...
  547  18 
Сблъсках се челно с вината
на заледения спомен - път.
Остана жива мечтата.
Умря в съня си страхът.
На крачки от избора - пропаст, ...
  639  16 
Ако е пълна
чашата - тъга
и я изпиеш на екс
от радост...
Ще я забравиш ли? ...
  613  16 
Преяли с власт, препили с лицемерие,
прегазили и съвест, и морал
обричате народа на мизерия.
Той "куче е от крайния квартал".
Подхвърляте му заплати - трошици ...
  653  12 
Фалшиво настроена истина.
Акорди-илюзии.
Разплакани ноти.
Скъсана струна-вина.
Недовършена песен. ...
  648  18 
Прелива чашата на отлежалото търпение.
Пиеш обидата на екс. Дали?
И казваш: "Няма начин и спасение.
Така по-малко ме боли."
И искаш още, счупила спирачките ...
  706  18 
Когато
в ранната, студена утрин
на недоизживяното
виелицата-истина
размята ...
  810  14 
Събери всички силни желания!
Умножи ги със свойте мечти,
а във скобите на неизживяното
всеки страх и вина извади.
Раздели радостта на тъгата! ...
  831  25 
Най-сигурното е,
че нищо не е сигурно.
Най-истинското
е под прага на лъжата.
Най-исканото е ...
  637  17 
Като товарен влак
на пуста гара
тъгата ми
внезапно
спря, ...
  549  16 
Пресях тъгата си
през ситото
на радостта.
Съблякох
черните си мисли. ...
  634  22 
Още пазя светулките в шепите
на мечтите ми с буйни коси.
И едно недолюбено лято
ми намигва. И пеят щурци
за желания недоцелувани. ...
  575  21 
Търкалят се неизживени мигове
по склона на мечтите.
Недоузрели падат истини
от клона на лъжите.
Недоизпята, недолюбена ...
  641  23 
Целувай вярата,
дори да не ù вярваш.
Сплети косите ù - мечти
със панделките на желаното.
Танцувай с нея ...
  687  18 
Тъгата жми,
а радостта се крие
все по-навътре
зад шубрака на мига.
Едно, две, три... ...
  567  18 
Свърши виното.
Празна е чашата
на вината.
Пенливата съвест
е изпита до дъно. ...
  655  12 
Пресичаме себе си
на червено,
бързайки за себе си...
Удар!
Падаме само на крачка ...
  680  18 
Тъгата - мъртво вълнение
във залива на радостта
в най-плитката истина дебне ни -
да ни дръпне в дълбока лъжа.
Невинаги можем да плуваме ...
  546 
Крием се от себе си -
мигове, дни, години...
Целуват ни истини
най-неочаквано
по косите на вярата, ...
  597 
Вечер,
когато вятърът разлива
червеното вино на залеза
и чашата на мислите
е празна и забравена... ...
  710  17 
Всеки миг, всеки ден репетираме.
Режисьор е съдбата - добра или лоша.
Ролята ни избрана е, но и ние избираме
да сме отговори или въпроси,
да играем със чувство или да повтаряме ...
  481  10 
Бурята е силна и прекършва
клоните на нашите мечти
и отново сме под тежко робство -
още по-ужасно от преди.
Българските думи днес заменяме ...
  559  15 
Понякога засявам удивителни,
а никнат въпросителни.
Стъпвам накриво в пътя прав,
а в кривия по-право ходя.
Понякога отскачам по-високо, ...
  583 
Счупени
прозорците на детството.
Упоена болка,
сън-врата,
а на спомена ...
  578  21 
Надвисналите облаци-тъга
невинаги се сблъскват и вали.
Докосната с приятелска ръка
и най-лютата рана не боли.
Дори да няма изход - има вход. ...
  685  12 
Тихо излизам
от обятията
на заспали илюзии.
Бавно преглъщам
недопитите ...
  557  12 
Истината
се е скрила
вдън гората
на лъжата -
в сянката ...
  421 
Когато са пречупени крилата,
все още имам сили да летя.
Когато е заключена съдбата,
ключът един е - да творя!
Когато истината и лъжата ...
  603  13 
Колко пъти изпускам влака към себе си,
несверила часовника-истина,
с тежки куфари - нерешени ребуси
на перона на Недонаписаното.
Колко пъти се лъжа в лицата зад маските, ...
  572 
Полусън,
полумрак,
полутон.
Полуистина,
полулъжа. ...
  435 
Събличам вината -
стара, износена дреха,
отесняла и скъсана
в тръните на съвестта...
И се гмуркам в дълбокото ...
  658  11 
Истина -
разпъната на кръст.
Грях -
зазидан в сянка на сълза.
Мигове откраднати ...
  584 
Изпих вината.
Не остана капчица
на дъното на спомена.
Под сянката
на стари рани ...
  838  15 
Страхът разпусна
дългите си плитки.
Съблече мислите,
разплете паметта
и под ръка ...
  686  15 
Отключих без да искам риска,
заключвайки тъгата.
Избяга! Да се върне не поиска
в страха и тъмнината.
Избягах с него по път неутъпкан. ...
  645  17 
Random works
: ??:??