За още инструментали --> https://soundcloud.com/dub-k-beatz

И написано, начертано е
по лицата наши
как обичаме ние
земно!
А нарисувано от луд ...

фантастика, фентъзи
***
- Последвайте ме. И не се опитвайте да вършите глупости - със строг глас каза Тод.
Майла и Роджър покорно тръгнаха след него, а плътно зад тях се движеха хората и кучетата.
Отведоха ги в просторна каменна зала на четвъртия етаж. В единия й край имаше стълби, водещи до златен ...

Никола Вапцаров
СПОМЕН
Аз имах другар,
добър другар,
но… кашляше лошо. ...

Те винаги идват унили и гладни,
с дъждовни коне и едва-що сколасали.
С борина ги чакам, щом мракът припадне -
да метна вълшебната кърпа на масата.
С тридневни бради по изпитите бузи - ...

Не тръгвай, лято скъпо мое,
за поздрав ти се обърни
и сламената шапка своя
за спомен ти ни остави.
Помахай ни със лъч прощален ...

Президентът е баш
главният службаш,
цар е на редене
на служебни кабинети
от старателни слуги, ...

Августовската нощ прикриваше двете фигури, които явно бяха забравили морал и задръжки, и впити един в друг стояха по средата на улицата. Нямаше никакво значение дали ще пречат на някого, дали ще липсват на някого.
Светът за тях се поместваше в този миг. Непредвиден. Жадуван.
Устните не изричаха нито ...

Глава 1 Разходка
Ландърът се движеше бавно из гората, защото оставяше топлия вятър да погали лицето му и песента на птичките да напои сетивата му с безкрайно блаженство. Лек хлад се усещаше във въздуха, който ухаеше на дървесина и малкото поточе, покрай което съществото се движеше бавно.
- Толкова е ...

Думите, приятели мои,
искат да ги оставите.
Чакат ви на завоите,
не на отсечките, правите.
Пъчат се победоносно. ...

Изплувал спомен...
И отработен поглед във страни...
Въздишка и хиляди объркващи въпроси...
В горчива кривина се сляха двете устни,
върху тях мълчанието ми се настани... ...

Да пишеш днес поезия във рими
във този труден свят и зъл, и очужден,
когато сам на сцената си мима
и плащаш данък и за въздух замърсен,
това е, струва ми се, висша карма ...

Обичаше да разказва за дъщеря си. Сигурно защото я виждаше само веднъж в годината. На обяд, в къщата на бившата си жена. На път за Гърция, ако беше през лятото, или на път за Боровец, ако беше през зимата. Единствената възможност да види внуците си. Големи сладури! - както мислят повечето дядовци за ...

И този август ще си иде,
неусетно, отеснял от ветровете.
Облаци с дъждовните си мигли
ще измият и последното му цвете.
Някъде, където хоризонта ...

Аз пленник съм на твоите очи -
очите ми в очите ти са влюбени,
с очи поглъщам чистите лъчи
и стават твоите очи по-хубави.
Мигът неспрян от Гьоте ли си ...

За стадото не мога нищо да направя
и с вино мрака покрай мен разреждам...
Отива ми пиянството в което давя,
последните остатъци надежда.
Светът ме гледа ококорен и се чуди, ...

Срещнах го отново след девет години в снобски нощен бар. Седеше на близка маса, заобиколен от колеги и марков алкохол, леко приведен в калъпа на скъпия си черен костюм. Годините изобщо не го бяха докоснали - същата слаба младежка фигура, същата гъвкава но плаха походка на двадесет и няколко годишно ...

В понеделник сутринта новината обиколи три пъти селото и се запря задъхана в големия камък на площадчето. Монката, внукът на дядо Георги, бе завършил медицината и си идваше доктор в тяхното село. От вълнение и възторг котките размахаха опашки като приветствени знамена, а кучетата се отъркаляха в пес ...

Банално е да си все още жив -
в банален свят живееш.
Мъничкото дете от детството,
мечтаещо за звездни светове,
презира те. ...

Изплашена не съм. Нали съм пламък
възкръсвал не веднъж от угарта.
Неонов не. А истински, запален
от въгленче присветнало в нощта.
От тъмното промъкна се внезапно, ...

ДА ИДВА ЗИМАТА
- Да идва зимата – току го изтърси Малкият Котур и ни остави всичките с увиснали ченета.
Темата беше небивалият за август североизточен вятър, вълнението от 3 бала и цената на сафрида, кога по-дребният от близнаците, известни в махалата като Котараците, подхвърли горната реплика и съб ...

Умира денят и отново се ражда,
животът неуморно вечността гради,
в сезоните земни телата ни вгражда,
изпива тленното от нашите гърди.
Оставаме в спомена - светъл или черен, ...

Искам те! Сега и завинаги -
в знойно лято, в зимна омая,
пролетно слънцето бликнало,
в мрачни есени късче от рая.
В деня ми - облаче стихнало, ...

Мария Събева
Трагедия
Те бяха в самолета почти триста,
но няма жив нито един от тях.
А съвестта дали ще бъде чиста ...

... и виждаш в нея птица,
чуваш нежен зов,
това единствено показва,
че си способен за любов.

Дядо Галин беше на осемдесет и девет години. Бабата му се беше споминала отдавна. Има няма двадесет години вече. И оттогава дядо Галин седеше все сам на дървената пейка от сутрин до вечер, потропваше равномерно с бастунчето, отначало, защото нямаше какво друго да прави, а после, защото ръката му веч ...

Лежеше на една страна. Почти не усещаше болка, само лека студенина бавно се прокрадваше нагоре и нещо мокро и хлъзгаво оплиташе козината край хълбоците й. От време на време в очите й изригваха яростни оранжеви слънчогледи и я караха да вие тихо, пресекливо, протяжно. Не болеше много. Простреляха я п ...

Втората причина
(Теодора)
Начинът, по-който ме покани... коренно различен от това, което бих очаквала на базата на петгодишното ни познанство от гимназията. Тази беше първата причина да те изслушам... Във всеки случай, предварителното ми намерение да не говоря, не е свързано с теб - ще разбереш защо ...