Мокро
Слънцето печеше силно, толкова силно, че можех да изпържа яйце на главата си. Вървях като призрак по брега. Прозак ме направи призрак.
"Даже и времето е ненормално в тая държава" - мислех си, докато пресмятах как няколко месеца е адски студ, няколко месеца е жега и няколко месеца през годината ...

Събуди се след кратък и неспокоен сън,
разтърка очи, прозя се и отново се почувства зле.
Не бе от времето, напротив – прекрасно бе навън
но от няколко седмици, даже месец, живееше как да е.
Прехранваше се с писане, ту на разкази, ту на стихотворения, ...

Събуди го неприятен хлад обгърнал тялото му като наметало. Посегна да се завие, но странен шумолящ звук го накара да отвори очи. Това, което видя направо го накара да скочи от мястото, където лежеше. Огледа се, разтърка невярващо очи и отново се огледа. Какво беше това място? Как се беше озовал тук ...

Съвпадение ли беше, че се влюбвах винаги в жени които много си приличиха?
Съвпадение ли беше или лош късмет, че аз исках да съм с тях, а те не можеха?
Съвпадение ли беше, че се влюбвах винаги в жени които бяха с кафяви очи?
Съвпадение ли беше, че всичките имаха голямо сърце или просто аз такива търс ...

Беше късна есен. Схлупено, потънало в забрава, а може би и в размисъл, малкото Видинско село - Черно поле се бе притаило, горе, на опашката на лъва и от неговата най- северна част идеше гъст дим. Бай Ставри вареше компоти. Освен есенни компоти, Бай Ставри вареше и зимна ракия- душегубка. В Русия и в ...

Сънувах сън... Във него любовта
със болката ми стара се прегърна.
Онази, тъй познатата, в нощта
спомените в истина превърна.
Може би от минал бе живот, ...

Една почти библейска история...
Към залез Слънцето клонеше плавно,
вечерен бриз надипляше вълни-
едно момиче от морето бавно
излизаше с разголени гърди... ...

Белезници на пръсти безименни-
щракна попът и хвърли ключа.
Котарак или тигър мина през пътя ни.
Ти изсъска и след него изхвърча.
Холивудски демо любови. ...

Бели, бели, бели
облаци пред здрач...
От къде са взели
смисъла си здрав
да надникнат в нищото – ...

"Мечтата ми се върна у дома" - П. Горинов
Мечтата, тя се връща и остава,
наскитала се скитница проклета,
все още жива, с много люти рани,
със слюнка излекуват ги орлета ...

-
Небето е родило сто слънца —
да светне дълго писана бележка.
Но пощенският гълъб окуця,
обръгнал на разделите човешки. ...

ВЛЮБВАНЕ
/поетичен диалог/
Пламена Владимирова
Влади Владимиров
Влади ...

Денят е невъзвратно прагматичен.
От сутринта подреждат се светулки.
Минутите до голо се събличат.
Щурчетата настройват си цигулките.
Мравките отново се строяват. ...

Не си отивай – остани!
Аз дълго чаках да се върнеш.
Отвънка – съскащи мъгли
Отвътре – пепеляк и въглен.
Не чу ли снощи как рида ...

Кочияшът на Времето впряга си спря –
преварил зората, пред сивата порта.
На беден, изстрадал, отруден човек,
превърнал се в спомен от снимка в паспорта.
Мрачният странник, когото Смъртта ...

Баба Марта - жива, здрава -
пак надежди ни дарява...
Хей, здравейте, хора мили!
Да прогоним злите сили!...
Слънце, пак засмей се ти! ...

Казвам каквото мисля,
право в очите и на мига.
Стига с тези преструвки,
целувки - само за мойте деца!
Казвам с думи прости, ...

Тя от всичко друго е различна,
озарява света със светлина
и на никоя друга не прилича -
приказна фея, самодива или жена.
Тя от всичко друго се откроява, ...

Аз съм алчно, нагло депутатче,
заплатата си още увеличавам.
А пенсионер няма пари и за хапче,
защото на него много не давам.
Докато гине той от глад - ...

И Н Т И М Н О
Късна есен е. Ноември
в улиците пак снове...
Вятър многоцветен пее
за мечтани брегове. ...

Новият чадър вземи,
може днеска да вали.
Тъй ми казваше жената,
че бях вече на вратата.
Гледам облаците черни ...

Да не си ме отпращал тогава!
Днес е късно за жалки победи.
Аз съм тази, която остава
само в жълтите прашни портрети.
Аз съм филмът от старите ленти, ...

Много ù личеше. Изобщо не умееше да лъже.
– Несторов, трябва да отида... – каза, навеждайки
се да вземе съвсем умишлено съборения от нея
химикал от неговото бюро на пода, и продължи –
обадиха се от градината, че Мишето... ...

Ти не казвай, че грешиш, любов...
ето - ще засвири музика без ноти,
да почувстваш песента от Бог,
да прегърнеш с радост днес Живота.
Не падай никога с вина във ров, ...

Чаках те на тази забравена гара, чаках те там, където никой не е скоро минавал и си спомних нашето време, което потъва в забрава.
Чаках те на същото място, чаках те по същото време отдавна отминало и отказвах да повярвам, че те няма.
Там бях само аз и нашия влак, отдавна извървял последния си път, п ...

Ега ти Фейсбука
Значи не съм от хората, които обичат новите технологии. Може би това се дължи на зодията ми, която е леко консервативна. Може би се дължи на ината ми, който и Китайската стена може да пробие. Абе с една дума аксиоми, който има спомени от математиката знае какво е това, за другите ще ...

Берлин е слънчев днес. Небето - синьо.
И улиците скрито се подсмихват.
Щастливи са самотните комини,
че облаците днес не ги притискат.
Прехвърчам между хората, така че ...

сама скова си Кръста...
със подръчни средства!
преброи се бавно -
седем маски...
две ръце и десет пръста ...

На здравата земя със страх стъпва,
с предпазливи, малки очи червени,
на безснежната зима не отстъпва –
с надежда за мечти неизвървени.
Всяка сутрин с мисловния предмет, ...

Любовта е вълшебна
мелодия, която
усмихва облаците
и преражда дните ни,
тя е огнена магия, ...

Това стихотворение е взето като идея, от един велик българин, комик,
актьор. Георги Калоянчев! Използвал съм и негови, и мои думи.
Това стихотворение е посветено на него!
Мой беден български народе, в душата ти
препускат гладни векове. ...

Боли...
От студени сълзи,
от разбити мечти...
Само боли!
Изморено сърце, ...

Търкулвам си очите в кръг по пода.
Въртят се в свиваща спирала.
Дочувам шепот с устните на Юда
- устни с изтрито червило да искат.
Нямам вече нищо за разпъване. ...