Short stories - Prose

Размисли над чаша кафе 🇧🇬

Бледото слънце бавно обагряше хоризонта над притихналите заснежени ели. Утрото се промъкваше безшумно, на пръсти, сякаш се страхуваше да не събуди някого. Само след по-малко от час вече щеше необезпокоявано да се стеле над хребетите и да наблюдава раздвижването на света. Но сега беше още рано. Нощта ...

dunzi

Prose » Short stories

2011-12-16T22:06:28+02:00 990 1

Синиджик 🇧🇬

Истинската история за Изгорялото село
Казват, Синиджик означавало в превод Мухово.
Разположение:
Изток - Веранчешме
Запад - Таковата язма ...

Volter

Prose » Short stories

2011-12-16T18:51:36+02:00 2.9K 2

Бягство от Ада 🇧🇬

Десетки ледени статуи, не, изящни редици от замръзнали ангели изпълваха мразовитото помещение. Имаше само няколко дни до предстоящите коледни празници и всички във фабриката работеха усилено, за да изпълнят в срок поръчката.
- Десет... двадесет... тридесет... – едни брояха фигурите, за да се уверят, ...

viki-dimitrova

Prose » Short stories

2011-12-16T10:24:42+02:00 1.5K 6

За снимките и хората 🇧🇬

Събуждам се от неясен тътен. „Пак ще вали” - предвидливо се завивам презглава. От дете се страхувам от гръмотевици. Преживяла съм едно земетресение, един потоп, два фирмени фалита и един преход, продължил двайсетина години.
Сега, като се замисля, най-хубавото е, че останах цяла. Някъде оттогава дати ...

EDNOGOLQMOMOMI4E

Prose » Short stories

2011-12-15T12:59:35+02:00 1K 2

Следите остават... 🇧🇬

Миро се спъна в купчината стари вестници, стоварени току пред вратата, политна в тъмното, подпря се в последния момент на отсрещната стена и притихна сломен. За малко да си разбие носа в тая зловеща тъмнина, натежала от стара печал, но въпреки това не намери сили да запали осветлението. Остана така ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2011-12-15T11:37:36+02:00 1K 3

Шишето 🇧🇬

Още вечерта в селото се разнесе слух, че някакъв американец е купил имота на Дона Трибалката – къща на повече от сто и петдесет години с изоставен двор, потънал в диви лози и буренаци. Това, че англичаните нямат акъл за пет пари, местните вече го знаеха. Те по никакъв начин не можеха да си обяснят щ ...

Ondra

Prose » Short stories

2011-12-14T14:40:05+02:00 2.3K 1 11

Старицата 🇧🇬

Намерих тази работа не по обява, а по препоръка на моя приятелка.
Старицата била особнячка, трудно се общувало с нея, но заплащането било добро, а грижите – стандартните, като за всеки друг възрастен човек, който не може да се обслужва сам. И преди бях гледала възрастни хора, имах опит, а и средства ...

hristam

Prose » Short stories

2011-12-14T09:51:55+02:00 2.6K 5

Баба Нина 🇧🇬

Малката Аля потърка очи с юмручета, протегна се и погледна към прозореца. Слънцето вече се показваше над покрива на съседната къща. Сякаш ù се усмихваше и казваше:
„Хей, момиченце сънливо,
погледни навън света,
вече пее всичко живо,
и пчелички, и цветя!” ...

smile1

Prose » Short stories

2011-12-13T21:34:38+02:00 1.1K 2

Свидно 🇧🇬

В памет на дядо
Отлисти пожълтели страници споменът...
Дядо и баба! Те са крилете на скъпоценна птица. Те са и гнездото, приютило детството ми. Те са и полета на птицата. Те са и благодатния чернозем на Добруджа, и златеещите пшенични ниви, и небето ми... лазурното, и топлите лъчи на щастието, и вси ...

zelena

Prose » Short stories

2011-12-13T21:11:27+02:00 2.9K 57

Само една целувка 🇧🇬

Познавах Дарина от поне двадесет години. Само дето тогава тя не бе най-популярната поп звезда на Балканите, а малката сестричка на най-добрия ми приятел Кало. Първото нещо, с което винаги съм я свързвал, е, че в онези далечни, приказни, чисти, детски дни, мъничкото червенокосо момиченце, с розови бу ...

smelo_sarce

Prose » Short stories

2011-12-13T19:54:36+02:00 1.1K

Шоколадова радост за детето на Меджик 🇧🇬

Дядо Марин не беще ял шоколад от година. Затова с добавката от пет лева към помощите за отопление реши да си купи шоколадови бонбони /беше чувал, че шоколадът носи енергия.../
В магазина дълго се чуди коя кутия да избере... Но сякаш невидима ръка го насочи. На една от тях очите му забелязаха таен зн ...

