Среща с човека от подлеза
Вървях в подлеза на Централна гара и както винаги по обичая си, оглеждах хората, разсъждавайки върху тяхната външност, върху случайно или нарочно дочутите им разговори, върху възхитените погледи, които те отправяха към витрините с евтини парцали.
Още преди доста време - мож ...

Превърни ме в сълза и ме остави
в очите ти тихо да се скрия.
Да чакам търпеливо мисълта,
от която в земята да изстина.
Може да не е утре или днес, ...

Умът те забрави, Дяконе,
времето, времето безмилостно те затри.
Никой вече не помни твоето име,
сърцето, сърцето за свободата не тупти…
Тук светът е друг, Дяконе, ...

Не унивай, Живот!
Не умирай!
Да не губя сърцето си,
за да чувствам
всяка болка, тревога, ...

Прощавайте горчивата ми същност!
Тя често вами ще присяда.
И точно туй аз искам всъщност...
... сърцето си да изповядам.
Че млада съм още, а вече тежи ми... ...

Със всеки ден аз чувствам този свят
все по-далечен.
Небето - крепостна стена
надвисва белооблачните кули,
а после слага черната превръзка на очите, ...

Покорно от свистене на камшици,
присвива плахо кучето уши,
а кучката не става за вълчица,
щом кротко до стопанина лежи.
Не носят те от вълчата омая ...

Огън и вода ме разделят.
Скорпионът и стрелецът на живота ми. Те ме съпровождат по всяко време и навсякъде. Стоят на другия край на леглото ми, щом стана рано сутрин, вървят до мен, когато се прибирам късно вечер. Ден и нощ обитават мислите ми, а щом нещата се усложнят, преминават в реални образи на ...

Безкрайна пропаст е пoд нас.
Ти се подхлъзваш на ръба.
Пропадаш ти и бързо аз
подавам ти една ръка.
Но ти тежиш като олово. ...

"Не е страшно да се родиш сред патици, ако се излюпиш от лебедово яйце!"
Ханс Кристиян Андерсен
Страшно е, Ханс... страшно е. Защото можеш никога да не срещнеш онези - от твоята порода. Можеш цял живот да живееш между чужди и да страдаш, че не си като тях.
Дотолкова да страдаш, че да се намразиш. Дъ ...

Жива съм
Понякога душата сбогува се със тялото,
но пак живее –
ту плаче, ту се смее...
и... разбираш – у живите боли... ...

На Хрис
Не мога да съм живо божество,
че нямам мощ и сила безгранична.
Човек съм само, малко същество,
по-крехко и по-слабо от тревичка. ...

Не беше ли последен онзи път,
във който си „простихме” (за последно)?
Не си ли казахме „На добър път”
или лъжата е била поредна?
Не сложихме ли край на тази болка, ...

Една дума ни освобождава от всички тегла и болки на живота: Тази дума е Любов!
/Софокъл/
Любов. Една единствена дума, криеща хиляди чувства и тайни. Нещо различно, нещо истинско, нещо, което ни прави щастливи. Онова малко нещо, което е в състояние винаги да ни усмихне. Онази магия, която ни кара да ...

Нямаше въздух,
защото докато пътувахме
като смачкани пилета,
издишахме всичко.
Тъкмо си мислих, ...

ПРЕДПРОЛЕТНО
През прозореца навън гледам, Пролет пуква,
а във мен и край мен - нищо не се случва.
И защо ли, питам аз, всичко е по старо,
а сърцето в този час как е полудяло! ...

Един ден.. ще имам смелост да те погледна във очите,
един ден ще съм чиста като роса.
Ще спра да крия в джоба си мечтите,
ще спра да те каня само във съня.
Един ден, незнайно кой, ...

Кажи ми
Прекалено ли е да искаш да си щастлив?!
Да обичаш, да си за малко жив?!
Несломим да се чувстваш, да се довериш?!
Да подариш сърцето си, на нечие рамо да се успокоиш?! ...

(цикъл „Забавно за известните”)
Един млад автор твърде горделиво
поискал пред Волтер да прочете
творбата си. Изслушал търпеливо
писателят надутото конте ...

Не искам мъже да усещам до себе си,
не искам да чувствам ръцете им.
Изпепеляващи тялото в мрака
и кожата ми до болка раняващи.
Аз искам сам сама да остана ...

