Докато аз дъгите си събирам
(от мисли, чувства, пролетни цветя...),
и в две малки очи цял свят побирам,
забърква ми коктейл от злоба тя.
Не искам даже капчица да вкуся! ...

КАМЪНИ...
И вече ми е някак леко -
виждам края на пътеката...
Имаше цветя по нея,
но камъните - епопея! ...

„...Чуть помедленнее, кони...”
Вл. Висоцки
Спрете се, мои табуни,
нататък е бездна!
Спрете! Безсмислен е вашият ...

Без тебе къщата ми не е дом,
а е затвор банален.
Сънят ми също не е вече сън,
а гостенин нахален.
Очите ми не са като очи, ...

Търся някой, който може моето сърце
да промени, ми каза тя.
Тръгни по вярната пътека,
и този някой ти го намери.
Този някой е принцът на твоите мечти. ...

Ще яхна рошав облак.
Ей-така, за лудория -
досущ на Дон Кихот
достойна рицаркиня.
И вместо страшни воини, ...

Притихна полето
под нежния плащ на нощта,
полегна в небето
самотната бледа луна.
Засвири им нежно ...

Лехите с мамините иялдъзи бяха
проснати пъстри черги на двора,
които изгряваха през юли.
Всеки иялдъз си имаше име.
Мама прегръщаше младите цветове, ...

НОЩЕН ХОРОВОД
Селения под три луни заспали
на един печален град,
вълнения на тъй жадуван свят
събуждат се пред мен смълчани. ...

Борех се за свободата си,
но ти потъпка всяка моя надежда.
Исках да изляза от черупката си,
но ти се оказа най-голямата пречка.
Желаех да съм птица, ...

Попитаха ме кого бих желала да бъда: огън, земя, вятър или вода.
Но аз искам всичко.
Искам да бъда огън. Да създавам пожари в хората, да ги изпепелявам и от тях да остава тънък, почти невиждащ се прашец. Да изгарям сърцата им, да топля ръцете им, да създавам усмивки покрай лагерните огньове. Да съси ...

ИЗЧАНЧЕНО ПО ВОДОЛЕЙСКИ
Небе, луни, блестят звезди,
тъгуват хорски самотери,
небесен лун, лунят блести,
хоруват лунни неботери. ...

По цветния мост на дъгата
ще тръгна с еднопосочен билет,
вкорениш ли се дълго в земята,
неусетно умира мечтателят в теб.
Чувствата стават неудобство, ...

Ще се завърне добротата
в сърцата, вледенени от печал,
ще заискри в лъчи земята,
ще се превърне в почва всяка кал!
Когато всеки вгледа се критично ...

Кратун беше късоглед. Шофираше припряно и със самочувствие, отнасяйки се с пренебрежение към останалите.
На шосето точно срещу тях в далечината се появи тир.
В тяхното платно.
– Идва тир! – се чу от съседната седалка.
Кратун беше късоглед. ...

Любов надве-натри.
И после пак раздяла.
Наглед изглеждаш цяла.
Но вътре, знам, гори.
Любов надве-натри. ...

Ти знаеш, че отдавна те обичам.
Аз знам, че нямам право на това,
че грешка е, дори и платонично
да те копнея. Зная, че едва
ли някой би могъл да ни прости ...

Всички стари кумири
грабна мътен потоп.
Светлината извира
в тънък слънчев вързоп –
още носи надежда ...

Нека само да се съмне
Остави ме ти без листи. Изсуши и мoйте клони.
Само дънерът остана спомена по теб да гони...
Корените си дълбоко спуснах аз във чернозема.
Той да може да ми дава. Само той от мен да взема. ...

Пак ми се предаде, Ейнджъл.
Пак ми падна във краката,
но не смееш да признаеш
колко страда от вината.
Казваш, Ейнджъл, настрана си, ...

Зад ъгъла поглежда скрито
едно сърце разбито.
Сълзи в очите му напират,
но никъде покой те не намират.
Зад ъгъла поглежда скрито ...

Тъй разстилат се във мен неща,
само Бога във съня ми знае,
пазя светлото насред нощта,
Той със утрото ще ме венчае.
Чувам песните в букет цветя, ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 22-ра част
Излязохме на двора и свалихме качулките от главите си. Налапахме по една цигара и аз извадих запалка. Когато поднесох огънчето към лицето си, забелязах, че ръката ми трепери. Доста напрежение бях насъбрал в себе си през този изпълнен с динами ...

Ако ме изпращаш, да е с поглед,
изтъкан от твоето презрение.
Впий във мен очите си отровни
и ще си отида. Без съмнение.
Ако си решил да се сбогуваш, ...

Над люлката ти ден и нощ съм бдяла.
Порасна ти, макар и без баща.
В живота борихме се с тебе двама,
но бързо, Синко, ти напусна таз земя.
Защо завинаги от мене си замина? ...

Новите обувки, които тогава купих, за да танцувам със теб,
сега изглеждат издрани от непосилните лутания през самотата...
Толкова пъти се спъвах в болката и лъжите ти,
но устните ти винаги се усмихваха загадъчно...
Сега кутията е прашна, обувките не стават за носене... ...

В гората кака Сврака силно се разкряка:
- Чуйте, всички животинки!
Празна е хазната,
Вълчо разгневен Ви чака
там в общината. ...

Голямото чакане
Ден… някой си. Ставаш по навик. Тръгваш. Работиш. Мислиш… че пак не ти звъни. Нищо – нито позвъняване, нито съобщение… Никаква индикация, че се сеща за теб.
Побъркваш се от Голямото чакане. Съмняваш се и в себе си и във всичко останало.
Поглеждаш черния екран на безмълвния си телефон ...

АЗ ИСКАМ
Аз не искам да живея назаем.
Не би го позволило и мойто сърце.
Щом с ум не успях пари да изкарам,
нали имам две здрави ръце. ...

Щом изгря пълната луна
Пръстта надигна се изпод гроба
И чух прескверните слова
''Излезте о гнили от адската утроба!''
В тоз' миг на тишина гробовна ...

Някога някой казвал ли ти е колко прекрасен си като спиш? Дори и да не те виждам, си те представям. Винаги, когато ми кажеш „лека нощ”, си представям как си лягаш, затваряш очи и се потапяш в някой хубав сън, където животът ти е точно такъв, какъвто го искаш и надявам се – аз съм някъде там сред кра ...

Ти си жена, родена за любов...
Да се събуждаш всеки ден щастлива.
И цялата си непрестанен зов -
от мъжки сън си даже по-красива.
Ти си жена от други светове, ...

Ще ти разкажа всичко
Не сега.
А някой ден, когато нямам нищо.
Когато ще остана по душа.
Когато тя спре стихове да пише. ...

Уви, не вярвам в розовия камък.
Но моето момиче вярва в него.
Затуй твърдя, че тя е по-голяма,
по-мъдра, по-възвишена от мене.
Това, което всеки път се случва ...