ЕСЕННИ СЕНКИ НА ЗДРАЧАВАНЕ
Нима за свойто бягство мен виниш?
Отдавна спряла съм да чакам нещо,
Небрежен – плисва сноп от светлини
и в мене става светло и горещо. ...

Когато аз творя,
правя го с любов и от душа;
не забравям и това,
на Богиня Фортуна да благодаря!
Тя с просперитет ме дарява, ...

Загризахме. Сметана и шоколад изпоцапаха устните ни, но ако имаш смелост да ги оближеш.
А времето си следваше своя ритъм, ден-нощ-ден-нощ...
Усещах как печеленето на пари се бе превърнало в нейна страст, в спортна злоба, да печели и да не се интересува от спечеленото.
- Петро, в събота вече ще сме о ...

ДЯВОЛСКА ПЕСЕН
Късно е вече за нови любови,
старите още не съм доживял,
късах вериги и брачни окови –
сякаш животът ми бе карнавал, ...

Дори мен самата до сепване слиса
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички, ...

Слова не трябват, трябват дела.
Трябва ни само вяра една,
стига лъжи, предателства, кражби...
Последен Български лев ще загине.
Не трябват ни чужди любови. ...

Кога и кой ще измени
на старата любов?
На миналите златни дни
и старата любов?
Робърт Бърнс ...

Земя свещена, с древен, мощен зов,
люляла люлката на Божий свят народ.
Народ юначен, с пламък във кръвта,
посрещал бурите със вдигната глава.
От Ботев взел е огъня, що грей, ...

Мор сред панели:
зъби - чинели;
изход - шинели.

На гишето заставам, в ръката си трепетно стискам
шепа златни звездици – цена на заветен билет,
а по релсите вятър, навлякъл карирана ризка,
многозъбо се смее – сега ще го дърпам напред
този влак, дето релсите, сивите, скучните следва, ...

След лятото остана само синьото небе.
Остана вятърът с нежната си топлина.
Писъкът, раздрал душата откъде се взе,
да се разстила и кънти над голата земя.
Остана малка перличка от мида. И морето… ...

По обед
вдясно на пътя
колона от камиони;
имам гориво
Създадени пространства ...

Сътвори ме такава - непорочна, загадъчна,
всеотдайна, да вярвам в кармичното чудо.
Разпилей с ветровете аромат във косите ми
и вплети маргаритки за момичето лудо.
Обгърни ме в прегръдката на нощ теменужена, ...

Гара?
Билет?
И влак...
От гари на гари
тичах аз. ...

НАДЕЖДАТА
Надеждата от мене все си тръгва –
измъчена, но честна и добра,
а аз като удавница за сламка
за светлата й дреха се държа! ...

който иска да
лети - в Езиковата
ще го сполети
който иска да
твори - Езиковата ...

Два живота,
две съдби,
една любов
Четвърта част
Античният град основан от римският император Диоклециан, наречен от основателя си Диоклецианопол, днес се нарича Хисаря. За този древен град свидетелстват останките на крепостната стена и главната порта на града наречена “Камилите”, заради формата й на ...

НЕ ЧЕРТАЙТЕ ПЛАНОВЕ ЗА УТРЕ
От нас си тръгва всеки някой ден –
не казва на какво се е научил,
вървял ли е по път несподелен
и хокан ли е като старо куче, ...

Дори тепето да те смачка –
додето драпаш с тежка крачка.
Хвани за гушата Ламята,
преди да си строшиш главата!
Преплувай с лодка Гибралтар, ...

Днес всеки знае, кой, защо и как
ни сложи - президентът на страната:
един отявлен, кремълски фатмак,
привърженик на Путин във войната.
Със популистки призиви за мир ...

ПРОЩАЛНИ РИМИ
... навярно аз съм австралопитек, дошъл на този свят от други ери,
и тати – със моливче "Б-2" мек, записал е в кръщелното "Валерий",
а мама върху топлата си гръд е гушнала телцето ми – да сукна,
със нейното млекце за кой ли път изписвам тихо главната си буква, ...

Влакът пропълзя през мъглата,
сякаш мисъл търсеща дом,
на перона надежда ме чака,
за сърцето компас и подслон.
В куфар сложих шепа сезони, ...

15. Омраза и смърт.
Към милиард и 200 милиона земни години деляха раждането му, от появата на човешките праотци, доколкото и раждане можеше да се нарече този процес, при който десетки късове материален мрак с размерите на мини планети, се откъснаха от общото цяло. Зовът на омразата бе единственият и ...

В най-кошмарния му сън,
пред Мутафчийски
изпречи се самият Коронавирус
и му рече майтапчийски:
-Кажи, чий ...

Отдавна, от много малка,
още помня - с каква радост
с Божия помощ, с баща ми
проглеждах аз с писмената…
Ред по ред, светлина изгря ...

Обичам те, това е моя таен
и нежен начин да летя навред,
мигът расте до влюбена безкрайност,
до влюбен и възвишен словоред.
Какво съм аз, какво си ти, копнеем, ...

Куфарът ми стар е и картонен,
помни смях до съ̀лзи и тъга.
Всяка драскотинка е за спомен,
стих – недонаписан досега.
Мъничко е вехт и поочукан, ...

Далечното ме кара да живея...
Далечното вещае продължение.
Отново оживявам от съмнение
и гребенът на най-високата вълна
над мен се рее! ...

Светът е странно място за живеене!
За нашите очи е многоцветен –
от огъня до тъжното му тлеене,
от облака – в дъждовното приветствие.
В света на чудесата днес проглеждам ...

Усмивка"
I.
Усмивката ти — утро без дъжд,
гали ме тихо, дори и отдалеч.
Сърцето ми знае: когато си тук, ...

Днес времето е трудно за поезия!
Ври цялата измъчена Земя…
Лудост ли е, болест ли, или амнезия?
Почти забравихме, че жаждата за свобода
е сила, не веднъж разкъсвала въжето ...

Ела -
тук съм, чакам те,
към мен Ти се приближи.
Ела -
гледам аз към теб, ...

Любов се ражда от искри,
запалили в очи жарави,
от златен изгрев на зори,
постлал зелените морави.
От тръпка сгушена в сърце, ...