На майките на починалите ми съученици
Когато ги срещна, очите избягвам,
в тях няма живот и надежда.
И нещо душù ме, коварно ме стяга –
все спомени, както изглежда. ...

За едни е двата лева в портмонето,
мъдрещи се нашироко.
За други дървеното чекмедже, в което
са скрити спомените на дълбоко.
За едни е старият часовник, ...

През зимата, в топлите дрехи обгърната,
как искам тогава до теб да се сгуша.
Замръзнала нежност, от обич възвърната,
отново сърцето горещо да слуша.
През зимата, в тежки ботуши обута, ...

... а след това, целувай ме!
Целувай и ме отведи там,
където не е нужно да затваряш очи.
С широко отворени очи...
Наблюдавай ме. ...

***
Диханието нежно на олово
е майката заветна на бойците,
строени в огнена редица,
готова с искрометна убеденост ...

А аз съм друга. С всяко неразсъмване.
И с всяко новолуние съм същата.
Във полунощ звездите ми са сънени
и капят керемидено по къщите.
Бездомно псе заплита стъпки в мрака ми ...

ЩУРЕЦ И МРАВКА
Приказката стара за Мравка и Щурец-музикант,
разказана сега от мен във по-друг вариант.
- Бабо Мравке, где така
тръгнала си с таз торбичка? ...

Чантата, тате, мамо,
не е вярно, че е тежка!
Мога да я нося само
на едната плешка!
Тетрадки ми купи тати, ...

ПЪРВАТА ЦЕЛУВКА
Всеки я помни. Туй не се забравя, а допирът, а вкусът ù, а трепетите преди да се случи, е-е-ех как ще се забравят. Само че при мен имаше и нещо друго, което дълго таях в себе си, но днес ще го разкажа.
*
Беше края на лятото, което по родителска повеля прекарвах при дядо и баба на сел ...

Родителите ми ги няма.
И аз отдавна съм сирак.
Баща ми първо... после мама!
Тогава аз не бях хлапак.
Дори да си на сто години, ...

Колкото сол те обичам...
В приливи нощни ме къпеш,
нежни вълни в мен разбиваш,
устните ми в теб изтръпват.
Колкото хляб те обичам, ...

Измисли ме. Създаде ме със нежност.
Без упражнения. Без чернова.
Получих ти се както ме поиска.
В реалност ме превърна - от мечта.
Извая ме. Направи ме красива. ...

ГОТВАРСКО
Ти навлезе ненадейно
В моя прозаичен свят,
Подкова си ме идейно
И ме сготви за обяд. ...

Истини
Шепа истини, шепа надежди.
Шепа тишини настръхнали
онемели усещания.
Хвърлени въпроси, ...

Да, истинска червенокоса...Слезе от масата-невероятно гъвкаво тяло, едва ли не съвършено. Почти гола, но не съвсем. Няколко копринени шала галеха широките й бедра, увиваха се около тях, докато пристъпваше към него, подканваха да ги свали, за да прокара собствените си треперещи длани по тази толкова ...

Аз няма да си ида от света.
Ще си отиде само част от мене –
една нетрайна външна суета,
която е за тленност отредена.
А другото -– дълбоко вътре в мен, ...

КРАЯТ НА АВГУСТ
Краят на август е много особено състояние на природата в нашите географски ширини. Тогава август става влудяващо експресивен, агресивен и шумен с продължителните си и отчайващи горещини, с пиянския хор на щурците си, с разблудните си и изпотени нощи, с аромата на презряващите си и на ...

Потайна нощ прегръща пак града,
светкавица една разделя ни сега
и като слънце своята луна
не спирам да те търся по света...
А ти си там, а после тук, ...

Разбулва снагата си обедна жега
под ситните капчици пот.
А вятърът, грабнал минутите нега,
се крие из синия свод.
Очите полепват от прах и умора. ...

Ах, как обичам интернета бавен,
тъй дълго да крачи по пътя славен,
съобщения да не изпраща,
човек да кара за главата да се хваща!
Ах, как обичам интернета бавен, ...

