vega666
1,553 results
Не ме вълнуват милиардите човечета
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.
Загърбих този свят човешки и мизерен ...
в клишета суета затворени...
Пред мен е космосът - империя несметна,
с мечти от искрометни метеори.
Загърбих този свят човешки и мизерен ...
698
2
13
Когато си умрял
светът ще претендира за твоето наследство.
Милиардите причини
ще обясняват твоето отсъствие
и ще спорят с праха ти. ...
светът ще претендира за твоето наследство.
Милиардите причини
ще обясняват твоето отсъствие
и ще спорят с праха ти. ...
696
3
12
В поле и мъгли - мисли и ти.
Намирам се на участ в слога.
И в мен - и вън от мене
само равнини
разкривени от изнемога. ...
Намирам се на участ в слога.
И в мен - и вън от мене
само равнини
разкривени от изнемога. ...
594
3
9
Мое малко момиче - обещах да съм винаги с теб.
Споменът пази ревниво твоите сластни стенания.
Дните минават над нас и покриват със сивия лед
непокълнало цветето матовобяло на едно разкаяние.
Ще съм вечно отекваща в твоя несигурен аз М-вълна. ...
Споменът пази ревниво твоите сластни стенания.
Дните минават над нас и покриват със сивия лед
непокълнало цветето матовобяло на едно разкаяние.
Ще съм вечно отекваща в твоя несигурен аз М-вълна. ...
729
2
14
Мое нежно миньонче, ти ме влюби само за миг.
Перла призрачна, в транс на дланта си те слагам.
Аз те галя с душа, със душата - този стар лунатик.
И копнеещ любов, там, в очите ти топли изгарям.
Мое нежно миньонче, толкоз русо, че сякаш не е. ...
Перла призрачна, в транс на дланта си те слагам.
Аз те галя с душа, със душата - този стар лунатик.
И копнеещ любов, там, в очите ти топли изгарям.
Мое нежно миньонче, толкоз русо, че сякаш не е. ...
881
3
14
Разплита се дървото на страха,
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре. ...
шуми във вените тънеещи до болка.
Ти търсиш само трайната стреха,
а любовта - последната си обиколка.
И може би така е най-добре. ...
1597
16
28
Ти си идеята фикс на сърцето презряло живота,
илюзия опънала шатър върху пустиня от дни,
патерицата крехка на душа примирена със свойта сакатост,
два спусъка -
хладен отблясък ...
илюзия опънала шатър върху пустиня от дни,
патерицата крехка на душа примирена със свойта сакатост,
два спусъка -
хладен отблясък ...
601
2
8
Бягам в нощта
като лъч от звездата си паднал.
И навярно отлъчен така
ще остана до края.
Няма спирка за миг да поспра ...
като лъч от звездата си паднал.
И навярно отлъчен така
ще остана до края.
Няма спирка за миг да поспра ...
712
4
17
На Йо
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна". ...
Пътувам себе си в едно дъждовно утро,
самотен пътник през мъгла нетрайна.
Към теб стреми се мисълта нечута,
родена в изолатора, наричан "Тайна". ...
988
7
17
Свят - измислен от надеждата...!
Избухва светлината
и удря яростно лъчи
във твоето съзнание.
Заглъхналото утро още диша ...
Избухва светлината
и удря яростно лъчи
във твоето съзнание.
Заглъхналото утро още диша ...
579
4
10
Затварям се, прогледнал във безкрая.
Потръпвам от всевиждащия космос.
Мушици-хора, аз не ги и зная,
формират най-ненужното кълбо въпроси.
Нищожни, незначителни, безсилни, ...
Потръпвам от всевиждащия космос.
Мушици-хора, аз не ги и зная,
формират най-ненужното кълбо въпроси.
Нищожни, незначителни, безсилни, ...
864
4
14
Надве под ятагана на звездите,
все още търся своята Джоконда...
Изтичат сухо бързеите на очите
и конник без глава пришпорва коня.
Последният беглец в затвор остава, ...
все още търся своята Джоконда...
Изтичат сухо бързеите на очите
и конник без глава пришпорва коня.
Последният беглец в затвор остава, ...
850
4
20
Бележи червената креда на залеза
моя кръг.
Няма къде да избягам -
пленник съм.
Тъмно мастило - кръвта, ...
моя кръг.
Няма къде да избягам -
пленник съм.
Тъмно мастило - кръвта, ...
932
4
12
Залюбих те с 9 по Рихтер
в далечната грешна земя.
Ева с Адам от Юпитер -
самотни и без племена.
Слънцето - жълт пилигрим, ...
в далечната грешна земя.
