Contemporary authors work: literature, music, art etc.
В сенките на звездите 🇧🇬
на мимолетното, което ни убягва.
Понякога са приливът на сушата
от континентите навън побягнала.
Мистерията на едно начало ...
Окъпана от дъжд 🇧🇬
изгубена във нощната мъгла,
потърсила солената частица
от своята избягала мечта.
Дали ще дойдеш, топла и безбрежна, ...
Истината за "Текстилни влакна" 🇧🇬
„Едва когато приливът отмине, става ясно кой се къпе гол.“ (Уорън Бъфет)
Уважаеми читатели, в следващите редове ви предлагам фактите за случилото се на площадката на бившето предприятие „Текстилни влакна“, която се намира в покрайнините на Чирпан. То е приватизи ...
Кратко, точно и ясно 🇧🇬
е лятна суетня.
Ще дойде
есенна хармония.
И после – ...
Зрелище 5 🇧🇬
Най-истинското битие 🇧🇬
прониквам в твоя женски свят!
Ти, огнена, с очи ме питаш
защо очите ми горят!
Задъхан влизам в твоя храм, ...
Провокирано от мъката на истинската загуба 🇧🇬
след него нищо не е вече същото,
светът застива във отчаян вик,
сърцето от безсилие се пръска…
Отчаяно във спомен-упование, ...
Синьо 🇧🇬
Падам си по точните науки и зa мен синьото БЕШЕ студен цвят.
Беше студен докато не видях очите ѝ.
В тях едновременно моретo и реките, и небето се сливаха за да направят този цвят...
В този син поглед има толкова топлота и любов......
Кривата игла 🇧🇬
Ирационални въпроси към имагинерното в собствените девиации на мисълта 🇧🇬
Готвил ли си на огън, запален от лунна светлина?
Целувал ли си устни на жена, обсипани със слънчев прах?
Погалвал ли си тяло на момиче, изваяно от тревистата роса?
Препускал ли си с коня син по наклонения лъч на кривото пространс ...
Марги - 9 🇧🇬
Поредната серия от дълго звънене, докато звънецът се задъха, след което започва упорито тропане.
Бавно дотътрям чехли до вратата.
-Тони, моля те... Добре съм. Само че искам да съм сама.
-А, не си познала! Ще блъскам и ще звъня, докато на съседите ти им писне и някой се принуди ...
Между нас 🇧🇬
в общуването
с арогантни светове
(омръзна ми да извървявам
пропастите помежду ни) ...
Завещание 🇧🇬
Усмихвам се на теб дори.
Но таз усмивка пари,
защото плач зад ней стои.
Защо се мъча, питаш ти? ...