Contemporary authors work: literature, music, art etc.
389K results
Не живеем във рай
🇧🇬
Аз съм буден по цели нощИ
и не спя, аз горя от тревога,
във мъглата сутрин гарга крещи,
вечер, крие се в змийска бърлога.
Под земята живее ли птица? Не знам.. ...
Вода тече по вените. Пчелата майка потъва в нея. Крещи за помощ, умолява, плаче, обещава. Аз я гледам със съсухрен поглед” Нека да се дави! Да види какво е Болка!”
Вятърът жъне в косите. Пее песни, но светът е онемяла грива. Смее се с широко отворена уста. Завижда. И се черпи с чаши с уиски. Овдовял ...
Здравей, не сме се виждали отдавна. Как си?
Изглеждаш здрав, усмихнат, продължил.
Не си пораснал, не си се променил.
Как са страховете, приятелю? Победи ли ги?
Помня как се появяваха постепенно: Ще останем ...
Някога имал ли си това чувство, че животът ти е филм, но ти не си главното действащо лице? Че всичко просто минава през погледа ти, а ти си просто наблюдател? Озоваваш се на места, сякаш отнесен като листо от есенния вятър. Е, "моето" място е до морето. Дали защото там е единственото място, където м ...
Всичко е свързано и тече едно в друго; разделението е илюзия.
Всички сме рожби на Създателя и творци на настоящето.
Всичко се случва сега; във и отвъд времето.
Всички пътуваме заедно, макар, по различни течения...
Гласовете и делата ни отекват и имат значение... ...
Bonne Nuit, Mon Amour
В мъглата на последната си нощ аз съзнах, че злото съществува и е реално почти колкото деня. Потънал в дима на стотина цигари, отдадох се на спомени, понеже мястото за нови преживявания беше наближило своя край. Чувствах се на няколко пръста над земята- твърде ниско, за да летя ...
От близо година не бях хващал ел. китара. А за един проект ми се наложи да се разсвирвам 2 дена , докато влезна в ритъм.Това соло се оказа много подходящо за припомяне на старите навици. А и ми достави голям кеф , записах си го и това е резултата.
Тая в себе си Аз приказка недоразказана,
така ще си остане живота няма що да го ругая.
Душата! Не ще търси имане, няма да е смазана,
В себе си оставям всичко да отмине, да мечтая.
Сълзи! По кой да роня вече Аз не знам. ...
Пак замръкнах в душата ти – кръчма
на неканени с погледи гости…
Пият много. От младото вино.
И облизват мустаци за още.
Ти наливаш - от долу до горе… ...
Има много неща, които бих искал да ти кажа,
Но с думи, нищо няма как да ти докажа,
Както знаеш от преди, всяка нощ душата ми при тебе спи,
Гневно крия го в ума си, че за тебе спирам аз дъха си,
Даже още щом те зърна, иде ми да те прегърна, ...
Не сме достатъчни! Наясно сте, нали?
Не можем с гръм небето да разтърсим.
Не ние правим ручеите на реки.
И себе си все още търсим.
На планините твърдостта не е от нас. ...
Веднъж ми беше хрумнало, че хората са като къщите. Тогава си мислех, че това е толкова блестяща метафора, че задължително трябва някой ден да я използвам. Все пак хората, също като къщите имат общи признаци, но и същевременно са различни. Всички къщи имат покриви, прозорци, стени и стаи. Всички хора ...
ПЪКЪЛ VII
– … удобен е столът ти. Не бях седял в нещо по-меко от години, но – слепецът не доизказа мисълта си и сякаш оглеждаше обстановката в уютната дневна с угасналите си очи – опасявам се, че ще го умириша.
– Може да се изкъпеш, този тук ще ти помогне в банята – Йерихон кимва на Руфим и наистина ...
Желаната любов не се забравя.
Не стихва пламъкът и винаги гори.
Огромни рани във сърца оставя.
Събаря мостове, изгражда планини.
Тя има вкус на бистър горски извор. ...
Какво да напиша за плътния мрак,
когато възпяват го всички,
не знаят, че с мисъл създават батак,
а после ридаят самички.
Какво да напиша, когато сами, ...
Братя Юзеирови –
сигурно ни би ме впечатлила тази фамилия, ако преди години клиент не поръча някакъв диск, който трябваше да осигуря – в такива случаи записвам заглавие на поръчката, депозирана сума и име.
След години разбирам от медиите, че при мен ежемесечно е спирал по-малкият брат - Юзеир. Този ...
Още помня колко силно ме прегърна,
миналото лято, когато ме видя
и как към теб аз бързо се затичах,
без да се огледам даже за кола....
И как всичко беше толкова красиво ...
- Знаеш ли, аз вече приближавам края усещам го, някога баба ми казваше, че тези неща се усещат, но преди да напусна този свят държа да знаеш нещо.
- Моля те, бабо, не говори така, това са глупости!
- Стига си плакала, слушай ме като ти говоря, ти майка си и баща си недей слуша толкоз. Зная аз какво ...
Нима вечно трябва да търся себе си
измежду листите, изплескани с мастилото на скърби и радости?
Колко да се боря, за да не падна и да не бъда премазана
от злобната умора на хората,
забравили да се опитват? ...
Винаги съм искал да бъда войник.
Нямам чин и униформа, нито оръжие.
Но ето на война съм, само моя собствена.
В битка съм срещу много хора,
неразбрани и лишени от първични чувства, ...