Short stories - Prose

Един тъжен край 🇧🇬

"Недей... Спри... Остави ме!..." - изкрещя тя в нощта, но никой не я чу. Измъчена се молеше за помощ, за спасение, ала молбите й не успяха да стигнат до светлината. Дишаше учестено и дълбоко, а сърцето й така напираше, толкова бързо туптеше, сякаш всеки момент щеше да разкъса плътта на гърдите й и д ...

^no_comment^

Prose » Short stories

2008-01-14T15:44:52+02:00 1.2K

Какво става после 🇧🇬

КАКВО СТАВА ПОСЛЕ
на мен, на него и на оная тъпа овца
не очаквай нещо да се случи, когато не ти си писал разказа
Имаше трупове навсякъде. Телефонът постоянно звънеше и му съобщаваха, че другите погребални бюра не могат да поемат повече случаи и че той трябва да се погрижи за още 30-40 тела. Той се о ...

deBil

Prose » Short stories

2008-01-14T11:16:06+02:00 1.5K 3

Песъчинка мъдрост 🇧🇬

Бавно подритвах едно камъче по неравния и прашен път. Вдишвах чистия въздух на Балкана, а над главата ми имаше малък, сив облак, в който се гнездяха проблемите, мъките и сълзите ми. В нищичко вече не ми бе останало да вярвам – и добротата у хората се изпари, и пламъчето в очите им вече го нямаше. По ...

Amadea

Prose » Short stories

2008-01-13T23:39:56+02:00 2.5K 3

Избор 🇧🇬

Сухата земя глъхнеше в тишина... Само повеят на вятъра донасяше трепетите на шумния град... Брегът пустееше, сякаш мрачно вперил поглед в тъмните води на морето... Разпенени вълни го загръщаха в някаква ярост, целуваха го страстно и се оттегляха, за да прегърнат и други брегове... Тъмната вода шумеш ...

azura_luna

Prose » Short stories

2008-01-13T23:27:44+02:00 1.5K 12

Нашият прозорец 🇧🇬

Нашият прозорец
- Погледни през прозореца! - каза ентусиазирано тя.
Втренченият ú поглед изцяло пропускаше моя образ и беше съсредоточен в посока на протегнатия ú към прозореца пръст.
Погледнах. Мъгла. Гъста и сива, беше обхванала всичко, което бях способен да видя през прозореца оттам, където седях ...

teda_gr26

Prose » Short stories

2008-01-13T20:18:01+02:00 1.5K

Един красив мираж 🇧🇬

Поредната нощ - приказна, нежна, тиха и сякаш напук навяваща единствено болезнени спомени и печал по една изгубена любов. Не можех да се примиря, че Той не е до мен. Сънувах го постоянно, мислех само за него, мечтаех и тайно се надявах отново да го видя, макар и за последен път. Но знаех, че никога ...

pepin4eto

Prose » Short stories

2008-01-12T22:22:21+02:00 1.6K 3

Живот без две очи 🇧🇬

Тя стоеше и го гледаше, но той не помръдваше, лежеше в дървения ковчег, студен и безчувствен. Дори не дишаше, а тя все така го гледаше в очите. Кафявите очи, които до вчера се смееха и я караха да се усмихва, да се чувства единствена и никога сама, бяха затворени. Очите, които виждаха в нея не краси ...

ChemicaL_GirL

Prose » Short stories

2008-01-12T16:40:03+02:00 1.9K 4

Телефонен разговор 🇧🇬

Телефонен разговор
Господи, колко си се променила. Не си същата, различна си. Мечтаех години наред да чуя онзи глас, гласът, който оставих, но явно съм се лъгал жестоко.
Дели ни една телефонна кабина, дели ни един сигнал свободно. Искам да се обадя, но нямам сили да те чуя.
Къде ли си сега? Какво ли ...

иванкарлос

Prose » Short stories

2008-01-12T11:07:31+02:00 1.6K 5

About me and him! 🇧🇬

Малка бе тя - не знаеше какво е любовта. Компютър бяха и купили послучай новогодишните празници, взе да сърфира из интернета и попадна на едно момче. Без да знае, че ще се влюби, като на шега започна да си пише с него. След време разбра, че не е просто приятелство, а нещо по-вълшебно. Да, това беше ...

megity

Prose » Short stories

2008-01-11T20:03:47+02:00 1.6K 3

Обичам те... Аз - повече 🇧🇬

ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...

