Short stories - Prose

Фотографът и душата на хляба 🇧🇬

„- Усмихнете се! Усмихнете се! - викам им; те стърчат с копралите си пред биволите и се усмихват. А когато сетне копирах, видях ги как са се озъбили небръснати и вместо усмивки - гримаси. Само да ги погледнеш ти става криво... Само небето е все същото, тихо и лазурно... Онзи, който е снимал усмивка, ...

azura_luna

Prose » Short stories

2011-12-28T15:48:22+02:00 2K 34

Вятърни турбини 🇧🇬

Има нещо завършващо в усещането, което дава есента. Септемврийският дъжд не носи обичайната мокреща досада, а по-скоро дългоочаквана прохлада за уморените от знойните жеги човешки тела. Падащите листа от дърветата, с цвят на карамел и праскова, без значение дали биват безпощадно пръсвани от бясно пр ...

veronic4

Prose » Short stories

2011-12-28T14:25:07+02:00 1.1K

Някога 🇧🇬

Живели някога в едно кралство момиче и момче. Те били много близки и добри приятели. Разхождали се сред природата и си говорели с часове, споделяли тайните си. Момчето помагало на момичето с ценните си съвети, а тя му отвръщала с преданост и доброта. Понякога между тях се прокрадвали и други смущава ...

Moi-la-Joie

Prose » Short stories

2011-12-27T23:07:16+02:00 808 2

Брагумус 🇧🇬

На осемнадесет километра от Белоградчик, непосредствено до пещерата "Магурата", се простира голямо езеро, известно като "Рабишкото езеро". На пръв поглед местността е спокойна, подходяща за летни къмпинги и риболов, водата е относително тиха и топла през лятото, а от южата страна се издига вилна зон ...

donkooooo

Prose » Short stories

2011-12-27T23:00:45+02:00 1.2K 14

Още едно тъпо разказче 🇧🇬

Криза е. Гърци - до вчера надменни - броят стотинките като пропаднали циганки. Италианци - иначе ларж - скромно надничат за работа по Европата като същи евреи, пазарейки се за части от стотната след десетицата. Немци - самоуверени - приземявайки се, установяват, че не са единствената техническа наци ...

kasius

Prose » Short stories

2011-12-27T22:46:27+02:00 788 1

От много сълзи 🇧🇬

Много го харесвам. Даже - да си призная - мисля, че съм влюбена в него. Нали това е да си влюбен - винаги усещам един приятен гъдел, когато е наоколо, едновременно ми е весело и ми се плаче.
Обичам всичко, което прави, доставя ми удоволствие да го гледам сутрин сънен и рошав как се измъква от леглот ...

hristam

Prose » Short stories

2011-12-27T15:15:37+02:00 1.1K 1

Ето ме 🇧🇬

Зимата беше опустошителна, смразяваща, ледено-отрезвителна. Не се издържаше. Преди окончателно да се изпълни с горчива жлъч, той реши да вземе планетата си в свои ръце. Беше дошло времето.
Събра багажа си. Най-необходимите, най-хубавите, най-удобните дрехи.
Прибра само онези любими образи и предмети ...

ammonia

Prose » Short stories

2011-12-27T11:22:21+02:00 1.1K 3

Черна Коледа 🇧🇬

Рая гледаше през малкия прозорец как кристалните снежинки тихо се сипеха от небето и се трупаха на двора. Спомни си, че някъде беше чела, че всяка една частичка сняг е с перфектна, уникална форма. „Природата наистина е най-добрият художник.“ каза си момичето, „Тя, не Бог...“, добави сухо съзнанието ...

viki-dimitrova

Prose » Short stories

2011-12-27T09:38:27+02:00 1.3K 2

Цялата вселенска доброта 🇧🇬

1.
Конят се запъваше в преспите и извиваше глава пред виелицата, но не спираше, сякаш усетил, че трябва да помогне на стопанина си. Тежко стъпваше, яко опъваше и бавно напредваше с впряга между огъващите се пред свирепия вятър борове.
До него крачеше човек, също склонил ниско глава, криещ със заскре ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2011-12-25T22:15:12+02:00 1.1K 1 11

Винаги ще те обичам - четвърта част 🇧🇬

Беше събота, момичетата станаха към 11:00. Както винаги, Алекс стана и си направи кафе. Виктория не пиеше кафе, но се присъедини към приятелката си с чаша 3 в 1. Момичетата си говореха, когато изведнъж телефонът на Алекс звънна. На екрана излезе непознат номер, тя бързо отиде в другата стая и вдигна ...