MarinTachkov

Prose » Short stories

2011-12-13T13:39:02+02:00 843 6

Коя съм аз? 🇧🇬

Коя съм аз?
Какво съм аз?
Коя съм аз?
Какво правя?
Някой ще каже ли? ...

tsveti2312

Prose » Short stories

2011-12-11T20:19:25+02:00 2.8K 3

Големият кораб 🇧🇬

На пристанището беше тихо.
Лек морски бриз галеше косите ù, слънцето лека-полека се скриваше зад хоризонта. Малки, бледи звездички блещукаха по небето.
Прелетя чайка... в миг сетивата ù се изостриха. Огледа се, беше съвсем сама... на пръв поглед изглеждаше спокойна, но сякаш в главата ù се блъскаха ...

dark-love

Prose » Short stories

2011-12-11T20:07:34+02:00 1.2K 2

Съвест 🇧🇬

Ана бързаше за училище. Тя беше петнадесетгодишно, нежно и хубаво момиче със своите мечти и надежди. Вече втора година беше гимназистка и учеше в мечтаното от нея хореографско училище. Точно днес ù предстоеше да представи за първи път пред публика своя нов танц, за който се беше подготвяла толкова д ...

странница

Prose » Short stories

2011-12-11T19:53:14+02:00 1.6K 25

Буря отнесла, буря донесла 🇧🇬

(Събитията и героите са автентични. Е, случката е малко понапудрена, но...)
Ей такова нещо даже и най-възрастните съвременници не бяха виждали и не помнят. То не бе буря, не бе чудо - страхотия! Вихрушка като хала - притаяваш се, притихваш и безпомощно гледаш само каква пакост ще последва. А пакости ...

Daytona

Prose » Short stories

2011-12-11T19:36:20+02:00 853 4

Една свещичка живот 🇧🇬

Една свещичка Живот
Озъбените пориви на беснеещия леден вятър да нахлуе под паянтовата врата на бараката, накрая се увенчаха с успех. На малките остри снежинки, прокраднали се през процепите, никой от налягалите на скърцащото ръждиво легло не се зарадва. Студът бавно взимаше надмощие в обречената би ...

ДВАТА_ВЪЛКА

Prose » Short stories

2011-12-11T12:26:57+02:00 5.3K 1 75

Архив 🇧🇬

Прибирам се.
В градината, Ириней клекнал на една пейка.
Така се е заблеял, че не ме видя.
Подритнах го по протегнатия крак и викам:
-Здрасти, Ириней! Къде си се заблеял? ...

IvanStefanov

Prose » Short stories

2011-12-10T17:17:05+02:00 939

Когато избереш 🇧🇬

Беше ги събрала важната мисия, която имаха.
И седемте бяха много привлекателни и сладкодумни, но владееха много повече от това. Искаха да му покажат най-доброто от себе си.
- Погледни какво ти предлагам аз – каза му едната от тях, цялата блестяща от скъпи накити, и пристъпи към него.
Докосна го и то ...

hristam

Prose » Short stories

2011-12-10T12:46:16+02:00 1.3K 8

Изповед на една адвокатка 🇧🇬

*
- Уморена съм от войни …
Тази седмица край мен свистяха куршуми…
Имаше удари под кръста, по кокалчетата, шамари - в преносен смисъл.
От тях пò боли… ...

Volter

Prose » Short stories

2011-12-10T01:39:09+02:00 755

Едно красиво утро 🇧🇬

Шест часа сутринта. Рано е, а не ú се спи, разтърка очите си, леко метна пухестата завивка и, ставайки от леглото, усети студа как се забива като борова игличина по кожата. Наметна си набързо грейка на гърба и влезе в кухнята. Включи котлона, сложи джезвето и, докато завря водата, вече беше облечена ...

