Нека бъде тъмно, за да не видиш сълзите в моите очи.
Нека бъде тъмно, за да не видиш дупките в моите мечти.
Нека бъде тъмно, за да не видиш празнотата в душата ми.
Нека бъде тъмно, за да не чуеш вика на тъгата ми.
Нека бъде тъмно, за да не видиш чернотата в мен. ...

Потънал в
забравата на своя
живот,
открих, че
когато спреш ...

Спомен блед, мой, следваш ме
сянка моя стана
спомен блед, толкова ясен си
сънувам те, докосвам те, желая те.
Отминаваш, идваш … ...

Белязани от спомени горещи
се мъчим да заспим...
Белязани от тайни грешни срещи
в мечтите искаме да полетим...
Белязани от грешки на желание, ...

Д У Х О В Н А Х Р А Н А
Да можеш да влезеш в духа на земята
и се докоснеш до съществата,
то значи, че не само слушаш, но чуваш
и гледаш така, че можеш да виждаш. ...

Бясно вихрят се световните върхушки
и разтърсват пластовете на живота...
Накъде вървим - безпътни, болнодушни?
С празноверие, с надежда идиотска...
Размножават се отровите и болките... ...

Очите ти по-хубави
от сън щастлив,
ръцете ти по-нежни
от залеза красив,
нима била си моя, ...

Лятна командировка
Най-после на пътя. Мисля се за подреден човек и винаги, когато се захващам с нещо, това означава, че съм го обмислил порядъчно, имам някакъв план за изпълнение и съм оставил нещо в резерв за непредвидени ситуации. Накрая се получава обикновено, че планът е бил нереалистичен, обмис ...

В чужбина сме вече,
домът остана далече.
Децата ги няма,
в душата зее страшна яма.
Зова ги, сънувам ...

Луната разсипа целувки по кожата бледа
на спяща в блажено спокойствие млада жена.
Дали ги усети? Жената за миг потрепера,
въздъхна; и всички целувки в усмивка събра.
И точно тогава луната така се премести, ...

БАНДАТА
Вулгарен риман - втора част
1.
В наши дни
Черната лимузина паркира пред входа на малкия, сгушен между две нови кооперации ресторант. Улицата беше тиха и спокойна, далеч от големите булеварди и рева на хилядите автомобили. Дървената дограма на заведението и голямата, масивна, орехова врата му ...

Назад е само тъмнина,
обърна ли се, няма никой
и губят ми се случки и места
и хората, с който бях най свикнал.
Не помня имена, лица. ...

Ах, безмилостна любов, защо така жестока си, не знам.
Всеки ден, разделяш и оставяш някой сам.
Кой сълзите ми ще изтрие?
Кой болката ми ще отмие?
Ах, безмилостна любов, защо така жестока си към мен? ...

Пирин като част от мен
Орисан съм да пътувам. Пътуването из най-различни кътчета на нашата красива родина винаги е било неизменна част от битието на моя живот. Детските ми години преминаха в едно малко село в равната тракийска низина, където през летните горещи месеци ширналите се златни, с напъпили ...

ДЕЛНИЧНИ ИСТИНИ
Делнични истини,
сред много лъжи,
малки, но истински,
а ти, сърце - не тъжи. ...

Жълтокоса самота с пижама,
пъдя я, дали пък не е сън.
Жълтеникав дим и стара дама,
пушеща върху самотен пън.
Жълти птички в синевата плуват, ...

Парче живот… и дом строен от вдишване.
Стадо мечти, пасящи кротко в двора…
И път от някого написан,
хвърлен късмет във езеро с несгоди.
Илюзии… рисувани от времето ...

Погалена от мен, ще си отидеш!
В сърцето ми ще зейне празнота!
Един живот от хиляди години
не стига ми за теб и любовта...
За премълчани срещи споделени, ...

Избяга нощта, миришеща на сено,
на сладост на устни, шепнейки нежни думи.
Жар на обич, тежкото вино.
Несънувани сънища ме правят безумен.
Тревите струят роса под нозете. ...

Когато кожата ти настръхне и затрепериш
Тогава знаеш точно къде сърцето си можеш да намериш
То е в песента нали, чувстваш го и ти
Когато песента е истинска и не можеш да говориш
Дори със себе си няма как да спориш ...

АЗ и ТИ
В тъжен миг за мен, ти ела и остани.
Че не мога аз без теб и твоите очи.
Как бързо времето лети когато ний сме заедно, нали?
Но как възможно е кажи, да бъдем толкова щастливи? ...

От бурите родена съм
вода съм
въздух
огън
Единствено земя не бях ...

Обладани от рубинените пръски на залеза
си отдаваме хладни въздишки
в сапфирено лунен трептеж.
Рубинените залезни пръски
са нашият любовен разгар ...

(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. ...

Казвала ли съм ти някога
вълшебство мое
колко ти се радвам
че те имам в мойта самота
Как замаяна усамотена ...

Враната и пръстенът
Филомена Карапешева седеше на балкона и се наслаждаваше на майското слънце. Пиеше кафе от голяма порцеланова чаша и отхапваше от парче собственоръчно приготвен кекс. Беше поставила чинийката на перваза. Овехтелият пенюар издайнически беше изложил на показ част от пищната й гръд. ...

Ранно утро, небето светлее,
от изток проблясват лъчи.
Изгрява зора, хоризонт аленее
и птичата песен звучи.
Кристална свенлива роса ...

Навън е ден!
Един прекрасен ден!
И слънцето огрява пак Земята.
Лъчите му докосват нежно мен,
оставят сладък привкус във устата. ...

Очи – пеперуди
Аз не зная как стигнах до тука,
до този ръб на страстта,
пожела ли ми някой наслука
или дявол ме облада. ...

СЪНУВАМ ЦВЕТНО
Сънувам цветно.
Нямам време
да съм безлична.
Аз съм звън. ...

Не мога бурята да мразя
Обичам те. Обичам те.
И нищо, че изгарям.
Като буря ти отмина.
Като слънцето залязващо се скри. ...

Като повей на вятър си, галещ лицето ми.
Като тиха пътечка ме водиш наникъде.
Като няма скала, но със спомен за песен.
Като дъжд, който вече прелива в очите си.
Като цвете бодливо в забравено пасбище, ...

Полет
На думи много лесно се обича –
умора нямат сладки гласове.
Примамливо по гърлото се стичат
лъжите захаросани по две. ...

Не съм те изживявала до лудост.
Не съм те крила в шепи от сълзи.
На мястото ми може би и други
с достойнство биха седнали, нали?
Не питам колко много ме обичаш, ...

Събуждам се в прегръдка на небето.
Със него спим върху една възглавница.
Целувам го с безкрайна нежност
по хладната му празнота,
а то сияе от любов и синева. ...

Годините пред трудности не спират,
те борят се с бури ветрове,
часовникът измерва ги в минути,
календарът-датите зове.
Дали са малко или много - ти си знаеш, ...

Утопично Нереалистично
Живота не поднася тихи нощи
и нежни крайбрежни разходки.
Обгърнат от ръце трънливи и
събуден от объркани кошмари. ...