Маранята се стелеше, лепнеха въздух и прах.
Настървеното слънце захапа деня като куче.
През гърба на вечерника минаха тръпки на страх.
Беше млад и неопитен той, на злина ненаучен.
От перчема на нивата с парещи хлебни зърна ...

Сигурно сте чули, че Тръмп ме кани на купона си а аз не отидох. Звъня човека:- на голям ли ще ми се правиш?
_Зелето казвам трябва да претакам, че тези климатични промени....
_Номера с климатичните промени не минава вече! И никакво дистанционно пиене, само присъствено. Укази издадох!
_ Добре- викам- ...

Ежедневки 144
1. Маскирах се, като влак... и излязох от релсите...
2. Видях се отстрани... и счупих огледалото...
3. Яхнах метлата... но жената си я взе обратно...
4. Взеха ми всичко, което имах... а нямах нищо... ...

За доброто – непоискано ... . . Като повечето хора и аз се стремя и помагам на другите, както и с каквото мога ... ”Направи добро и го хвърли в морето - то само ще намери пътя обратно и пак при тебе ще дойде“ – казва народът ни... ”Да, живеем, доброта да творим,
ала вселенския закон, неписан –
’непо ...

Аз останах там -
в междуредието
на неказаните мисли;
в тишината, която
говореше повече ...

– Така… Името вече го знаем… С какво основно се занимавате, господин… Разлагащ се ли ви беше фамилията? Някак си не ми звучи особено учтиво да се обръщам към вас с “Мърльо”.
Дрипавата фигура отсреща, от която се носеше парфюмът на отдавна заглъхнали жизнени процеси, характерни за съзнателния предста ...

До тук не споменах нищо за моите хобита. Като дете нямах някакво подчертано хоби, освен четенето на книги. Като юноша и младеж, също нямах хоби. Имах разни интереси, но не мога да кажа, че имаше занимание към което да съм пристрастен. Обичах театралната самодейност, но не бях добър актьор и ми давах ...

Недей от самотата си да бягаш!
Недей дори да те боли.
Защото самотата е награда.
Наследство е на силните. Помни!
Ще кажат купчината хора, ...

ЗИМНА МИМИКРИЯ
Аз предпочитам ясен жест
и не обичам да гадая.
Човек – понякога злочест,
намира пътя сам към Рая. ...

СЕЛФИ ОТ ДРУГИЯ ЖИВОТ
Навярно съм дошъл от други свят, където всички хорица са братя,
делят си с обич сухия комат – не вярвате ли? – селфи ще ви пратя,
там хората са благи, тъй добри! – и никой не изрича лоша дума,
свят без ненавист, жажда за пари, и всеки кротко си върви по друма, ...

Нощта нашепва твоето име,
като вятър, що броди навсякъде.
На устните ми мълчание лежи,
а сърцето за теб още трепери.
На прозореца месецът блести, ...

К О Н К У Р Е Н Ц И Я
МОСАД,ЦРУ и ФБРе
поддържат огъня по света,
Русия,Северна Корея,Китай и Иран
люлеят люлката на гадната,глобална война. ...

Баба заслужава в този ден
за делата да е наградена,
че очите детски са във плен
от таланта, с който е дарена.
Тя умее всичко на света ...

Тишината го беше хванала за гърлото и не му даваше да каже нищо, защото това щеше да я разруши. Да я убие. Да я прати в нищото.
Нищо няма да кажа, ще мълча, каза и той. И тя го чу, макар и без думи и отпусна хватката.
Той вече можеше да диша. После се зачуди как беше попаднал тук. Тишината стоеше от ...

Нощта бавно отстъпваше към гъстите гори на планината. На изток зората заменяше бледото си лице с пурпурночервено. Гаснеха и последните звезди. Омара, като млечна каша, изпълни речната долина.
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...

президент на САЩ. В Тръмп има нещо много обаятелно. Навремето моя близка беше кръстила кучката си Обамка. Докато наблюдавах церемонията, се сетих защо бе избрала точно това име за нея. Всъщност Обама прилича на агент на Мефистофел. Той стана причина за една световна криза, след която започна пропада ...

- Добро утро, на високото представителство!
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...

БЛАГОДАРЯ ТИ, ГОСПОДИ!
Благодаря ти, Господи, че мога да се оправям сам на този свят.
Че всяка болка, мъка и тревога приемам за небесна благодат.
Че радостите, нищо, че са скъдни, готов съм одма да ги споделя.
И че живея – светъл безразсъдник, така далеч от Райските поля! ...

НА ИЗТОК ОТ РАЯ
Отгледах мрак. И се разсъмна.
Презрял се пукна тоя плод.
Разбрала съм, че най е тъмно
пред изгрев в сивия живот. ...

СМЪРТТА
Тя идва и нахално сяда
при мен на четири очи.
Без свян прекъсва ми обяда.
Във сънищата ми клечи. ...

Не пропускай да бъдеш щастлив.
С мен не смогна, животът премина.
Подмини ме с подскок закачлив
днес и утре, или догодина.
Релаксирай на бира с мезе, ...

Ще си ида оттук в една есенна утрин.
Вий простете, не казах -
че тръгвам си аз.
Ще си ида оттук. Вам желая сполука.
Че настъпва за мене ...

За амулетите
Силните предмети, що
Енергия, енергия природна,
И психическа съдържат
Те "човеци" са - помощници, ...

Досадѝ ми, до смърт, досадѝ,
пепел в мъртво огнище изстинало –
призрак бледен, наречен "преди".
Имам бъдеще само. Без минало.
В моя стих и сред зима кълнѝ ...

Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...

Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. Пре ...

Любов, защото те намерих,
крилите си над мен разпери
и всички влюбени моменти
в щастливи, тихи сантименти.
Обичам, къдраво момчето, ...

С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно ...

Владислав се загледа във водовъртежите и въздъхна.
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...

Тази завист, която разкъсва
всяко кътче от бедна душа
и която в сърцето се пръсва
от забита дълбоко стрела.
Завистта, при която потръпват ...

Да можех само - бих стъкмил компот от Юли ,
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули -
на времето да бъдеш господар !
Дори частица дъжд да падне върху твойте плещи , ...

Днес звезди за теб блестят,
рожден ти ден е свят.
Ти си лидер, вдъхновение,
носиш светлина, доверие.
С усмивка водиш всеки час, ...

В гърлото на мрака
вятърът поклаща листата на спомените.
Песъчинки безброй търкаля по улеи смътни.
Невъзможното разделя с мокрия залез
от сълзите изтекли в пустини желания... ...

Баба правила свирка на млад господин.
Когато свършил, тя започнала да се дави, а той смутено, вместо извинение, измънкал:
Извинете ме госпожо, тестисите ми са като на диплодок.
Бабата, току-що преглътнала докрай... изненадата, му рекла:
Аз пък мислех, че са на тиранозавър рекс и затова бях толкова п ...

Събуди се от вибриращото мъркане на Рурк, настанил се на гърдите ѝ и гъделичкащото усещане на котешки косми по брадичката и носа ѝ. Имаше само два познати варианта: или бе разположен с муцуна към нея и очакваше всеки момент да се събуди, та чудото на пълната купичка да се случи, или снизходително я ...

Той ходеше и стъпките му отекваха от стените на къщите, връщаха се обратно и извикваха у него чувството за сигурност.
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...