Ще се завърне добротата
в сърцата, вледенени от печал,
ще заискри в лъчи земята,
ще се превърне в почва всяка кал!
Когато всеки вгледа се критично ...

Кратун беше късоглед. Шофираше припряно и със самочувствие, отнасяйки се с пренебрежение към останалите.
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...

Любов надве-натри.
И после пак раздяла.
Наглед изглеждаш цяла.
Но вътре, знам, гори.
Любов надве-натри. ...

Ти знаеш, че отдавна те обичам.
Аз знам, че нямам право на това,
че грешка е, дори и платонично
да те копнея. Зная, че едва
ли някой би могъл да ни прости ...

Всички стари кумири
грабна мътен потоп.
Светлината извира
в тънък слънчев вързоп –
още носи надежда ...

Нека само да се съмне
Остави ме ти без листи. Изсуши и мoйте клони.
Само дънерът остана спомена по теб да гони...
Корените си дълбоко спуснах аз във чернозема.
Той да може да ми дава. Само той от мен да взема. ...

Пак ми се предаде, Ейнджъл.
Пак ми падна във краката,
но не смееш да признаеш
колко страда от вината.
Казваш, Ейнджъл, настрана си, ...

Зад ъгъла поглежда скрито
едно сърце разбито.
Сълзи в очите му напират,
но никъде покой те не намират.
Зад ъгъла поглежда скрито ...

Тъй разстилат се във мен неща,
само Бога във съня ми знае,
пазя светлото насред нощта,
Той със утрото ще ме венчае.
Чувам песните в букет цветя, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динами ...

Ако ме изпращаш, да е с поглед,
изтъкан от твоето презрение.
Впий във мен очите си отровни
и ще си отида. Без съмнение.
Ако си решил да се сбогуваш, ...

Над люлката ти ден и нощ съм бдяла.
Порасна ти, макар и без баща.
В живота борихме се с тебе двама,
но бързо, Синко, ти напусна таз земя.
Защо завинаги от мене си замина? ...

Новите обувки, които тогава купих, за да танцувам със теб,
сега изглеждат издрани от непосилните лутания през самотата...
Толкова пъти се спъвах в болката и лъжите ти,
но устните ти винаги се усмихваха загадъчно...
Сега кутията е прашна, обувките не стават за носене... ...

В гората кака Сврака силно се разкряка:
- Чуйте, всички животинки!
Празна е хазната,
Вълчо разгневен Ви чака
там в общината. ...

Голямото чакане
Ден… някой си. Ставаш по навик. Тръгваш. Работиш. Мислиш… че пак не ти звъни. Нищо – нито позвъняване, нито съобщение… Никаква индикация, че се сеща за теб.
Побъркваш се от Голямото чакане. Съмняваш се и в себе си и във всичко останало.
Поглеждаш черния екран на безмълвния си телефон ...

АЗ ИСКАМ
Аз не искам да живея назаем.
Не би го позволило и мойто сърце.
Щом с ум не успях пари да изкарам,
нали имам две здрави ръце. ...

Щом изгря пълната луна
Пръстта надигна се изпод гроба
И чух прескверните слова
''Излезте о гнили от адската утроба!''
В тоз' миг на тишина гробовна ...

Някога някой казвал ли ти е колко прекрасен си като спиш? Дори и да не те виждам, си те представям. Винаги, когато ми кажеш „лека нощ”, си представям как си лягаш, затваряш очи и се потапяш в някой хубав сън, където животът ти е точно такъв, какъвто го искаш и надявам се – аз съм някъде там сред кра ...

Ти си жена, родена за любов...
Да се събуждаш всеки ден щастлива.
И цялата си непрестанен зов -
от мъжки сън си даже по-красива.
Ти си жена от други светове, ...

Ще ти разкажа всичко
Не сега.
А някой ден, когато нямам нищо.
Когато ще остана по душа.
Когато тя спре стихове да пише. ...

Уви, не вярвам в розовия камък.
Но моето момиче вярва в него.
Затуй твърдя, че тя е по-голяма,
по-мъдра, по-възвишена от мене.
Това, което всеки път се случва ...

Къде го чукаш, къде се пука?!!!
А мислех днес да пиша за любов…
И музата любовна ме споходи,
но нещо в кръста ми изпука, ох!
Май Купидон погрешно ме прободе… ...

Стига вече съм тъжила
по хора, дето са мечти.
Те са празни, лоши хора,
нараняват моите мечти.
Следите си във мен оставят, ...

Срещнах непознато родопско момиче,
тъй ненадейно се случи това.
Прелестно, бяло кокиче,
къде си било до сега?
И защо са твоите очи натъжени? ...

Народе, за теб просто ме боли,
от вълците мутри кой ще ни спаси?
Те са много голямо бедствие,
на прехода злощастно следствие,
защото от тях страдаме всички, ...

Кой?
Данчо Койчев ли?
Ами тръгнете по главната улица от центъра на селото към Бойкини. Подминете ли училището, завийте вдясно. Ще видите грамадна старовремска дървена протка(1). Обикновено пред нея седи едно малко конче с ръждив цвят и размахва небрежно опашка пред каруца със сенце. Та видите ли го, ...

И ти ли ще ме съдиш? Хайде, давай.
На мене ми изнася да съм грешница.
Отхапах, а дори не се задавих
от ябълката на онази вещица.
И чаша със отрова съм изпила ...

Покварен свят от думи тежки,
от безчинства и ламтеж суров.
В него лутащи се безметежни
две сенки на отминала любов.
Те търсят се и искат да се слеят, ...

Толкова те обичам аз, разбери, че
без теб не мога да живея нито ден дори!
Ти за мен си слънцето, което грее всеки ден в моите очи.
Когато не те видя, слънцето залязва,
цветето увяхва! ...

АЗ ПАК ОТКРИВАМ...
Аз пак откривам светлина в очите ти -
потърсила до тебе топлинка
и зная, че съм бяла във мечтите ти -
понесла в шепи сенки и цветя... ...

В памет на майка ми.
Видях я за последен път на осми
декември. Ала тя не ме видя.
Пътуваше тя вече в своя космос
и дишаше все още, но едва... ...

След стогодишните афери
Столетницата пак се пери
и мъчи се да ни внуши,
че тя проблема ще реши,
но ще ви кажа според мен, ...

„Егоизъм“
(на семейството ми)
Вечер
си ям сандвичите
с неизмита домашна маруля, ...

Как си, ме попита една приятелка.
Самотен и щастлив.
Щастлив, че ми пише една душица скъпа,
една учителка любима и красива.
И това ме радва, защото е добра към мен. ...

Едно такова пусто, недовършено, като да започнеш история на последния ред на страницата или да я завършиш на първата на нов лист. И дъждът не помага. Не отмива, не носи чистота, не носи нищо ново освен прах във въздуха. Пусто. И на улицата няма никой. А е рано, няма 11. И на светофара му е самотно. ...

Там, в близките земи на запад,
където снегът блести до юли –
там, където мечтите не се цапат,
а идеалите тръгват с цървули.
В чужбина, дори и с нова риза, ...

Чудя се накъде аз крача
не виждам пътя бляскав и красив,
а виждам само улиците сиви.
Губя те, любов, изчезваш от мечтите ми дори,
бавно избледняваш ти... ...

Щастието чувствам аз тогава,
кога завърна се в Родопа стара.
Красоти чутовни пред мене екват
и в сърце ми като звук отекват.
Листенца сребърни, тревици златни. ...

Мрак навсякъде таи се...
И вън и вътре тишина!
И мъка тегне във очите...!
А в мозъка ми само тя.
Защо побърквам се, не зная? ...