Мъката и болката
не стихват в душата,
очите ни се изпълват със сълзи,
разбираме за жалост ний тогава,
човек любим сме изгубили уви, ...

изпивам на екс
бъдещето си
в кафената утайка
не оставих нито капка
която да ми се случи ...

Вход. Антре. Празна стая. Ъгъл, в него свита една жена, обгърната от самота. Прозорец, лъч светлина пронизващ го. Сянка на жена. Легло в средата, пустош. Липса. Нямо сърце. Празна душа. Картина над леглото, сива, мрачна, носеща тъга. Стол, спрял да се люлее в ъгъла, „уморен” от чакането да се завърн ...

Очите на тъгата са зелени;
а може би намираш в нея начин
душата си със тялото да слееш
и пак да бъдеш цял, и пак да значиш,
и пак да преоткриеш красотата, ...

Отново се събудих от съня си. Тия дни, неизвестно защо, някак не успявам да прекарам цяла нощ в омайността на затворените очи. Все се будя от едно и също – виждам езерото, после луната, нейния отблясък във водите и…
… И не зная какво става после – никога не успявам да видя. Стряскам се, отварям очи ...

Защо виниш ме, аз те питам?
Защото бях със нея... Знам!...
Аз с нея бях... но теб обичам.
Желая те във моя ден.
Ти днес си толкова сърдита, ...

Дотук съдбата ми игра на шах
и в мене ходове сега е вплела,
а аз безумно във съня грешах,
защото действах прекалено смело.
Днес жадувам за един бараж, ...

В моя свят
Моят свят си има всички
обикновени и необикновени неща.
Има тишини, които се мъча да разбера,
има думи и ноти, измерения и много вина ...

Кажи ми, мой принце на светлината,
какво е да се влюбиш във онази,
на пълнолунието дъщерята,
непокръстена, недоопазена?
Кажи ми, наследнико на слънцето, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
„Да ти призная, няма да забравя
до края на живота си кафето –
разправя Пешко на Иван – в което
жена си срещнах... шашнах се направо!” ...

Изминалата нощ... Тя протече различно за всеки един от нас в града на липите...
Работещи положиха морни глави на възглавниците си и затвориха очи щом се стъмни... Малки дечица заспаха сладко още преди да се скрие слънцето... Двама творци, вглъбени в нещото, в което са най-добри, работиха цяла нощ в ...

Не е мал* наш Джамал,
семейството си щом напусна.
На мен дори ми стана жал,
за шансовете, що пропусна.
Той беше виден бизнесмен ...

Не ме гледай, че съм стара и ходя с два бастуна. За разлика от тиквата на моя старец в мойта всичко си е наред.
Откача си човека редовно, даже и по няколко пъти на ден и те така!... И не само, че превърта ами и тарикат го раздава. Оня ден излизам да пусна кокошките, като си мисля, че е у тоалетната. ...

На прашната улица в дъното
малка къща дочака нощта,
отекна под стряхата в тъмното
гласът на самотна жена.
Бедност попива в основите ...

Убих всеки който застана между мене и тебе
Приятелите добри Верните до гроб мой слуги
Слънцето Вятъра... Всичките звезди
Остана само болката А тя боли
Сега сам стоя в мрака и те проклинам ...

История новобългарска
Орис тъй тъжна - Вечно да страдаш,
след векове на древно величие.
Толкова път, а накрая пропадаш
в плен на продажни днешни безличия. ...

Ти сигурно не си така красива,
каквато в този миг те виждам сам.
Но аз не знам това. С душа щастлива
горя! Не искам друго и да знам.
Ти сигурно не си така прекрасна, ...

Раздялата ражда и сладост, и мъка,
разделяш се, даваш заръка,
а в очите ти сини нещо блести.
Това са кристали-сълзи.
Те кратко остават там да искрят, ...

С мечти
Обзети от безпаметни тревоги,
потопени сред огън и в мъгли,
поели през вихрушки и посоки -
копнеем за живот сред висоти. ...

Обичам да обичам.
Със слепи пръсти любовта да сричам.
А после тя да оживява
и ставам цяла,
завършена, едва ли... ...

Много се разбираме с нея, много се обичаме, само веднъж сме се карали - когато казах "НЕ" в гражданското.
За нуждите на алкохолиците в руската армия, започва производство на прибори за двойно нощно виждане.
Не е ли парадокс, че когато нещата натежат в твоя полза, веднага Ти олеква?
Животът е филм с ...

1/Не зная ИЗБОРА НИ как ще стане?!
Навярно както при Бай Ганя...
2/Какъв е този нашенски народ,
че само с Дявола си пишка мери!?
Навярно е с объркан код... ...

Магарешките тръни са полезни!
Доказан - медицинския ефект.
Бодлите им се вадят лесно,
щом случиш на магаре със дефект.
Запъне ли се - покажи ...

От извора си буйна тръгва
и по наклонено корито.
И през гори, и през полета
се спуска гордо, упорито.
Събира си вода по пътя ...

- Моята баня е най-хубавата на света - обяви Ванко Тенекеджията и вдигна чаша за наздравица.
Останалите протегнаха ръце над масата, макар поводът да им се стори малко необичаен. Половин дузина чаши издрънчаха празнично.
- В нея пеят канарчета – обясни Ванко, след като отпиха. Тенчо кръчмарят се обле ...

Дъжд
Порадвай се на слънчевия ден,
утре отново дъжд ще завали.
Ще ме надвие споменът смутен,
сърцето отново ще затрепти. ...

С нея си сега.
За нея, знам, живееш.
Тя за тебе е като вода,
помага ти да оцелееш.
Но когато пресуши се нейният океан, ...

Какво да направя, за да не съм сама
в този ден, ме попита тя.
Недей остава днес сама.
Бъди с приятел, с приятелка.
Бъди с човек, което твоето сърце харесва. ...

Кожата ти тъй ухайна, усмивката безкрайна…
Очите ти дълбоки пронизващи моята душа.
Жестовете ти омайни и пръстите похватни…
Думите любовни пълнещи моята душа.
Нозете ти тромави и косите ти чорлави … ...

Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...

... а имаше едно момче
от китно, мъничко селце.
Умееше с голи ръце
да заколи цяло прасе!
Е, не, не беше село. Беше град, ...

Полета волен, над мрак и разруха,
през вятър и бури, през зимни мъгли
е тежък и труден. Замахват със мъка
крилете, преследвайки свойте мечти...
По всяко перо има рани - забравени ...

Рисувам обичане
Рисувам обичане.
С устни рисувам,
с върха на пръстите
по теб рисувам. ...

Отдавна нощ е. Плътна и гореща,
листата тихо шумолят.
Полъхва вятър и отсреща
в тревата две светулчици блестят.
Заспали са дълбоко всички птички, ...

Ето, че отново е нощ. Пълнолуние. Спомням си за онзи ден отново и отново. Знaех, че тръгнa ли си веднъж от теб, кaжa ли "довиждaне", нямa дa имa друго "здрaвей". И товa всъщност ще се окaже неосъзнaтото "сбогом". A кaк не искaх дa го кaзвaм, не исках да си тръгна. Aко можех дa остaнa с теб, да държа ...

Не можах да избягам от мълчанието -
на едно петолиние съм от тебе...
Ти си далечната сянка на залеза,
твоето дихание е в мене.
Не можах да излъжа, че бягам от себе си - ...