Февруарското слънце разплака леда
и потекоха сълзи, стопени от Времето.
Нейде птиче главичка изви и запя,
взело в ръчица на Слънцето стремето.
Младият вятър отново събуди с живец ...

Денят, в който сърцето ми пречупи,
като бисквита рохка,
поиска веднага да забравиш
и втурна се семейната ограда да укрепваш,
която пречеше ти, а сега – не те предпазва, ...

Здравей,
Това, че не получаваш писма, не означава, че не ти пиша...
Мисля си за теб и те сравнявам с перличка...
Рядкост си... Преди години влезе, като неканена песъчинка под черупката ми...
И точно както песъчинка попада в черупката на мидата и започва да я дразни, така и ти... ...

-Скитнико, къде си тръгнал по тоз далечен път?
-Тръгнал съм момиче, тръгнал съм на съд.
-Скитнико - защо - какво безумно стори?
-Чуждите сърца момиче, чуждите затворих.
Знаеш ли момиче що е да обичаш, ...

Благоверна съдба...
Благоверна съдба... в живота покълнах,
обич, любов във милувка прегърнах -
бляскаво, бисерно в роза червена.
Дълбоко впита в същността ми... ранена. ...

Съдбата на поета
Уискито във чашата стои,
глътката на гърлото се спира,
любов ли, болка ли си - спри,
уморих се и не мога да избирам. ...

Не ми напивай, менците, човече,
Ела да те гостя с червено вино.
С коси копринени е тая вечер.
И виното ми е незабравимо.
От тежък път завръщаш се, косачо, ...

* * *
Докато си набера букет
с кокичета -
цъфнаха минзухарите.
Докато си откъсна ...

Човекът уж от кал е бил направен,
защо от кал се вечно той предпазва?
Нали - пред Господа и днес изправен,
от него той за миг не се отказва?
Но с кал замерва другите събратя ...

Пиши, народе, пиши за Дякона...
Февруари дойде в твойто робско съзнание.
Проблесна, че в лето господне, там някъде
един човек е надал вик за въстание.
Плачи, народе, плачи за Апостола, ...

Така прости и Апостола
Да отнемеш вярата в свободата,
на един народ иконата да изгориш,
трябва да си с душа на Сатаната,
за чиято лошотията е фетиш. ...

Аплодисменти...
... за момичето със смелите мечти.
Дори след буря от провали
намира сили пак да продължи.
Аплодисменти... ...

прашна пустота
просто парадигмено
пролазва по периметъра перхидролен
прободена пергелено пеперуда
пак поисква прошка ...

Страната си обичаше той,
но, уви, не падна в бой.
Предаде го предател жалък*,
най-вероятно с интелект малък.
Плачи, народе, твой велик син загина ...

Детелинен танц
Не знаех колко си красив,
когато сутрин се събуждаш…
Очите ти – искри,
усмивка в мен възбуждаш! ...

"... умирам! Майко, помогни ми! Стоене, сине къде си милият ми син! Ето ме майко, тука... Долу в Ада! Помоощ! Стоенеее! Свидна рожбо... Нема ли некой да ти помогне!!? Нема, майко! Прости ми, не бех добър син... повлекох се по пустиите му шумкари! Стоене, чадо къде потъна, БОЖЕ! Помогни му..."
- Наро ...

В началото, когато се запознахме това ми харесваше. Дори го провокирах да ме ревнува, защото това ме ласкаеше.
Но бяхме заедно вече повече от година, и тази негова слабост вместо да намалява с времето, като че ли все по-силна ставаше. Въпреки, че живеехме заедно и че уж се познавахме добре и би тряб ...

Да лея ли сълзи аз всяка вечер,
за да оплаквам нашата любов!?
Аз знам, че няма да я върна вече.
Написахме и вече послеслов!
Дали си вече с друг, не зная... ...

Жива съм! Усещам всяка фибра в мен,
вървя по улици сред сгради и лица,
усмихват се, но всичко ми е като сън,
не си ги спомням, а уж съм у дома.
Пристъпвам в тази илюзорност ...

В простичката форма на барака,
скрита в най-затънтеното място
на гората, спряла съм и чакам.
Идваш ли? Часовникът тиктака.
Неведнъж дъждът отмива вече ...