az-sum-az

Prose » Short stories

2011-12-25T21:59:09+02:00 658

Някога, някога, толкова някога... 🇧🇬

Майка ми много обича да разказва. Една такава сладкодумна, описва всичко с детайлите – като почне от дрехите, та стигне до подробности, свързани с душевните състояния на героите. И току уточнява, че вече няма какво да мечтае за бъдещето, то е ясно. Има само минало и все за него си мисли. И така пред ...

latinka

Prose » Short stories

2011-12-25T21:50:26+02:00 1K

Елишка 🇧🇬

Много се промени малката Елишка откакто майка й стана медицинска сестра в един дом, в който държавните служители настаняваха сираци, изоставени деца или такива - на родители с отнети права, застрашаващи с поведението си своите рожби. Младата жена ходеше на работа с момиченцето си, защото не желаеше ...

Eia

Prose » Short stories

2011-12-25T20:36:45+02:00 1.4K 27

Един час преди Коледа – 2 🇧🇬

В Генералната квартира на Дядо Коледа тишината достигаше до девета степен по скалата на Рихтер. Старецът, който винаги беше неизчерпаем на енергия и постоянно хвърляше безобидни и постни шеги по Снежанките и гостите си, сега седеше безпомощно на бюрото и гледаше с празен поглед пред себе си. Оставаш ...

valia1771

Prose » Short stories

2011-12-25T19:27:52+02:00 1.3K 21

Как аз виждам Коледа... 🇧🇬

Коледа е. И точно на Коледа аз реших да не пиша за чудеса. Реших да пиша за действителността. За тази действителност, в която живея аз, в която живееш ти, в която живеем всички ние.
Всеки ден виждам нещастни хора - по улиците, в магазина, в автобуса, навсякъде... Виждам замислени и мрачни хора, „изж ...

fammie

Prose » Short stories

2011-12-25T00:02:29+02:00 784 1

Коледата е възможна 🇧🇬

Събуди се и усети сълзите да се стичат на тънки улеи по възглавницата ù. Така се събужда, когато се почувства никоя и ничия... Не можеше да си позволи това, не биваше! Тя не е слабата жена, която е застанала на път без изход, защото всеки път си има изход, само трябва да се търси и да се върви във в ...

Djein_Ear

Prose » Short stories

2011-12-24T23:36:11+02:00 890 5

Дар от съдбата (И ако обич цял живот ти липсва...) 🇧🇬

Дар от съдбата (И ако обич цял живот ти липсва...)
Не можеше да си обясни какво се случва. Можеше единствено да каже - жадуваше да седне пред компютъра си. Вече няколко пъти сутринта започваше да пише на един дъх, но още същата нощ заличаваше всичко. Историята се повтаряше отново и отново. Пред очит ...

ВТ

Prose » Short stories

2011-12-24T20:36:39+02:00 1.2K

Авторът винаги има право (8) Коледа 🇧🇬

Авторът винаги има право
(8)
Коледа
Мила Мария,
Това стихче за Коледа е писано през 2005 и е посветено на шофьора Християн от Хасковското село Б. Звучи тъжно, макар, че го написах навръх празника. ...

bojilova1

Prose » Short stories

2011-12-24T08:11:10+02:00 1.2K 19

Качамак с пръжки (преработка) 🇧🇬

Възрастна жена, със сандвич в ръка,
тича след невръстния внук запъхтяна…
Внезапно преплете крака,
строполи се, без да помръдне!...
Спуснах се да помогна… ...

Volter

Prose » Short stories

2011-12-23T13:15:43+02:00 1.2K 3

Винаги ще те обичам - трета част 🇧🇬

Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
Входната врата се тропна и Алекс подскочи като опарена. Това беше Виктория, която се провикна.
- Любов моя, къде си???
Алекс скочи от леглото и слезе при приятелката си.
- Тук съм, мило! - каза момичето, к ...

az-sum-az

Prose » Short stories

2011-12-23T11:42:53+02:00 596

Ако се върнеш 🇧🇬

АКО СЕ ВЪРНЕШ…
От години страдаше от множествена склероза. Вярно, че беше лечимо. Но в нейния случай поставиха диагнозата доста късно.
Още в началото, докато се луташе по болници, прегледи и изследвания, и докато още никой не беше наясно какво точно ù има, започна да посещава църква, търсейки изцеле ...

