Ниското слънце бодеше очите
на пътя – водещ към нищото…
Премалели от трепет, наивно усмихнати,
ръце бяха сплели по детски душите.
Последният ден на синьото лято – ...

Мразя го
Мразя го за това, че ме направи негова за миг.
Мразя плътния му внушаващ респект глас.
Мразя очите му тъмни, като мрака,които ме гледаха с такова обаяние.
Мразя кожата му, която ухаеше на секс. ...

Тази история не се случи. Най-вече, понеже главният участник в нея така и не се роди. Отчаяна от годините след Прехода, още бременна, майка му се хвърли от една неугледна тераса в Пирогов. Докато тя летеше към своята неизбежна гибел, нашият нероден герой формулира своята първа и последна житейска ми ...

И стъпва Врабчо със нагласа,
във строеж домът му е сега.
Уж майстор е, а нещо втаса,
срокове пропуска на часа.
За зла съдба, по-зла от сатаната, ...

...Привилегията на любовта...
Видях сърцето ти и видях очите ти
Почувствах душа в себе си след това
Видях вътре в теб и видях осанката ти
Почувствах привилегията, била съм сляпа за любовта преди това ...

Детство
Децата са най-чистите същества на света,
неопетнени, с добра душа,
попиват всичко със своите сетива,
малки хора с добри сърца. ...

Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ...

Да поговорим сутринта, каза ми ти,
да поговорим за това, което се случи.
Имахме толкова планове, цели, мечти.
Как се стигна до тук, защо така се получи?
Да поговорим пак за онези неща, ...

Ако някога се потопиш
дълбоко – до дъно
в злака на душата ми,
ще срещнеш ангела невинен
над лявото си рамо. ...

Какво електронно гласуване, какъв личен вот, ... какви пет лева, като КОМПЮТЪРЪТ В КЪЩИ НЕ Е ВАШ на практика. Ваш е само хардуерът, или както казват компютърджиите – "желязото". Софтуерът, "той, него вятър го вее", като е образен българинът в разговорната реч – значи на него не може да се разчита, ч ...

Колкото и да ти е трудно,
ти трябва да живееш.
Защо е нужно себе си да отричаш,
и заради някой живота си да пропилееш?
Вдигни глава и гледай напред! ...

Плахо крачка направи
Ноември,
приличащ на мъж,
приютил се в сумрака
на улична лампа, ...

Безсмъртна
В начупените хоризонти
чезнат очертания
вятърът пустинен
вдига пясъчна стена ...

Сексът, сексуалното поведение, сексуалните отношения все още са твърде екзотична тема. Независимо колко самоуверени, отракани, модерни или еманципирани изглеждаме, опре ли разговорът до секс, повечето от нас започват да се държат като ощипани девици.
Предразсъдъци, срам, страх и какви ли още не емоц ...

Дъждът мърмори нещо в полусън
и насълзени свиват се стъклата.
Отново някой сам се скита вън,
изгубил и любима и приятел.
Следобедът протяга се с нега. ...

Вълнува се морето златно,
широко, равно, необятно.
Там плуват тежки параходи,
тях нов комбайн днес ги води.
На него славна комбайнерка ...

Безкръвно
И няма днес гората да заплаче
със капчици роса кристално-чисти...
Изтръгнаха я! Нейните палачи,
до корен я изтръгнаха... до листи... ...

Корона от тръни за никой не нося,
в стъклата обичам да стъпвам на босо.
Под ноктите пазя ДНК-то на много...
И истини казвам, а после и "сбогом!"...
Разкъсани образи в хиляди части, ...

Здравейте, драги читатели!
Аз нали съм си такава една откровена, случайно прочетох в небезизвестния форум, че има обявен конкурс. Непосредствено след прочита ме осени прозрението, че трябва да участвам в него. Прочетох три пъти, хайде хиляда по три темата на конкурса. Все пак трябваше да я проумея, ...

