В часа на виолетовия здрач,
когато денят
сбогува се със синевата,
във въздуха увисват
неизказани слова. ...

Ще ми нашепва утрото пак стих,
по листите на времето да пиша.
Палитра с есенен триптих
на моите устни ще въздиша.
С зениците - трептяща синева, ...

Живот-дарен. Живот-подарък.
От мен варен и носен нàрък.
Живот-зелен. Живот-превтасъл.
На част делен, в небето пасъл.
Живот-тепих. Живот-умора. ...

Написа ми странен куплет,
„Обичам те” беше му края.
Откъде тази лудост във теб?
Или ти също вече не знаеш?
Навлезе в дълбоки води ...

Изгревът е зловещо пурпурен. Слънцето се мъчи да се пребори със чудовищната нощ и кръвта му обагря източния хоризонт. Само Логоса е в състояние да извика блясъка на деня, но днес него го няма. Защо точно днес ли? Защото днес е денят в който ще се реши Най-важния всемирен въпрос. Въпросът, от който щ ...

Без любов не мога
Не те обичам вече, съжалявам…
Уби ми моята мечта-любов!
Без тебе бавно продължавам…
Така го искаш, без любов! ...

"Напънала се планината пък родила.... мишка". Тази народна поговорка важи за усилията на медии, хейтъри и неадекватни варненски прокурори да окалят Волен Сидеров.
Само дето тези жалки плювачи и менторите им нямат въображение. Уж сензационният инцидент със Сидеров в самолета за Варна напомня под инди ...

С живота често спорим,
често даже и не си говорим!
Животът пръв приятел ми е
и най-отявлен враг -
понякога потропва ми сърдито с крак! ...

Един човек ни спонсорира.
От него вземаме пари.
Богатството си как събира,
не съм се питал аз дори.
Щом дава, значи много има, ...

Ще си тръгна някой ден.
Ще бъде тихо.
Само малката ми лампичка ще свети.
Без багаж, без минало.
Единствено със два билета. ...

Аз вървях на зиг-заг.
Ти пък пада красиво.
Аз надбягвах се с влак.
Ти пък стъпи накриво.
И уви, друго няма, ...

Загубих се в очите ти, не тръгвай,
сама да си отида не посмях,
когато теб те няма, в мен е тъжно
и се загубва детският ми смях.
Загубих те и няма да намеря ...

-Ако ти не я изхвърлиш, аз ще направя това. С един ритник и през заключена врата ще изхвръкне.
Докато мъжът крещеше заканите си, момиченцето вече беше в антрето. Свали палтото от закачалката, взе шапката, наведе се за обувките. Хвана дръжката на вратата, но се сети, че не е взело шалчето. Обърна се, ...

Какво ни чака в Новата Година -
от радост сълзи и от горест смях,
възходи и падения дузина,
съмнения, страдания и грях.
С какво тъгата ще ни приласкае? ...

Скъпи, Джерами!
Тази вечер аз ще умра. Казват, че преди края, тялото на човек се променя. Отвътре някак си ставало. Сякаш се подготвяш да се родиш наново, така казват… Знаеш ли, Джеръми? Съществуват две състояния на душата - болка и наслаждение. Наслаждението е плавното движение на душата. Онова, ко ...

За да е споделен,
красив, любосияен
всеки ден -
навярно се нуждаем
от... душеобмен... ...

С ураган от чувства ще взривя душата,
за да изгрее обичта на твоето лице.
Ще плисна свят в света на слепотата,
за да прогледне твоето сърце.
И без да усетиш нежно ще отседна ...

На този свят съществуват хиляди чудеса, които са способни със своята красота да омагьосат и най-коравосърдечната душа.Те са обсебвали безброй човешки същества, които са се опитали да разкажат за тях, но твърде неуспешно, поради големия житейски факт, че човек вярва само на видяното и почувстваното о ...

Зимната прохлада спохожда моя гръб
и с дебелите терлици се чувствам като ръб.
Търся начин да се сгрея, но пари за печка няма,
бих се раздвижил, но ленивостта ми е голяма.
И ето, в гащите си пъхам студената ръка ...

Извинявай, ще те наричам Любов,
защото любовта е винаги сладка,
дори когато те боли.
Защото любовта те кара
да се усмихнеш дори, когато вали. ...

Ако някой ден ти просто си заминеш
и затвориш след себе си всичките врати,
ще се превърна в птица, без да видиш,
ще те следвам, ще съм гълъб във мрачни висини.
Ако някой ден тръгнеш по други ти пътеки ...

Какво са две капки неделна тъга,
топъл дъжд или миг съзерцание...
Ще се борим ли още със тебе, Живот,
плетеница от смях и страдание...
Да се стича сълза, ...

Ти мина през душата ми с ботуши подковани.
С красиви, нежни думи ме омая.
Към нещо лудо, грешно ме подкани,
Че чак себе си сама не мога да позная.
Лудост е и двамата го знаем, ...

Обгръщаш ме с крилата си тъй ледено студени
Усещам полъх на ванилия във твоите коси
Целувах те навсякъде, където бяхме
В безкрая на пътуването ми към теб.
Все изборът е мой, страданието също ...

Корида*
Тълпата пълни старата арена**
възбудата очаквано личи,
а някаква жестокост спотаена
е в погледа на хиляди очи... ...