Ева с Адам от Юпитер -
самотни и без племена.
Слънцето - жълт пилигрим, ...
1183
1
41
Не съм един от вас и слава богу -
огромна бездна-кратер ни дели.
В света ми няма място за тревоги,
за пошлост, клевети и думи зли.
Обхванати от черната си завист, ...
огромна бездна-кратер ни дели.
В света ми няма място за тревоги,
за пошлост, клевети и думи зли.
Обхванати от черната си завист, ...
1393
10
40
Мъглата пак протяга сиви пръсти,
а в есенно прошарената утрин
ръми от облаци невидими, но гъсти
и натежават спомените, вечно будни.
Светът прилича на огромна гара, ...
а в есенно прошарената утрин
ръми от облаци невидими, но гъсти
и натежават спомените, вечно будни.
Светът прилича на огромна гара, ...
788
4
25
(посветено на злите по призвание нежнополови)
Дивите баби святкат с очички.
Те надживяват орли, костенурки.
Хленчещи винаги стигат еднички,
там - на финала със своите хурки. ...
Дивите баби святкат с очички.
Те надживяват орли, костенурки.
Хленчещи винаги стигат еднички,
там - на финала със своите хурки. ...
1026
3
27
Тълпите мощно те обграждат -
непробиваема стена.
И сам разбираш, че е тясно,
а срещу теб стои човек-тълпа.
Тълпата е безумна и нелепа. ...
непробиваема стена.
И сам разбираш, че е тясно,
а срещу теб стои човек-тълпа.
Тълпата е безумна и нелепа. ...
1192
4
20
Усмихвам се на моята тъга,
в мъгла от мисли скрит и изостанал.
Преносеното бъдеще ще се роди сега,
но сякаш в него вече съм попаднал.
И сякаш този сън съм го живял. ...
в мъгла от мисли скрит и изостанал.
Преносеното бъдеще ще се роди сега,
но сякаш в него вече съм попаднал.
И сякаш този сън съм го живял. ...
699
5
17
Ти си само сън забравен,
който в миглите трепти,
звук към паметта прибавен
от задъхани мечти.
...Ако някога те срещна ...
който в миглите трепти,
звук към паметта прибавен
от задъхани мечти.
...Ако някога те срещна ...
939
5
28
Аз чувам воя им протяжен и неистов -
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.
Днес с образи на преродени Юди, ...
препълни се с чакали този свят,
озъбени муцуни на Мефисто,
дошли да сеят хищния си глад.
Днес с образи на преродени Юди, ...
951
3
22
Във центъра на Епсилон Колар си -
звездата двойна с "бе" във свойто име.
И синя светлина от мощен квазар
те следва неотлъчно по петите...
Беззъба черна дупка паст раззинва - ...
звездата двойна с "бе" във свойто име.
И синя светлина от мощен квазар
те следва неотлъчно по петите...
Беззъба черна дупка паст раззинва - ...
1281
3
29
Нещастни мравките се суетяха
в предверието тъмно на дъжда.
Жълъда диреха (а мълнии искряха).
Не виждаха - израснал бе в дъба!
в предверието тъмно на дъжда.
Жълъда диреха (а мълнии искряха).
Не виждаха - израснал бе в дъба!
761
1
19
Изпитвам ужас от невежите тълпи -
те стъпкват бисерите и убиват.
Бездушни, алчни, похотливи, зли -
противници на всичко мълчаливо.
Изпитвам ужас и от съдника жесток, ...
те стъпкват бисерите и убиват.
Бездушни, алчни, похотливи, зли -
противници на всичко мълчаливо.
Изпитвам ужас и от съдника жесток, ...
845
2
28
Аз не вярвам във земна любов.
Този свят е роден за забрава.
Там - до мъртвия славей готов,
дрезгав глас пак пиянски запява.
И умира врабче под снега - ...
Този свят е роден за забрава.
Там - до мъртвия славей готов,
дрезгав глас пак пиянски запява.
И умира врабче под снега - ...
885
3
19
Заглавието визира един опасен феномен, който отдавна е надраснал първоначалното си примитивно значение и е станал родоначалник на специфична ситуационна система. Но що е това ГРУПОВЩИНА ще попита съвършено основателно любознателният читател? Не бих го оставил да гадае, въпреки че ни най-малко не под ...
2004
7
24
Студено утро - всичко е заспало.
Траверсите на мислите почукват.
Пътувам към несбъднато начало
и костите от тежък студ изпукват.
Разпадат се последните надежди ...
Траверсите на мислите почукват.
Пътувам към несбъднато начало
и костите от тежък студ изпукват.
