На този свят е пълно с специалисти
по циреи, урина, екскременти.
Те щъкат в кабинетите кат глисти
и търсят все медикаменти.
Изчезнали за жалост са лечителите, ...

Удар... и още един... и още...
В безсъзнание лежи на паважа.
Измъченото тяло не усеща,
а ударите безмилостно кънтят.
Тишина... Единствено в покоя - ...

Ела, защото празник е, ела
защото ти блестиш като сълзите
в поточето за път на радостта, ела
при коледите ми и при елите.
Ела, защото искам да трепериш ...

Върви човечеството
неспокойно,
през революции и дни...
Оставя паметници
многобройни, ...

Тъмнокълбест облак се задава.
Потъмнява цялото небе.
Господ гръмотевици раздава.
Горе в шепите вода гребе.
Гребва от водата и полива ...

Отдавна прочетени в мене
лежат доста хубави страници
със мирис на мъдрост и бяс.
Но някак внимателно дреме
в душата ми мнителна граница ...

И тази вечер ще скрия усмивката,
а сърцето ми нека танцува.
Ще си сложа пак маската, тихата,
и ще се престоря, че не се вълнувам.
Ще се свия в леглото си като кошута ...

Ще си направя Коледа. В сърцето.
Прастарият добряк ще съм сама.
Нагоре погледни, където свети
примамващо най-ярката звезда.
От блясъка, нечакани вълшебства ...

Усмихни се в трапчинка тъга.
Говори ми, когато си тиха.
Изгори ме със малка сълза.
Захвърли ме в душа-самодива.
Дай ми мъжки мечти в земен мрак… ...

На тъмно в коптора свит на кравай
на чужди спомени лежеше,
а Тишината съкрушена от този жалък край
покрусена отчаяно мълчеше.
Какви ли мисли във главата му кръжат, ...

Този залез е тъжен. И сляп.
По-мъглив и безчувствен от вчера.
Нямам вино. А късчето хляб
не достига за късна вечеря.
Ти отпий от смеха ми сега. ...

Глъхне небето от снежни парцали,
скрити под преспи дуварите спят.
Сънни примигват фенерите стари -
в зимната нощ е притихнал градът.
А в планината над него - там, горе, ...

Минават всичките през нея
с огромни лъскави пакети,
невидима е, те се смеят,
от коледния дух обзети.
Последен вход мете Козета ...

Мечта
Не мога да пиша красиви неща,
защото... я няма до мен в нощта,
нощта ми, която жадувам да свърши,
нощта ми, която кара сърце да се мъчи. ...

ВЕНЕЦ СЛОЖИ
Венец сложи на моята глава
и вплитай в него Своите слова!
Цветята подбери О, Боже мили!
Цветя и билки - да ми дават сили. ...

Родена съм вовеки да обичам.
Да бъда част от звездната дъга.
След вятъра чудак да тичам
и дърпайки крилата му с ръка,
отново да го връщам във горите, ...

Кокичета нежни – ридаеща пряспа –
на гроба на моята мила белее.
Премръзнала сянка с премръзнали краски
бродира тъгата по нея.
Но някак случайно, но някак небрежно ...

Три дни от безкрая...
Почти безкрайни тържества,
но три дни всичко продължи,
а се проточи след това
безкрая истински... Нали!... ...

Писмо на Малкия Самотник
до Дядо Коледа
Мили Дядо,
пише ти една сирота,
подхвърлен или даден ...

Всеки стих е безсъние.
Чер кошмар сред бели нощи.
Вой на вълк по пълнолуние.
Луд ли си, че пишеш още?
Ходиш слепешком във тъмното. ...

-
Колко искам да зная на своята обич посоката!
По пътеките скитам, но няма кого да попитам —
всички снажни царе са далеч, бог живее високо
и с червени снежинки сезонно кървят ми петите. ...

От какво се отказваме?
От какво бягаме...?
Нима вече не търсим любов!?
От стоичната наша -
надъхана съвест че сме много велики! ...

В душата ми
кандилото
не спи.
Иконите във храма ми
не спират да сълзят. ...

Припомнѝ ми на влажните нощи вкуса!
Докосни ме със сладката дързост на здрача!
И тогава ще стигнем, където не са
и където не смеят дори да прекрачат...

Коледа вдъхни в душата!...
И участвай в чудесата!...
Пожелай си радост бъдна!
И надежда добропътна...
Пожелай си ум и будност! ...

В Коледната свята нощ
пак сме с вилица и нож.
Пак перото ни събра,
а съдбата ни избра
да сме милата картина. ...

Посрещам изгрева
пурпурно-червен.
Разпуква се небето,
разтваря бавно своите врати -
красива жълта роза ...

От старите касети на първите видеа за пръв път чух думата "неудачник". Не разбирах какво значи, защото около мен все още нямаше такива. Всички ходехме на работа и имахме няколко простички цели - да се влюбим, да си създадем семейство, да си отгледаме дечица, да си купим кола, апартамент и вила, ако ...

Беше есен мрачна и дъждовна.
Септемврийски тъжен ден.
Ти дойде в живота ми със буря
и неканен връхлетя над мен.
Всичко беше сиво и мъгливо. ...

"И само болка.
Болка от обичане..."
Кремена Стоева
И болката е силна чак до невъзможност,
защото да обичам ми е забранено, ...

По чукари, по баири,
баба Снежа взе да свири
и със ситен бял прашец
бистри всеки кладенец,
а дърветата зелени ...

През зимната пауза е време за равносметка. На Коледната трапеза, отрупана с мезета и ритуалното червено вино, страшно ти се иска да бъдеш ако не оптимист, поне малко веселяк за енигмата „български футбол”. Но как да коментираш Батков, Гонзо и „Левски” или Гигов, уж изплатил дължимите суми „до стотин ...

„I cried a little…“
„It won’t be Christmas, if I stay!“
Това ú казах аз на тръгване,
а тя погледна ме и каза: „Живей,
а аз ще чакам твоето завръщане!“ ...

Тъгата ми предпразнично е високосна
и дремят в календара празни дати.
Чорапите от бяла прежда доизносвам,
които лани мама ми изпрати.
Как топлят само тези плетени чорапи! ...

Имам всички пътеки на залеза…
в плахи стъпки покълнало утро,
имам толкова много подаръци –
най-големият спи до крилото ми...
... а мечти колко много съм скътала, ...

Построих си до пясъчна кула
даже замък. От къс доброта.
Прецъфтя и самотният люляк,
като риба издъхна в пръстта.
Не, не чакам. От никого - нищо. ...

Между учения и поета лежи една зелена морава.
Ако ученият я прекоси, става мъдрец;
ако поетът я прекоси, става пророк.
Из "Пророкът" - Джубран Халил Джубран
За доброто и злото ...

Бяло облаче високо в небето,
носено от вятъра волно,
рисуваше фигури причудливи,
сякаш в различни роли минава.
Виждам го като снежна кралица, ...