vega666
1,673 results
Осъмвам равен с пепелта в очите
под стъпките на многобройни спомени.
И страници от библия са дните,
некоординирани, останали бездомни...
Ще ми простиш ли крехкото доверие...? - ...
под стъпките на многобройни спомени.
И страници от библия са дните,
некоординирани, останали бездомни...
Ще ми простиш ли крехкото доверие...? - ...
710
8
12
Заченат съм от време и пространство
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка, ...
в часа на непристъпната мъгла.
Сред нея моят дух без цел е странствал,
оглеждайки се в хиляди тела.
Навеждайки се над случайната тревичка, ...
877
6
7
Упойка съм на себе си и отминавам.
Река затворена в бутилката от спомени.
Със бреговете от стъкло се наранявам
по вените си изтъняли и износени.
Сънят предлага ми последното убежище - ...
Река затворена в бутилката от спомени.
Със бреговете от стъкло се наранявам
по вените си изтъняли и износени.
Сънят предлага ми последното убежище - ...
776
10
14
Препусна този топъл ден -
изпуснах поводите му в безкрая...
Дали ще има друг - дори студен,
случайно мога само да узная...
И теб случайно мога само да те задържа - ...
изпуснах поводите му в безкрая...
Дали ще има друг - дори студен,
случайно мога само да узная...
И теб случайно мога само да те задържа - ...
772
9
17
За тебе гостито приключи твърде рано.
Простих ти шепата безумни грехове.
Ти всичко помнеше - забрави само,
не бях сред списъка със твои врагове.
Ех, Анджи - фейо степна на цветята, ...
Простих ти шепата безумни грехове.
Ти всичко помнеше - забрави само,
не бях сред списъка със твои врагове.
Ех, Анджи - фейо степна на цветята, ...
1975
8
18
Мистичното Нищо е единствената философска категория, към която пристъпваме плахо и безпомощно, придавайки й битийност чрез мисълта. Знаменитата фраза на Декарт:
"Cogito ergo sum" /"Мисля следователно съществувам"/,
ни подсказва, че мислейки за нищото, ние фактически признаваме съществуването му, а т ...
"Cogito ergo sum" /"Мисля следователно съществувам"/,
ни подсказва, че мислейки за нищото, ние фактически признаваме съществуването му, а т ...
1242
6
3
Имам нужда просто да забравя
този свят осеян със бодли.
Друг по рози да върви изправен
и от щастие до кръв да го боли.
Лунно е - душата ми отлита. ...
този свят осеян със бодли.
Друг по рози да върви изправен
и от щастие до кръв да го боли.
Лунно е - душата ми отлита. ...
1098
12
23
Още една истина - за да си мъртъв!
Когато Пеперудата на залеза
откъсва своите криле
в пунктираната линия на цветовете,
"живял ли си?" - това е най-последното, ...
Когато Пеперудата на залеза
откъсва своите криле
в пунктираната линия на цветовете,
"живял ли си?" - това е най-последното, ...
618
10
15
какво се случва узнаеш ли я...?
Ако не е тайна, за какво живееш...?
Ако любовта е важна,
защо ни напуска...?
Лебедът отпечатва шия ...
Ако не е тайна, за какво живееш...?
Ако любовта е важна,
защо ни напуска...?
Лебедът отпечатва шия ...
871
11
15
В седефения залез се потапям -
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.
Пчелата, кацнала на сънно цвете, ...
плувец в небеснотъжните води.
След сянка-ладия се стапям,
непеленгован от радари стих.
Пчелата, кацнала на сънно цвете, ...
2493
25
24
Може би е много сложна играта!
За крайния -
изтласкан в края на живота,
останалия
почти в началото... ...
За крайния -
изтласкан в края на живота,
останалия
почти в началото... ...
759
10
16
Той беше най-великият от смъртните -
дете на проститутка и владетел.
От храма в Делфи пътят му се свърна
и стигна люлката на боговете...
Пред похода раздаде щедро всичко ...
дете на проститутка и владетел.
От храма в Делфи пътят му се свърна
и стигна люлката на боговете...
Пред похода раздаде щедро всичко ...
639
8
12
Никой не знае, кога за пръв път се е зародила идеята за числата. Истината за това е скрита в тъмните дебри на древността и едва ли някога ще я узнаем адекватно. Но в своя фундаментален многотомен труд "История на философията", немският философ Георг Вилхелм Фридрих Хегел подхвърля интересната мисъл, ...
