Събота – пазарен ден…
- Да прескочим до Димитровград - тряба ми синджир за бивол’цата, там се нахудаот пиле мляко – рече баща ми.
След половин час се приземяваме в района на димитровградската автогара – тук е единственият пазар в държавата, на който се стича народ от Южна и Североизточна България! Т ...

... а имаше едно момче
от китно, мъничко селце.
Умееше с голи ръце
да заколи цяло прасе!
Е, не, не беше село. Беше град, ...

Полета волен, над мрак и разруха,
през вятър и бури, през зимни мъгли
е тежък и труден. Замахват със мъка
крилете, преследвайки свойте мечти...
По всяко перо има рани - забравени ...

Рисувам обичане
Рисувам обичане.
С устни рисувам,
с върха на пръстите
по теб рисувам. ...

Отдавна нощ е. Плътна и гореща,
листата тихо шумолят.
Полъхва вятър и отсреща
в тревата две светулчици блестят.
Заспали са дълбоко всички птички, ...

Ето, че отново е нощ. Пълнолуние. Спомням си за онзи ден отново и отново. Знaех, че тръгнa ли си веднъж от теб, кaжa ли "довиждaне", нямa дa имa друго "здрaвей". И товa всъщност ще се окaже неосъзнaтото "сбогом". A кaк не искaх дa го кaзвaм, не исках да си тръгна. Aко можех дa остaнa с теб, да държа ...

Не можах да избягам от мълчанието -
на едно петолиние съм от тебе...
Ти си далечната сянка на залеза,
твоето дихание е в мене.
Не можах да излъжа, че бягам от себе си - ...

Кажете ми,
къде изчезнаха
годините?
Ще може ли да ми ги върнете сега?
Аз помня ясно сиренето, ...

Прибирам си небето и мълча.
Споделянето трябва да е нужда.
Няма ниски небеса.
Има само много близки.
Педя и половина над света ...

Погалих я с любов, от разстояние -крилете ù ранено се отпуснаха,говореше несвързано, не знаеше,че сенките се плъзгаха по устнитеи дебнеха до входа на душата ù -сълзите се надбягваха в очите ми,дали ще има мост между сърцата нина прага между сила и безсилие?
Във черно ме посрещна моят ангелизгубен в ...

Слънцето огряло е сълзите ти,
А те са пълни със мечтите ти...!
И в тях със мъка се чете,
Че други му са обещани те!?
Тез бисерни очи красиви... ...

Оковани от времето, гнием в свобода,
в съседство животът дълбае ни гроба.
В простата прелест на четири сезона,
сълзите от щастие са вкусна отрова.
Пастта человешка, липсва ù ситост, ...

Да се чувстваш различен,
Да искаш нещо повече…
Толкова ли е ужасен живота,
Та да искаш още и още?
Да искаш да чувстваш, ...

на Петкана в мен
Пространството ни тук е избуяло,
до гушата, на снопчета тъга,
а късото ни време цъцри вяло
на седмиците сиви по кръга. ...

Здравето е най-ценно, най-скъпо, най!
Затова, българино, не си трай,
когато някои лекари за сметка на него крадат,
защото и до гроба могат да те доведат!
Лекари откраднали 1,5 милиона лева от болниците за сметка на здравето на хората. Със стихотворението си изразявам възмущението си от безразличието ...

Тъжно пълнолуние...
Лунна светлина извайва
тъжен образ от нощта,
нощна птица се окайва
нейде... Клета... Сирота... ...

В такива дни не са ни нужни думите -
отчаян мост. Спасение. Въже.
Аз вярвам в мълчаливите мъже.
И в нежните криле на пеперудите.
Аз вярвам в самотата всеки път, ...

И мен си ме създал от пръст,
тъй се чудих и крещях в калта си.
Във дребния човешки ръст,
за да скитам полужив в деня ти.
Ти остави ме дори без дом, ...

Тя се взря в шишенцето. То беше много мъничко, затворено с коркова тапа. Съдържанието му светеше в яркосиньо в полумрака.
- Какво е това? – попита тя.
- Нещо като еликсир – прокашля се той. – Можело да сбъдне желание.
Тя потрепери и преглътна. За миг й се стори, че това мъничко стъклено шишенце е то ...

Пак лежа сама и гледам към тавана.
Сетих се за теб и мъчно ми стана.
Затова, че си студен,
затова, че не си за мен.
Как животът ме наказа, ...

Някакъв петел изкукурига в четири сутринта. Шенкела се завъртя в пружината, която изскърца като ръждив амортисьор на голф-тройка. Опипа се за желязото, но като не го намери под бабината възглавница изсумтя една псувня и пак се унесе. Само да му беше тук ютията тоя петел щеше да се разнесе на перушин ...

Разбра ли ти сега... Деца сме с теб...
В игра на чувства двама ще си паснем.
Я дай една целувка за късмет.
И смей се лудо – за да не пораснем.
Хвърчило със косите си развей... ...

Април прибира прецъфтелите лалета
и поема към кораловия риф на хоризонта.
Попътен бриз нащърбва златната монета
на слънцето -
и превръща изгрева му в проза. ...

Последна чаша самота
допивам с устни зажаднели,
последни капчици тъга
днес мокрят празната постеля.
Последно днес ще съм сама, ...

Просто пак заваля... Непременно
във дъжда ще се скрия до утре.
Аз сама се раних – преднамерено
и наказах най–бялото утро.
Просто пак заваля... И засвети ...

Достигнал на превала с форма омега,
навлизам в тъмните поляни на Всевишния.
Край мен с отчаян мах на ято птици
душите на приятелите ми отлитат си...
Жетварката Луна със сърп замахва - ...

Дали да обичаш още веднъж
Е истински вероятно
Дали да възкръсне отново Христос
Да чакаме и да се надяваме
Дали ще успеем ...

Широко скроена съм -
чак до луната,
на нея с наслада
подпирам крака,
букет от звездички ...

Всеки един от нас поне веднъж в живота си е изпитвал това прекрасно чувство - любов. Любовта е едно мъничко пламъче, а в същия момент непогасим и бурен. Първата любов е искрена, тя е истинска и вълшебна. Тази любов се помни завинаги - докато си жив. Тя носи със себе си много неща: усмивки, щастие, с ...

Казват – любовта е лудост!
Всъщност, лудост ли е любовта?
Очакваш ли вълшебна радост,
отдай ми нежност, топлина.
В тях е магичната ти лудост, ...