danisab

Prose » Short stories

2008-01-11T13:56:38+02:00 2.1K 1 8

Една нощ с Пер 🇧🇬

Една нощ с Пер
Тази нощ ще съм сама, просто не мога да повярвам. Мъжът ми е в командировка и ще се прибере чак утре. Имах нужда от тази почивка. Ще си сипя едно питие и ще си пусна някой лек филм за разтоварване. Ох, пак звъни.
- Кажи, любовнико!... Как какво правя, излизам от банята. Не, никъде ням ...

svetlanal

Prose » Short stories

2008-01-11T08:45:16+02:00 1.6K 31

Един от дните 🇧🇬

Един от дните
на Боряна Йосифова
Приятен ден, небето изглеждаше сякаш е на кръпки - облаците се бяха разкъсали на късчета памук. Слънцето прокарваше нежните си лъчи помежду всяко облаче и галеше земята с топлината си. Всичко бе почнало както обикновено, всеки бързаше за някъде и в старанието си да н ...

BoryanaY

Prose » Short stories

2008-01-10T17:34:45+02:00 1.4K 1

Сънят за цветята 🇧🇬

Сънувам сън. Че вървя край добре поддържаната пътека край къщата, в която съм родена и израснала. Винаги чиста, преметена, плочките - правоъгълни, равни. Плочките, по които баба не ми позволяваше да играя на дама - да чертая с тебешир, или да рисувам с цветни тебешири. Е, понякога не ми се сърдеше, ...

aranhuez

Prose » Short stories

2008-01-10T01:37:51+02:00 1.6K 1

Как посрещнах Новата 2008–ма година 🇧🇬

Много рядко ми се случва да почивам на празници. Вече почти петнайсет години работя на смени и ми се събират от сила три–четири празника да съм ги изкарвал със семейството си. Все на работа. Тази година ми се случи, че на 31 декември излязох сутринта от последна нощна. По закона на Мърфи „За подлост ...

Романтик

Prose » Short stories

2008-01-08T09:27:10+02:00 1.4K 21

Бръснатият избухна 🇧🇬

Колко отвратителна компания само! Просто отчаяна работа. Не, че има нещо лошо, но от един час на масата се говореше само за ядене, пиене и секс. За огромни количества изпит алкохол и изпушена марихуана. Говореше се за музика, в която се пее, пак за ядене пиене и секс. Не, определено тези хора или не ...

Бинев

Prose » Short stories

2008-01-06T19:15:34+02:00 1.7K 5

Такава лекота и безгрижие... 🇧🇬

- Мамо, трябва да му говориш... Така просто се поддържа мозъкът, възприятията, чувствителността... Опитай, спомни си нещо хубаво и поговори на глас със себе си и с него... ние вече цяла седмица му четем приказки, Катя за училище разказва...
- Добре, ще опитам... Само че вие си вървете, деца, вървете ...

Samodiva

Prose » Short stories

2008-01-06T01:36:50+02:00 1.6K 6

Айтен (Из „Срещи") 🇧🇬

Очакваше с нетърпение кога ще излезе. До края на упражнението оставаха няколко минути. Идваха почивните дни около 8 Декември. Затова бе решил да признае всичко още днес.
За първи път я бе видял още като войник. В края на лятото бяха на последното за тях голямо учение. После щяха да ги приведат в ред ...

ВТ

Prose » Short stories

2008-01-05T23:09:35+02:00 1.7K 7

Съдба... 🇧🇬

Камъчетата изчезваха едно след друго в тъмната вода. Малкото момче на брега гледаше някакси с безразличие образуващите се вълнички. Беше тъжно, че трябва да си заминават толкова рано. Унесено в мислите си, то не забеляза кога малкото момиче бе седнало на края на кея. От потръпващите му рамене Джош р ...

Charlie

Prose » Short stories

2008-01-05T23:02:11+02:00 1.3K 1

КрУминале 🇧🇬

Вместо предговор
Драги читателю, не се подвеждай от заглавието! Това, което ще прочетеш, не е пародия на криминален разказ. Това е най-добронамерено приятелско намигване към големите в жанра: Агата Кристи, сър Артър Конан Дойл, Жорж Сименон, Реймънд Чандлър, Джеймс Х. Чейс, а защо не и Богомил Райно ...

perperikon

Prose » Short stories

2008-01-05T15:03:27+02:00 2.1K 11

Колко дълго са живи цветята във вазата? 🇧🇬

Павел се протегна, поразкърши се и тръгна на обиколка. Поляната винаги му изглеждаше безкрайна. Като огромно светлозелено море, но без вълни. В далечината се виждаше гора в сивосребрист цвят, гора, в която нямаше вятър, нито птици, нито листа по дърветата. Обвита в мъгла, недружелюбна, не му позволя ...