isstil

Prose » Short stories

2011-12-23T11:30:34+02:00 991

Думи на прощаване 🇧🇬

Чакай малко, аз съм любовницата ти, забрави ли?
Ние не си принадлежим, не сме се обричали на вярност и че ще бъдем заедно в добро и зло, докато смъртта ни раздели. Нямаме общо минало и спомени, нито хубави, нито лоши. Нямаме и бъдеще, затова не ми говори за утре. Утре за нас е само дума, изпълнена с ...

hristam

Prose » Short stories

2011-12-23T11:17:04+02:00 1.2K 1

Колко пъти 🇧🇬

Той беше от онези мъже, които като видиш, ти омекват коленете. С мекия си глас умееше да всее нужното уважение в околните. Очите му – мътни и тъжни, често бяха толкова прозрачно тъжни и толкова мрачно мътни, че всъщност никой не забелязваше огромната пропаст, която се беше отворила там, а за някои т ...

Kaminuta

Prose » Short stories

2011-12-23T10:23:16+02:00 1.3K 1

Изкуството да се лети 🇧🇬

ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЛЕТИ
Ако взема крилата на зората
И се заселя в най-далечните
краища на морето,
Там ще ме води ръката Ти, ...

isstil

Prose » Short stories

2011-12-22T21:41:41+02:00 1.3K

Простори 🇧🇬

- Не го пипайте! Оставете го, автобусът го блъсна! – разплакана, Калина крещеше и не даваше на никой да пипне малката сива разбъркана топка пера.
Калина коленичи до малкото гълъбче, то изви шия нагоре, направи няколко крачки и спря. Главичката му потъна сред пречупени пера, стърчащи грозни нагоре. А ...

Kaminuta

Prose » Short stories

2011-12-22T12:33:14+02:00 988 1

Парченца съдба 🇧🇬

Ирен беше на шестнадесет. Само на толкова и вече бременна. Без семейство, дом, роднини и приятели. Само една свястна учителка в целия приют за изоставени деца и сираци и много врагове. Врагове в лицето на деца, завинаги белязани от самотата и нямащи нищо общо със злощастния жребий, разиграл се в ден ...

pepsi1975

Prose » Short stories

2011-12-21T21:16:42+02:00 1K 1 5

Винаги ще те обичам - втора част 🇧🇬

Алекс пристигна в училище към 7:40, имаше още 5 минути, докато започне първият ù час. Беше петък и тя имаше 7 часа, което означаваше, че ще се прибере много късно. Тя влезе в класната стая, там все още нямаше никой от нейния клас. Тя си помисли на глас
- Ох, пак съм първа, карай!
След минута звънецъ ...

az-sum-az

Prose » Short stories

2011-12-21T21:04:54+02:00 789 2

Пано Пияндето 🇧🇬

Всяко зло - за добро! Поговорка, родена от житеския опит. И сигурно е така. Има и много примери. Но...
Една майка, един баща, една съпруга, една дъщеричка изпращат своя син, съпруг, баща... Изпращат го там, откъдето вече няма нови срещи. Скръб, тъга, ридание, отчаяние... Нелепостите на съдбата! Млад ...

Daytona

Prose » Short stories

2011-12-21T13:53:39+02:00 932 3

Напълно идентичен 🇧🇬

- Не виждам серийния номер.
- И маркировка няма. Сигурно е от експерименталните модели.
- Защо е още тук? Дежурният пак не си е свършил работата, все на нас чакат.
- Ще го повикам.
Бавно идвах в съзнание и думите едва достигаха до мен. Отворих очи и мъжът забеляза това. ...

hristam

Prose » Short stories

2011-12-21T13:09:00+02:00 849 1

МОИТЕ СЪНИЩА 🇧🇬

Кирпичена къща - дигната на около метър от земята.
Кат - две стаи по петнайсет квадрата и още толкова сачак.
Кара таван - накован с тънки дървени летви, замазани с чоп.
Чопът е смес от слама и хума или накълцани кълчища и вар.
Под – пръстен, всеки месец за чистота баба го хлепеше с кал. ...

