Черепната кост лъщи като порцелан. Теменната и пластина е отстранена внимателно и края е поръбен със злато за да не дере на устните му. В очните ябълки са инкрустирани едри рубини, които блестят на калифорнийското слънце и затискат дупките. Детският череп се крепи на махагоновият плот с поставка от ...

Ако някой ти каже да не хвърчиш в небесата,
кажи му да се маха от твоя облак!
Боян Максимов
Не ме кори...
Опитах... не мога да порасна... ...

Едмон Дантес поне е имал злато,
а аз единствено характер златен,
сърце горещо, обречено на други
и дарбата да ставам за приятел.
Да бъда съпричастен, да изслушвам, ...

пускаш завесите
все едно казваш
зависи
когато трябва
просто да кажеш ...

Ден, като ден, но не и за мен.
Нощ, като нощ, а жребият- лош.
Зрее тегло. А как би моглò!
Никне дърво и прави добро.
Шурва вода и оставя следа. ...

ЕВРОПА
Дали в Сахара и Мохаве
Си казват местните: „Наздраве!”?
Дали в Берлин с „Честита баня!”
Съсед към разговор те скланя? ...

Виж ме, обагрена съм цялата в студено,
Доближиш ли се до мен, ще усетиш вкуса на синя празнина.
Хайде, погледни ме цялата прозрачно крехка,
Докоснеш ли се до мен, няма да се разтопя, а
Ще се счупя на милион парчета. ...

Нима това е сън?
Моли, малката ни дружка
малка пухкава сладушка,
с нея не скучаем нито миг
тя е нашият прилежен ученик. ...

Баба Яга пак е яхнала метлата
и нервно обикаля из гората,
фустата на тънко клонче си съдра
и остана по килоти тя.
Баба Яга понякога се прави на шофьорка, ...

Малък разговор в градинката.
- Имам само 40 лева. Ако си направя кичури, не мога да си купя билет.
- Нали е лев и петдесет, ще ти дам!
- Давай да свършваме и да пием по бира.
Хубаво нещо е тийнейджърството. Или поне беше. Свърши, но... през 2010-та още беше настояще. Кичури... руси. Един куп неизкар ...

Спомен за смъртта
Смърт, не те ли аз познах
в онази зимна нощ,
когато себе си избрах
и прободох се с нож. ...

Ограбен живот - продължението
вулгарен роман - 17-та част
Облещих се насреща му.
- Дебелия??? – почти извиках – Как той бе? Нали е в пандиза?
- В пандиза ама… на! Ходи си на бар човекът – каза Вичонти. ...

Исторически врагове или исторически приятели ? (Не) забравени и (Не) осъдени, комунизма и фашизма отново са на политическата сцена! С новата си маска, разграничаваща се от "старите идеи", двете доктрини на 20 век целят моралното завладяване на Европа.
2014-та година безспорно ще мине под мотото на Е ...

Аз често се сещам за теб...
За живота, който имахме
и как ни принадлежеше
всяка една минута...
Често сънувам те ...

Остави този дъжд да вали,
всички грешни следи да отмие,
във улуците лошите дни
със измамни надежди да гният.
Нека залезът – стар романтик ...

Мъгла ... всъде ...
и във душите ...!
Питам се, къде
светлината скита ...?
И търся - звездите ...

Щом си до мене -
люлеят ме на люлка
от селско цедило
вързано между
клони на дървета. ...

Тази тиха зима
Тази зима спира времето.
Тихо е, много е тихо.
Събират се в шепа всички
останали ми истински неща. ...

Вчера отново валеше дъжд, а на мен ми се искаше отново да си тук до мен, да те прегърна силно и да ти кажа колко много ми липсваше!
Но теб те няма, надалеч избяга и ме остави сам. Скитам се по света в опит да намеря друга, но едва ли някоя ще може да ме докосва, както ме докосваше ти, да ме целува, ...

Голямо зло е, Бог да я убие
градушката.
Но тя “до синур” бие.
Вилняла е из нивите, вършала,
и “Стоп!” – до поповата нива спряла. ...

Пак на павильончета в редица
шишчета предлагат се с Перно.
В бъчвичките, смесено с водица,
що вино се лее, що вино!
Дряновици мургави предлагат ...

Бодлива съм била. И зла.
И не спестила думи,
които другите преглъщат.
Засядат ми -
лъжливите, ...

Кучето и днес ще изведа,
А болката си как да я разходя?
Шефа си и днес ще прокълна,
Раната обаче няма да затворя.
По обед до пазара ще отида, ...

,,Перфектният'' човек
Той се погледна в огледалото. Избърса сълзите си и сякаш се вгледа в душата си.
- Добър ли съм?
- Може би не достатъчно - каза му един тихичък глас.
- Раним ли съм? ...

Подземни сили дърпат ме към теб,
мразя те и същевременно обичам,
изтръгва се от мене този остарял завет,
искам те и същевременно отричам.
В клопка хваната, безпомощна, измъчена, ...

Не казвай кой си, никога не казвай!
Приятелствата често ни подвеждат
и вместо коте, мъркащо на пазва,
змия се случва даже да отглеждаш.
Ти ризата си може да даряваш – ...

Минута
ти е нужна само.
Една минута бяла -
да се опреш
о светло рамо, ...

Ти не искаш, но аз те разбрах.
Всяка дума е сякаш илюзия.
Всеки поглед под звездния прах,
пьт чертае за теб и за другия.
Ти не искаш, но аз те разбрах ...

Илюзия
Тръгнахме по пътища лъжливи.
Запустя тя, нашата пътека.
Никой няма да намери сили
да тръгне пак по горската просека ...