Разпадат се последните надежди ...
1222
3
48
И ето го отново коловоза. Две релси -
черните пагони на безкрая.
Последната илюзия любов се беси
върху семафор, дал пелтечещ път за рая.
Сега приставаш вече на лъжата, ...
черните пагони на безкрая.
Последната илюзия любов се беси
върху семафор, дал пелтечещ път за рая.
Сега приставаш вече на лъжата, ...
1283
3
58
Когато спреш в огромното небе
изрязано от ножа на нощта
и земният ти път е само сърп
на металическа луна.
Когато няма смисъл да вървиш, ...
изрязано от ножа на нощта
и земният ти път е само сърп
на металическа луна.
Когато няма смисъл да вървиш, ...
947
1
26
Торнадото на пролетта ме завъртя -
издигна се ликуваща душата
над този земен и лъжовен свят,
възлезе от покрова на мъглата.
Гирляндите от бели цветове ...
издигна се ликуваща душата
над този земен и лъжовен свят,
възлезе от покрова на мъглата.
Гирляндите от бели цветове ...
1036
3
34
Нашето странно човешко мислене си служи с логиката на т.нар. изключено трето. Това ще рече, че ако Т е някакво твърдение, а nonT e неговото логическо отрицание, то ние предполагаме, че в двойката
(T, nonT) е вярно само едно твърденията, а другото е невярно. Тази логика има своите корени още в дълбок ...
(T, nonT) е вярно само едно твърденията, а другото е невярно. Тази логика има своите корени още в дълбок ...
1536
2
11
Изгря завинаги - звезда сияйна,
над небосвода сив от напластени мисли.
И каза ми: "Обичам те безкрайно,
бъди за мен единствената истина!"
Приех те - моя свята аксиома, ...
над небосвода сив от напластени мисли.
И каза ми: "Обичам те безкрайно,
бъди за мен единствената истина!"
Приех те - моя свята аксиома, ...
1188
3
35
Това е илюзията на неживяното - да срещнеш някого, който малко прилича на теб, но когото чувстваш близък и с непринудения глас на възкръснало желание да се докоснеш отново до себе си. Когато пътят се скъсява от внезапно изникналите завои, да ти се струва, че си готов за полет и после да изпитваш нег ...
1359
3
25
Ние хората сме уловени от рамките на общото и свободата, на която се осланяме, е всъщност невидимото му движение в света на нашето присъствие. Така и мощният, самотен вятър, преминава през короната над ствола, оставяйки я да прояви естетиката присъща единствено нему, но обречена на изразяване чрез ч ...
914
1
12
Тероризмът е явление, което днес застрашава устоите на цялата цивилизация. След 11 септември 2001г. той демонстрира едно ново - чудовищно лице - на глобална заплаха за цели държави и дори за цялата планета. Днес /особено след събитията в Украйна/ никой не би се учудил и от най-мащабна негова изява - ...
1443
1
38
Какви са тези силуети?
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...
Виждам тяхното суетене в здрача.
Аз падам.
Ще ме намерят някой ден.
Какво ще разберат? ...
810
2
16
Памет - това е универсално свойство на материята /без значение жива или мъртва/ да проявява стабилност към дадено състояние,
което е веднъж придобито. В този смисъл едва ли може да се прави принципна разлика между понятията Памет и Инерция, ако
разбира се Инерцията бъде разпростряна извън физичния с ...
което е веднъж придобито. В този смисъл едва ли може да се прави принципна разлика между понятията Памет и Инерция, ако
разбира се Инерцията бъде разпростряна извън физичния с ...
1517
20
Какво е пролетта?: Една усмивка
на слънцето сред синьото небе.
Мечтата на премръзналия скитник,
откраднал наръч от лъчи - да е добре;
Смарагдов тен след жълти минзухари ...
на слънцето сред синьото небе.
Мечтата на премръзналия скитник,
откраднал наръч от лъчи - да е добре;
Смарагдов тен след жълти минзухари ...
810
33
Постигнал себе си, в далечното се взираш.
Тъмнее бъдещето - хребет недостъпен.
Едно-единствено все още не разбираш:
защо началото на края е бездънно.
Отлитат миговете - черни птици - ...
Тъмнее бъдещето - хребет недостъпен.
Едно-единствено все още не разбираш:
защо началото на края е бездънно.
Отлитат миговете - черни птици - ...
709
1
33
Нали ще ми дадеш да вкуся пак
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън, ...
от твоята прегърбена въздишка,
от крехката ти нежност - похлупак
на утрото, в което ме поиска...?
Сънуват миглите измислен сън, ...
1869
2
46
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