Volter

Prose » Short stories

2011-12-20T22:21:35+02:00 1.6K 2

Винаги ще те обичам - първа част 🇧🇬

Беше тиха декемврийска вечер, навън се сипеше ситен сняг и затрупваше заспалите улици на малкия град. В една от големите къщи светеше лампа и два силуета се отразяваха в сякаш огледалните стъкла на къщата. Двете сенки принадлежаха на две млади момичета. Едното беше с 2 години по-голямо от другото, н ...

az-sum-az

Prose » Short stories

2011-12-20T21:52:43+02:00 754

Открадната младост 🇧🇬

Бяха изминали повече от десет години, откакто Катето и Мариян се запознаха. Всъщност, тогава официално си стиснаха ръцете, иначе си бяха хвърляли погледи много преди това. Той – хубав и снажен момък, ходеше да рита всеки следобед с дружинката си на стадиона. Тя беше събрала цялата нежност, красота и ...

sovichka

Prose » Short stories

2011-12-20T20:40:43+02:00 1.6K 1 3

Като агънца по Коледа… И не само. 🇧🇬

Всяка прилика с действителни събития и лица е изключена.
Ако румънският вятър спре да носи зловония от блатата и Русенската зенитна батарея не улавя вече с радарите си облаците кръвожадни комари, атакуващи мирното ни население, това може да означава две неща. Или е гръмнал заводът за хлор в Гюргево ...

Romanov

Prose » Short stories

2011-12-20T12:55:39+02:00 1.8K 8

Разкази край камината - Счупено 🇧🇬

Сгушена на дивана пред камината, бях вперила поглед навън през прозореца и гледах как вятърът играе с последното останало листо на дървото пред входа.
Въздухът беше наситен с тишина и само от време на време пукането на дървата в камината я нарушаваше.
Мракът настъпваше бавно, влизаше в стаята и обсе ...

LISA

Prose » Short stories

2011-12-20T09:59:01+02:00 1.4K 5

Подаръкът 🇧🇬

ПОДАРЪКЪТ
Превали и днешният декемврийски ден - топъл, слънчев, ветровит... Махна с ръце на здрачаване, плисна две-три шепи дъжд - колкото да намокри прашните окапали листа и да отпрати важния, дебел съседски котарак на сушина под балконите. Покривите блеснаха с позабравените си керемидени оттенъци ...

HrisMelodia

Prose » Short stories

2011-12-18T17:02:54+02:00 895 2

Коя е моята майка? 🇧🇬

Детето
Коя е моята майка? Този въпрос съм си задавал през целия си живот. Дали онази жена, която, въпреки че наричах само по име, ме обграждаше с цялата си любов и внимание, грижеше се за мен дори когато нямаше време за себе си и създаваше спокойна обстановка във всеки момент от моя живот. Или друга ...

petya-simeonova1989

Prose » Short stories

2011-12-18T13:58:57+02:00 776

Животът през очите на незнаещия 🇧🇬

Седях в дъжда на една пейка сам сама.
Ядосвах се и плачех за някои неща.
Мина един доста възрастен човек и ми се засмя.
Погледнах го презрително и поклатих отегчително глава.
На следващия ден бяха пак там, за същите неща. ...

the-secret-girl

Prose » Short stories

2011-12-18T13:15:17+02:00 950 5

Последно повикване 🇧🇬

П О С Л Е Д Н О П О В И К В А Н Е
Информационните табла в салона на аерогарата постоянно сменяха надписите си - толкова много и различни, че в първия момент доста се затрудни, докато открие с късогледите си очи зад високо диоптърните очила данните за неговия полет.
Четеше внимателно, като че ли от т ...

alkaltchev

Prose » Short stories

2011-12-17T19:03:38+02:00 1.4K 7

Из живота на един български неиздаден автор 2 🇧🇬

Подмазване. Само това разчиташе Наталия в очите на своя първи издател.
И двамата знаеха, че имат нужда един от друг, и двамата бяха наясно какво се търси на пазара... Само секунда оставаше да постави подписа си върху идеалния договор, който я правеше дама във висшето общество. Световна известност, к ...

delta_f

Prose » Short stories

2011-12-17T12:31:24+02:00 1.3K 1

Чудесно се е справил 🇧🇬

- Здравей, скъпа!
- Здрасти, скъпичък!
- Как е при теб днес?
- Обичайната скука. А при теб?
- Същата лудница. ...

hristam

Prose » Short stories

2011-12-17T12:27:43+02:00 1.1K 4

Портокалов сняг през ноември 🇧🇬

Мразовитият ноемврийски вятър нахлу в дробовете ù, премесен с тежкия дъх на тютюна. Първо почувства болка – силна, но кратка – след миг всяка жива клетка в нея прегърна двете остриета и започна да ги разтапя от топлина, докато постепенно ги превърна в усещане за утринен бриз и прясно окосена трева. ...

danda

Prose » Short stories

2011-12-17T00:13:31+02:00 3K 14