Извадих овехтелите обувки,
съвсем обикновена рокля сложих,
през рамото преметнах стара чанта
и никакви усилия не вложих.
Не исках да изглеждам нагласена ...

Обувките ме чакат да си тръгна -
да ги затегна в' възли
и да хвана „Надалеч“.
Поглеждат ме със „Няма да се върнеш!
Дори е вече късно ...

Теб избрах,
да бъдеш моя майка пожелах!
Да ме кърмиш и люлееш
и преспивни песни пееш,
да ме учиш да живея! ...

Не беше като другите мъже
(бе овладял инстинктите на скота).
От думите изплиташе въже,
с което ме привързва към живота.
Не ми превзе мечтите и света, ...

Слънцето вече залязваше, давайки път на луната,
седяхме заедно, гледайки залеза в далечината.
Светлината се отразяваше в косите ти златни,
галени от вятъра, красиви и необятни.
В един момент,изведнъж осъзнах, ...

Чувствам това от толкова дълго време...
Нуждая се почти до болка...
Питам самотната нощ,
питам собствените си мисли.
Издигам се и пропадам в самота. ...

Мъжкото сако
Да сме секси, красиви жените обичаме,
а мъжете стилни да са с риза, със сако,
ние феерични рокли с голи рамене обличаме,
независимо от настоящия сезон... ...

"Не ме обичай никога! Напук
на себе си кажи, че съм излишна.
Далечна да остана. Даже тук,
в сърцето ти, не ме пази на скришно.
Не мога вече нищо да ти дам. ...

Летен дъжд заромоля
по листата във гората,
после тихичко запя
песен нежна, непозната.
Капчици, като сълзи, ...

Преминах по-нататък,
но едва ли
ще стигна скоро живата вода!
През многото тревоги
се отвори ...

Каква гора! Кафява, жълта, рижа...
Тук-там по някой горд, самотен смърч.
Защо дойдох? Нима ще разверижа
сърцето си от тоя вечен гърч -
да чувствам как всичко се изнизва, ...

... И нека тук се знае, нека помнят всички,
и нека време трае, нека пеят птички.
За времената наши, изковани от стомана,
за стоновете страшни, хванали ни във забрава.
От книгите обемни в злато обковани, ...

Давах си сметка, че предстоящото интервю е най-важното нещо за мен в момента. Откак завърших, си мечтаех за работа като тази, през какви ли работни места не бях минал, но този шанс не беше за изпускане.
Мястото беше точно за човек с моята специалност - достатъчно млад, за да е все още амбициозен, но ...

За нас
животът е мандата,
започващ от рожденна дата.
А две
рожденни дати няма. ...

От друго нямам нужда, знам,
освен децата, хляба.
Светът е много по-голям,
отколкото ми трябва.
Тук всеки има своя дял, ...

Тя беше изтъкана от кошмарите на хората в ранна детска възраст. Не червило, а кръв течеше във вените ù. Една ранна сутрин се събуди сред облаци от прах и заснежени криволичещи пътеки, а синините по тялото и изглеждаха все едно рисунка на нечия гениална и безизвестна дясна ръка. Не помнеше от къде са ...

Мълчаливо тя застана до прозореца. Чувстваше смесени чувства...Феерия от вкусове и аромати на различни чувства. Ту гняв, ту мъка, ту любов, ту омраза. Най-силно беше предателството. Тъй мразовито, опустошаващо, то забиваше яростните си, ледени и кръвопиещи нокти в сърцето на малкото създание, които ...

Понякога губим. И нещата, които смятаме за сигурни. Често си губим времето. Губим пари в безсмислени харчове. Без да искаме, губим и скъпите си вещи. Когато ни е трудно, губим самообладание. Когато наистина ни е писнало, губим надежда. Губим от самочувствието си, когато непрекъснато се проваляме. Ко ...

В инстинкт ли моята зеница
облече те в рокля от любов?
Несъществуваща плесница
преля войната в нежен зов.
Не означава, че забравям. ...

Не искам да те помня
като стенание,
като вик,
раздиращ душата моя
с оглушителното си ...

Съвети
Здравей, читателю на този кратък стих,
искам бавно да четеш и ако може да си тих.
Не слушай чалга, опитай се да слушаш рок,
ще усетиш приток на уникален звук и ток. ...

Кълвачо, стар приятел.
Другар в моята самота,
отново пееш своята песен
да не съм сама с мисълта.
Започваме на ново пак, ...

Изваждам си очите
и ги затварям в нещо тъмно,
докато там не ослепеят.
И после си ги връщам,
да не би да кажат, ...

Музиката ти ме хваща за ръка
и ме води в един прекрасен
и вълшебен свят.
Влиза в кожата ми,
като гальовна нежност ...

Недей да играеш със мен на любов!
Отдавна приключих с игрите.
За мене е късно да тръгвам на лов
и да си замитам следите.
От мен не излезе любовен стратег ...

Копринено стръкче трева.
Откъсват го галещи пръсти.
Тревата ли? Аз съм това.
И пръстите също.
Наоколо свети добро. ...

Изгубен сред високата трева,
и този ден на път е да изчезне –
по-къс от птичи писък в синева
и претопил се до зеница звездна.
И без едничък вик, дори без стон ...

Мечтата ми потъпкана от мене...
Сърцето ми попаднало във плен!
Виновна днес бе съвестта ми!?
Която ме гризе от месеци назад.
Във себе си прогоних своето- ...

Шепа силно слънце не вреди
на загара ми душевен.
Почерня от кухи, мрачни дни
всяка прилика със мене.
Тен безупречен доби гръдта ...