Ако можех,щях да вкарам кавал и гайда

Гледам те по свой си начин - както огънят барут.
Винаги нееднозначен - мъдър, но и малко луд.
И не питай до къде съм прозаик или поет.
Пролетта за мен е есен, а пък лятос тъпча лед.
Търся те по свой си начин - сякаш въздухът вода. ...

Мечтата...
Имам си една мечта,
почти като живота стара,
с божествен огън в мене тя:
гори, пламти, но не изгаря... ...

1
Погледнах през шпионката и видях миловидното лице на съседката от апартамент №10. Зачудих се защо ме търси. Познавахме се бегло, общо взето бяхме на „здравей – здрасти”, откакто се бе нанесла в съседния апартамент преди около месец.
Отворих вратата и примигнах от изненада. Двете ù ръце бяха гипсир ...

Северът сякаш искаше да покори света в тази зимна нощ. Бурните му напъни се усещаха във всяко едно кътче и виещия грозно вятър разтреперваше пламъците на свещниците, а сенките по стените се нагъваха също като вълни в морето при буря. Небето отрано остана забулено в мътна пелена и сега ни една звезда ...

Без тебе как ще оцелея?
Звездите как ще стигна без крила?
Недей ми позволява да съм само тяло.
Или да бъда дух безкръвен. Без мечта.
Ако те няма как ще се запазя? ...

„... пъргава, изменчива, безскрупулна, красива,
свободна в хищния си избор, съвършена
в изящната си форма. Готова винаги да избяга
от клишетата, дори от своето собствено.”
И се усмихна в ъглите на безкрайно изречение... ...

На моето мъничко, мило дете
тихичко пея във скута си.
Уж е мъниче, а вече чете
във очите водата ми - люта е...
На моето миличко, малко дете ...

Искаш да го имаш и не се отказваш, дори и много да боли, дори и да минеш през много трудности, не се отказвай, силните продължават напред въпреки всичко и всички, ако обичаш някой ужасно много и искаш да си с него и да те обича. Плачеш, но сълзите не помагат, дори и ти самата не се утешаваш, даже и ...

Една жена на прозореца стои сама,
не знае нито дати, нито дните,
тя носи спомени от аромат
на подранили есенни листа
и лута се между стените. ...

Понякога сънят ни ще твори
това, което с теб не сме живели.
Мечтата върхове ще покори,
а погледът - невидими предели.
Дъждът ще бъде плискащ водопад ...

* * *
В този свят измамен,
създадена за грях,
повече разлюбвана,
отколкото любима бях...

НЕЩАСТНИК
С лице покрито от усмивка-маска,
с душа зад ледена стена,
със завист в погледа и
с недоверие към всеки, ...

Душата си изкачвам все по тъмно.
От непознати денем ме е страх.
По пътя дума - единак ме спъна
и в стръвния ù вопъл се познах.
Разнищвам се от пълнолуния до вени, ...

искам да си
събереш нещата
и да напуснеш
черепната ми кутия
вземи си отпуск ...

Вечер сбира тъгата си в шепи
пак прелели от ручеи тихи сълзи.
Сутрин ниже пак плахи надежди
и усмихва се на първите струи лъчи.
Денем кърпи на спомени скритите рани. ...

Понякога любовта е вулкан -
изригва,заслепява и разпръсква
и после те запраща в храм
и там - невярващ - те покръства.
Понякога е кротка и смирена ...

Денят - прегърбен - се наведе
под арката на любовта
и с бърза крачка се поведе
към своята любов - нощта.
А тя постели му завеса ...

- Как се лудва по любов нечакана,
идвала набързо и отдавна?
- Как се плаче със сълза изплакана,
ден и нощ таена до забрава?
- Как се тича през поле от камъни ...

Склероза, куку ли – не знам.
Ама в палтенцето се гуша,
вървя и си говоря сам.
И си представям, че ме слушат.
Не мога да се отърва ...

ВРАБЧОВА СРЕЩА
Вървяхме по китната горска полянка
Със моето скъпо и мило детенце.
Там беше се спряло и кротко на сянка
Почиваше малко страхливо врабченце. ...

Луд от любов
Тишината боли от желание.
И тогава времето спира
прималяло от любов
в сливащо безвремие. ...

За жалост общата паница
на всички няма да даде...
А колко дълга върволица
от нея иска да яде!
Не малко тя е облажила. ...

„Ще дойда довечера в полунощ пак тук....“
Времето вече наближаваше, бризът бе обърнал посоката си и се усилваше. Морето на хоризонта имаше цвят на олово под нависналото небе, изтъняващият сърп на луната прозираше иззад облаците и караше пяната на вълните да белее. На покрива на склада приведената фи ...

Моят татко е често сърдит.
От всички в семейството най е прикрит.
И с баба ми изобщо не се разбира,
типично на думите ù все опонира.
Но туй е нормално в предвид на това, че ...

Тръгна Ежко-Бежко,
със бодливи дрешки
малко да поплува,
жаби да ловува!
В миг съзря Лисана, ...

Тя. Ефирна, синеока, руса. Буден и тъжен поглед, зареян в неопределената далечина.
Той. Дебели устни, месест нос, 150 кг. Шкембето му пречи да седи спокойно, подпира се с ръце на коленете си и гледа към нея.
Тъжно.
Тя не го обича. Всъщност, за какво изобщо говорим, каква обич. Тя не го понася! Седи ...