Тук всеки втори е поет,
а всеки първи – мъж и половина.
За някого и ред е вид куплет,
за някого пък, зимата е зима.
Аз крача между постове и шарж. ...

Една звезда над мене свети
и праща някакъв сигнал.
Поръсва ме сега с конфети
преди към ней да съм тръгнàл.
Така тя даже ме целува ...

Избори
Напоследък само това чуваме
и да гласуваме - и да не гласуваме
пак ще гладуваме!
Е.Г.Н. ...

Българийо, моя родино
Българийо, моя родино,
една си за мен на света.
В теб родният въздух е вино
И топла погача пръстта. ...

„Ще разбера, все някога ще разбера къде е връзката!” – мислеше си гневно Пако наум, докато за хиляден път прелистваше и препрочиташе копията от писмата между Карлос и Таня. Може да се каже, че ги бе научил наизуст, но ги беше взел със себе си дори сега, в самолета към София. Самолета скоро щеше да к ...

ОРИЕНТАЛСКА ЛЮБОВ
Разказ от Анна Вакарелова
Семейството на Лейла Фатих се премести от Истанбул в Лос Анжелиис когато тя беше на пет години, а брат й – Мурад на десет.
Родителите им – Осман и Медиха Фатих отвориха там малък магазин за хранителни стоки.
Минаха години и Лейла беше станала красива 20 – ...

Ти ли разплака небето ми пак?
Тъй нелепо – насред януари.
Уж цяла есен те молих за сняг,
а дъждовно в очите ми пари;
а душата ми гола до кости, ...

Не! Жената не знае да обича!
Душата и не позволява.
Като сърп смъртоносно те посича
и победата си възхвалява!
Не! Жената не обича! ...

... И тук, където приказката на "днес" завършва,
там прелестите най-велики ще те приспят,
и там, където нечий живот като клон се прекършва,
ще заспи денят и към сън всички ще вървят.
Ала знай, че утро ново ще настъпи там, ...

Прибираме се с леля Мита от репетиция.Отскоро тя е режисьор,а аз съм помощник-режисьор на театрална банда от пенсионери в кварталния им клуб.Подготвяме комедията „Ромео и Жулиета над седемдесет” създадена талантливо от местен автор.Тя е негов дебют в сатиричния жанр и това от километри си личи.Артис ...

Моят блян
Съзнанието ми в Смъртта се е взряло,
виждам го, че тайно за нея си мечтае,
кара ме да я обичам – нея душата да желае,
да я прегърна ми се иска, да погаля лицето ѝ студено. ...

Ръцете ти са толкова студени,
обичаш с тях безкръвно да мълчиш,
дори и греховете споделени
не са като предчувствие за стих.
И тялото ти - нямо и безмълвно, ...

Колко пъти се огледа небето в сълзите ми?
Колко пъти прошепнах аз твоето име?
Кой събуди ме от вълшебната приказка
И изтръгна във миг любовта ми?
Оттогава живея във мрак, без утеха, ...

Душата в черно оцветена е обречена на глад,
Душата мрачна и студена няма кой да стопли пак,
Всички хулят срещу нея, „нека да пребъде в мрак”,
И с нови кални стъпки скачат , тъпчат я към този Ад.
И с последен писък на надежда, всичко вече се подрежда , ...

Елегия...
... и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
Д. Дебелянов
на Марина... ...

Като ми влезе някоя песен в главата, не мога я махна от там, докато не я направя.
Тъй, че ....
ЛЕЙЛА
Kaкво ли щеше да направиш,
сама съвсем ако останеш? ...

Уморих се - Джина и Мартина Иванови
Музика: Мартина Иванова
Текст: Христина Радомирова
Аранжимент: Йордан Каменов

I.
Денят ни става равен на нощта.
Денят зелената прозирна тога
ще замени с онази пъстрота,
която сетивата ни възторгва. ...

В тази наша модерна епоха
с всички притурки на деня
компютри, лаптопи, i-телефони,
Какво ще кажат нашите предци?
Тези нови неща са добре, ...

*мое*
моето
нищо
и никакво
нищо ...

Когато много ти е тъжно
когато много те боли...
Тогава сам не стой на тъмно.
Приятелите свой потърси.
Те винаги ще ти помогнат. ...

3
Паула знаеше, че е все още жива. Усещането подухването на хладен ветрец и чуваше звук, наподобяващ говор. Обаче не можеше да долови отделните думи, те като че ли идваха от много далеч. След няколко неуспешни опита все пак успя да отвори очите си.
Към лявата й ръка бе прикрепена интравенозна тръбич ...

Погледни ме, погледни!
Виж, че те изпивам цяла
и обливат ме вълни
приказни, до нежност бяла.
Ех, не крий се, не, недей! ...

Вода ни дави, бомби ни гърмяха.
Земя трепери. Град – стъкла разби.
А в Парламента,всички оцеляха.
Зависими са всички,може би.
Напуканите устни за молитва, ...

ДЕН ЗА РАЗМИСЪЛ
Влязох и бях сюрпризиран. Никога в Кафенето на кварталните зевзеци не е царяла такава тишина: нито като абдикира Папата, нито кога се омъжи Дешка Дашната.
Всеки си беше подпрял главата с ръка и гледаше в небитието, а Митьо Семето си я беше подпрял и с двете, и май дремеше.
- Кво став ...

За какво съм виновен - не зная,
нито тебе за нещо виня,
настъпи на празника края
и в безмълвие гасне деня.
Тя жестока е и безпощадна, ...

Стон, потънал в спомени лъжливи.
Глас, осветяващ тъмнината.
Вик, нечут от болка полужива.
Зов, бродещ в сянката на самотата.
Миг, заровен в дните избледнели. ...

Някой, някъде е тъжен.
Тогава как да съм щастлива аз?
Ако близките ми плачат
как да се засмея с глас?
Аз разбирам ви тъгата, ...

тръгвам
изсулиха се дните ми
не изтърколиха
изсулиха
падаха по гръб ...

Нощта се спуска тихо навън,
сякаш с леки стъпки безшумно пристига,
донася спокойствие и приказен сън,
само звездите слабо намигат.
Всеки унася се в сладка нега, ...

На полюс, на стреха -
накрая на света
търкулната надежда спря.
За кратко кратък миг засвети
като написан съвършено стих. ...

Надебеляла до пръсване стара шега,
колебливо пристъпва по старо въже,
протъркано, губещо се в хоризонта.
Някъде там са мечтите.
Отдолу здраво дърпат греховете. ...

Натрупана обич - вода животворна
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна.
Пречистена сила. Дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден. ...

Самота
Ела, всевластна, търсена, очаквана,
копнеж за пристан във водовъртеж
земя необетована сред бурята,
свободно място във препълнен влак, ...

Автор: Светослав Александров
**
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
**
Джоузеф и Евелин тихо разговаряха под навеса на епископския двор. Курабиите още не бяха изядени, а недопитият чай изстиваше. Но хапването и чаят бяха последна грижа на двамата, които сериозно се притесняваха за това, което бъдещето щеше да донесе. ...

И казвам на козите: "Къш!"
Присяда времето
на прага,
протяга
зачервени пръсти, ...