Philosophical - Poetry

Невидимото щастие 🇧🇬

Невидимото щастие празнувам
далече нейде от тълпата,
която беше свикнала да чува -
как мъка тегне ми в душата.
И болката ми как разтваря се ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-14T09:56:29+03:00 656 2

Смисъл 🇧🇬

В минутите, в които си си мислил,
че сам си и отритнат и сломен
и търсил си едничък малък смисъл
от своето съществуване, битие
Тогава знай, че с теб били са всички ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical

2024-08-14T09:52:13+03:00 473 1 1

Миг 🇧🇬

Горещо е навън.
В сърцето е студено.
Живях, като на сън.
Пресичах на червено.
Стоя пред светофар, ...

Сенд

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-14T09:46:07+03:00 741 2 2

Вчера 🇧🇬

Дока̀то се втора̀чвах дълго в листите,
живота вън кипеше от живеене,
а аз умувах с детското си мислене -
какво не бих посмял като узрея...
Или какво бих сторил за душата си, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-13T08:56:00+03:00 585 3 5

Сън 🇧🇬

Сънувам сърцето на сянката,
сред тихия стон на нощта
и губера тих на полянката,
изпратила много лета.
Ръцете на пролет окичени, ...

natiii

Poetry » Philosophical

2024-08-13T06:34:17+03:00 395

Свят за обич 🇧🇬

От руини, от не и да
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-12T18:40:48+03:00 424

Максим и Фенрир 🇧🇬

ПРЕВЕДЕНО И КАЧЕНО ОТ САМИЯ АВТОР!
В сивия град, където няма място за светлина,
Живееше шаманът Максим, черствен като камък.
До него беше демонът, наивният Фенрир,
Като ин и ян, съдбата ги свърза. ...

Морро

Poetry » Humorous, Philosophical

2024-08-11T06:35:30+03:00 524

Пресметнах със усмивка 🇧🇬

Животът си превърнах в равносметка
на мойте побеляващи години,
по улея на времето изтекли -
към кръста със фамилното ми име...
И въпреки умората на дните, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-10T00:08:09+03:00 564 2

Несбъднато 🇧🇬

Когато ме остави просто мръкна.
Мъждукаше единствено скръбта.
Огниво нямах някак да си стъкна
искричка малка – лек за самота…
А времето ме стискаше – в юмруци, ...

Konstance

Poetry » Philosophical

2024-08-09T19:19:36+03:00 643 2 14

Истината - вяра, красота и любов 🇧🇬

/безглаголно/
Толкова чувствени спомени -
болка от чиста душа.
Капки - сълзици отронени.
Дъжд от красиви слова. ...

tanq_mezeva

Poetry » Philosophical

2024-08-08T20:38:40+03:00 811 7 17

Къде ти... 🇧🇬

По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-08-08T09:36:50+03:00 392 1

Последна пеперуда 🇧🇬

И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-08-07T09:30:46+03:00 389 3

Един Човек от друга страна 🇧🇬

В нашата България има крепост една,
крепост българска, на българщината!
Тя пази буквите наши от някога,
запазила е и за българите историята!
Един Човек, не българин, създаде това, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2024-08-07T06:30:49+03:00 559

* * * 🇧🇬

Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...

Patrizzia

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-06T19:42:04+03:00 383 1 3

По Божие подобие, но в кал. 🇧🇬

Природата ли, Бог ли? Аз не зная.
Едно и също ли, или са поотделно?
Светът не се замисля и нехае,
а вярата прилича на отшелник...
Какво ли вдъхновение са имали, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-06T14:51:33+03:00 557 1 2

Прокрадва се тихичко днес през градините 🇧🇬

Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

2024-08-04T16:11:54+03:00 363 2

Tъжен стих 🇧🇬

Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...

Patrizzia

Poetry » Landscape, Philosophical

2024-08-04T09:09:42+03:00 393

*** 🇧🇬

Вървим по пътища изгарящи -
Изгубени
Към бездната на адската неприкосновеност.
Но струните откъснати,
Безмилостно захвърлени ...

ЧернатаРоза25

Poetry » Philosophical

2024-08-03T20:29:41+03:00 434

И затова съм ти любима... 🇧🇬

Различна съм. И мрънканици не приемам,
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...

Patrizzia

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-03T10:27:13+03:00 431

Той ли е или не е 🇧🇬

Те идват уж мъже са или пък не,
брадясали са но те само с това са.
Гладки са техните крака и нозе,
обути са в не мъжки обувки за съжаление.
Къде са ценностите истински от някога, ...

valcanyon

Poetry » Philosophical, Civic

2024-08-03T01:12:19+03:00 490 1

Когато протестират рибите 🇧🇬

Какъв протест замлъкнал е в човеците!
Какво безпрецедентно отчуждение!
От памтивека пазим гърбовете си.
В очите право - сипем лицемерие...
Защо се противѝм на всяка истина, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-08-03T01:08:33+03:00 569

Както преди 🇧🇬

Ако някога дойдеш
Ще носиш в ръцете си мъка
Надиплена в студените дни
Ще разкажеш за вятъра бурен
Как триеше твойте сълзи. ...

