По Коледа стават чудеса...
„Тиха нощ, свята нощ...”
... Светът е притихнал в очакване на Коледа.
Нощта отдавна прегръща земята, а навън е някак светло... тържествено... Снегът искри весело по клоните на дърветата и всичко изглежда по-чисто, и дори някак вълшебно. Вече не вали, но по небето се гонят ...

Любовта красива, стройна и велика
през плета отсреща по обяд ме вика:
„Ти ела със мене, долу на реката,
да ми носиш коша пълен със платната,
дето с мама месец цял ден сме тъкали, ...

един ден ще отпътувам за пеща – (Зоран Якимоски, Р.Македония)
(превод от македонски)
един ден ще отпътувам за Пеща
тогава ще препрочитам Ласло Наги
и ще мисля за това колко хубаво би било ...

Ден 1 (22.12.2014) – Липси.
Сещате ли се за онези моменти, в които страшна мисъл ви удря по челото изневиделица и оставате без ума и дума. Честичко ми се случва на мен. Днес така ме удари мисълта за недостатъчността. Винаги нещо не е достатъчно. Парите, дрехите, любовта, акъла… Най - жалко е, когато ...

Когато те покоряват други очи
Ще оставя някой друг да ти каже всичко, което не можах.
Да помоли за прошка, да поиска пощада...
Да ти разкаже за земята, за цветето и... синьото...
Ще му позволя да те убеди колко грубо и банално било е всичко преди Сега. ...

ЧРД на Jonkatа!
Подир Човека, преди времето.
Между надежда и покруса.
Избързали и закъснели.
Животът сън. И в него - друг сън. ...

Белязан от душата си да страдаш.
Опитваш се да бъдеш истински човек...
И в пролуките житейски,
опитваш се да трупаш опит!?
И шанс нормално да живееш. ...

Затварям очи и те виждам -
млада, нежна, красива.
Бивша спортистка -
животът в бинтове те зазижда.
Защо? Какво се случи? ...

ПОДЗЕМНИ МИСЛИ
Честно казано, това Северната тангента и Южната дъга са големи лотове. Ако станем газов хъб на Балканите, ще зашуми Марица. А от Искъро пак нема да има по-глибоко.
Чувам, че по примера на Варна, и в София кофите за боклук ще минат под земята. Закъсняваме – хората отдавна вече са подзе ...

Отвори с усилие очите си и се огледа бавно. Беше сам в малка бяла стая, захвърлен, отписан от живите. Чакаха го всеки момент да се пресели в отвъдното. Плачеше му се, а не можеше да отрони нито една сълза. Никой не влизаше при него и никой от близките му хора не го посещаваше. Наистина беше напълно ...

Никога пак коледен сняг
Гарванов грак порграка сред лунния зрак:
Ще има ли сняг както нявга? Вече Нивга пак.
Няма празник, няма делник, само сивота,
ни следа от зимна белота. ...

Посети ме нощем
когато спя
с разпилени коси
и с мисли
витаещи ...

Лъки скочи от долапа
и навехна свойта лапа.
Понакуцва - няма как -
аз си го обичкам пак.

УТРО!
Супер! Точно в "най-подходящото" време! Проклет да е денят, проклет да бъде и тъпият ми стар телефон!
Как изобщо забравих да изключа всекидневната си аларма за събуждане?
Е, така ли и иначе съм будна. Станах и изключих малката проклетийка и погледнах наоколо. Пред очите ми отново застана позна ...

Безумен би екнал смехът,
вопъл сподавил на болка.
В небето отправен, отвъд,
утихнал би скоро. И толкоз.
Величав, би увиснал обесен. ...

Дъждовно ми е...
Обичам да обичам своите следобеди, когато са пролетно мързеливо-дъждовни.
Толкова дъждовни, че ритъма на капките те унася със своята песен.
Обичам да обичам своите следобеди, когато в тях витае аромата на прясно изпечени хлебчета с риган.
Толкова топли, че масълцето върху коричката ...

Историята, с която започвам е една от малкото, на която не съм свидетел лично. Ще я преразкажа по думите на очевидците. Избрах нея като начало на серията разкази, тъй като ми се струва апотеоз на усилията на моите приятели в изкачването на върхове. А какви точно върхове ... прочетете нататък.
Участн ...

Два щърка си направиха гнездо,
до тях наблизо щъркелка и щъркелица.
Е, хубаво живеят си, но трака - трак
не могат да си създадат дечица...

На този свят е пълно с специалисти
по циреи, урина, екскременти.
Те щъкат в кабинетите кат глисти
и търсят все медикаменти.
Изчезнали за жалост са лечителите, ...

Удар... и още един... и още...
В безсъзнание лежи на паважа.
Измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.
Тишина... Единствено в покоя - ...

Ела, защото празник е, ела
защото ти блестиш като сълзите
в поточето за път на радостта, ела
при коледите ми и при елите.
Ела, защото искам да трепериш ...

Върви човечеството
неспокойно,
през революции и дни...
Оставя паметници
многобройни, ...

Тъмнокълбест облак се задава.
Потъмнява цялото небе.
Господ гръмотевици раздава.
Горе в шепите вода гребе.
Гребва от водата и полива ...

Отдавна прочетени в мене
лежат доста хубави страници
със мирис на мъдрост и бяс.
Но някак внимателно дреме
в душата ми мнителна граница ...

И тази вечер ще скрия усмивката,
а сърцето ми нека танцува.
Ще си сложа пак маската, тихата,
и ще се престоря, че не се вълнувам.
Ще се свия в леглото си като кошута ...

Ще си направя Коледа. В сърцето.
Прастарият добряк ще съм сама.
Нагоре погледни, където свети
примамващо най-ярката звезда.
От блясъка, нечакани вълшебства ...

Усмихни се в трапчинка тъга.
Говори ми, когато си тиха.
Изгори ме със малка сълза.
Захвърли ме в душа-самодива.
Дай ми мъжки мечти в земен мрак… ...

На тъмно в коптора свит на кравай
на чужди спомени лежеше,
а Тишината съкрушена от този жалък край
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат, ...

Този залез е тъжен. И сляп.
По-мъглив и безчувствен от вчера.
Нямам вино. А късчето хляб
не достига за късна вечеря.
Ти отпий от смеха ми сега. ...

Глъхне небето от снежни парцали,
скрити под преспи дуварите спят.
Сънни примигват фенерите стари -
в зимната нощ е притихнал градът.
А в планината над него - там, горе, ...

Минават всичките през нея
с огромни лъскави пакети,
невидима е, те се смеят,
от коледния дух обзети.
Последен вход мете Козета ...

Мечта
Не мога да пиша красиви неща,
защото... я няма до мен в нощта,
нощта ми, която жадувам да свърши,
нощта ми, която кара сърце да се мъчи. ...