Довереница

Prose » Short stories

2008-01-05T02:33:41+02:00 2K 19

На дядо ми 🇧🇬

Беше средата на 60-те и всичко миришеше на цветя. Сега Beatles всичко около тях беше на мода... Прическите им, облеклото им, държанието им, вижданията им, всичко предизвикваше еуфория. Колко хубаво изглеждаше светът само! Може би най-сетне хората щяха да се осъзнаят, да спрат безсмисленото си самоун ...

motley_nikki

Prose » Short stories

2008-01-04T23:44:46+02:00 1.7K 3

По молба на приятел 🇧🇬

Залез слънце. Седеше на балкона на неговата стая. Пушеше. Пушеше и си мислеше за нея. Знаеше, че скоро едва ли ще я забрави...
Ето как се стигна до тук, да мисли за нея непрекъснато, а това така да боли..
Бе имал няколко връзки в живота си, все пак беше едва на 21 години. Последното момиче, с което ...

Слънчицето

Prose » Short stories

2008-01-04T20:54:37+02:00 1.4K

Лия 🇧🇬

Стивън седеше сам в стаята си. На масата имаше автоматичен пистолет и няколко патрона. Погледна ги, погледна се в огледалото. Изглеждаше добре, висок, с мускулесто тяло и тъмна коса. Очите му бяха черни като катран, но в тях се виждаше много болка. Извади една кутия Марлборо и запали. Досега не беше ...

people-always-leave

Prose » Short stories

2008-01-03T10:40:30+02:00 1.4K 1

Подслушани телефонни разговори 2 🇧🇬

Подслушани телефонни разговори 2
- Ало... Кой?... Охлюв, ти ли си бе?... Е, как ше си ти, като звъна на Цирея?... А-а, заедно сте. К'во правиш!?... Държиш му го!?... Докато пикае? Я повтори! К'во му го правиш!?!... А-а джиесема... Верно, казАл съм, звъна ли, веднага го вдигате!... Рекох, че нещо дру ...

perperikon

Prose » Short stories

2008-01-03T10:20:46+02:00 2K 11

Има ли хора на този свят... 🇧🇬

(Разказът е по мотиви от филма „Груз 200". Самият филм е по действителни събития.)
Полковникът отпи от чашата с бира и избърса изцапаните си устни с пяна.
- Кажи сега, Толя, за мама има ли?
- Има, Никита. И за нея съм донесъл две чанти. Ще и стигнат за дълго време.
Никита погледна през балкона и каза: ...

Романтик

Prose » Short stories

2008-01-03T10:18:00+02:00 2K 25

За тишината 🇧🇬

***
Тишината разчупва очакванията ти. Ограбва, както само тя е способна. Влиза в дома ти, в стаята ти, в градината с пясъчника...
Върви редом с теб по улиците, притиска слепоочията ти и отстоява собствената си територия. Прокрадва се в мислите, в чувствата и в очакванията ти... Като че ли не забеляз ...

beti

Prose » Short stories

2008-01-03T10:12:40+02:00 1.3K 13

Пациентът 🇧🇬

Не си представях, че първата ми отпуска като лекар ще бъде такова еднообразие. Превъртах отегчено петдесетте канала на кабелната, докато не огладнях от скука. Хвърлих дистанционното и се запътих към кухнята.
Стигнах до средата на антрето, когато входният звънец замрази крачките ми. Минаваше десет ча ...

lightshadow

Prose » Short stories

2008-01-03T09:08:46+02:00 1.1K 4

Когато всичко си отиде... 🇧🇬

Тя дълго лежеше и се взираше в тесния процеп на леко открехнатата врата. По бузите и се стичаха сълзи. Очакваше момента, в който някой ще я разбере, но, уви, той все така не идваше. Минутите се точеха и с всеки дъх тя усещаше остра пареща болка. Усещането беше неприятно, сякаш малко стъкалце се беше ...

nanny

Prose » Short stories

2008-01-02T13:00:43+02:00 1.2K 2

Топъл сняг 🇧🇬

Дойде декември и падна първият сняг. Ръцете й ставаха по-студени, но тя не забелязваше. Никой не я хващаше за ръка, за да й каже за тази промяна. Падна втори сняг, лицето й се скова от вятъра и чертите й застинаха. Усещаше студени тръпки по цялото си тяло, опитваше се да облече всичките си дебели др ...

