ТРЕВОГА
Завихрят се бури. Светкавици. Мрак.
Градушка заудря - забива в земята.
Облаци тъмни снижават небето,
приказки мрачни - сънува детето. ...

Пролет - Тя.
Онази кокетка - отвън,
мами златистия залез.
Красива, като фея от сън,
не мисли за края фатален, ...

От някакъв съвсем случаен дъжд
заченах безпосочна пеперуда,
заченах липса на узряла ръж,
заченах път, по който да се губя,
заченах акрофобни* върхове, ...

Подстригах тайните си мисли.
По-неприличните - обръснах.
Желанията си пречистих,
дори вода светена пръснах.
И всички думи си гримирах. ...

Късен час
Не съм дошъл да прося милостиня
в този късен час.
Дошъл съм,
защото ви обичам аз. ...

Глава държавен ни е мистър Бийн.
Това е хитът на деня,
върхът на сладоледа,
черешката на кекса,
на сбъркания ред – илюзия в съня! ...

Светлините... прожекторите... хилядите фенове, които крещяха от еуфория, само и само той да продължава все така. Сърцето му тупкаше все така, а вълнението му избиваше на ситни капчици пот, стичащи се по челото и по обливаха цялото му пулсиращо същество. Yeaaaaaaah, I got to break free... – едвам пее ...

Зимни чудеса Сияе нощ величествена, свята огряна от безброй звезди и в тишината бяла се разнасят смях и коледни мечти. Блестят прозорци, градове, села, всеки дом е пълен с топлина и белите поля навън шептят ни със вълшебен звън. Красив камбанен звън надежда разкрива зимни чудеса, елате всички да пос ...

Опит да помръдне…
Поне ръката…
Да изтрие…
Това, де се стича по лицето…
Не стана! ...

Нощно
Жива, потайно шепнеща следзалезно
препускам вятърно, страстно, екстазно.
Звездите сплитат нежно сласт и разкош.
Пия устните ти в нектарената нощ. ...

Завистта е малката сестра на подлостта,
омразата е тяхна братовчедка,
гневът е син на яростта,
а гордостта любимата за тях съседка.
Живеят си охолно сред народа ...

Жените ти са дяволски добри.
Жените ти са дяволски красиви.
Владеят само с поглед сто игри,
и още толкоз с думи пиперливи.
Телата им, изплетени от грях, ...

Здравей...
Явно се чудиш защо ти пиша. Да, отдавна не съм ти писала не от това, че не искам, а просто от мисълта, че ще ме отхвърлиш. Сега по лицето ми се стичат сълзи, защото теб те няма и няма повече да те видя, Но нали си в сърцето ми. Да, но това не ми стига искам да си до мен. Искам когато те п ...

Груби грешки
Груби грешки
Груби грешки
Хорски грешки
Компютърни грешки ...

Дърветата уморено поклащат корони
над смълчаните улици, извили снаги,
а сградите - безизразни и огромни
си играят на среднощни светлини,
но бавно плуват и те в мрака, ...

От раждането до смъртта ти
две сенки вечно те преследват.
Едната - сянка на плътта ти
и друга - сянка на духът ти.
Не се хвали със плътска сянка, ...

Врагът е враг - когато е жесток!
Брегът е цел - когато е далечен!
Във най-зеленото през пролетта дърво
живее скрита неподкупна есен!
И все едно дали под знамена ...

"ЗВЕЗДНИ" НОВИНИ ОТ СЪЩАТА ДАТА
"23-годишната Тереза Коцева бе лишена
от двете си деца, понеже нямала условия да ги гледа."
Из сутришен новинарски блок
"Рипни като млада невеста, Българийо мила! ...

* * *
На рамото ми седнала
рисува залез есента...
Не вярвам скоро да се спусне тъмното.
Настройва арфа вятърът в косите ми... ...

Чаровна усмивка
Чаровната усмивка
на най-невероятната жена
смущава постоянно съня ми,
кара коленете да треперят ...

Едно море съвсем различно шепне
под сприхавите стъпала на времето,
избрало днес посоката подветрена.
Без планове за някакви промени.
Едно море ме приласка с покоя си, ...

Неканените мисли идват лепкави... задушават ме бавно.
Изтръпва искането, остава неможенето.
Властва тъгата, впита... тя си беше там и преди.
Защо да се бориш със съдбата, тя ти е орисница?
Не бягам бързо, просто се нося, безтегловно… ...

Ти си моето утро, родено
в безкрая на тъмната нощ.
Слънчев лъч, преминал през мене…
бездиханна се моля за още.
Ти си моето лято и моята пролет, ...

И още друг се появи,
човекът Чарлз,
наречен принц,
за памет, за поклон
да заяви ...

Не успях да те направя щастлив.
Не можах да ти дам това,
което прави душата богата
с мисъл само за нас.
Ти ми даде всичко, ...

За Грозната Къща и Малкия Глинен човек
На края на пътя в огромна студена къща със страх в душата живяло
едно самотно глинено човече.
В гърдите си на мястото на сърцето имало буца кал и вместо туп... туп... туп,
калното сърце джакало едвам ''джвак... джвак... джаваааааааааак"!! ...

Бъдеще, превърнало се в минало. Дали времето е една права, или пък по-скоро прилича на окръжност? Дали след като те загубих, някой ден ще се върнеш при мен, без дори да усетя липсата ти? Ще си спомняме ли за днешните дни с усмивка, или пък бихме дали всичко, за да забравим. Да забравя теб... не е в ...

Ако в петъците ми сънливи
си отидеш безмълвен и тих,
в понеделник Земята невидимо
ще застине във стон полудив.
Ако тайно смъртта още дебне ...

Дневникът - Надявам се да дойдеш
Случва се, понякога, човек да не знае къде се намира. В емоционално отношение, това изгубване е за потърпевшия истинска трагедия, а околните дори не я забелязват. За да се "намери", изгубеният в "непознатото" задава, на който мине край него, въпроси, но как да ти отг ...

Завръщам се от риболов
по стръмната пътека
към хижата, край трън и глог,
с алпийска чудна гледка.
А в кошчето помръдва гръб ...

Точно сега ... ще събера мечтите,
ще ги изровя пак от душата си -
ще се получи онова отражение
на времето, което изтича ...
където се сливат ...