Крилатите хора просторът зове,
че дух на орел в гърдите бушува,
че претясно е за тяхното сърце
това, което с пари се купува.
Безсребреници с пернати рамене, ...

За да се успокоели хората,
Чобанов и Орешарски не трябвало да ги има.
Туй изръси тоз, що властта иска да взима.
Да ходи на село да копае с мотиката,
щото не разбира от политиката! ...

Душата ми е вопъл Душата ми е стон
Душата ми кърви на черен празен фон
Душата ми е мъка и страдание
Душевно аз съм гол
Душата ми е отчаяние ...

Очи подпухнали жадуват...
За миг внимание и нежност!
Във ритъм луд,
сърцето да препуска!
Като хиляди мустанги, ...

Кладенец имаше в тази гора -
някога, много отдавна,
даваше бистра, студена вода
щедро на пътници жадни.
Всеки се спираше. Дългият път ...

Притворена врата...
Чаршафи, разпръснати по пода,
пропити с аромат от вечерта
и спомена за нещо лудо.
Чаши от шампанско... ...

Градчето отдъхва. Пълзи тишина.
Жадни за дневната глъч, суетня –
тротоарите пусти, вяло провлачват
бродните стъпки на странник в нощта;
Преплувал за миг тесен сноп светлина, ...

Понякога си мисля, че сърцето ми прилича на Луната и следите на всяка любов, докоснала се до него, остават завинаги.
Понякога си мисля, че връзката ми с друг човек е като нов свят, който откриваме заедно, в който съществуваме само ние, двамата, който даже си има и име – Щастие. Цял един свят само за ...

За стадото
България е стадо без пастир,
крета в мрака без посока,
само вълци в кървав пир,
редят съдбата му безока. ...

... Земята се пропука и разтресе,
измъкна се демонската армия.
Счупи се яйцето, а от там излезе
на ада господаря.
Изкочи ангела красив, ...

Съблечете старите идеи,
чужди думи, вери и присъди,
страхове, заблуди, чужд покров.
Докоснете светлините свои.
Останете само по живот.

на дъщеря ми - Сара
Нависоко хвърчи, със звезди във зениците,
и почти не докосва земята с нозете си.
Тя е млада и все още не знае за прошките,
но обича и стиска във шепи мечтите си. ...

Бавно и полека
се отцежда сънят
от заспалите тухлени къщи.
Между миглите – сутрин,
между нас е дъждът. ...

"ГЕРБ-това съм аз*!"
Това измисли генералът квачка.
Напред, генерале, с бисерите от раз!
Липсват ти само мустачки.
Цветанов - таралежът** Мюлер***, ...

Грабва Юни чадъра от слънце
и си слага зелената риза.
Злато скрива в пшеничено зрънце
и лудува в небето със бриза.
Украсява се с ягоди зрели, ...

Това е! Не мога повече така!
Дошло е време да се разделим!
Ела, сбогувай се със мен. Сега!
Но първо нека малко помълчим...
И да си спомним колко точно взе ми ...

Губим Родината, бавно полека,
Стъпка по стъпка, човек след човека
Всичко налично навън се изнася,
Всеки живее с тая нагласа,
Че скоро, след месец или година ...

Слънцето заплака във червено
и се скри зад котешкия гръб на планината
със ръка поисках да си взема
лъч последен, кръв от светлината.
Но отиде си без обещание за утро ...

О Т Н О В О
Отново се намирам на житейското кръстовище.
Отново се налага път да си избирам.
Дали да тръгна към неясното си бъдеще,
или да си остана там, където се намирам?! ...

Жестоко е да бъдеш сам в дъжда.
Жестоко е да бъдеш в самота.
И да се сблъскваш с жестоката лъжа.
И да преглъщаш сълзите сама.
Но този свят е само за сълзи, ...

Госпожo Редактор, искрено се надявам да не приемете статията твърдe на сериозно или твърде (недай боже) сексистка. Тя просто цели забавление на читателя. Държа да отбележа, че аз дълбоко уважавам жените и искрено се възхищавам на техните качества.
И така, вървя си, разхождам се по приветливите столи ...

Днес празник е. На маса в ресторанта
облечен официално мъж седи,
поставил върху пръстен диаманта
в кутийката на женските мечти.
На масата – бутилка бяло вино, ...

И ето! Аз летя!
В ръцете съм на Вятъра!
И „Благодаря...” шептя,
Че позволи Съдбата ми
В небето с него днес ...

Не, не знам аз - дали ще остана...
Неочаквани взимам решения.
Аз съм твърд. Но не чак от стомана.
Ала не е нужно да го споделям.
Всъщност аз съм пилот. А поетът - ...

Мимолетно щастие -
как бързо ти летиш,
гониш вятъра,
вдигаш прах,
изчезваш като дим, ...

Казваш, че е обич...
и че те боли.
Вярваш ли в съня си,
парещ като вик...
Казваш, че си моя... ...

Изпука пламъчето. Кислород
се вля докрай във моите вени.
Миришеха на сол и йод,
вълните блъскащи се в мене.
В косите ти от срам и грях, ...

Тридесетте детството заличиха,
минавайки нехайно тези години,
но времената сега се промениха
и оставиха в спомена петна сини.
Къде изчезна, младост моя стара, ...

Явявам се в съня ти
нежна и добра
Отпивам от дъха ти
и ще отлетя
Оставям във ума ти ...

Пак съм в стаята сега.
Прозорецът отворен.
Прозорецът който гледа към света.
А в света се случват толкова неща.
За хората. ...

От лунната чаша
прекипяло шампанско
път в морето чертае.
Босоногият вятър
по него се спуска ...

Кой си ти?
Всъщност кой си? - Строга осанка, стегната походка на сигурен мъж, силни ръце и... две топли и малко тъжни очи.
Преполовил житейския си път, крачиш сигурно и малко самотно напред.
Обрулван доста често от Съдбата, но изправящ се винаги по-силен от преди.
Поучи ли се от всички уроци, които ...