SugarBabe

Prose » Short stories

2007-12-31T15:41:31+02:00 1.1K

Звезда 🇧🇬

ЗВЕЗДА
разказ
Коледните празници бяха отлетели, но лошата кашлица продължаваше да мъчи хлапето. От същото страдание само преди една година беше починала майка му и го беше оставила самичък на този свят. Никога не бе виждал баща си, а братя и сестри ― нямаше; така че осиротя още на крехка възраст.
Пр ...

jordan2

Prose » Short stories

2007-12-31T14:56:01+02:00 1.2K 1

Клошарката 🇧🇬

***
Не помня кога я видях за първи път. Тя присъстваше някак в пейзажа с неизменното си множество найлонови торбички, които мъкнеше навсякъде със себе си. Беше по-различна от клошарите, които бях свикнала да виждам. Носеше чисти дрехи и косата й беше винаги вчесана и вързана на висока опашка.
Децата ...

beti

Prose » Short stories

2007-12-31T09:17:20+02:00 1.4K 16

Първата й Коледа 🇧🇬

Тя отвори шкафа, който й изглеждаше безкраен и пълен с боклуци. Майка й беше заръчала този следобед да го почисти и да изхвърли ненужните неща. Малкото момиченце се стресна щом се опита да види края, но не го съзря. Помисли си, че целия ден ще прекара заровена от главата до петите със стари вещи. Тя ...

f_soul

Prose » Short stories

2007-12-30T22:12:40+02:00 1.3K 3

Намерена любов 🇧🇬

Стилна тишина обгърна фоайето на хотела. Многобройните лампи на стената светеха нежно с едва доловими искри. Някъде далече се чуваше гласът на портиера: „Добре дошли в хотел „Виктория"! Заповядайте!..." Далечни долитаха всички звуци до нея. Пак беше облечена по последна мода - фината зелена рокля се ...

РоРо

Prose » Short stories

2007-12-30T21:56:12+02:00 2K 2

Летен Флирт 🇧🇬

Летен флирт
Лили беше седемнайсет годишна. Учеше в елитна частна гимназия, тъй като родителите ù можеха да си позволят това. Не беше грозна, дори много красива - висока, с дълга черна коса и небесно сини очи. Всички момчета я харесваха, но за нея те бяха просто пуберчета, които искат да си топнат чу ...

people-always-leave

Prose » Short stories

2007-12-30T09:26:23+02:00 2.4K

Криле на свободата (На жертвите на нечовешката сеч) 🇧🇬

"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...

azura_luna

Prose » Short stories

2007-12-30T09:02:52+02:00 2.2K 2 15

Танцуваме... 🇧🇬

Танцуваме...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...

ballistixx

Prose » Short stories

2007-12-30T08:26:32+02:00 1.2K

Едно истинско приятелство 🇧🇬

Николай и Лиляна бяха неразделни от детската ясла, че чак до своя абитюренски бал. Бяха преживяли много хубави и забавни моменти, но и имаше такива, които не искаха да си спомнят.
От малки те си правеха планове как Ники ще бъде кум на Лили, а тя негова кума, и още много подобни планове и най-важното ...

PoIsOn`HeArT

Prose » Short stories

2007-12-29T20:17:12+02:00 4.2K 10

Винаги има кой да заплаче 🇧🇬

Той вървеше с леко приведена глава. Очите му бяха съсредоточени и присвити. Стараеше се нищо да не му убегне. Гледаше наляво, надясно. Обръщаше се да гледа и назад. Искаше да намери нещо или някой. Същевременно се стараеше да не се набива на очи. В никакъв случай не биваше да го забелязват. Ако го в ...

Бинев

Prose » Short stories

2007-12-29T19:59:00+02:00 1.4K 14

Ангел, чаша уиски и една пура 🇧🇬

Тя бе ангел, решил да слезе на земята, за да разбере човешката болка и види земните мъже. Никой не я впечатли. Тъкмо, когато разпери криле да отлети, забеляза един невероятно красив мъж. Пиеше уиски от кристална чаша с рисунка на ангел, пушеше пура, а очите му бяха по-тъжни от самия Ад. Ангелът прис ...

bubenceto199

Prose » Short stories

2007-12-29T19:50:25+02:00 2.3K 5

Обречен на самота (Зад решетките на ума) 🇧🇬

Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...

Rx-Ende

Prose » Short stories

2007-12-29T08:43:11+02:00 1.8K 3