Голям дъжд днес ме пра, без шанс да се спася.
Косата ми е мокра и изглежда все едно топил съм я във локва.
Крих се под дърво, но есен е все пак и няма вече листалак.
Бягах из алеите на парка, а от дъжда ни милост, ни пощада малка.
Спринтирах към колата, че вече пълни ми са със вода краката. ...

гробището е нива
на мъртви илюзии и вечнозелени чемшири
всеотдайно преливана
с безответни сълзи и вино
методично лочеща ...

Работана
Стана от зарана
наш’та Работана,
че като се тя захвана
работата не остана. ...

Моите предложения за нови български спортове:
Синхронно пСуване.
Бягане около Парламент с препятствия.
/за/Конен спорт.
Спорна стрелба. ...

Младият мъж излезе от кръчмата, с несигурна походка прекоси малкото площадче и се отправи към булеварда. Беше три часа през нощта и движението бе почти напълно замряло. Подпря се на един пътен знак, гадеше му се, тъй като бе прекалил с алкохола. Освен това го бе срам,задето по време на срещата с бив ...

Под миглите на очите
познавам погледа ти,
трудно минават дните –
напечатаните в дати.
Между теб и тъгата, ...

Слънцето на запад клони,
мен попариха ме слани.
Без ден - тъжен ден,
самота и скръб за мен.
Слънцето в червено залязва, ...

Тази любов е ничия.
Тя не е моя,
но не е и твоя...
Но стои между нас
по средата. ...

Раздаваме любов
да купим чувства!?
И знаем че едно
със две не са еднакви.
Но въпреки това го искаме. ...

Влюбеният вятър...
Един внезапен южен вятър
и лудо влюбен в есента,
сега се носи над земята
във танц със жълтите листа... ...

Бях разпукната пъпка на мак.
И узряла пшеница съм бил.
На река пълноводна бях бряг,
топла влага дъждовна съм пил.
Бях изречена гръмко псувня, ...

Заглавието е взаимствано от едноименната песен на „Киора”
Вярвам в тебе – трябва да го знаеш –
сляпо, искрено и непрестанно.
Ти не можеш да ме изиграеш,
би било нелепо, лудо, странно. ...

Казват, че животът е низ от възходи и падения…
Докато сме млади не ни пука, но когато времето ни поочука, друга песен пеем и плачем вместо да се смеем!
Вероятно, много не биха се съгласили с мен, но все пак аз ще изкажа мнение. Ето, например социалната мрежа „ фейсбук“ е място, където познати и непо ...

Тези удивителни в очите ти
влюбено ме карат да мечтая,
звездите разпилял в косите ти,
"Обичам те", ех, страстно да призная.
Без много думи, без излишни фрази, ...

Камината задиша пукащо...
И затанцува топлина
Да хвърлим две души на пода,
за да се любим върху тях.
Студено е, самотно времето. ...

На барикадите ще има винаги
борци за свобода!
Защото винаги в света
подтиснати ще има...
А само в битки се трошат ...

Молитва
Нощта наметна свойта пелена
и мрак самотния ми дом обгърна,
зад облак скри се бледата луна
и болката по тебе пак се върна. ...

Компютаризация
Сексът даже анален
стана банален,
сега било актуално,
да чукаш вертуално!!! ...

Вика, кряка Бареков - нали е войвода.
После се скри във Брюксел- това е на мода.

Не всичко е пари на този свят
и не материалното е ценно,
но душевно щом си ти богат,
това е нещо скъпоценно.
Щом имаш здраве, близки, щастие, любов, ...

Листопад
Историята е като дърво вековно,
растящо върху почва от мъртви листа.
Падналите долу и дават основа,
която изхранва нейните деца. ...

Защо думите да изговориш
като може да замълчиш?
Нека тишината пази мир!
Не позволявай на думите да правят пир!
Защо действието да извършиш ...

Когато мрак залее бялото ти сърце.
Когато депутати снимат се с напукани усмивки и празни души пред Народното събрание,
а студенти мръзнат по своите дупки и мъчат се да бъдат образовани.
Когато едни плуват в неясни и мътни пари,
а други заради комат погубват тела отдавна изветрели. ...

Има дни, в които не ми се излиза от вкъщи. Всъщност, излизам, а на втората крачка неистово ми се иска да се върна обратно под юргана. Да се захлупя с възглавницата и да заспя зимен сън. Домашната лудница изобщо не ми пречи. Не чувам и не виждам.
Като днес. Излюпих се рано-рано, ухилена до ушите, как ...

Първата любов
За мене бе илюзия голяма.
Играехме порастнали деца.
Написвахме голямата измама -
уж имена случайни на лица. ...

С вечерите изгаря Небето.
Припламва, ей тъй, по края.
Синее гората, полето.
Звездите бистро сияят.
Тревожи се Божата твар ...

Аз на дървото си седя и си мълча,
мисля аз тогаз за следващия час.
Какво ще правя аз тогава,
вече ще се е върнала и мама?
Дали ще ям бонбони ...

Плейнхилс
Епизод 4
Скок в нощта
…Какво е реалност? Дали това е свързано с нашите усещания или е плод на нашия разум? Възможно ли е само чувствата да са истински, това което изпитваш към друг човек, към друго същество?!...
- Стивън, какво е това? Какво четеш? – прозявайки се, попита Лариса. – Виж как ...

Нека шалът е жълт,
а тревата зелена.
Отворих очи. Ще тръгна на път.
Работата, приятелите... ангажименти,
оставих бележка "моля, да бъда извинена". ...

Не знам как
харесах
тишината...
...в окото
на урагана ...

На гости съм у леля Мита. Тя е гостоприемна и обича да възкресява древни рецепти от кулинарията. Поднася ми с кафето бяло сладко под вода, по рецепта на баба й-русчуклийска гранд дама, пияни праскови и десерт „Агнес” по рецепти от майка й - видна общественичка,постоянен член на родителски комитети и ...