Mimoza20

Poetry » Philosophical

2024-08-02T22:41:30+03:00 737 3 3

Hечовешки повод за печал 🇧🇬

Август е. В очите му умира
локвичка от вчерашния дъжд.
Просто оставете го на мира,
крие, че е плакал неведнъж.
Затова солени са вълните, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-08-02T12:46:28+03:00 456 4 8

Към живота 🇧🇬

Какво направи ми, животе?
В дувара думна ме кат коте
и сломен от гняв, обида,
от теб поисках да си ида.
Изпълних твоите условия, ...

байГецан

Poetry » Philosophical

2024-08-02T07:50:14+03:00 586 1

В себе си 🇧🇬

Изгубени в своите мисли,
все търсим утеха в себе си.
Изискваме, търсим, очакваме.
Загубили вярна посока,
блуждаем сами в пространството, ...

petiofi81

Poetry » Philosophical, Free verse

2024-08-02T01:46:40+03:00 537

Събота, късен следобед 🇧🇬

СЪБОТА, КЪСЕН СЛЕДОБЕД
Задушница е, живите си тръгват,
а мъртвите стоят окаменели.
На вопли попът вече е обръгнал,
гробовете – на срещи и раздели. ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2024-08-01T16:55:05+03:00 508 3 8

Въгленът на вярата 🇧🇬

Възкръснала е тя или нетленна,
но светна в непрогледния ми мрак -
убивана от мъка непростена,
към влюбения в мене нечий страх...
Тя, дето ме подлъгваше с надежда ...

diesto

Poetry » Love, Philosophical

2024-08-01T16:03:27+03:00 559 1

Мечти 🇧🇬

Животът е това, което става
Между мисълта за искам и мечтая
Между ще го направя, но не става
Между трябва ми и се нуждая.
Животът е това, което искаш ...

hari36

Poetry » Philosophical

2024-08-01T15:01:05+03:00 514

Рай за откачалки 🇧🇬

И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical, Civic

2024-08-01T00:55:07+03:00 549 4 4

Kрила за мелници 🇧🇬

Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-07-31T22:53:36+03:00 378 3

Когато те заровят във земята 🇧🇬

Когато те заровят във земята
оставаш само ти и твоите дела
Това, което си събрал в душата си
ще бъде твоят капитал сега.
Парите, притежания и материалност ...

Планинскоцвете

Poetry » Philosophical

2024-07-31T13:41:58+03:00 501 1

Простих на самотата 🇧🇬

Жестока и протяжна самота
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-31T09:58:20+03:00 622 1 4

Хвърчащият човек 🇧🇬

Нормалният, казват, е роден без крила
и от него никой не страни.
Това ли е всичко? Нима?
Всеки иска да полети.
Иска широко криле да разпери. ...

Stefan-von-Konstantin

Poetry » Philosophical

2024-07-31T07:32:26+03:00 421

Неизплакана балада 🇧🇬

Не искай от живота чудеса,
а скромна, тиха, сдържана наслада.
Дори за посребрената коса
настъпва неизплакана балада.
Ненужните капризи изхвърли ...

natiii

Poetry » Philosophical

2024-07-30T23:05:34+03:00 417

В един друг свят 🇧🇬

Стига да искаш
можеш да си направиш свят,
един друг свят.
Когато ти писне от грижи,
от скандали в големия град, ...

Селева

Poetry » Philosophical

2024-07-30T15:38:31+03:00 702

Кълнове 🇧🇬

Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...

diesto

Poetry » Philosophical

2024-07-30T15:34:07+03:00 576 1 2

Преди и подир няколко без пет 🇧🇬

Светът живурка в няколко без пет.
Заспиват в безпорядък тишините.
Със всяка липса празното расте,
а безхаберието бавно ги оплита.
Часът е спрял на няколко без пет. ...

Довереница

Poetry » Philosophical

2024-07-30T02:22:05+03:00 607 9

Mолитва за недочули 🇧🇬

В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...

Patrizzia

Poetry » Philosophical

2024-07-30T01:53:47+03:00 417 2 6

Исторически Парк – истина или лъжа? 🇧🇬

Истината, казват, боли.
Така е, мили приятели.
Понякога даже сърби
и влизаме често в борби.
Намират се и предатели, ...

КухПън

Poetry » Philosophical, Civic, Free verse

2024-07-29T20:54:43+03:00 1.1K 31

Рулетка 🇧🇬

РУЛЕТКА
Когато юли стъпи на брега
и стъпките му залезът подпали,
а месецът с еленови рога
препусне из заспалите квартали, ...

yotovava

Poetry » Philosophical

2024-07-29T15:15:33+03:00 467 4 7