Здравей, слънчице несравнимо, пак с теб пия кафето си студено и пуша цигарка блажено.
Прости ми, че се усмихвам ненадейно, но мисля си за едно момиче съвършено.
Слънцето попита ме веднага! "Коя е тя?"
И аз започнах да му разказвам за теб на мига.
Тя ли? Та тя е съвършеността. ...

Не помня колко време мина,
не зная колко ме помниш.
Но не усещам никаква вина,
нито искам да ме гониш.
Твоите думи нищо бяха - ...

Битие
Да се върна обратно е късно.
Да си ида е рано (при Бог).
И се лутам, въжето се къса,
но животът не сключва оброк. ...

Ревнувам аз морето, че има свобода.
Ревнувам си полето, че е във резеда.
Небето си ревнувам, че е във синева.
И слънцето ревнувам - за точка огнева.
Ревнувам облаците, че имат белота. ...

Аларма
Високо казвам в кръчмата стихотворение.
(Какво? - не сте ли виждали пиян поет!)
Наоколо се пулят, мене ми не дреме
и смело пресушавам чашата с мискет. ...

с откъсването
на цвете един още
живот отнет е

Здравейте!
Нека се представя -
аз съм зодия Мечтател.
Това накратно означава
цветен, щур.. изобретател. ...

Колектив
Колектив трудно се създава,
без интриги и игри,
трудно в него се оцелява,
иска ти се да не са така нещата, ...

Средношно терзание
Тъжно е. И плача, и пея.
Тишина по-зла надгробна.
Вглеждам се в нея подобна.
Несгрята и студна и морна. ...

Защо живеем сред нередности?
Защото много нямат ценности
или пък те са фалшиви.
Как да има дела красиви,
като чалга ценностите ни заливат ...

Есенна вихрушка...
Да захапеш ябълка в ранния обед,
да сложиш мечтите във ред.
Защо ли не гоня в нощния пробег
глъчка и уиски без лед, ...

Нима вий смятате и днеска,
че аз съм онзи стар глупак,
наивно който ръкопляска
и в строя ви се тътри пак...
Разбрах ви триковете стари! ...

Лисицата днес си прибра опашката.
Спокойствието на зайците
боядиса в свежо трънака.
Вървя и си мисля – да захвърля ли прашката
или преднамерено да развея байрака. ...

Кой ти е казал,
че по емпиричен път единствен
ще достигнеш до нея?
Погледни я -
жена, която обича ...

Не съм мечтал за чужди светове -
избрал съм в този точно да живея.
Не съм мечтал за други брегове -
да плувам в моето море умея.
Не съм сънувал нечии земи - ...

Точно преди една година ти се появи.
Първоначално не очаквах, но ти сърцето ми разби.
Подигра се с мен най-нагло,
нима нищо не значеше за теб времето ни сладко.
И какво обърка се,кажи? ...

Магичен, просто, е светът.
И без вълшебни, прашни лампи,
И без съкровищата скъпи
На Джинове, от векове забравени.
Вълшебен, просто, е денят. ...

На последното ми пътуване до Испания попаднах на нещо, което ми даде надежда, че българското още е живо... Видях това, за което само съм чела в книгите, потънали в прах в бабината библиотека, а винаги тайно съм искала да видя да се СЛУЧВА в България...
Нашите сънародници в Аликанте обиколиха всяка е ...

Вечер
На залезът светлинната каскада
залива вечерта с оранж и злато,
присвил крила полека мракът пада
и за нощта приготвя се Земята... ...

Сега да поумуваме над този
въпрос от изпита за педагози:
“Ако Капризчо
му е кацнал на нослето,
и почне да капризничи детето: ...

Последен пръв
или пък пръв последен.
И пръв на село
или втори в Рим.
Затворите са място за свободни. ...

Една целувка те разтапя,
смалява се пръстта.
Попадаш в трапа -
да си носиш кръста -
до старостта. ...

Бъди силен и не се предавай,
аз знам, че можеш с всичко да се справиш!
Не си отивай, приятелю, моля те, недей....
тази болка не ми причинявай....
Спомни си за всички съвети които някога ми даде ...

Празни погледи пред олтара в божия храм,
тела треперят, сълзи от очите се стичат,
душите тъгуват за това, що най-обичат.
След последните думи, които се изричат,
от надеждата в сърцата остава ни грам. ...

Ето ме, родих се, майчице,
на тази толкоз хубава земя,
разрязах с писък тишината,
оставих кървава следа.
За първи път ме гушна и целуна ...

"Раната, докато е топла не боли, дъще. Когато
започне да изстива, тогава ще видиш колко е страшно"
Р. Нури " Чучулигата"
Ти казваше, че съм жената,
направила те неспособен ...

Парченца от мозайка по пътя си събирам -
втвърдила се до форми светлина.
Следите от пространства, родени и отмиращи
във вечната космическа река.
Небесните посоки на гълъби приличат, ...

За кой ли път чашата надигаш,
искаш да забравиш болка и тъга.
Не ме ли виждаш!
Не ме ли, чуваш!
Ето до теб сега стоя. ...

Мрак забулва светлината,
а тя ослушва се за нея,
лъчите си прибира в джоба,
от настъпващата тъмнина.
Притаено чака преминаващият мрак, ...

Едно поле от рози,
красиви, алено-чаровни.
Ароматни и неустоими,
иска ти се една да си откъснеш
и после втора, ...