2177
10
12
Никой идва винаги последен.
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.
В ложата си кралска приеми го ...
По-невидим и от нищото дори.
Дай му знак - бъди му просто верна.
Той завинаги ще те възнагради.
В ложата си кралска приеми го ...
1176
16
14
Животът е отворената рана,
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?
За този свят ли някога мечтаех, ...
пулсираща под тъмната река на мислите...
Извърших ли към себе си измяна?
Кой бог сега ще мe дари с амнистия...?
За този свят ли някога мечтаех, ...
1578
19
20
Зацепвам се за ледените глетчери.
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината ...
Самотно диво ехо е Прозрението.
Пропорционален е светът на раздвоението.
И въздух бял издишва път в безкрайност.
...Огромна кривогледа Равнината ...
775
12
17
Не зная колко ми остава
във този тъй невзрачен свят.
Със сянка-ласо облак приближава.
Повява ме с небесен хлад.
Потичат ме студени сълзи ...
във този тъй невзрачен свят.
Със сянка-ласо облак приближава.
Повява ме с небесен хлад.
Потичат ме студени сълзи ...
1164
14
15
Дели ни бездната на Времето
със върхове
на многоъгълници от мечти
и области на звездност...
Самотно папагалче ...
със върхове
на многоъгълници от мечти
и области на звездност...
Самотно папагалче ...
2282
19
20
На WC
С Пако Рабан дваминцата качихме трена.
По подбалканската - направо към ЧУмерна.
Отпървом уж от точка Бе до точка Ве -
на изток, гдето всичко живо се еве. ...
С Пако Рабан дваминцата качихме трена.
По подбалканската - направо към ЧУмерна.
Отпървом уж от точка Бе до точка Ве -
на изток, гдето всичко живо се еве. ...
674
4
9
До мен заставаш тиха и мечтана,
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,
на рамото ми щом склониш глава.
Минават дните - сиви костенурки, ...
невинна като стръкчето трева.
Светът е само непотребна пяна,
на рамото ми щом склониш глава.
Минават дните - сиви костенурки, ...
1022
14
22
Възлизам от студените си вени
в небето опустяло от надежди.
Простих се с верите изпепелени
и в огледалото на лудост се оглеждам.
Сега за никого не ми е жал. ...
в небето опустяло от надежди.
Простих се с верите изпепелени
и в огледалото на лудост се оглеждам.
Сега за никого не ми е жал. ...
793
8
12
В Джокондата на залеза с отсрочка,
дочуваш пак копитата на дните.
Смаляваш се на малка черна точка,
която те безмилостно връхлитат.
Зад кратера на хоризонта се явяват ...
дочуваш пак копитата на дните.
Смаляваш се на малка черна точка,
която те безмилостно връхлитат.
Зад кратера на хоризонта се явяват ...
743
12
14
Празнуваме леталните си празници.
Превръщаме живота си в пустиня.
Не сме ли само заблудени странници,
не стигащи до въжделяваната истина?
Едно небе над нас ни се усмихва криво. ...
Превръщаме живота си в пустиня.
Не сме ли само заблудени странници,
не стигащи до въжделяваната истина?
Едно небе над нас ни се усмихва криво. ...
661
11
14
Беше на възрастта на баща ѝ и тя постоянно повтаряше, че не може да изпита физическо влечение към него. Сложил тъмните си очила, той й напомняше на Адриано Челентано - един от любимите ѝ певци, с неговата знаменита песен "Confessa". Тази мисъл бе проникнала като змия в подсъзнанието ѝ и пося там тай ...
1170
5
12
Разпадам сънищата си в последни рими.
И всеки миг камшик е от светкавица.
Не стигам до шедьоврите незрими.
Изпуснах чашата за паметна наздравица.
Момичето на моя блян встрани остана. ...
И всеки миг камшик е от светкавица.
Не стигам до шедьоврите незрими.
Изпуснах чашата за паметна наздравица.
Момичето на моя блян встрани остана. ...
1828
14
20
Тъжен ден ми е днес - тъжен ден за обичане!
Гърбав клон от дърво - ми е знакът за питане.
Сякаш гребен съм аз, скрит дълбоко в косите ти.
Между веждите пак - бенка си на орисница.
Пада гарванов мрак - чернопръстово стеле се. ...
Гърбав клон от дърво - ми е знакът за питане.