Стъпка по стъпка, зад теб постоянно,
винаги зад гърба ти, а никога заедно.
Уморен съм, мила, мощност вече нямам,
шепот от сърцето чувам, съдба в ръцете да взема!
Права си! ...

Помогни ми да премина линията
инак аз завинаги оставам там -
толкова далеч
и близо
до любовта... ...

Като мъниста се нижат годините, тази вечна огърлица живот. Така си изнизаха - сините дни на младост, тъга и любов. Със радост минавай през дните си, не отстъпвай пред лошо и зло, още по-силно обичай мечтите си, дори с натежало от грижи чело. Вместо речи, похвали и песни, мила мамо, ти давам слова, д ...

искам да отворя пакетчето
да те сложа на масата
да си кажа молитвата
да те намажа
на късче хляб ...

Боли, боли и пак боли
Слънце няма в моите дни
В утрото изгрява самота
Вечерта залязва с тъга
Звезди няма в нощното небе ...

Видя се селото във чудо -
събирам камъни в торбата!
И обявиха ме за луда.
Живея не по правилата!
Не слагам зимнина в буркани. ...

И нека да не бъдем ние вечни
в изстиващия миг на вечността.
И нека да не сме така далечни,
тъй-както е далечна верността.
И нека да сме сенки сред безмълвие. ...

ТИ СИ ТЪГАТА,
заседнала като призрак в очите ми.
ТИ СИ СЪЛЗАТА,
която извира в сърцето ми.
ТИ СИ КОПНЕЖА, ...

Последни мигове - неписани,
като тъжна падаща звезда.
Сълзи изплакани, орисани
да се ронят до края на света.
Година последна и едничка, ...

Няма време да се обичаме!
Всеки ден на крилете сини
носи миговете отричане –
куп снежинки в самотни зими.
Няма време да се обичаме – ...

на Ж.
Не ме сравнявай с никоя предишна,
не слагай на везни любов и страст,
обичам те, но обичта ми е трагична,
остана окована в самота без власт. ...

Морето пак при теб ме връща,
вълните нежно ме прегръщат.
В нощите луди огън запалихме
и двама с теб от любов изгаряме.
И в слънчев ден, и в дъжд пороен ...

Вземи ме в прегръдките си,
когато се върнеш...
Целувай ме безкрайно дълго,
когато се върнеш...
Изтрий сълзите парещи, ...

Рано, рано сутринта
стават "грските деца".
Мечо с лапа се потърква,
с крясък цялата гора побърква.
Хитрата Лисанка-готованка, ...

ИСТОРИЯ ЗА ВЪЗДИГАНЕТО НА ХОРАТА
НАПИСАНА ОТ АЛОС ХОЛАНАР
ЛЕТО 1735-ТО ОТ СРЕБЪРНАТА ИМПЕРИЯ
МАНАСТИРЪТ ЕЛЕНАР
ПЪРВИТЕ ХОРА ...

За тебе бях един от многото. Онези, които отхвърли. Ти, със своите карти поигра с мен, разтърсвайки из дъно душата ми. Разпокъса на хиляди парченца пъзела, който мислих че сглобих, когато ти дадох любовта си! Не исках нищо повече от това да бъдеш искрена с мен и да ме обичаш. Такъв, какъвто съм. Еди ...

на Пацо
КАРЛСОНОВО
(страница от дневника на един височинен работник)
... да се качиш на покрива -
хлапашки своеволен порив ...

Подостряш, сякаш молив,
да тупти,
докато пише своите въздишки.
Издялкваш с тъпото
и ме боли, ...

Акварел
неделна утрин с вкус на тръгващо си ято
от многоточието на сбогуващите се неща
отпивам първа глътка и отпращам лятото
все по-далеч от сведената над тъгата си върба ...

Спомен...
Това е една История за любов...
Една красива уличка в градчето,
забравено сега отдавна вече,
а някъде зад къщите морето ...