Djein_Ear

Prose » Short stories

2011-12-09T17:24:16+02:00 3.1K 16

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не значи, че не те обича от все сърце. 🇧🇬

- Татко, моля те, чуй ме. Госпожата страшно много хареса моята картина и каза, че ще участва на изложбата за края на годината. Толкова съм щастлива, не можах да повярвам, че се случва! От всички девети класове само аз се класирах. Не се ли радваш ?
- Пак твоите глупости! Вместо да си учиш уроците, т ...

pinkrose

Prose » Short stories

2011-12-09T10:03:46+02:00 3.3K 9

Из живота на един български неиздаден автор 1 🇧🇬

Ставаш рано сутрин от изпомачканите чаршафи, виждаш някаква физиономия в огледалото и ú казваш: "Пак не са ни издали!"
За Наталия имаше и много по-лоши дни от този - дните, в които въобще не можеше да се надигне и да каже прословутата си реплика. Тя се надяваше едва ли не да предизвика всемогъщия гн ...

delta_f

Prose » Short stories

2011-12-09T09:50:13+02:00 1.3K

Завистливи хора 🇧🇬

Беше кафене, приютено като малко дете между столетните къщи, с триметрова фасада от дърво и парче зелена трева за изтривалка. Така сякаш нарочно обезличено в тесните пресечки около центъра, то посрещаше с цигарен уют, мирис на кафе и печена баклава верните си посетители. Посрещаше ги рано сутрин с х ...

svdonchev

Prose » Short stories

2011-12-08T19:42:07+02:00 2.6K 12

Изстрел за петдесет хиляди 🇧🇬

Крис вървеше по улицата безгрижен. Изведнъж телефонът му звънна и той вдигна на непознатия номер. Чу се и непознат глас:
- Здравей, Крис. Искаш ли да изкараш петдесет хиляди евро?
- Какво? Кой се обажда?
- Това не те интересува. Предлагам ти оферта, приемаш ли я?
Крис се замисли, след това отговори: ...

presian_penchev

Prose » Short stories

2011-12-08T15:42:34+02:00 1.4K 2

Тревога в харема 🇧🇬

- Падишах Ефенди, имаме проблем – дотича разтревожен главният евнух. – Вдигат стачка.
- Кой, бе Обама, кой вдига стачка? – успях аз да се обърна на другия хълбок и го фиксирах с поглед интровертно. Най-мразя да ме принуждават да си променям позицията по никое време и да ме карат да се замислям. Това ...

radi.

Prose » Short stories

2011-12-08T15:24:37+02:00 977 3

Есен 🇧🇬

Студено е, вече усещам как всяка открита частица от тялото ми изтръпва от докосването на хладния, сутрешен въздух. Потрепервам леко само при мисълта. По-тихо е от всякога, сякаш целият свят бе потънал в сън. Чувам как сърцето ми бие, как кръвта тече във вените ми. Чувам го толкова ясно, както чувам ...

purple2april

Prose » Short stories

2011-12-08T15:07:02+02:00 1.3K

Димонолог 🇧🇬

Седя си. Ей така, до камината си седя. Хубавичко ми е, топличко ми е, ама нещо ми липсва. Нещо не е точно така както ми се ще, ама знам ли и аз какво ми се ще? И аз май че съм една щета, та остави се. Хапнал съм си, пийнал съм си, мезенце има, винце има още и какво? Аа, май се сещам: защо няма сега ...

Daytona

Prose » Short stories

2011-12-08T14:57:27+02:00 909 2

Няма да съм първият 🇧🇬

Умрях точно в четири часа сутринта. Разбрах че е толкова, защото градският часовник е недалеч от нас и чух много ясно как отброи четири удара.
В първия миг не разбрах, че съм умрял, помислих, че това странно усещане е от вечерята – напоследък жена ми прекалява с подправките. После обаче се сетих за ...

hristam

Prose » Short stories

2011-12-08T13:51:40+02:00 1.1K 2

Холандският часовник 🇧🇬

Да си призная, когато ми се стъжни в живота, гледам да се мяркам по-често при Гелето, моят по-възрастен братовчед. Това го правя не толкова заради роднинското внимание, колкото да почерпя хумор от извора, защото Гелето си e един непресъхващ извор на хумор. Той живее сам, но при него винаги има по ня ...

merlin

Prose » Short stories

2011-12-08T13:33:37+02:00 995

Авторът винаги има право (7) Адашът 🇧🇬

Авторът винаги има право
(7)
Адашът
Искра прочете късичкия мейл от Мария и се усмихна. Днешният ден се очертаваше да бъде наистина хубав! В цяла Испания- почивен вторник, навън –слънце, в стаята- кафе и препечени филийки...Сега и този шеговит мейл от редакторката в София относно стиха за Адаша ...
О ...