Сякаш гребен съм аз, скрит дълбоко в косите ти.
Между веждите пак - бенка си на орисница.
Пада гарванов мрак - чернопръстово стеле се. ...
853
13
14
Преди да съмне пак димът търкаля
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
Обвие ли те този дим пожарен, ...
кълбета суета над равна пепел...
и като Бъдеще огньовете догарят
на кладите си пръснати в полето.
Обвие ли те този дим пожарен, ...
1422
14
14
Полèта на залеза. Миг тишина.
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца ...
Ръцете на мрака посягат и грабват
последния лъч светлина
от сивия врат на небето.
Една еднодневка с нищожни крилца ...
543
9
11
Тъмно небе отеква в очите -
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-единствен гостенин - Смъртта.
В тихата фуга на вятъра ...
две хапки в чинията, наречена лице.
Бедняшка колиба е тялото
с един-единствен гостенин - Смъртта.
В тихата фуга на вятъра ...
679
4
10
Живееш в транс - неделя след неделя.
Светът върти се бясно в мъртъв кръг.
Провиждаш лудите от скорост онемели,
неподозиращи за собствения си недъг.
Единствен смисъл крие битието. - ...
Светът върти се бясно в мъртъв кръг.
Провиждаш лудите от скорост онемели,
неподозиращи за собствения си недъг.
Единствен смисъл крие битието. - ...
1181
13
11
За пореден път червените индианци от племето "КакаКури" не можаха да проникнат в мечтания форт. А изглеждаше, че уж фортът е обречен да падне. Вождът им бе започнал кариерата си в синьото племе и оттам понаучи доста неща. Особено да слухти от големи разстояния. Имаше перфектен слух и обоняние. Затов ...
460
3
2
Корнелия Хининова беше бясна. Не знаеше на кого по-напред да си го изкара. Съпругът й бе командирован от Чесънойл в Москва на среща с новия директор на РИСИ. Жалко, защото бе свикнала да удря по него като по боксова круша. Хубаво й ставаше да го поразкървави. Но този път нямаше как. Чрез Чесънойл се ...
536
3
4
Изпълних мисията си на синята планета.
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.
И няма нищичко със себе си да взема, ...
Готов съм с тайнствени крила да отлетя.
Да се завърна на мистичното небе, което
ме спусна с тънък лъч от процеп чернота.
И няма нищичко със себе си да взема, ...
842
12
13
Идва ден, след който всеки губи. -
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Най-небесното накрая става земно.
Всеки хълм е оцветен като надежда. ...
Часовете ни отнасят постепенно.
Собствените мисли стават чужди.
Най-небесното накрая става земно.
Всеки хълм е оцветен като надежда. ...
552
11
12
Изтривам с гумата на сивотата
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,
с финес, надраснал всичко мимолетно...
Красивото в отделен свят живее, ...
оскъдицата от красивите моменти.
Засаждах ги, подобно на цветята,
с финес, надраснал всичко мимолетно...
Красивото в отделен свят живее, ...
1148
10
16
За мен си мъничкото горско цвете,
далеч от този пошъл свят лъжлив.
Отвъд поляните пресъхнали на световете,
дарило патерица на надеждата да продължи...
Доказваш ми, че битието няма смисъл - ...
далеч от този пошъл свят лъжлив.
Отвъд поляните пресъхнали на световете,
дарило патерица на надеждата да продължи...
Доказваш ми, че битието няма смисъл - ...
752
8
11
Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...
881
6
9
Усмихна му се. А той си помисли: Как е възможно една усмивка - невинна и загадъчна, да закръгли живота му, както се закръглява число с безкрайно много знаци след десетичната запетая. Цялата сложност в мислите и в действителността му, мигом изчезна. Сякаш фея бе махнала с вълшебната си пръчица. Току- ...
990
6
22
1. Първата ми среща със смъртта се състоя в един "сън". Беше след смъртта на баба ми. Тя почина през 1984г. в Сливен, където съм израснал. Това, което ще разкажа се случи през 1988г. Сънувах, че се намирам в двора пред къщата в Сливен. На отсрещната страна има училище. Стоя на двора и виждам как от ...
819
4
8
> И в тези часове на мрака
> те чакам да се прибереш.
> Ела си - дай ми тайно знака,
> че любиш ме, че си добре.
> ...
> те чакам да се прибереш.
> Ела си - дай ми тайно знака,
> че любиш ме, че си добре.
> ...
723
11
17
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