юли 2015 Румяна Славова
Устните ти, с вкус на дъжд,
ветровете буйни ги целуват.
Изсушават - с темперамента на мъж
и тихи сетне се сбогуват. ...

СТРАННИК
Вървеше по пясъка, близо до вълните. Беше буря, студено, мъгливо, ветровито. Морският бряг бе пуст, отдавна вече нямаше и помен от летовниците. Тук-там летяха птици, зловещо крякаха, черни или бели, не се различаваха в сумрака - беше ден, а мъглите, едри, намръщени, го правеха на вечер. Ням ...

В МЕН ЕСЕНТА...
Небето опустя от птици,
дърветата изгубиха листа.
Разтварям есенни зеници,
приветствам тази пустота... ...

Брулена душа
Дъх на здравец. Вечна самота.
Каманен звук отеква.
Хълм от жълти маргарити.
Повяхнала съдба. ...

Остави ме хазяина Живот
пред прага на големите надежди,
надяна ми житейският хомот
и каза ми "Бори се!" изпод вежди,
и щедър беше-даде ми сърце ...

За освовите ми
Аз нямам на какво да стъпя,
под мен земята се руши.
Какво бих могъл да скалъпя?
Мен времето ме разруши! ...

Любострастие
Стар коцкар съм, квартален Казанова,
не е за мен семейният живот,
че утре пак ти ще ме срещнеш с нова.
Към всяка зодия - със свой подход. ...

Тихо е. Часовникът пак е заспал,
а горе - те се подготвят за бал.
Вятърът сцена пищна устройва
с голите клони, струни настройва.
Време е. Светлината бавно угасва. ...

Не ходя по кръчмите нощем-
не ми е това на сърце.
Не искам след пиене послем
да кърша за лудо ръце.
Във вкъщи леглото ми празно ...

Ще събирам роса от тревата,
да измия душата до бяло,
да отмия тъгата от спомени
и да видя сърцето ти цяло.
Ще събирам лъчи от звездите, ...

175.
Още същата година, обладан от зловеща прокоба, всичките му цветя при незапомнена суша изсъхнаха и цветарският му период в живота приключи, защото макар и неволно беше набрал и започнал да продава растение, което е собственост на дявола. А който се осмели да го откъсне, трябва да бъде готов за б ...

Тук Хелоуин трае по цяла година,
във всеки дом призракът-бедност надниква
и лакомства няма, бели до амина,
главите сменихме с фенери от тиква...

Сълза
Дай сълзите си на мен.
Някак плаче ми се днес.
Ще плача вместо теб.
Ще го направя...със финес! ...

Не искам да съм пленник
на страха
на болката
и на безсилието
не желая да стоя и чакам ...

Срещал ли си такава жена...
Срещал ли си жена. Онази, която те поглъща целия. Тази, която е причината за тишината около теб, дори да се намираш в най-шумната тълпа. Същата, която ще накара сърцето ти да тупти на места, за които не си имал и представа, че е възможно да го усетиш. Ясно. Отчетливо. Кат ...

В море от лица
сред вълни от набърчени вежди
и мрачни чела
плува и търси надежди...
Дъх си пое и потъна, ...

разхождам се по квадратчетата на тринайсетия месец
където ми отваряш вратата
и оставяш палтото си на раменете ми
а аз ти топля сърцето с длани
и ти обещавам всичкото обичане на света ...

Заблудена бях и щях да попадна в капана,
мислейки,че обич бе това.
А всъщност - нищо. Чистичка измама.
За теб това бе много интересна игра.
Обичаш да заблуждаваш и да разиграваш ...

Сезони
Прелестно ухание се носи вън.
Розите цъфтят със звън.
О, възражда се природата.
Лъсна цветната градина, вън. ...

Писна ми да описвам
красотите на есента,
багри разни да измислям
за фон на жълтите листа.
Тя и без мен си е красива, ...