bojilova1

Prose » Short stories

2011-12-08T12:56:17+02:00 1.2K 8

Счупената ваза 🇧🇬

Пешеходеца отвори входната врата и онемя. На стълбището стоеше Катя.
Жена му.
Бившата всъщност.
Понечи да затръшне вратата под носа ù, но ръцете му го предадоха. Дори отстъпи крачка назад и тя влезе в коридора. Изглеждаше напрегната, но неотстъпчива.
Пешеходеца се примири. ...

krashkov

Prose » Short stories

2011-12-08T06:14:00+02:00 1.5K 8

Миниатюри 🇧🇬

- Мани го тоя - махна с лапа Ко Та Рак. - Той не прави разлика между кръг и квадрат...

Bersek

Prose » Short stories

2011-12-07T17:58:23+02:00 1K

Внимавай какво си пожелаваш (Част 1) 🇧🇬

Какво би станало, ако можехме да докоснем вселената? Да променим един физичен закон? Какво бихме направили?
Законът не би бил само един. Така наречените от учените "закони" са скелета на реалността ни. Дръпнете един, и след него ще тръгнат още. Всяко действие има последствия. Колкото по-голямо е то, ...

Chaoscore

Prose » Short stories

2011-12-07T10:49:46+02:00 1.6K 5

Смъртта на един приятел 🇧🇬

Животните имат по-съвършенни първични сетива от нас, хората. Те усещат по-добре от нас какво предстои, какво ги очаква.
Така и моят котарак беше предусетил своята смърт. В последните си часове милият ми Письо се усамотяваше и когато аз отивах при него, ласкавият, милият и всеотдаен Письо Нафи биеше ...

chergligan

Prose » Short stories

2011-12-07T10:30:32+02:00 1.2K 8

Да можеш да гледаш 🇧🇬

Да можеш да гледаш
Наближавам деветдесет години, а животът още ми се вижда хубав. Не изпитвам никаква носталгия, тъга или гняв. Чувствам се здрав. Бих казал, че се чувствам и щастлив. Обичам много да пътувам. Но най-много обичам да общувам с хората.
Тъкмо бях пристигнал на морето, където всяко лято ...

positive

Prose » Short stories

2011-12-07T10:05:20+02:00 1.4K 8

Цената на истината 🇧🇬

Пулсът ù биеше като полудял. Сърцето ù блъскаше като обезумяло в гърдите ù. И само гласът на акушерката я вадеше от тъмното. „Напъвай!” крещеше гласът. И тя напъваше. Цялото ù същество напрягаше всеки възможен мускул в тялото ù. И така 4 часа.
В този момент той стоеше на ръба между световете. С една ...

l1l1t

Prose » Short stories

2011-12-06T19:47:10+02:00 806 1

"Денят, който смятах за изгубен" или как мечтите стават реалност 🇧🇬

„Денят, който смятах за изгубен”
или
как мечтите стават реалност
- Ти ще си навън на Нова година, нали? – попита леля ми с тон, нетърпящ възражение. Леля Поли – най-безпристрастният арбитър на света, що се отнася до копринени рокли, лазаня със синьо сирене и стайни цветя. Отговорих машинално:
- Да, ...

imperfect

Prose » Short stories

2011-12-05T15:18:51+02:00 975

Собствен дом 🇧🇬

Собствен дом
И сега си я спомням - малко приведена, как слиза отгоре, задяната с цедилото, и все бърза да работи, да свърши нещо. Тя израсна в чорбаджийския дом, до големия яз с патиците. Уж всичко има. Но понякога господ наказва. Дали нея или майка ù, не можа да се разбере. Как я закачи задното ко ...

positive

Prose » Short stories

2011-12-05T15:11:53+02:00 1.3K 3

Гилен-Баре 🇧🇬

Слънчевите лъчи проникват през въздушните завеси на спалнята. Бавно се протягам, неповторимият аромат на кафе достига ноздрите ми и окончателно ме събужда. Отново ставам много късно, но по-рано от обикновено. Днес е моят рожден ден и се налага да бъда във форма, за да подготвя нещата за партито дове ...

Tifaret

Prose » Short stories

2011-12-05T14:23:02+02:00 3.3K

Раздробена същност 🇧🇬

„Седя, блуждая в мрака,
а сърцето ми все теб си чака.
И лъжа се, че пак живея,
а вътре в себе си
тайно, непрекъснато, болезнено ...

extravaganzza

Prose » Short stories

2011-12-05T14:07:10+02:00 828 1