Обичам го много, защото е Той,
ръката подава на всеки завой!
И с мен е по стръмното, загърбвайки риска.
До смърт ме обича, стига да иска!
Обичам до лудост, почти до греха ...

Как ми се отдава
да се лутам,
да влагам смисъл
и в най-малкото.
Да раздавам от себе си, ...

– Била ли си влюбена?
– Стига, бе! Че кой не е бил?! – киска се Надето и продължава да ми разказва за сестра си, която от две седмици бере ягоди някъде на майната си в Англия, а аз се правя, че я слушам. Гъска! Много важно, че сестра ù бачка в Англия. Притрябвали са ми лигавите ù ягоди! Но вървя с н ...

На съпругата ми
Назад не се обръщай,
в миналото си не ме търси.
В спомените си не ме прегръщай -
аз съм в утрешните дни. ...

Нежна нота, дума нежна, мила.
В душата си лошото дълго съм таила.
Нежна нота, дума нежна, мила.
В нощта, след ужаса, в ъгъла съм се свила.
Тихо и плахо всеки звук във въздуха танцува. ...

Няма да е същото идната вечер.
Звездите ще светят по-друго.
Може и ти да бъдеш различен.
По-плах, по-самотен, по-малко влюбен.
И идното лято не ще бъде същото. ...

Когато си отива любовта...
Би трябвало небето да пропада!
А в мене просто някаква тъга,
нашепва, че преставам да съм млада.
Би трябвало домът ни да гори, ...

Мечтая някой ден да сложиш край на сълзите
и всяка вечер само и единствено до мен ти да заспиваш,
защото така както морето не може без вълните,
разбери, че така и за мен друга не съществува!
С половин сърце сега живея, но се надявам пак с теб да се видя, ...

Изтичаме и стапяме се в плът
Забиваме пирони във небето
Не гарвани очите ни кълват
а червеи дълбаят във сърцето
Самотни тичаме с разперени ръце ...

Вселенско отчуждение
Уви, отчуждиха се хората злобни.
Нищо не е, не е вече същото.
Царят само злини и коварства злокобни.
Няма го приятелството, могъщото. ...

Дявола решил със мен да преговаря.
Привика ме. Лукаво е присвил очи.
Една врата зад него се отваря.
Ти ли влезе в нея или не си?
Няма да отстъпя и на йота. ...

Какво ли е чувството тялото ти да е на едно място, а духът на друго?
Ужасно. Ужасно е. Ужасно е да обичаш, да знаеш, че си обичан и да не можеш да я прегърнеш...
Да оцениш вечерята, която ти е направила..
Да я прегърнеш..
Да легне до теб върху ръката ти... ...

Искаш ли сега да ти разкажа
за времето, в което теб те нямаше,
от нямането нощите не спяха,
а утрото? Бе пак самотна чаша.
Обичахме се лятото по пясъка, ...

ПО ЦВЕТНИЦА
Когато цветето разцъфне,
не се оглежда за пчела…
Не си задава куп въпроси -
то знае своята красота! ...

Неусетно сменят се сезоните!
Годините летят към своя пад...
И ходът на времето забързано
напред те тика все на пред.
И виждаш как в косите сиви ...

Отивам да взема една върбова клонка
и да се помоля.
Много мъка има на тази земя.
Това ми каза една жена.
Не я познавам, но сърцето ми вече я прие. ...

От очите ми изтичат
днеска хиляди въпроси.
Истината не прилича
на онзи, който ни я носи.
Тя е нещо като нищо, ...

Любовта започва с плахо ръкостискане
на две смутени, едва напъпили души
и първата целувка с "Извинявай, без да искам",
от чиято сладост кръвта камбанено кънти.
Или избухва сякаш източен владетел - ...

ЦВЕТЕЛИНКА
Цвете, Цвете, Цветелинка -
нежно цветенце в градинка,
с името си при нас дошло
за радост, обич и добро. ...

Една
Една птица пее като мобилния телефон.
Една паста за зъби мирише като поляната.
Една душа иска да живее,
но гардеробът е по-голям от банята.

Сега ме слушай. Няма да повтарям.
Отдавна си отиде любовта.
На крачка бяхме. Но пропуснахме момента.
Не ще я стигнем нашата звезда.
Летяха мигове, минути, дни, години - ...

На Богдана
Приятелството наше не от вчера
ми свети и показва ми пътека.
Не мога с прости думи да го меря.
Прегръщам те! С една усмивка лека ...

Аз цял живот съм с нещо ангажиран...
Не съм стоял със скръстени ръце.
В едно със скуката не съм бил спиран,
и съм се радвал на туй от сърце.
Аз не флиртувам ли сега с лаптопа, ...

Със душа ли те обичам,
със сърцето ли те любя,
че на гибел се обричам,
ако ли пък те загубя?
И щастлив съм чак до болка... ...

Връбница
От цветя извезана нагръдница
седмица преди разпета петница
сее аромат уханна Цветница
на Възкресение предвестница! ...

Вдишваш и дълго дъх задържаш
в опит уханието ù да уловиш
и за ново вдишване не бързаш,
опиянен си, трескаво се ти дивиш.
Умът ти замъглен е, не разбира, ...

Сълзите, от сухи очи се изливаха.
Немощно потрепваха рамената старешки.
Думите, като стрели се забиваха,
изстреляни с ярост, от ръце нечовешки.
Съдия- изпълнител утре ще идва. ...

Да си жив не е шега,
всеки ден болят крака.
Сутрин ставаш и се чудиш,
нужно ли е да се трудиш.
Щом на работа отидеш ...

Прощаване
Море, прощавам се със тебе.
За сбогом те поглеждам пак
И някаква тъга ме дави –
на обич туй е знак. ...

Последен връх.
Последното небе,
най-сладка глътка
въздух
и сърце, ...

Първоаприлско – и да, и не съвсем…
На крушата под цъфналите клони
завързах люлка – проста, с две въжета,
дъска поставих – да ми е удобно,
преметнах през дъската две черджета. ...

Ще свърши ли тази зима,
що парите ви нагло взима,
що се подиграва явно с вас,
ще има ли щастие и за нас?
Дали ще заживеем по-добре, ...

Цветница...
на Корнелия
Щастлива птица утрото събуди
и стана чудо: цялата Земя
запърха като пъстра пеперуда ...

Беше през далечната 1968г. Леля му замина да живее в Париж и остана завинаги там. Но той още не знаеше това. Затова стаята й се пазеше заключена в очакване тя да се завърне. Малка стая с матирана стъклена врата. Той обичаше да излиза през една капандура на покрива на старата къща. Лягаше по гръб и н ...